Това казва в интервю за Дир.бг Вероника Лозанова - учител

Това споделя в изявление за Дир.бг Вероника Лозанова - преподавател по БЕЛ в 23 СОУ "Фредерик Жолио Кюри " в София. Тя е с дългогодишна процедура и оценител на изпитните работи на зрелостниците и изпитите след 7 клас.

Според нея смяната в образователното наличие постанова написването на новите учебници:

- За да може да се оцени действително до каква степен един учебник е „ приложим” (така трябваше да оценяваме това лято учебниците за 6. и 8. клас), би трябвало най-малко една година учителите и учениците да работят с него , т.е да има образователен развой. Тогава ще са ясни мощните и слабите страни.

Лош учебник няма, има недообмислени моменти в стратегиите. От тази позиция не е тъкмо да съпоставяме учебниците, тъй като те са резултат, разследване от дадена инструкция - стратегия. Но да, всяко ново нещо е забавно, в края на образователната 2017/2018 година сътрудниците биха споделили дали са оправдали упованията им, дали работата е била качествена и сполучлива.

- Какво към момента липсва в тях?

- В учебниците има това, което е заложено като образователно наличие за съответния клас. Доколко то подхожда на възрастта, до каква степен е настоящо и забавно за самите деца – практиката ще покаже. Не мисля, че петокласниците, които приключиха в този момент през 2017 година с новото образователно наличие, са по-грамотни. Ще забележим в края на идната образователна година какво ще е ситуацията с 6-и и 8-и клас – не желая да бъда нито оптимист, нито черноглед.

- Какво е мястото на електронните учебници в процеса на образование?

- Определено са значим детайл в обучителния развой, нали насоките са да бъде по-атрактивен образователният час, да използваме ИКТ в преподаването. В изискванията на непрекъснато обновяващи се електронни средства образованието като техническа база изостава. Информацията нахлува от доста места, а подрастващите не всеки път я селектират вярно. За страдание, не за всички класове има създадени електронни разновидности на учебници и учителите се оправят по възрожденски - с необятни души и безрезервност.

- Има ли потребност от смяна на образователното наличие и методиката на преподаване?

- Промяната към този момент е реалност и развой. Сега децата мъчно и в множеството случаи с отвращение четат наложителната литература, за какво и по какъв начин би могло това да се промени?

Самата дума наложителна литература звучи стресиращо, наложителното е досадно. Това е един от генералните проблеми – отдалечаването от книгата. Макар че има и четящи възпитаници, които четат много разнообразни от образователната литература книги. Сега децата имат доста благоприятни условия да поддържат връзка с писаното слово, въпросът е, че четенето не се разпознава като нещо скъпо и значимо.

- Кои са най-големите компликации, които децата срещат при асимилиране на образователния материал по български език и литература, и на какво се дължи това?

- Трудна е граматиката на българския език, правописът и пунктуацията. Затова непрестанно ще има припомняне на книжовните правила и в гимназиалния стадий.
Учениците все по-трудно основават поредни, цялостни, смислени текстове – устните изявления са накъсани, недоизречени. А това е езикът - умеенето да приказваме, да се показваме, това построява образа на личността.

- Как би могло това да се преодолее, какъв е Вашият съвет към учениците, които в този момент стартират новата образователна година?

- Към това е ориентирана работата на учителите по български език и литература. На учениците да пожелаем положителна настройка към ученето, осведоменият човек е можещ, разбиращ, важен – опитваме се да ги накараме да станат и те такива младежи. Но до каква степен – бъдещето ще покаже.

Недоволство от учебниците - неприятно списани и с неточности >>>

Почти половината шестокласници умират от досада в час >>>