Елена Поптодорова пред Фрог: Новина няма. Русия размаха политически пръст на България
Това съобщи в изявление за ФрогНюз Елена Поптодорова, някогашен дипломат на България в Съединени американски щати. Коментарът й идва на фона на днешната вест от Министерството на външните работи на Русия. В изказването поименно за пръв път бяха упоменати България и Румъния, а Кремъл упорства НАТО да изтегли войските си от страните, признати в Алианса след 1997 година
Ето и цялото изявление:
Как си обяснявате към този момент поименното наименуване на България и Румъния от Русия като страни, от които НАТО би трябвало да се изтегли?
В това няма никаква вест. Ние отдавна насам знаем, че главното искане на президента Владимир Путин е връщане на историята обратно до 1997 година Това значи да се изключат тъкмо седемте източноевропейски страни, които станаха членове на НАТО след 1997 година от гаранциите за сигурност на Алианса. Втората цел е да се обезсили НАТО и да се вкарат различия.
По-любопитен е моментът и въпросът “Защо в този момент?”. Смятам, че съветското посолство също е помогнало във формулирането на това известие. Не можаха да изчакат и един ден след полагането на клетва от страна на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова за втория им мандат, с цел да слагат на тестване самия него в качеството му на главнокомандващ и, несъмнено, компетентностите му в областта на външната политика и сигурността.
На тестване е подложен и министър председателят Кирил Петков. Това е прелестна опция да бъдат тествани настройките им и способността на България да взима солидни решения в границите на политиката, която е следвала дълги години.
Добре е сред Румъния и България да има координирани реакция и дейности по повод изобщо на комплицирания спор, който касае Черноморската сигурност. Не съм сигурна, че го вършим задоволително постоянно и солидно.
Очаквате ли да се случи нещо сходно въобще?
Разбира се, че не. Ние към този момент сме дали отговор на ултиматума на Путин, който съдържа това искане. Обяснили сме, че не е допустимо трета страна, външна на Алианса, да дефинира суверенния избор, изключително в областта на външната политика и политиката за сигурност.
Проблемът тук надвишава забележимото противостоене Русия - НАТО и Русия - Съединени американски щати. С държанието и настояванията си президентът Путин в действителност насочва тежко предизвикателство към правилата, заложени в Хартата на Организация на обединените нации, които са доказани от Съвета за сигурност - суверенност, ненарушаване на границите, юридически суверенитет. Проблемът е доста по-голям.
България е гранична за НАТО страна. В този смисъл - не би трябвало ли страната ни да застане по-тежко на интернационалната сцена и да вземем по-активна роля в решаването на този спор? Изглежда, че бягаме от това.
Разбира се. Това е национална полемика, която не е водена 30 години. От нея всекидневно политическите фактори бягат или се пробват оптимално спестовно да приказват по нея. Ясно беше, че това не може да продължава безпределно. Настъпи моментът, в който ще би трябвало да има ясно декларирана позиция от институциите.
Очаквате ли следователно Румен Радев да свика Консултативен съвет за национална сигурност? Такива апели се чуха през днешния ден от депутатите от ГЕРБ-СДС.
Това го споделих доста преди ГЕРБ да се произнесат, още по време на КСНС по тематиката за Република Северна Македония. Онзи съвет беше преходен. Много по-важно е да се свика подобен, точно с цел да се разиска ситуацията към Черно море и комплицираните връзки с Русия. Просто към този момент няма място за съмнение и оттегляне. Опасявам се, че за следващ път интернационалните събития ни изпреварват и това е обезпокоителен знак.
Какви са идващите стъпки, които България може да предприеме след този ход на Русия?
Смятам, че сме декларирали, че имаме суверенна, независима външна политика. Това е първата и най-важна стъпка. След това би трябвало да има доста интензивни съвещания и с нашите сътрудници по съюз - Румъния и Турция. Бягаме и от този вид съвещания, а те са доста значими в районен проект. Непременно би трябвало да има съвещания и съгласуваност с тези страни, които са ни значими не просто като членове на Алианса, само че и като наши районни съдружници, сътрудници и съседи, с които водим районна политика освен във връзка с сигурността.
Другото, което би трябвало да се реши е добре да определим по какъв начин ще оказваме помощ в тази рецесия на Украйна, която ще е явно под все по-силен напън от всевъзможен темперамент. Ще има нови сривове в системите на страната, ще има опити за раздвояване. Има разнообразни способи Украйна да бъде подкрепена. Това може да се случи с филантропична помощ - лекарства, храни. Този въпрос не е нужно да се реши в незабавен порядък и под напън. Такъв вид помощ също е доста нужна.
България няма сама по себе си боен капацитет, само че при ясна политическа воля и кураж, страната може да разгласи други типове помощ, които да окаже на Украйна.
