Това е разказът му, публикуван на 25 януари без редакторска

Това е разказът му, оповестен на 25 януари без редакторска интервенция:

Седя си през днешния ден добродушно цялостен следобяд в правосъдна зала на първия етаж в Съдебната палата в Пловдив. Двама юристи сме, а адвокатската банка, несъмнено, е дребна и с един стол. Като джентълмен правя отстъпка мястото на колежката, а аз се настанявам на скамейка до прозореца и употребявам необятния му перваз като помощна маса, с цел да си разстановя делото и законите.

От това състояние имам непрестанен взор върху това, което се случва на улицата, която минава около правосъдната постройка. Току под прозореца е спрял голям джип, който паякът на Оперативна програма " Паркиране и репатриране " непрестанно подминава и отнася други коли спрели към него. По някое време съдът дава къса отмора и аз отивам да си купя една минерална вода.

В това време ставам очевидец по какъв начин паякът отнася следващия непретенциозен автомобил, а един несретен баща, влачейки за едната ръка дребна ученичка, а в другата носещ тежката й раница, вика по еничарите, че колата е негова и моли да го изчакат. Разбира се, пренебрежително го подминават и индивидът се вайка, че е спрял за пет минути, с цел да си вземе детето от прилежащото учебно заведение.

В този миг не мен ми кипва и отивам да ревизирам недосегаемия джип, какво мислите виждам, ами той е на нечий арбитър, на прозореца му има пропуск за служебния паркинг на съда, само че очевидно съдията доста е бързал и решил да не се разкарва до него.

Та чакайте страната да ни се оправи с такива съдии, които демонстративно нарушават правила и закони и се имат за недосегаеми, а и с такава полиция, на която й треперят гащите и не смее да извърши отговорностите, а другояче на умряло куче нож вади.