Сто часа до изборите, които ще прекратят или бетонират епохата "Ердоган"
Той беше " последният турчин, в който светът имаше някакво доверие ". Като министър на стопанската система засегна толкоз доста сенчести ползи, че трябваше да носи бронирана жилетка. И умееше да изясни ясно и почтено на елементарните турци мъчителните промени, които да изведат страната от десетилетия на неправилно ръководство на стопанската система, написа за него " Файненшъл таймс ".
Турция има потребност от такива като него тъкмо в този момент, когато остават 100 часа до президентските и парламентарни избори, които ще сложат завършек на епохата " Ердоган " или ще бетонират за още един мандат най-забележителното ръководство в модерната история на Турция, продължаващо 20 години. Но той умря. На 7 май, седмица преди изборите, които мнозина дефинират като исторически, Кемал Древиш си отиде на 74 години.
И турците ще би трябвало да се оправят с това, което имат.
От избора им зависи освен ориста и посоката на личната им страна, считана за една от 20-те най-важни в света като член на Г-20. Резултатите ще повлияят на просторен регион от Западните Балкани до Кавказ, а евентуално и до китайската граница на централноазиатски руски републики. Ефектът може да се усети от войната в Украйна през обстановката в Черно море до Близкия изток и Северна Африка. Както и в НАТО и Европейски Съюз или в тежестта на Движението за права и свободи в връзките сред София и Анкара.
Затова вотът на 14 май е определян от мнозина в Европа като " най-важните избори за годината ". Те ще дефинират дали 85-милионната страна ще продължи
Резултатът в неделя ще покаже кой ще управлява Меджлиса (парламента) и ще има ли на 28 май балотаж на президентските избори. Първите планирани данни би трябвало да се появят в късния следобяд или по здрач.
Плакати с опозиционния претендент за президент Кемал Кълъчдароглу.
И в двата случая се състезават се обединения, като към този момент наподобява, че тази на опозицията има късмет да овладее и президентския замък, и Народното събрание, в случай че се споразумее с прокюрдски блок, който е със серизони шансове да надвиши 7-процентния предел от гласовете, с цел да излъчи свои депутати.
Така показано, наподобява че дните на президента са преброени. Реалността може да се окаже напълно друга. Управляващите управляват съвсем всички институции - от уредниците на изборите и множеството медии до шефа на централната банка. Ердоган още веднъж ловко употребява тактиката на " изборната стопанска система " за увеличение на симпатизантите посредством обещания за повишение на заплатите, понижаване н възрастта за пенсиониране, преструктуриране на отговорности към страната...
Още при започване на април " Икономист интелиджънс юнит " заложи на това, че статуквото въпреки всичко ще се задържи частично и Ердоган ще завоюва с минимална преднина, само че Партията на справедливостта и развиването и националистическите им съдружници ще изгубят Меджлиса.
Това не е от най-хубавите разновидности за Турция, тъй като Ердоган построи мощна президентска система и депутатите от досегашната съпротива мъчно ще блокират дейностите му. Той ще ска да продължи с ръководството, в което колкото може повече да зависи от персоналната му дума и власт, което значи още години на еднолично изтъкване на премиера и министрите, на висока инфлация и надзор над страната. Те ще желаят да демонтират системата, определяна от мнозина като автократична, завръщане към ортодоксално управление на стопанската система, възобновяване на връзките с Европейски Съюз, одобрение на Швеция в НАТО...
Реализирането на тази визия за една нова демократична Турция няма да е елементарно и бързо. Тя включва още: За доста от тези промени опозицията ще се нуждае от безусловно парламентарно болшинство (или даже по-голямо болшинство за конституционни реформи), което е малко евентуално да получи. Също по този начин не е несъмнено дали тази нова промоция на главните свободи ще се популяризира и върху кюрдските националисти. В допълнение, завладяването от партията на Ердоган на политическите институции, бюрокрацията и правосъдната система е надълбоко и би било сложна за разграждане, изреждат от " Икономист ".
