Светослав Борисов, който беше номиниран за диригент на годината в Германия
Той се занимава с музика още от 4-годишен. Биографията му минава през пианото, тромпета и стига до диригентската палка. Този месец Светослав Борисов беше номиниран за " Диригент на годината " в Германия и е човек на деня на Свободна Европа.
Пиано, тромпет, диригентска палка. Три думи, само че по едно и също време с това - къса версия на биография.
Става дума за музикалния път на Светослав Борисов, който към този момент седем години е първи диригент и заместител музикален шеф на Опeрния спектакъл Магдебург в Германия. Този месец стана ясно, че Борисов е номиниран за " Диригент на годината " в Германия в влиятелната ранглиста на списанието Opernwelt.
" Бях доста прелестно сюрпризиран и доста признателен да съм номиниран в един лист дружно с огромни диригенти като Кирил Петренко, Кристиан Тилеман, Владимир Юровски, Себастиан Вайгеле, само че в същото време и крепко стъпил на земята ", сподели за Свободна Европа Борисов.
" Приемам номинацията като знак и удостоверение, че посоката на работа, търсене и развиване е вярна ", добави той.
А работата, за която приказва, включва съвсем всички най-известни заглавия от оперния репертоар като „ Фауст “ и „ Ромео и Жулиета “ на Шарл Гуно, „ Аида “ на Джузепе Верди, „ Хензел и Грегел “ на Енгелберт Хъмпърдинг, „ Саломе “ на Рихард Щраус, „ Тоска “ на Джакомо Пучини, „ Летящият холандец “ на Рихард Вагнер, „ Дон Паскуале “ на Гаетано Доницети.
Под неговата палка в Оперния спектакъл в Магдебург прозвучават и новите постановки на оперите " Риголето " и " Фалстаф " от Джузепе Верди, " Дон Жуан " от Волфганг Амадеус Моцарт и " Фигаро се развежда " от Елена Лангер.
До съответната номинация за диригент на годината в Германия пък го води работата му в постановката на операта „ Ариадна на Наксос ” .
До това самопризнание Борисов стига след дълги години твърдоглав труд и постепенно струпване на опит. Пътят му в музикалната специалност стартира, когато е единствено на 4 години и половина с образование по пиано. Към музиката го подтиква фамилията му - в действителност Борисов е трето потомство музикант. Още от дребен обаче той усеща, че не пианото е неговото предопределение.
" Много се ядосвах, че трябваше да се практикувам до момента в който приятелите ми играят футбол ", споделя той в едно свое остаряло изявление за БНР.
" Но това са жертвите. Сега си припомням с усмивка, само че в случай че не се поставят старания, не се реализират триумфи. Това е салдото в живота- инвестираш някъде, с цел да получиш другаде ", отбелязва той.
Така след пианото Борисов се пренасочва към тромпет и с него приключва Варненското музикално учебно заведение. Следва в Университета за музика и театрално изкуство в Грац и се дипломира със компетентност тромпет.
По-късно приключва с отличие магистърска степен по оркестрово диригентство в класа на Мартин Зигхарт . Участва в майсторски курсове на известните музиканти и диригенти Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и други.
Още като студент е основен живописен началник на симфоничния духов оркестър на Грац и на смесения хор „ Хуго декор Монфорт “.
В Грац основава и камерния оркестър Con fuoco . През 2007 година печели конкурс за основен живописен началник на оркестъра на Техническия университет във Виена . Оттам музикалният му път продължава стремглаво нагоре - получава покана за непрекъснат диригент на камерния оркестър Шьонбрун във Виена, както и за асистент-диригент в оперния спектакъл в Клагенфурт .
След това е диригент на Варненската опера, на Симфоничния оркестър на Бохум, гостува на доста оркестри, измежду които са Камерният оркестър на Лозана, оркестър „ Бетовен “ в Бон, Датския народен симфоничен оркестър, Бранденбургските симфоници и други От 2016 година е в Магдебург.
Как обаче съумява да реализира всичко това? Пред БНР Борисов споделя, че част от отговора се крие в любовта, с която се отнася към всичко, което прави.
" Без гений надали човек може да реализира нещо в която и да е сфера, само че единствено гений не е задоволителен. Аз съм човек, който си слага цели, който гледа в бъдещето, само че гледа в едно здравословно обозримо бъдеще. Стремя се да върша крачките си напред, без те да са големи скокове, с цел да не върша пропуски и по този начин да се срути тази стълбичка. "
Пиано, тромпет, диригентска палка. Три думи, само че по едно и също време с това - къса версия на биография.
