Експерт: Кирилицата трябва да се нарича българска
Това съобщи в изявление за Дир.бг. доцент доктор Ана Кочева от Секцията за българска диалектология и лингвистична география в ИБЕ при Българска академия на науките.
Зад гърба си има десетки проучвания, свързани с историята на българския език. Тя е основател на неповторимата Карта на българския език на ново място по света, която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически генезис. Автор е на три монографии, няколко студии и десетки публикации по езикови въпроси.
Повод за следващата ни среща с доцент Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.
От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?
Повод за следващата ни среща с доцент Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.
- Как си обяснявате този неуместен пропуск - като недовиждане или липса на обикновена предвидливост?
- Въобще не си го изяснявам, истината е, че мозъкът ми не го побира, тъй като Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската култура и просвета и на славянската книжовност е един от най-обичаните празници у нас и на всички места по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е в действителност неуместен, само че той е и безусловно неприемлив, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.
Още повече на фона на обстоятелството, че кирилицата е международно културно завещание, това е българската писменост в границите на Европейски Съюз, най-ценното ни притежание, което ни е отредило справедливо място в Европа още през 9 век, доста преди редица други просветени нации, доста преди Реформацията.
Кирилицата би трябвало да се назовава точно по този начин - българската писменост - в европейските структури и какъв по-добър метод да се покаже нейното значение таман на българската земя?! Редом с откриването на българското европредседателство, 24 май трябваше да е измежду най-големите акценти в календара.
Трябва да се покаже на изконно място на европейските ни посетители за какво кирилицата е българска, а не нереално славянска, още повече, че към празника ни протягат ръка от всички страни. След като го вкараха преди години в Русия, от тази година ще го означават и в прилежаща Сърбия. Това, несъмнено, не е неприятно, само че за какво таман ние вършим този пропуск в действителност не мога да си обясня. Все отново считам, че време има задоволително, с цел да се навакса и да не се „ излагаме пред чужденците “, както клиширано, само че явно напълно правилно сме привикнали да споделяме.
- Какви похищения имате поради?
- В науката, да вземем за пример, от дълго време се извършават спекулации и замяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски нации протягат ръка на делото на светите братя и го приписват за свое.
В Русия беше основана една група от медиевисти, която целеустремено се опита тотално да ревизира схващането за българската национална основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе оптимално разширена, като в нея бе включен преди всичко и съветският език. Понеже групата прояви извънредно шумна интензивност и сътвори цяла школа от почитатели, към този момент не е за занемаряване фактът, че още веднъж стартира да се хвърля сянка на подозрение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.
Тенденциозността им, евентуално инцидентно, само че доста тъкмо е дефинирана в един от съветските сборници, отдадени на така наречен древноруски език: „ Да се откаже на древноруското общество независим книжовен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което не намира никакво удостоверение във обстоятелствата и се основава на лъжливата визия за ниската просвета и назадничавост на Древна Рус”, огорчено признават съветските учени.
Явно историческите обстоятелства се преглъщат мъчно от съветските езиковеди, без значение че доста висококултурни народи по света и през днешния ден употребяват задгранични книжовни езици, без това ни минимум да накърнява техния авторитет и самочувствие. В 9 в. славяните от Солунско са говорели на диалекта, въз основа на който двамата изключителни ерудити Кирил и Методий основават глаголицата, вършат първите преводи и пишат книги. Същата тази глаголица през 886 година идва в България, донесена от учениците им, на нея се твори в книжовните средища Плиска, Преслав, Охрид, които са същински средновековни университети. Не различен, а гръцкият хронист Теофилакт, назовава Климент Охридски „ пръв свещеник на българския език “. На българския, не на някакъв различен! Така че каквито и опити да се вършат за изкривяване на историческата истина, тя самата ги опровергава, освен това с 12-вековна отминалост.
- Имате поради, че на политиците би трябвало да се изнесе открит урок за словото?
- Един огромен френски славист, проф. Роже Бернар, споделя: „ България е заслужила признателността и уважението освен на славянските нации, само че и на други нации по света и това ще бъде по този начин, до момента в който човечеството влага същинско наличие в думите прогрес, просвета и човечност…Езикът на този пръв подем на славянската книжовност и просвета не е никакъв различен, а старобългарски. Този език надживя всички опити на непознати нашественици за претопяване, с помощта на твърдостта на българския народ, на неговото предпочитание да запази българското слово, което постоянно е било застрашавано, само че в никакъв случай не е било покорявано.” Това слово е кирилско, милиони по света пишат на него, само че то е основано тук, въз основа на българския солунски акцент през 9-ти век и ние би трябвало да приказваме непрекъснато по тази причина, до момента в който светът го научи и запомни.