Завоят в икономическото ръководство ще бъде стеснен от най-малко два основни фактора. Първият са неизбежните разноски от над 100 милиарда $ за възобновяване след разрухата от февруарските трусове. Вторият е потребността да се пипа деликатно, тъй като бързото повдигане на лихвите като битка против инфлацията, завръщането на лирата на свободния пазар и премахването на предпазени депозити в национална валута рискува да задуши вътрешното ползване. Западни банки предвиждат, че обменният курс на турската лира може да скочи от сегашните към 19 лири за $ на 30 лири за $. Оттук крачката към хиперинфлацията не е доста огромна.
Чуждестранните вложители чакат политики, периоди и дейности, а не толкоз името на бъдещите министри на стопанската система и финансите. Дори да има видимо възстановяване на привлекателността за вложения, не трябва да се не помни, че то би тръгнало от ниска база.
Във външната политика в най-хубавия случай при завършек на ръководството на Ердоган биха последвали прозападни жестове и заявления, само че за някакво коренно разкъсване с досегашния курс е неуместно да се мисли. Националните ползи, които преследва Анкара в чужбина, са солидно ситуирани в съзнанието на елитите в страната и в тях курсът за Гърция и Кипър, както и балансиранитe връзки с Китай и Русия, ще се следват още веднъж. Въпросът е, че Западът може да предложи нова рамка за стратагически отношеня с страна, основна за просторен регион и в нея може да не се вписва процесът на евроинтеграция.
Ердоган взима персонално доста от значимите решения, което евентуално го прави по-близък и понятен за хора като Владимир Путин или Си Цзинпин, само че е и в столиците на западните съдружници.
Зелената партия и левият блок към нея събират гласовете на кюрдите.
Затова на днешна Турция ѝ би трябвало човек като Кемал Дервиш. Потомък на новаторски османски министър-председател, израстнал, говорейки немски на майка си (секретарка в немското посолство в Анкара по време на Втората международна война), прекарал ранното си детство на остров Бююкада покрай Истанбул, ученик на елитното училище-пансион Le Rosey в Швейцария, приключил стопанска система в LSE и Принстън, издигнал се през 2011 година до евентуален ръководещ шеф на МВФ.
Ердоган реализира стопански разцвет в първото си десетилетие, следвайки неговата стратегия. Но последва друга ера. Турците би трябвало да решат продължаването или спирането ѝ. И да намерят хора с визия като неговата.
Турция има потребност от такива като него тъкмо в този момент, когато остават 100 часа до президентските и парламентарни избори, които ще сложат завършек на епохата " Ердоган " или ще бетонират за още един мандат най-забележителното ръководство в модерната история на Турция, продължаващо 20 години. Но той умря. На 7 май, седмица преди изборите, които мнозина дефинират като исторически, Кемал Древиш си отиде на 74 години.
И турците ще би трябвало да се оправят с това, което имат.
От избора им зависи освен ориста и посоката на личната им страна, считана за една от 20-те най-важни в света като член на Г-20. Резултатите ще повлияят на просторен регион от Западните Балкани до Кавказ, а евентуално и до китайската граница на централноазиатски руски републики. Ефектът може да се усети от войната в Украйна през обстановката в Черно море до Близкия изток и Северна Африка. Както и в НАТО и Европейски Съюз или в тежестта на Движението за права и свободи в връзките сред София и Анкара.
Затова вотът на 14 май е определян от мнозина в Европа като " най-важните избори за годината ". Те ще дефинират дали 85-милионната страна ще продължи
Резултатът в неделя ще покаже кой ще управлява Меджлиса (парламента) и ще има ли на 28 май балотаж на президентските избори. Първите планирани данни би трябвало да се появят в късния следобяд или по здрач.
Плакати с опозиционния претендент за президент Кемал Кълъчдароглу.
И в двата случая се състезават се обединения, като към този момент наподобява, че тази на опозицията има късмет да овладее и президентския замък, и Народното събрание, в случай че се споразумее с прокюрдски блок, който е със серизони шансове да надвиши 7-процентния предел от гласовете, с цел да излъчи свои депутати.
