Мартин Димитров за ФрогНюз: В България има партии, които искат да...
Това сподели пред ФрогНюз националният представител от " Продължаваме промяната - Демократична България " Мартин Димитров.
Разговаряме с него на 1 февруари - Деня на респект към жертвите на комунистическия режим у нас:
Г-н Димитров, в последните няколко седмици и месеци доста се приказва за. Когато приказваме за жертвите на комунизма, коства ми се редно да отчетем, че тези паметници са издигнати във прослава на интервала, от който стартират жертвите, във прослава на армията, окупирала България след 1944 година и довела комунизма със себе си. В този подтекст, настояща ли е потребността тези паметници да бъдат отстранени?
Разбира се, че е настояща. Като депутат съм внесъл законопроект всички паметници на тоталитарните режими - и персонално на комунистически режим, да бъдат отстранени. Това включва и паметниците на Съветския съюз. Това е законопроект, който генерално взема решение въпроса. Законопроектът е импортиран преди време, към този момент минаха няколко месеца. Не се преглежда, тъй като още е в развой на съвещания кой би го подкрепил. Искам да бъде признат, по тази причина диря метод по какъв начин това да се случи.
Такива монументи като МОЧА нямат място в България. Първо, тъй като руски бойци не са починали на територията на страната ни. Освен това, България беше окупирана от Съветския съюз, а не освободена в този интервал. Освобождението от Руската империя от турско иго не би трябвало да се бърка със Съветския съюз. Двата интервала би трябвало ясно да се разграничат.
Комунизмът е донесъл единствено несгоди на България. Голяма част от интелигенцията беше или пратена по лагери, или наказана и убита от Народния съд. Комунизмът трансформира България от една развита европейска водеща страна в една от последните по приходи и развиване. В момента поставяме големи старания да се върнем там, където бяхме - измежду развитите страни.
Продължава ли комунистическото завещание да пречи стопански? Много известен е образецът с разликата в икономическото развиване на Федерална Република Германия и Германска демократична република поради разликата сред икономическите модели в двете Германии.
Примерът е доста добър. Капитализмът на Западна Германия сътвори BMW и Mercedes. Комунизмът и социализмът на Източна Германия сътвори Трабант и Вартбург. Това е един и същи народ - и в двата случая приказваме за германци. Разликата е във опциите, които основава единият и другият строй. Разликата сред капитализма и комунизма е тъкмо толкоз огромна, какъв брой сред тези коли, за които приказвам. Западна Германия процъфтяваше, беше една от най-развитите и най-богатите страни в Европа.
Същото важи и за Северна и Южна Корея. Южна Корея към този момент е една извънредно развита стопанска система, която създава високотехнологични артикули, коли, компютри, телефони. В Северна Корея огромна част от хората гладуват. Това още веднъж е разликата сред от една страна - демокрацията и пазарната стопанска система, а от друга - комунизмът.
Трябва да знаем тези неща, би трябвало да ги обясняваме, в това число на по-младите хора, които нямат мемоари. Има партии в България, които прикрито работят за това страната ни още веднъж да бъде част от Съветския съюз. Не го споделят непосредствено, само че това желаят. Те са и в Парламента. Никой не би трябвало да подценява тази заплаха.
Днес почитаме жертвите на комунизма. Има ли необятно схващане в нашето общество за какво е нужно това?
Винаги, когато отивам до Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България до НДК, обръщам внимание на хората с мен на съответните имена, написани там. На стената там са написани стотици,.
Вредата от тоталитарните режими - нацизма, фашизма, комунизма, може да бъде поставена под един знаменател, въпреки че комунистите са умъртвили най-вече хора. Всички тези режими са тоталитарни, човеконенавистни. Нашата задача - и като хора, които се занимават с политика, и като жители е повече в Европа и в България тези неща да не се позволяват.
А има ли такава заплаха? Виждаме, че в разнообразни европейски страни се надигат искрено притеснителни процеси.
И в България, и в Европа има процеси, които не би трябвало да се подценяват, тъй като са притеснителни. Пак споделям - в България има партии, които желаят да върнат страната в Съветския съюз. Трябва да създадем всичко допустимо да обясняваме на хората какви са рисковете и какво би се случило, тъй като демагогията от време на време звучи привлекателно. Тя е рискова, само че представянето ѝ може да звучи привлекателно. Затова всяко подценяване е сериозен риск.
