Скритото оръжие на Путин: помпите за кърма
Това, несъмнено, нямаше по какъв начин да бъде казано от Владимир Путин в неговото скорошно послание към сънародниците му. А точно, че заради наложените от Запада наказания, съветският военно-промишлен бранш не може да се достави с полупроводници, по този начин нужни за производството и употребата на бойна техника за украинския фронт. В този аспект даже и помощта на Китай не се е оказала задоволителна, доколкото, по информация на Wall Street Journal, износът на полупроводници от Пекин към Москва - било непосредствено, било посредством посредничеството на Анкара - да се е нараснал през миналата 2022-ра година. Пък и количеството не постоянно е равно на качество: 40% от импортираните полупроводници от Китай са се оказали дефектни, написа съветският всекидневник Комерсант.
За това, за което Владимир Путин мълчи, приказват обаче комерсиалните регистри. Според оповестените данни от Bloomberg и Times, страни като Армения и Казахстан, с които Русия е в един митнически съюз около участието си в Евразийския съюз, внезапно са почнали стремително да внасят от Европейския съюз перални машини, хладилници и даже електрически помпи за кърма. Все произведения, които хем наподобяват безобидни, хем имат чипове. Така да вземем за пример, пишат от въпросните издания, в границите на първата половина от 2022-ра година раждаемостта в Армения може да е спаднала с 4.3%, само че вносът на електрически помпи за кърма от Европейски Съюз към Ереван се е нараснал съвсем три пъти. Ситуацията в Казахстан е даже още по-фрапираща: за същия интервал от време раждаемостта в страната пада с 8.4%, само че пък търсенето на този апарат се е нараснало с 633%. Или други думи, по-малко деца, повече електрически помпи за кърма. Успоредно на упоменатите трендове се развива и реципрочна такава - износът на тези апарати от Казахстан към Русия също се усилва. Подобна е схемата и с надалеч по-прозаичните произведения на бялата техника: колкото повече хладилници и перални биват поръчвани от страни, които са в митнически съюз с Русия, толкоз повече от тези уреди отиват към последната.
В условия на война, доста кърмене и пране е падало в Русия. Макар че, още веднъж демонстрират данните, раждаемостта във въпросната страна също да е намаляла (с 2.42% за 2022-та по отношение на 2021-ва година).
Та, когато тези дни държавният секретар на Съединени американски щати, Антъни Блинкън, осъществяващ малко посещаване в Централна Азия, съобщи в казахската столица Астана, че " ние следим спазването на глобите доста деликатно ", той не остави на домакините си доста необятен избор от вероятни тълкования на думите му. Още повече, че това обръщение идва в избран подтекст. Един път, при започване на войната в Украйна, когато Съединени американски щати и Европейски Съюз започнаха да постановат наказания на износа на съветски въглеводороди и обвързвана с тях инфраструктура, от тях целеустремено бе изпусната тръбата на Каспийския тръбопроводен консорциум, минаваща през територията на Русия и стигаща до съветското пристанището Новоросийск в Черно море (по нея " тече " преобладаващо казахски, само че и съветски нефт, предопределен в това число за европейския пазар). Втори път, Вашингтон е в режим на изследване на това кой и по какъв начин заобикаля глобите, налагани на Русия, в границите на който режим, в това число близки партньорски страни на янките като ОАЕ и Турция, бяха също предизвестени (Анкара бе упрекната в това, че дава на Москва електроника, в това число с американски генезис, която може да бъде употребена в съветския защитителен сектор; наред с други неща, Абу Даби бе охулен, че банковият бранш на страната се употребява от разнообразни съветски, физически и юридически субекти, за заобикалянето на наложените им санкции).
Всъщност прилаганите наказателни принадлежности против Москва имат две съществени изражения: износът на въглеводороди и вносът на полупроводници. Ако Кремъл има поле за маневриране по отношение на първото, в това число експортирайки нефт и природен газ към Индия и Китай, въпреки и на по-ниски цени, то във връзка с второто Русия продължава да се сблъсква с неразрешими проблеми. Включително и този, за който към този момент сме писали: невъзможността на страната да се снабди с полупроводници, чиято цена е едвам към, само че все пак - по този начин нужни за съветския военно-промишлен бранш.
Така или другояче, опцията за оказване на американски напън върху страните от Централна Азия е мощно стеснен. Този район,, имал съветско минало и китайско бъдеще (макар сходна равносметка да има силата по-скоро на присъда, която не се посреща с възторг от самите страни). Казахстан, да вземем за пример, е една от двете страни, в които китайският Нов път на коприната се е материализирал в най-голяма степен (другата е Пакистан). А свързаността на съветската стопанска система с тази на централноазиатската страна е толкоз директна, че войната в Украйна даде колатерална жертва точно в Казахстан, причинявайки в края на предходната година 20% инфлация. Всъщност самите американци не могат да компрометират връзките сред Астана и Москва в степента, в която това самите руснаци.
