Той не е първият българин, който замина за Украйна, откакто

Той не е първият българин, който отпътува за Украйна, откогато там Русия води война. Но е първият български музикант, който свири и пя в Киев. С китарата си като знак против съветското оръжие, Васко Кръпката отиде, с цел да поддържа украинците и да повдигне духа доброволците.

Когато получава покана да отиде в Киев, създателят на именитата група " Подуене блус бенд " даже не се замисля. Преди години безконечният герой за независимост Васил Георгиев - прочут на всички като Васко Кръпката, е бил и в Прищина, Косово, отново с тези смели хора, които работят на горещи точки в целия свят. Веднага след 1989 година той изпя " Комунизмът си отива ", която се трансформира в химн на придвижването за народна власт в България.

Поканата идва от българи, които работят за интернационална филантропична организация към Европейски Съюз. " Обичам да си поставям главата в торбата, нямам боязън от нищо и потеглих на едно огромно пътешестване, което остави вечно рана в сърцето ми ", описа пред Свободна Европа музикантът след завръщането си.

Той постоянно е бил срещу войната, " постоянно съм предпочитал „ Фендер “ или „ Гибсън “ пред „ Калашников “ , постоянно съм бил мир и обич и не съм си представял, че ще доживея такава война ". Но взема решение да отиде и да помогне, както може. А с какво може да помогне един музикант - " с музика, с обръщение, със зареждачка “.
" Не могат да схванат България оказва помощ ли на Украйна "
Пътят е дълъг - по охраняван и от малко малко сигурен маршрут – от София до Варшава със аероплан, оттова втори полет до Ржежов, по-късно с трен до границата с Украйна. Следват 11 часа до Киев с различен трен - чист, комфортен, даже първокласен. По време на пътуването няколко пъти се чуват сирени и далечни бойни дейности, а край жп линията се виждат ракетни системи „ Пейтриът “ .

„ Аз, дето съм пацифист, постоянно - мир и обич, в този момент си виках: ей, какви хубави ракети, ще ми се ги прегърна. Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли… “, пробва се да се майтапи Васко Кръпката.

Във влака пътуват най-вече дами, тъй като мъжете нямат право да излизат от Украйна. До него седи стара украинка. В началото гледа малко скептично побелелия рокер, само че щом схваща, че е българин, стартира да го прегръща и да му плаче на рамото – за своя шурей, който е погубен във войната. Леля Дарина приказва на украински, само че когато не бърза, Кръпката я схваща, много думи наподобяват на български, в комбинация с съветски и полски.

С младежите, които среща – най-вече студенти, диалозите са на британски.

„ Основният въпрос беше, че те не могат да схванат България оказва помощ ли на Украйна или не ", описа музикантът. Младо момиче му задава непосредствено въпроса допустимо ли е българският президент да е споделил, че Крим е съветски. " Ами, крещя – да, допустимо е, дори завоюва втори мандат… Но нали в този момент са избори, да не приказваме за това… “, сподели Кръпката.

Първото нещо, което му прави усещане в Украйна - непорочност, организация и взаимност. Не е виждал толкоз обединени хора - не е усетил нито отмалялост, нито някакво друго възприятие, с изключение на удивление, " тъй като хората в действителност са доста задружни, като братя и сестри се държат - във влака, на улицата, на опашката “. Човещината, която среща още от паспортната инспекция, го обнадеждава, че " положителното ще победи в тази война ".

Във влака от самото начало на екрани тече подробна информация какви помощи и обезщетения могат да получават хората, по какъв начин да аплайват, в случай че им е съборена къщата, в случай че е умрял техен непосредствен. С очите си вижда по какъв начин страната оказва помощ на хората и че парите, които идват от целия свят, отиват по предопределение.
О, ние не сме дали своят вот за Зеленски, само че в този момент влизаме в огъня за него! “
„ В множеството случаи младите споделят: „ О, ние не сме дали своят вот за Зеленски , само че в този момент влизаме в огъня за него! “. Обединението и взаимната връзка, които вижда, му дават " страхотни очаквания за Украйна “.
Виенското колело на вярата
Макар в Киев да има непрекъснато военно наличие, а някои места да са под защита, животът в града продължава, когато няма въздушна офанзива или не вият сирени. По улиците се движат доста коли, а автопаркът е като в България - модерни европейски коли, споделя Васко Кръпката.

