На този ден: Световен ден на климата и семейството
Световният ден на фамилията International Family Day е основан през 1993 година от Генералната Асамблея на Организация на обединените нации. Той отразява смисъла, което интернационалната общественост отдава на фамилиите.
Прочетете още
Международният ден дава опция за поощряване на информираността по въпроси, отнасящи се за фамилията и усилва знанията по обществени, стопански и демографски процеси, които засягат фамилии. Световният ден на фамилията има за цел да притегля публичното внимание към редица проблеми в фамилията.
В своя резолюция, Общото заседание на Организация на обединените нации също по този начин отбелязва, че наредбите свързани със фамилията вследствие на огромна конференция на Организацията на обединените народи и срещите на високо ниво от 1990-те и техните следващи процеси не престават да дават насоки по отношение на методите за усилване на политическите съставни елементи и стратегии насочени към фамилиите, като част от повсеместен метод към развиването.
Световен ден на климата
На 15 май се отбелязва Световният ден за битка с климатичните промени. Денят на климата е разгласен от страните членки на Рамковата спогодба на Обединените народи по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 година в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е утвърден през март 1995 година
Всяка година еколози и политици от целия свят координират дейностите си за понижаване наклонността към световно стопляне.
Изменението на климата е една от най-големите закани за живота на нашата планета. Използването на въглища, нефт, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и доста други човешки действия усилват количеството на парниковите газове във въздуха. Това покачва температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване нивото на океаните, наводнение на многолюдни ниски земи, както и до изгубването на стотици хиляди биологични типове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо действие като организми.
Глобалното стопляне е повишението на междинната температурата на атмосферата и на международния океан.
През 20-ти век междинната температура се е повишила приблизително с 0.6 градуса, което води до така наименуван парников резултат – стопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са естествени и свързани с човешката активност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
В атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден диоксид годишно, т.е. 800 т за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието - паленето на стърнища, на растителни и други боклуци способстват за това и са опасност за климата.
Последиците за човечеството и за климата са извънредно неблагоприятни: ще се увеличи температурата на Земята от 4.5 градуса до 7.7 градуса; ще се увеличи равнището на международния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; фрапантно ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се усили честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, заради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от дефицит на вода.
За да не се случи всичко това са нужни ограничения на държавните управления най-много свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличение потреблението на възобновими източници на сила като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Препоръки за възстановяване на климата
Препоръки, които биха иали резултат за възстановяване на климата: изключването на зарядното от контакта, понижаване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, промяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, пестене на парно и ток, в случай че продуктите във фризера не го изпълват да се изпълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със промяната на една елементарна крушка с енергоспестяваща ще се понижи със 70 кг. въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво всмуква 1 звук въглероден двуокис.
Нека спасим Земята!
Прочетете още
Международният ден дава опция за поощряване на информираността по въпроси, отнасящи се за фамилията и усилва знанията по обществени, стопански и демографски процеси, които засягат фамилии. Световният ден на фамилията има за цел да притегля публичното внимание към редица проблеми в фамилията.
В своя резолюция, Общото заседание на Организация на обединените нации също по този начин отбелязва, че наредбите свързани със фамилията вследствие на огромна конференция на Организацията на обединените народи и срещите на високо ниво от 1990-те и техните следващи процеси не престават да дават насоки по отношение на методите за усилване на политическите съставни елементи и стратегии насочени към фамилиите, като част от повсеместен метод към развиването.
Световен ден на климата
На 15 май се отбелязва Световният ден за битка с климатичните промени. Денят на климата е разгласен от страните членки на Рамковата спогодба на Обединените народи по изменение на климата, подписана на 5 юни 1992 година в Рио де Жанейро, Бразилия. В България документът е утвърден през март 1995 година
Всяка година еколози и политици от целия свят координират дейностите си за понижаване наклонността към световно стопляне.
Изменението на климата е една от най-големите закани за живота на нашата планета. Използването на въглища, нефт, газ, интензивното селско стопанство, изсичането на гори и доста други човешки действия усилват количеството на парниковите газове във въздуха. Това покачва температурата на Земята, което води до стопяване на полярните ледове, качване нивото на океаните, наводнение на многолюдни ниски земи, както и до изгубването на стотици хиляди биологични типове, регулиращи качеството на околната среда, от което зависи нашето физическо действие като организми.
Глобалното стопляне е повишението на междинната температурата на атмосферата и на международния океан.
През 20-ти век междинната температура се е повишила приблизително с 0.6 градуса, което води до така наименуван парников резултат – стопляне на долната част на атмосферата. Източниците на парникови газове са естествени и свързани с човешката активност. Природните са изригването на вулкани и изветрянето на варовиковите скали, а човешките – горенето на изкопаеми горива – твърди, течни и газообразни.
В атмосферата се изпускат 25 милиарда тона въглероден диоксид годишно, т.е. 800 т за 8 секунди. Прочистването на горите, земеделието - паленето на стърнища, на растителни и други боклуци способстват за това и са опасност за климата.
Последиците за човечеството и за климата са извънредно неблагоприятни: ще се увеличи температурата на Земята от 4.5 градуса до 7.7 градуса; ще се увеличи равнището на международния океан; ще изчезнат цели островни групи и ще бъдат потопени крайбрежия; фрапантно ще се промени количеството и разпределението на валежите; ще се усили честотата на сушата и ураганите; ще изчезнат горски масиви, заради изменение на естествена им среда; половината от човечеството ще страда от дефицит на вода.
За да не се случи всичко това са нужни ограничения на държавните управления най-много свързани с преструктуриране на енергетиката и увеличение потреблението на възобновими източници на сила като вода, вятър, слънце, намиране на нови енергийни източници.
Препоръки за възстановяване на климата
Препоръки, които биха иали резултат за възстановяване на климата: изключването на зарядното от контакта, понижаване карането на кола, прането да се пере на по-ниска температура, промяна на крушките с енергоспестяващи, да се зарежда биодизел, пестене на парно и ток, в случай че продуктите във фризера не го изпълват да се изпълни с пликчета с вода, засаждане на дървета.
Само със промяната на една елементарна крушка с енергоспестяваща ще се понижи със 70 кг. въглеродния двуокис в атмосферата, а всяко дърво всмуква 1 звук въглероден двуокис.
Нека спасим Земята!
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