Той е руски войник, но нарича руската армия мародери и

Той е съветски боец, само че назовава съветската войска " мародери и убийци ". " Очите ми се отвориха чак тук ", споделя руснакът, който е бил покорен в Украйна. Ето какво споделят четирима бойци, които срещнахме в следствения арест.

Руски военнопленници в Украйна

Вторият етаж в центъра за задържане е само за руснаци - държат ги настрана от съображения за сигурност. По същата причина не може и да се оповести къде тъкмо се намира въпросният следствен арест. След подадената поръчка за изявление Дъждовни води стана първата медия, получила опцията да беседва с пленниците. Става дума за хора, които не са упрекнати във военни закононарушения и против които не е намерено наказателно произвеждане.

В едната от килиите се намират седмина мъже на друга възраст. Пленниците не са сюрпризирани от визитата на публицистите - споделят, че при тях всяка седмица идват представители на Организация на обединените нации или на Червения кръст. Руснаците изясняват, че всички са били наети с контракт като военнослужещи - и нямат какво да крият.

" Не видях никакви фашисти "

" ще се занимаваме с филантропични действия, а незабавно ни пратиха на първа линия ", споделя Роман. Той бил ранен в боевете в Харковска област, а украинските военни го прибрали и му оказали първа помощ.

Руските военнопленници са настанени настрана от другите пандизчии

Друг заложник, танкистът Артьом, изяснява, че напълно умишлено решил да се включи във войната против, откакто видял в интернет публикация, че се търсят хора. За 2-3 дни се научил да кара танк и бил изпратен в Запорожие, където по-късно бил покорен от бойци на полка " Азов ". Разказва, че го хранели и му давали цигари. И прибавя:.

Когато го питаме за какво е отишъл да води война в Украйна, Артьом дава отговор, че се запалил от тв приемника: " Там толкоз хубаво описват - че отиваме да се бием за правото дело. А не е по този начин. Но очите ми се отвориха чак тук ", споделя мъжът и назовава съветската войска " мародери и убийци ".

Битът на военнопленниците

Мебелите в килията са остарели, тясно е, само че е чисто. А надзирателите изясняват, че с пленниците им е по-лесно - не са нападателни, няма къде да избягат, просто чакат да бъдат разменени.

Докато приказваме с тях, им носят обяда - борш. За закуска е имало царевична каша с месо, описват пленниците. Хранят ги по три пъти дневно, могат всекидневно да се мият и къпят в банята, обезпечават им се и благоприятни условия за разходка.

В прилежащата килия срещаме трима млади мъже - по на двайсетина години. На масата до креватите са подредени книги. Пленените описват, че през свободното си време четат криминалета и романи.

Книги, принадлежности и самун
Редакцията предлага
20-годишният Дмитрий признава, че на 24-и февруари даже не забелязал по какъв начин от Белгородска област в внезапно попаднал в Украйна.

" Не ни споделиха къде отиваме "

" регистрационните номера на колите. Попитах командира какво вършим тук. А той ми отговори: Не задавай непотребни въпроси, карай напред ". Дмитрий се предал на 27-и февруари, откакто танкът му бил ударен. На диалога с него и с останалите арестувани участват надзорник, психолог и други пандизчии, само че надзирателят не оказва никакво въздействие на склонността на военнопленниците да приказват.

Олег споделя, че през март. " Гледайки новините, в действителност имах вяра, че отиваме да оказваме помощ, че тук има националисти, че се води война, в която убиват и изтезават нашите. " Но когато дошъл в Харковска област, видял напълно друго: " Нямаше нито един националист. Когато влизахме по селата, хората ни споделяха: Махайте се, нямате работа тук ".

Олег изяснява, че когато подписал контракта си, му дали обещание образование и работа в тила, само че след три дни го изпратили към Харков. Бил е пълководец на взвод и твърди, че неговото поделение се пробвало да се върне от Харковска област в Русия, само че командването забранило. В един миг Олег и неговите подчинени останали без връзка с командването, а малко по-късно били пленени от украинските елементи.

" Никога повече "

Всички пленници, с които беседва Дъждовни води, декларират, че се разкайват за присъединяване си в нашествието на територията на Украйна. И настояват, че не са обстрелвали мирни села и градове. До момента следователите не са разкрили доказателства за осъществени от тях военни закононарушения. Пленниците са били тествани и с детектор на лъжата.

Нито един от военнопленниците, с които разговаряхме, не се оплаква от неприятни условия или нечовешко отношение. " Всеки ден ни питат дали имаме потребност от нещо ", споделя Роман.

Официална информация за броя на съветските военнопленници в Украйна няма. А и този брой непрекъснато варира поради размените. " Надеждата умира последна ", споделя 20-годишният Дмитрий, който също се надява да бъде сменен. След три месеца в плен той желае най-накрая да се върне вкъщи. И в никакъв случай повече да не служи в армията.

*****

Вижте и това видео:
Какво ни описаха украински сапьори