По този метод бе недооценен и Брекзит - и във Англия, и от целия Европейски съюз. Виждаме какъв брой неприятен беше крайният резултат и за тях, и за общността. Това е образец за тематика, която бе подценена, а не трябваше.
Това ли е посланието, което би трябвало да отправим в деня за респект на жертвите на комунизма - в никакъв случай повече тоталитарни режими в България?
Това е едното значимо обръщение. Другото значимо обръщение е да си спомним за хората, които са убити от комунистите в България, които са пратени в лагери. Да си спомним хубавите книги, написани по тази тематика, и да кажем, че преследваните бяха значима част от интелигенцията. Комунистите преследваха българската интелигенция с години. Част от интелигенцията беше затрита от тях. Трябва да си спомним за тези хора без никаква виновност, които бяха преследвани, убити или пратени в лагери единствено поради своите убеждения. Трябва да споменем тези хора и да си кажем, че в тяхно име повече не би трябвало да позволяваме такива режими нито в България, нито в Европа.
Когато стартира демонтажът на МОЧА, присъствах на мястото, и следих какво се случва, в това число по персонални убеждения. Тогава измежду бранителите на МОЧА имаше такива, които намерено отправяха закани с Народен съд към празнуващите демонтажа. Какво споделяме на тези наши сънародници?
Народен съд в България е било хора да бъдат съдени по бързата процедура без да са направили закононарушения, единствено поради техните убеждения, поради тяхното мислене. Никога не бих си разрешил да си и помисля да изпращам някого в пандиза, тъй като мисли по друг метод от моя, тъй като има други убеждения за развиването на България. Това е разликата сред демократите и комунистите.
Комунистите желаят да пратят някого в пандиза единствено тъй като мисли друго от тях. Демократичното мислене е да допускаш всякакво друго мнение. Това, че сме толерантни и сме подготвени да изслушаме всеки, да чуем разнообразни отзиви, не значи, че ще оставим тези хора да върнат тези ужасни времена още веднъж в България. Това няма да се случи.
Интервю на Илияна Маринкова
Разговаряме с него на 1 февруари - Деня на респект към жертвите на комунистическия режим у нас:
Г-н Димитров, в последните няколко седмици и месеци доста се приказва за. Когато приказваме за жертвите на комунизма, коства ми се редно да отчетем, че тези паметници са издигнати във прослава на интервала, от който стартират жертвите, във прослава на армията, окупирала България след 1944 година и довела комунизма със себе си. В този подтекст, настояща ли е потребността тези паметници да бъдат отстранени?
Разбира се, че е настояща. Като депутат съм внесъл законопроект всички паметници на тоталитарните режими - и персонално на комунистически режим, да бъдат отстранени. Това включва и паметниците на Съветския съюз. Това е законопроект, който генерално взема решение въпроса. Законопроектът е импортиран преди време, към този момент минаха няколко месеца. Не се преглежда, тъй като още е в развой на съвещания кой би го подкрепил. Искам да бъде признат, по тази причина диря метод по какъв начин това да се случи.
Такива монументи като МОЧА нямат място в България. Първо, тъй като руски бойци не са починали на територията на страната ни. Освен това, България беше окупирана от Съветския съюз, а не освободена в този интервал. Освобождението от Руската империя от турско иго не би трябвало да се бърка със Съветския съюз. Двата интервала би трябвало ясно да се разграничат.
Комунизмът е донесъл единствено несгоди на България. Голяма част от интелигенцията беше или пратена по лагери, или наказана и убита от Народния съд. Комунизмът трансформира България от една развита европейска водеща страна в една от последните по приходи и развиване. В момента поставяме големи старания да се върнем там, където бяхме - измежду развитите страни.
Продължава ли комунистическото завещание да пречи стопански? Много известен е образецът с разликата в икономическото развиване на Федерална Република Германия и Германска демократична република поради разликата сред икономическите модели в двете Германии.