В Централна Азия Съединени американски щати нямат нито джоба на Китай, нито оръжието на Русия (въпреки че Москва бе принудена да дислоцира част от кадровия състав на военните си бази от Таджикистан и Киргизстан към Украйна). В този смисъл, контрактуваната спомагателна помощ от Вашингтон за диверсификация на комерсиалните направления и пазари за района, въпреки и политически знак в посока на поддръжка за тамошните страни, е повече от алегорична (става дума за Инициативата за икономическа резистентност на Централна Азия, чийто фонд бе повишен от 25 на 50 млн. долара).
Всъщност стратегически видяно, шансът за пробив и триумф на Съединени американски щати в Централна Азия е обвързван по-скоро в тясното съдействие с трети страни като Турция и Индия. Но и тук има съществени проблеми пред Вашингтон. Т.нар. " междинен кулоар ", свързващ Европа с Азия, само че за сметката на северния маршрут през територията на Русия, планува тясно партньорство сред Анкара и Пекин. Интегрирането на Южна Азия (основно Индия) с Централна Азия пък минава през Иран, с който Вашингтон обичайно също е с влошени връзки (предвид антагонизма сред Ню Делхи и Исламабад, както и възходящата взаимозависимост на Исламабад от Пекин, Пакистан не е логистична алтернатива за икономическата интеграция сред Индия и страните от Централна Азия; в това време създаването на логистична връзка сред Индия и Иран - от Мумбай до Чабахар - има своето разумно продължение в посока Санкт Петербург посредством Международния транспортен кулоар север-юг).
Но това, че вероятностите пред американската дипломация в Централна Азия наподобяват лимитирани, не значи, че тя не показва динамичност в подреждането на целите си. Така да вземем за пример, в случай че визитата на Майк Помпео в района през 2020-ра година мина под знака на антикитайския разказ, то настоящата аудиенция на сегашния държавен секретар на Съединени американски щати, евентуално около войната в Украйна, бе белязана най-много от опита за сериозно адресиране на Русия.
Когато Антъни Блинкън съобщи поддръжката на Съединени американски щати за суверенитета и независимостта на страните от Централна Азия, това бе предопределено да обслужи императивите на локалните страни (чисто концептуално, да вземем за пример, от неутралитета на Туркменистан до мултивекторната външна политика на Казахстан). Както американците знаят обаче по-добре от другите, това е по-лесно да бъде казано в района, в сравнение с да бъде направено. Още повече, че Антъни Блинкън посети Казахстан и Узбекистан по пътя си към Индия. И в случай че някои страни са въвлечени в износа към Русия на електрически помпи за кърма, т.е. на полупроводници, то от април месец предходната година насам Ню Делхи е нараснал вноса си от Русия с 384%, в основата на който растеж стои закупуването на преоценен съветски нефт.
И в случай че Индия и Китай несъмнено печелят от вноса на по-евтини съветски въглеводороди, от страната на изгубилите се подреждат всички тези женски гърди, които остават необслужени, единствено тъй като електрическите помпи за кърма не се употребяват по предопределение в Русия.
За това, за което Владимир Путин мълчи, приказват обаче комерсиалните регистри. Според оповестените данни от Bloomberg и Times, страни като Армения и Казахстан, с които Русия е в един митнически съюз около участието си в Евразийския съюз, внезапно са почнали стремително да внасят от Европейския съюз перални машини, хладилници и даже електрически помпи за кърма. Все произведения, които хем наподобяват безобидни, хем имат чипове. Така да вземем за пример, пишат от въпросните издания, в границите на първата половина от 2022-ра година раждаемостта в Армения може да е спаднала с 4.3%, само че вносът на електрически помпи за кърма от Европейски Съюз към Ереван се е нараснал съвсем три пъти. Ситуацията в Казахстан е даже още по-фрапираща: за същия интервал от време раждаемостта в страната пада с 8.4%, само че пък търсенето на този апарат се е нараснало с 633%. Или други думи, по-малко деца, повече електрически помпи за кърма. Успоредно на упоменатите трендове се развива и реципрочна такава - износът на тези апарати от Казахстан към Русия също се усилва. Подобна е схемата и с надалеч по-прозаичните произведения на бялата техника: колкото повече хладилници и перални биват поръчвани от страни, които са в митнически съюз с Русия, толкоз повече от тези уреди отиват към последната.
В условия на война, доста кърмене и пране е падало в Русия. Макар че, още веднъж демонстрират данните, раждаемостта във въпросната страна също да е намаляла (с 2.42% за 2022-та по отношение на 2021-ва година).