Изявлението на Русия идва дни след визитата на Кирил Петков в Скопие. Бяха пратени положителни сигнали, че при взаимна работа и добър звук България въпреки всичко може да вдигне блокадата върху преговорната рамка за участието на РСМ в Европейски Съюз. Ако сведем всички дейности от Русия до едно - Москва желае или да разшири въздействието си в страните на Изток, или най-малко да го резервира такова, каквото е. Има ли връзка днешната позиция на Москва и може ли това да се одобри като сигнал към България да внимава по въпроса с РСМ?
Разбира се. Това е политически пръст, размахан на България. Но това не е оригиналност. Има повторяемост на дейностите. Да си напомним кино лентата на съветското посолство в Скопие, който прокламира, че кирилицата е македонска писменост. Същото направи самият президент Путин преди време. Очевидно Северна Македония е сериозно значима за Русия тъкмо от позиция на въздействието на Кремъл в района.
Русия няма елементарно да се откаже от опити да минира признаците на подготвеност за реализиране на съгласие сред България и Северна Македония.
Важно е да се разбере и нещо друго - в случай че се касае единствено до въоръженията, можеше да се седне на масата на договарянията и да се договаря. За страдание опитите за дипломатически излаз от казуса идват единствено от западна страна: Съветът НАТО - Русия, който бе призован по предложение на Йенс Столтенберг, диалозите САЩ-Русия, полемиките в Организацията за сигурност и съдействие. Ето - държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен беседва със Сергей Лавров в Женева.
Опасявам се, че това е последна опция за дипломатически сделки за последващи дейности. Това няма да е пробив, само че единствената вяра е да се договорят, че могат да продължат с диалозите.
Ако това не се случи?
Тогава към този момент, както заплаши Путин, той ще търси други отговори. Затова и Украйна, и всички ние в района и членовете на Алианса, би трябвало да сме подготвени и за внезапни придвижвания от страна на Кремъл в Украйна и предприемане на съответни дейности.
Тезата, че Русия е застрашена от НАТО е измислена. По цялата граница на Русия единствено 6% е територия, която граничи с държави-членки на НАТО. И това не са най-мощните страни.
Това, което Путин се пробва да направи, е да разстрои тази система на връзки, които поддържат европейския мир и сигурност. Това са правила и правила, стъпили въз основата на горчивия опит от Първата и Втората международна, Студената война. Цялата тази архитектура на европейска сигурност не е инцидентна и не е намислена по метод, който да ощетява Русия. Москва беше част от нея до наскоро.
Надявам се, че въпросът ще бъде овладян с дипломатически средства. Ако те не сработят, Путин ще би трябвало да носи директна отговорност за всичко следващо.
изявление на Джесика Вълчева
Ето и цялото изявление:
Как си обяснявате към този момент поименното наименуване на България и Румъния от Русия като страни, от които НАТО би трябвало да се изтегли?
В това няма никаква вест. Ние отдавна насам знаем, че главното искане на президента Владимир Путин е връщане на историята обратно до 1997 година Това значи да се изключат тъкмо седемте източноевропейски страни, които станаха членове на НАТО след 1997 година от гаранциите за сигурност на Алианса. Втората цел е да се обезсили НАТО и да се вкарат различия.
По-любопитен е моментът и въпросът “Защо в този момент?”. Смятам, че съветското посолство също е помогнало във формулирането на това известие. Не можаха да изчакат и един ден след полагането на клетва от страна на президента Румен Радев и вицепрезидента Илияна Йотова за втория им мандат, с цел да слагат на тестване самия него в качеството му на главнокомандващ и, несъмнено, компетентностите му в областта на външната политика и сигурността.
На тестване е подложен и министър председателят Кирил Петков. Това е прелестна опция да бъдат тествани настройките им и способността на България да взима солидни решения в границите на политиката, която е следвала дълги години.
Добре е сред Румъния и България да има координирани реакция и дейности по повод изобщо на комплицирания спор, който касае Черноморската сигурност. Не съм сигурна, че го вършим задоволително постоянно и солидно.
Очаквате ли да се случи нещо сходно въобще?
Разбира се, че не. Ние към този момент сме дали отговор на ултиматума на Путин, който съдържа това искане. Обяснили сме, че не е допустимо трета страна, външна на Алианса, да дефинира суверенния избор, изключително в областта на външната политика и политиката за сигурност.
Проблемът тук надвишава забележимото противостоене Русия - НАТО и Русия - Съединени американски щати. С държанието и настояванията си президентът Путин в действителност насочва тежко предизвикателство към правилата, заложени в Хартата на Организация на обединените нации, които са доказани от Съвета за сигурност - суверенност, ненарушаване на границите, юридически суверенитет. Проблемът е доста по-голям.
България е гранична за НАТО страна. В този смисъл - не би трябвало ли страната ни да застане по-тежко на интернационалната сцена и да вземем по-активна роля в решаването на този спор? Изглежда, че бягаме от това.