Примерът е доста добър. Капитализмът на Западна Германия сътвори BMW и Mercedes. Комунизмът и социализмът на Източна Германия сътвори Трабант и Вартбург. Това е един и същи народ - и в двата случая приказваме за германци. Разликата е във опциите, които основава единият и другият строй. Разликата сред капитализма и комунизма е тъкмо толкоз огромна, какъв брой сред тези коли, за които приказвам. Западна Германия процъфтяваше, беше една от най-развитите и най-богатите страни в Европа.
Същото важи и за Северна и Южна Корея. Южна Корея към този момент е една извънредно развита стопанска система, която създава високотехнологични артикули, коли, компютри, телефони. В Северна Корея огромна част от хората гладуват. Това още веднъж е разликата сред от една страна - демокрацията и пазарната стопанска система, а от друга - комунизмът.
Трябва да знаем тези неща, би трябвало да ги обясняваме, в това число на по-младите хора, които нямат мемоари. Има партии в България, които прикрито работят за това страната ни още веднъж да бъде част от Съветския съюз. Не го споделят непосредствено, само че това желаят. Те са и в Парламента. Никой не би трябвало да подценява тази заплаха.
Днес почитаме жертвите на комунизма. Има ли необятно схващане в нашето общество за какво е нужно това?
Винаги, когато отивам до Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България до НДК, обръщам внимание на хората с мен на съответните имена, написани там. На стената там са написани стотици,.
Вредата от тоталитарните режими - нацизма, фашизма, комунизма, може да бъде поставена под един знаменател, въпреки че комунистите са умъртвили най-вече хора. Всички тези режими са тоталитарни, човеконенавистни. Нашата задача - и като хора, които се занимават с политика, и като жители е повече в Европа и в България тези неща да не се позволяват.
А има ли такава заплаха? Виждаме, че в разнообразни европейски страни се надигат искрено притеснителни процеси.
И в България, и в Европа има процеси, които не би трябвало да се подценяват, тъй като са притеснителни. Пак споделям - в България има партии, които желаят да върнат страната в Съветския съюз. Трябва да създадем всичко допустимо да обясняваме на хората какви са рисковете и какво би се случило, тъй като демагогията от време на време звучи привлекателно. Тя е рискова, само че представянето ѝ може да звучи привлекателно. Затова всяко подценяване е сериозен риск.
По този метод бе недооценен и Брекзит - и във Англия, и от целия Европейски съюз. Виждаме какъв брой неприятен беше крайният резултат и за тях, и за общността. Това е образец за тематика, която бе подценена, а не трябваше.
Това ли е посланието, което би трябвало да отправим в деня за респект на жертвите на комунизма - в никакъв случай повече тоталитарни режими в България?
Това е едното значимо обръщение. Другото значимо обръщение е да си спомним за хората, които са убити от комунистите в България, които са пратени в лагери. Да си спомним хубавите книги, написани по тази тематика, и да кажем, че преследваните бяха значима част от интелигенцията. Комунистите преследваха българската интелигенция с години. Част от интелигенцията беше затрита от тях. Трябва да си спомним за тези хора без никаква виновност, които бяха преследвани, убити или пратени в лагери единствено поради своите убеждения. Трябва да споменем тези хора и да си кажем, че в тяхно име повече не би трябвало да позволяваме такива режими нито в България, нито в Европа.
Когато стартира демонтажът на МОЧА, присъствах на мястото, и следих какво се случва, в това число по персонални убеждения. Тогава измежду бранителите на МОЧА имаше такива, които намерено отправяха закани с Народен съд към празнуващите демонтажа. Какво споделяме на тези наши сънародници?
Народен съд в България е било хора да бъдат съдени по бързата процедура без да са направили закононарушения, единствено поради техните убеждения, поради тяхното мислене. Никога не бих си разрешил да си и помисля да изпращам някого в пандиза, тъй като мисли по друг метод от моя, тъй като има други убеждения за развиването на България. Това е разликата сред демократите и комунистите.
Комунистите желаят да пратят някого в пандиза единствено тъй като мисли друго от тях. Демократичното мислене е да допускаш всякакво друго мнение. Това, че сме толерантни и сме подготвени да изслушаме всеки, да чуем разнообразни отзиви, не значи, че ще оставим тези хора да върнат тези ужасни времена още веднъж в България. Това няма да се случи.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