Така показано, наподобява че дните на президента са преброени. Реалността може да се окаже напълно друга. Управляващите управляват съвсем всички институции - от уредниците на изборите и множеството медии до шефа на централната банка. Ердоган още веднъж ловко употребява тактиката на " изборната стопанска система " за увеличение на симпатизантите посредством обещания за повишение на заплатите, понижаване н възрастта за пенсиониране, преструктуриране на отговорности към страната...
Още при започване на април " Икономист интелиджънс юнит " заложи на това, че статуквото въпреки всичко ще се задържи частично и Ердоган ще завоюва с минимална преднина, само че Партията на справедливостта и развиването и националистическите им съдружници ще изгубят Меджлиса.
Това не е от най-хубавите разновидности за Турция, тъй като Ердоган построи мощна президентска система и депутатите от досегашната съпротива мъчно ще блокират дейностите му. Той ще ска да продължи с ръководството, в което колкото може повече да зависи от персоналната му дума и власт, което значи още години на еднолично изтъкване на премиера и министрите, на висока инфлация и надзор над страната. Те ще желаят да демонтират системата, определяна от мнозина като автократична, завръщане към ортодоксално управление на стопанската система, възобновяване на връзките с Европейски Съюз, одобрение на Швеция в НАТО...
Реализирането на тази визия за една нова демократична Турция няма да е елементарно и бързо. Тя включва още: За доста от тези промени опозицията ще се нуждае от безусловно парламентарно болшинство (или даже по-голямо болшинство за конституционни реформи), което е малко евентуално да получи. Също по този начин не е несъмнено дали тази нова промоция на главните свободи ще се популяризира и върху кюрдските националисти. В допълнение, завладяването от партията на Ердоган на политическите институции, бюрокрацията и правосъдната система е надълбоко и би било сложна за разграждане, изреждат от " Икономист ".
Завоят в икономическото ръководство ще бъде стеснен от най-малко два основни фактора. Първият са неизбежните разноски от над 100 милиарда $ за възобновяване след разрухата от февруарските трусове. Вторият е потребността да се пипа деликатно, тъй като бързото повдигане на лихвите като битка против инфлацията, завръщането на лирата на свободния пазар и премахването на предпазени депозити в национална валута рискува да задуши вътрешното ползване. Западни банки предвиждат, че обменният курс на турската лира може да скочи от сегашните към 19 лири за $ на 30 лири за $. Оттук крачката към хиперинфлацията не е доста огромна.
Чуждестранните вложители чакат политики, периоди и дейности, а не толкоз името на бъдещите министри на стопанската система и финансите. Дори да има видимо възстановяване на привлекателността за вложения, не трябва да се не помни, че то би тръгнало от ниска база.
Във външната политика в най-хубавия случай при завършек на ръководството на Ердоган биха последвали прозападни жестове и заявления, само че за някакво коренно разкъсване с досегашния курс е неуместно да се мисли. Националните ползи, които преследва Анкара в чужбина, са солидно ситуирани в съзнанието на елитите в страната и в тях курсът за Гърция и Кипър, както и балансиранитe връзки с Китай и Русия, ще се следват още веднъж. Въпросът е, че Западът може да предложи нова рамка за стратагически отношеня с страна, основна за просторен регион и в нея може да не се вписва процесът на евроинтеграция.
Ердоган взима персонално доста от значимите решения, което евентуално го прави по-близък и понятен за хора като Владимир Путин или Си Цзинпин, само че е и в столиците на западните съдружници.
Зелената партия и левият блок към нея събират гласовете на кюрдите.
Затова на днешна Турция ѝ би трябвало човек като Кемал Дервиш. Потомък на новаторски османски министър-председател, израстнал, говорейки немски на майка си (секретарка в немското посолство в Анкара по време на Втората международна война), прекарал ранното си детство на остров Бююкада покрай Истанбул, ученик на елитното училище-пансион Le Rosey в Швейцария, приключил стопанска система в LSE и Принстън, издигнал се през 2011 година до евентуален ръководещ шеф на МВФ.
Ердоган реализира стопански разцвет в първото си десетилетие, следвайки неговата стратегия. Но последва друга ера. Турците би трябвало да решат продължаването или спирането ѝ. И да намерят хора с визия като неговата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