Разбира се. Това е национална полемика, която не е водена 30 години. От нея всекидневно политическите фактори бягат или се пробват оптимално спестовно да приказват по нея. Ясно беше, че това не може да продължава безпределно. Настъпи моментът, в който ще би трябвало да има ясно декларирана позиция от институциите.
Очаквате ли следователно Румен Радев да свика Консултативен съвет за национална сигурност? Такива апели се чуха през днешния ден от депутатите от ГЕРБ-СДС.
Това го споделих доста преди ГЕРБ да се произнесат, още по време на КСНС по тематиката за Република Северна Македония. Онзи съвет беше преходен. Много по-важно е да се свика подобен, точно с цел да се разиска ситуацията към Черно море и комплицираните връзки с Русия. Просто към този момент няма място за съмнение и оттегляне. Опасявам се, че за следващ път интернационалните събития ни изпреварват и това е обезпокоителен знак.
Какви са идващите стъпки, които България може да предприеме след този ход на Русия?
Смятам, че сме декларирали, че имаме суверенна, независима външна политика. Това е първата и най-важна стъпка. След това би трябвало да има доста интензивни съвещания и с нашите сътрудници по съюз - Румъния и Турция. Бягаме и от този вид съвещания, а те са доста значими в районен проект. Непременно би трябвало да има съвещания и съгласуваност с тези страни, които са ни значими не просто като членове на Алианса, само че и като наши районни съдружници, сътрудници и съседи, с които водим районна политика освен във връзка с сигурността.
Другото, което би трябвало да се реши е добре да определим по какъв начин ще оказваме помощ в тази рецесия на Украйна, която ще е явно под все по-силен напън от всевъзможен темперамент. Ще има нови сривове в системите на страната, ще има опити за раздвояване. Има разнообразни способи Украйна да бъде подкрепена. Това може да се случи с филантропична помощ - лекарства, храни. Този въпрос не е нужно да се реши в незабавен порядък и под напън. Такъв вид помощ също е доста нужна.
България няма сама по себе си боен капацитет, само че при ясна политическа воля и кураж, страната може да разгласи други типове помощ, които да окаже на Украйна.
Изявлението на Русия идва дни след визитата на Кирил Петков в Скопие. Бяха пратени положителни сигнали, че при взаимна работа и добър звук България въпреки всичко може да вдигне блокадата върху преговорната рамка за участието на РСМ в Европейски Съюз. Ако сведем всички дейности от Русия до едно - Москва желае или да разшири въздействието си в страните на Изток, или най-малко да го резервира такова, каквото е. Има ли връзка днешната позиция на Москва и може ли това да се одобри като сигнал към България да внимава по въпроса с РСМ?
Разбира се. Това е политически пръст, размахан на България. Но това не е оригиналност. Има повторяемост на дейностите. Да си напомним кино лентата на съветското посолство в Скопие, който прокламира, че кирилицата е македонска писменост. Същото направи самият президент Путин преди време. Очевидно Северна Македония е сериозно значима за Русия тъкмо от позиция на въздействието на Кремъл в района.
Русия няма елементарно да се откаже от опити да минира признаците на подготвеност за реализиране на съгласие сред България и Северна Македония.
Важно е да се разбере и нещо друго - в случай че се касае единствено до въоръженията, можеше да се седне на масата на договарянията и да се договаря. За страдание опитите за дипломатически излаз от казуса идват единствено от западна страна: Съветът НАТО - Русия, който бе призован по предложение на Йенс Столтенберг, диалозите САЩ-Русия, полемиките в Организацията за сигурност и съдействие. Ето - държавният секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен беседва със Сергей Лавров в Женева.
Опасявам се, че това е последна опция за дипломатически сделки за последващи дейности. Това няма да е пробив, само че единствената вяра е да се договорят, че могат да продължат с диалозите.
Ако това не се случи?
Тогава към този момент, както заплаши Путин, той ще търси други отговори. Затова и Украйна, и всички ние в района и членовете на Алианса, би трябвало да сме подготвени и за внезапни придвижвания от страна на Кремъл в Украйна и предприемане на съответни дейности.
Тезата, че Русия е застрашена от НАТО е измислена. По цялата граница на Русия единствено 6% е територия, която граничи с държави-членки на НАТО. И това не са най-мощните страни.
Това, което Путин се пробва да направи, е да разстрои тази система на връзки, които поддържат европейския мир и сигурност. Това са правила и правила, стъпили въз основата на горчивия опит от Първата и Втората международна, Студената война. Цялата тази архитектура на европейска сигурност не е инцидентна и не е намислена по метод, който да ощетява Русия. Москва беше част от нея до наскоро.
Надявам се, че въпросът ще бъде овладян с дипломатически средства. Ако те не сработят, Путин ще би трябвало да носи директна отговорност за всичко следващо.
изявление на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