Той е един от най-известните лекари, който се задълбочава в

Той е един от най-известните лекари, който се задълбочава в човешкото подсъзнание. Но има ли нещо от това, което той споделя, да е потвърдено научно?

В последна сметка една от най-запомнящите се негови хрумвания подсказва, че всички потискаме същинските си стремежи да вършим секс с родителите си.

Но Фройд не употребява науката, с цел да доближи до тази концепция. Той стартира с доктрина и по-късно търси доказателства, с цел да затвърди убежденията си, а по-късно нападателно отхвърля всичко друго, което оспорва тези хрумвания.

Това е по този начин, съгласно Фредерик Крюс, бивш почитател на фройдистките хрумвания и професор по британски език в Калифорнийския университет в Бъркли.

„ Фройд се прави на академик. Той е доста сензитивен към всяка рецензия и възражения и просто афишира, че лицето, което ги прави, е душевен болно “, споделя Крюс пред Live Science.

Още през 2017 година Крюс написа „ Фройд: Създаването на заблуда “ (Metropolitan Books), книга в която изследва легитимността на фройдиските правила.

„ По принцип е допустимо човек да бъде толкоз неакуратен и хлъзгав, колкото Фройд и въпреки всичко да измисли нещо правилно “, написа Крюс. „ Опитах всичко допустимо с цел да проуча теориите му и да задам въпроса: Какво се крие зад тях и къде е емпиричното доказателство за теориите му? Но когато зададете тези въпроси, в последна сметка просто губите вяра да намерите отговорите в неговите писания. “

Главната концепция на Фройд е по този начин наречения „ Едипов комплекс “, хипотезата, че всяко младо момче желае да прави секс с майка си и по тази причина желае да убие татко си, който той вижда като противник. Но Фройд прибавя и още нещо. Момчето също има предвидливостта да осъзнае, че татко му е по едно и също време негов покровител. Разбирайки този провокационен сюжет, детето е насила да потисне своите убийствени стремежи.

„ Става въпрос за най-лудата концепция, която някой в миналото е имал “, споделя Крюс. Когато става въпрос за младите девойки, Фройд небрежно излиза с друга концепция, комплексът „ Електра “. „ Това е просто преместване на хрумвания от митологията. Изведнъж момиченцето желае да прави секс с татко си “, споделя Крюс. „ Това е изцяло неуместно. “

В основата и на двете теории е понятието за потиснати страсти. Тази концепция дава право на Фройд да „ оборва “ съперниците си.

„ Той постоянно е бил изцяло уверен, че знае какво не е наред с пациентите му, а едвам по-късно просто ги е преглеждал, до момента в който те не се съгласят, че е по този начин. Когато пациентите не са съгласни с неговите тези, той в никакъв случай не е приемал концепцията, че може да е сбъркал “, споделя Крюс.

„ Той се базира на обичаните си концепции, основно на репресиите, и споделя, че неосъзнаваното от пациента, в действителност се е придържало към неговите хрумвания, само че пациентът е бил прекомерно изплашен, с цел да се изправи против тях. Това обаче не потвърждава концепциите му, то е тъкмо противоположното на тестването на концепциите “.

Но не всеки е толкоз сериозен към теориите на Фройд, колкото Крюс.

Колкото и да са негативни оценките, това не постоянно е било по този начин за създателя на психоанализата, който написа, че проблемите с психологичното здраве могат да бъдат излекувани посредством връщане на несъзнателни мисли назад в царството на съзнанието. По свое време Фройд се радва на статута на звезда като водещ интелектуалец на 20 век.

„ Фройд е прав за „ остатъците от деня в сънищата “, споделя Робърт Стилголд, професор по психиатрия в Медицинския университет в Харвард. „ Но цялата психоанализа в частта й за ролята на сексуалността в детството са сложни за приемане. “

„ Остатъците от деня “ са тъкмо следи от случилото се в реалност, които намират път в нашите сънища. Фройд не прави нищо друго, с изключение на да се пробва по толкоз разнородни способи, в това число и като полови извращения, или понятия за женска „ нервност “ и подсъзнателна памет в спомените, които „ дебнат в елементи от мозъка “, отделени от съзнанието.

За някои наблюдаващи точно там се крие явният талант на австрийския психоаналитик.

„ Можете да мислите за Фрайд като фабрика за хрумвания “, изяснява Харолд Такоошиян, професор по логика на психиката в университета Фордхам в Ню Йорк. „ Фройд в никакъв случай не се е считал за човек с гениални хрумвания. Надявал се е други хора да поемат концепциите му, с цел да ги потвърдят или опровергаят. “

Но теориите на Фройд като цяло са съвсем невъзможни да се подчинят на строгостта на разбора, който законната просвета би трябвало да издържи, декларира Крюс. „ Това е по този начин, тъй като концепциите му са напълно неразбираеми. Как да ги тествате? Та това са единствено изречения. “