Украинците пестят ток, постоянно електричество няма поради съветските офанзиви, само че понякога пускат едно голямо виенско колело в центъра на Киев. На него никой не се вози, тъй като е елементарно за отстрелване, издига се високо над постройките. " Но го пускат да върви, ей по този начин – с цел да се вижда, че животът ще продължи, самият този жест дава вяра на хората, че животът е по-силен от войната “, споделя Васил Георгиев.


Кръпката добавя, че в този миг се е усетил като дипломат на Другата България, неофициалната, недържавната България. Усеща това като огромна премия, тъй като " цялостен живот се мъча да съм прочут, да си купуват хората моите албуми, билети за концерти, само че и да си остана на улицата, да си бъда един от хората на улицата “, споделя той.

След спонтанния концерт на Стъкления мост, следва огромният, който изнася вечерта в постройката на филантропичната задача. На песента „ Ден след ден “ (Храстът споделил на дървото…) има сълзи, въпреки някои хора да не са я чували, а на „ Нека бъде светлина “ всички се прегръщаха ", споделя Кръпката. И мечтае с тези песни да изнесе и концерт на успеха - дружно с украински музиканти.
" Имам голяма рана вечно в сърцето си "
„ Толкова мощно прекарване беше за мен е това, хем хубави усеща с хората, хем ужаса от това, което видях, от черната страна на войната ", стартира най-тежката част от описа си Васко Кръпката.

В Буча и Бородянка, които са единствено на 20-ина километра от Киев, го води фамилията на – Юрий - татко му е българин, майка му е украинка, жена му също. Преди години са живели в Ивайловград. В края на 2013 година Юрий взе участие с голи ръце в проевропейския митинг на Майдана в Киев, където няколко хиляди са убити със снайпери. Оцелява с шанс.

Когато войната стартира през февруари 2022 година, Юрий има сполучлив бизнес и дърводелска работилница. Зарязва всичко, изпраща децата си надалеч при родини и оказва помощ с каквото може.

В началото на съветската инвазия украинците с ловкост стопират километрична колона с бойна техника към столицата. Действат като в Средновековието - наводняват котловина, като към дребна река включват още една, и срутват един мост. Така съветските танкове затъват. През това време украинците съумяват да изкопаят окопи в близко курортно населено място и да стартират същинската защита на Киев. Буча и Бородянка обаче са окупирани – за 33 дни , които се оказват изцяло задоволителни за същински разгром.

Няма пояснение за какво всички здания, които не са срутени, са опожарени или обстрелвани. От тях са останали единствено обгорели скелети. Сигурно е едно - че всичко е ограбено - жилища, магазини, аптеки. Разказват му историята за локален гражданин, който купил на заем 100 камиона за нов логистичен център. На тях руснаците натоварили всичко, което са могли да изнесат от домове и магазини, до момента в който хората са били или убити, или са се укривали в мазетата.

Най-трогателната история, която Юрий му споделя, е за свещеника в църквата в Буча, който руснаците пощадяват, стреляйки около него и по красивата бяла постройка. Но убиват стотици хора. Лично той погребва край черквата 172-ма души .

„ Представяте ли си – с една лопата този човек е погребал 172 индивида в двора на църквата, тъй като не е могло да ги погребе в гробището, което също е било окупирано и всяко придвижване е било под обстрел. Сега този човек е един от героите на войната, а убитите са ексхумирани и положени, както би трябвало, в гробове. Тази история изцяло ме съкруши “, споделя със свито сърце Васко Кръпката.

Затова, завръщайки се от Украйна, най-много от Буча и Бородянка, се радва на всичко в този живот.
Само да не дава Господ Русия да ни освобождава, да не дава Господ Русия да ни сплотява
„ Дори на разделянето - всеки си има мнение, единият е от „ Левски “, другият от ЦСКА, единият е за Путин , другият за Зеленски. Само да не дава Господ Русия да ни освобождава, да не дава Господ Русия да ни сплотява, да не дава Господ войната да стигне до нас. Така че да се държим за свободния свят, за свободна България, свободна Украйна, Свободна Европа! “.

Музикантът обаче остава въодушевен от духа, който има в Украйна. Признава, че не схваща от военно дело, макар че в казармата е служил в танков полк. Но има вяра, че в една война най-важни са не бомбите, не оръжието - най-важни са хората с тяхната мотивация.

За Васко Кръпката хората, които поддържат съветската експанзия, нямат сърце. Чуди се и каква е мотивацията на руснаците в тази война - " да завземат непознати територии, като си имат толкоз свои, за какво им би трябвало това нещо? "

Украинците отбраняват своята татковина, своята земя, своите деца. " И тази мотивация съгласно мен ще завоюва войната “, има вяра музикантът.