Става дума за музикалния път на Светослав Борисов, който към този момент седем години е първи диригент и заместител музикален шеф на Опeрния спектакъл Магдебург в Германия. Този месец стана ясно, че Борисов е номиниран за " Диригент на годината " в Германия в влиятелната ранглиста на списанието Opernwelt.
" Бях доста прелестно сюрпризиран и доста признателен да съм номиниран в един лист дружно с огромни диригенти като Кирил Петренко, Кристиан Тилеман, Владимир Юровски, Себастиан Вайгеле, само че в същото време и крепко стъпил на земята ", сподели за Свободна Европа Борисов.
" Приемам номинацията като знак и удостоверение, че посоката на работа, търсене и развиване е вярна ", добави той.
А работата, за която приказва, включва съвсем всички най-известни заглавия от оперния репертоар като „ Фауст “ и „ Ромео и Жулиета “ на Шарл Гуно, „ Аида “ на Джузепе Верди, „ Хензел и Грегел “ на Енгелберт Хъмпърдинг, „ Саломе “ на Рихард Щраус, „ Тоска “ на Джакомо Пучини, „ Летящият холандец “ на Рихард Вагнер, „ Дон Паскуале “ на Гаетано Доницети.
Под неговата палка в Оперния спектакъл в Магдебург прозвучават и новите постановки на оперите " Риголето " и " Фалстаф " от Джузепе Верди, " Дон Жуан " от Волфганг Амадеус Моцарт и " Фигаро се развежда " от Елена Лангер.
До съответната номинация за диригент на годината в Германия пък го води работата му в постановката на операта „ Ариадна на Наксос ” .
До това самопризнание Борисов стига след дълги години твърдоглав труд и постепенно струпване на опит. Пътят му в музикалната специалност стартира, когато е единствено на 4 години и половина с образование по пиано. Към музиката го подтиква фамилията му - в действителност Борисов е трето потомство музикант. Още от дребен обаче той усеща, че не пианото е неговото предопределение.
" Много се ядосвах, че трябваше да се практикувам до момента в който приятелите ми играят футбол ", споделя той в едно свое остаряло изявление за БНР.
" Но това са жертвите. Сега си припомням с усмивка, само че в случай че не се поставят старания, не се реализират триумфи. Това е салдото в живота- инвестираш някъде, с цел да получиш другаде ", отбелязва той.
Така след пианото Борисов се пренасочва към тромпет и с него приключва Варненското музикално учебно заведение. Следва в Университета за музика и театрално изкуство в Грац и се дипломира със компетентност тромпет.
По-късно приключва с отличие магистърска степен по оркестрово диригентство в класа на Мартин Зигхарт . Участва в майсторски курсове на известните музиканти и диригенти Ралф Вайкерт, Бернард Хайтинг, Хесус Лопес Кобос, Курт Мазур, Стивън Слоан, сър Роджър Норингтън, Силван Камбрелян и други.
Още като студент е основен живописен началник на симфоничния духов оркестър на Грац и на смесения хор „ Хуго декор Монфорт “.
В Грац основава и камерния оркестър Con fuoco . През 2007 година печели конкурс за основен живописен началник на оркестъра на Техническия университет във Виена . Оттам музикалният му път продължава стремглаво нагоре - получава покана за непрекъснат диригент на камерния оркестър Шьонбрун във Виена, както и за асистент-диригент в оперния спектакъл в Клагенфурт .
След това е диригент на Варненската опера, на Симфоничния оркестър на Бохум, гостува на доста оркестри, измежду които са Камерният оркестър на Лозана, оркестър „ Бетовен “ в Бон, Датския народен симфоничен оркестър, Бранденбургските симфоници и други От 2016 година е в Магдебург.
Как обаче съумява да реализира всичко това? Пред БНР Борисов споделя, че част от отговора се крие в любовта, с която се отнася към всичко, което прави.
" Без гений надали човек може да реализира нещо в която и да е сфера, само че единствено гений не е задоволителен. Аз съм човек, който си слага цели, който гледа в бъдещето, само че гледа в едно здравословно обозримо бъдеще. Стремя се да върша крачките си напред, без те да са големи скокове, с цел да не върша пропуски и по този начин да се срути тази стълбичка. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