Зад гърба си има десетки проучвания, свързани с историята на българския език. Тя е основател на неповторимата Карта на българския език на ново място по света, която обгръща 15 милиона българоезични (по етнически генезис. Автор е на три монографии, няколко студии и десетки публикации по езикови въпроси.
Повод за следващата ни среща с доцент Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.
От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?
Повод за следващата ни среща с доцент Ана Кочева е незабележимостта на 24 май в календара на българското европредседателство.
- Как си обяснявате този неуместен пропуск - като недовиждане или липса на обикновена предвидливост?
- Въобще не си го изяснявам, истината е, че мозъкът ми не го побира, тъй като Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската култура и просвета и на славянската книжовност е един от най-обичаните празници у нас и на всички места по света, където живеят българи. В този смисъл пропускът е в действителност неуместен, само че той е и безусловно неприемлив, който и да е редил календара на българското европредседателство, просто няма право да го пропусне с лека ръка.
Още повече на фона на обстоятелството, че кирилицата е международно културно завещание, това е българската писменост в границите на Европейски Съюз, най-ценното ни притежание, което ни е отредило справедливо място в Европа още през 9 век, доста преди редица други просветени нации, доста преди Реформацията.
Кирилицата би трябвало да се назовава точно по този начин - българската писменост - в европейските структури и какъв по-добър метод да се покаже нейното значение таман на българската земя?! Редом с откриването на българското европредседателство, 24 май трябваше да е измежду най-големите акценти в календара.
Трябва да се покаже на изконно място на европейските ни посетители за какво кирилицата е българска, а не нереално славянска, още повече, че към празника ни протягат ръка от всички страни. След като го вкараха преди години в Русия, от тази година ще го означават и в прилежаща Сърбия. Това, несъмнено, не е неприятно, само че за какво таман ние вършим този пропуск в действителност не мога да си обясня. Все отново считам, че време има задоволително, с цел да се навакса и да не се „ излагаме пред чужденците “, както клиширано, само че явно напълно правилно сме привикнали да споделяме.
- Какви похищения имате поради?
- В науката, да вземем за пример, от дълго време се извършават спекулации и замяна на характера на Кирило-Методиевия език. Всички славянски нации протягат ръка на делото на светите братя и го приписват за свое.
В Русия беше основана една група от медиевисти, която целеустремено се опита тотално да ревизира схващането за българската национална основа на Кирило-Методиевия език. Тази основа бе оптимално разширена, като в нея бе включен преди всичко и съветският език. Понеже групата прояви извънредно шумна интензивност и сътвори цяла школа от почитатели, към този момент не е за занемаряване фактът, че още веднъж стартира да се хвърля сянка на подозрение върху научната истина за родината на Кирило-Методиевия език.
Тенденциозността им, евентуално инцидентно, само че доста тъкмо е дефинирана в един от съветските сборници, отдадени на така наречен древноруски език: „ Да се откаже на древноруското общество независим книжовен език - значи то да бъде превърнато в някаква византийско-българска сянка - нещо, което не намира никакво удостоверение във обстоятелствата и се основава на лъжливата визия за ниската просвета и назадничавост на Древна Рус”, огорчено признават съветските учени.
Явно историческите обстоятелства се преглъщат мъчно от съветските езиковеди, без значение че доста висококултурни народи по света и през днешния ден употребяват задгранични книжовни езици, без това ни минимум да накърнява техния авторитет и самочувствие. В 9 в. славяните от Солунско са говорели на диалекта, въз основа на който двамата изключителни ерудити Кирил и Методий основават глаголицата, вършат първите преводи и пишат книги. Същата тази глаголица през 886 година идва в България, донесена от учениците им, на нея се твори в книжовните средища Плиска, Преслав, Охрид, които са същински средновековни университети. Не различен, а гръцкият хронист Теофилакт, назовава Климент Охридски „ пръв свещеник на българския език “. На българския, не на някакъв различен! Така че каквито и опити да се вършат за изкривяване на историческата истина, тя самата ги опровергава, освен това с 12-вековна отминалост.
- Имате поради, че на политиците би трябвало да се изнесе открит урок за словото?
- Един огромен френски славист, проф. Роже Бернар, споделя: „ България е заслужила признателността и уважението освен на славянските нации, само че и на други нации по света и това ще бъде по този начин, до момента в който човечеството влага същинско наличие в думите прогрес, просвета и човечност…Езикът на този пръв подем на славянската книжовност и просвета не е никакъв различен, а старобългарски. Този език надживя всички опити на непознати нашественици за претопяване, с помощта на твърдостта на българския народ, на неговото предпочитание да запази българското слово, което постоянно е било застрашавано, само че в никакъв случай не е било покорявано.” Това слово е кирилско, милиони по света пишат на него, само че то е основано тук, въз основа на българския солунски акцент през 9-ти век и ние би трябвало да приказваме непрекъснато по тази причина, до момента в който светът го научи и запомни.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