Та, когато тези дни държавният секретар на Съединени американски щати, Антъни Блинкън, осъществяващ малко посещаване в Централна Азия, съобщи в казахската столица Астана, че " ние следим спазването на глобите доста деликатно ", той не остави на домакините си доста необятен избор от вероятни тълкования на думите му. Още повече, че това обръщение идва в избран подтекст. Един път, при започване на войната в Украйна, когато Съединени американски щати и Европейски Съюз започнаха да постановат наказания на износа на съветски въглеводороди и обвързвана с тях инфраструктура, от тях целеустремено бе изпусната тръбата на Каспийския тръбопроводен консорциум, минаваща през територията на Русия и стигаща до съветското пристанището Новоросийск в Черно море (по нея " тече " преобладаващо казахски, само че и съветски нефт, предопределен в това число за европейския пазар). Втори път, Вашингтон е в режим на изследване на това кой и по какъв начин заобикаля глобите, налагани на Русия, в границите на който режим, в това число близки партньорски страни на янките като ОАЕ и Турция, бяха също предизвестени (Анкара бе упрекната в това, че дава на Москва електроника, в това число с американски генезис, която може да бъде употребена в съветския защитителен сектор; наред с други неща, Абу Даби бе охулен, че банковият бранш на страната се употребява от разнообразни съветски, физически и юридически субекти, за заобикалянето на наложените им санкции).
Всъщност прилаганите наказателни принадлежности против Москва имат две съществени изражения: износът на въглеводороди и вносът на полупроводници. Ако Кремъл има поле за маневриране по отношение на първото, в това число експортирайки нефт и природен газ към Индия и Китай, въпреки и на по-ниски цени, то във връзка с второто Русия продължава да се сблъсква с неразрешими проблеми. Включително и този, за който към този момент сме писали: невъзможността на страната да се снабди с полупроводници, чиято цена е едвам към, само че все пак - по този начин нужни за съветския военно-промишлен бранш.
Така или другояче, опцията за оказване на американски напън върху страните от Централна Азия е мощно стеснен. Този район,, имал съветско минало и китайско бъдеще (макар сходна равносметка да има силата по-скоро на присъда, която не се посреща с възторг от самите страни). Казахстан, да вземем за пример, е една от двете страни, в които китайският Нов път на коприната се е материализирал в най-голяма степен (другата е Пакистан). А свързаността на съветската стопанска система с тази на централноазиатската страна е толкоз директна, че войната в Украйна даде колатерална жертва точно в Казахстан, причинявайки в края на предходната година 20% инфлация. Всъщност самите американци не могат да компрометират връзките сред Астана и Москва в степента, в която това самите руснаци.
В Централна Азия Съединени американски щати нямат нито джоба на Китай, нито оръжието на Русия (въпреки че Москва бе принудена да дислоцира част от кадровия състав на военните си бази от Таджикистан и Киргизстан към Украйна). В този смисъл, контрактуваната спомагателна помощ от Вашингтон за диверсификация на комерсиалните направления и пазари за района, въпреки и политически знак в посока на поддръжка за тамошните страни, е повече от алегорична (става дума за Инициативата за икономическа резистентност на Централна Азия, чийто фонд бе повишен от 25 на 50 млн. долара).
Всъщност стратегически видяно, шансът за пробив и триумф на Съединени американски щати в Централна Азия е обвързван по-скоро в тясното съдействие с трети страни като Турция и Индия. Но и тук има съществени проблеми пред Вашингтон. Т.нар. " междинен кулоар ", свързващ Европа с Азия, само че за сметката на северния маршрут през територията на Русия, планува тясно партньорство сред Анкара и Пекин. Интегрирането на Южна Азия (основно Индия) с Централна Азия пък минава през Иран, с който Вашингтон обичайно също е с влошени връзки (предвид антагонизма сред Ню Делхи и Исламабад, както и възходящата взаимозависимост на Исламабад от Пекин, Пакистан не е логистична алтернатива за икономическата интеграция сред Индия и страните от Централна Азия; в това време създаването на логистична връзка сред Индия и Иран - от Мумбай до Чабахар - има своето разумно продължение в посока Санкт Петербург посредством Международния транспортен кулоар север-юг).
Но това, че вероятностите пред американската дипломация в Централна Азия наподобяват лимитирани, не значи, че тя не показва динамичност в подреждането на целите си. Така да вземем за пример, в случай че визитата на Майк Помпео в района през 2020-ра година мина под знака на антикитайския разказ, то настоящата аудиенция на сегашния държавен секретар на Съединени американски щати, евентуално около войната в Украйна, бе белязана най-много от опита за сериозно адресиране на Русия.
Когато Антъни Блинкън съобщи поддръжката на Съединени американски щати за суверенитета и независимостта на страните от Централна Азия, това бе предопределено да обслужи императивите на локалните страни (чисто концептуално, да вземем за пример, от неутралитета на Туркменистан до мултивекторната външна политика на Казахстан). Както американците знаят обаче по-добре от другите, това е по-лесно да бъде казано в района, в сравнение с да бъде направено. Още повече, че Антъни Блинкън посети Казахстан и Узбекистан по пътя си към Индия. И в случай че някои страни са въвлечени в износа към Русия на електрически помпи за кърма, т.е. на полупроводници, то от април месец предходната година насам Ню Делхи е нараснал вноса си от Русия с 384%, в основата на който растеж стои закупуването на преоценен съветски нефт.
И в случай че Индия и Китай несъмнено печелят от вноса на по-евтини съветски въглеводороди, от страната на изгубилите се подреждат всички тези женски гърди, които остават необслужени, единствено тъй като електрическите помпи за кърма не се употребяват по предопределение в Русия.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