Това е експериментална машина с коаксиални ротори, която полита за

Това е пробна машина с коаксиални ротори, която полита за първи път през декември 1947 година.

Конструкцията на АГ е от заварени стоманени тръби с дуралуминиева обшивка от предния фюзелаж до задната част на двигателното поделение. Първоначално задната част на фюзелажа е покрита с плат и поддържа двойни перки и опашката. Пилотът и пасажерът седят един до различен под стъклен похлупак с врата, сходна на кола, от всяка страна.



airwar.ru

 може да се прочете, че  двигателят М-11ФР е инсталиран зад скоростната кутия, която се задвижва от пай вал. Редукторът поддържа пилона на ротора, който има два насрещно въртящи се коаксиални ротора с две лопатки. Фиксиран триколесен колесник, инсталиран на стоманени тръби, поддържа хеликоптера на земята.



airwar.ru

При тестовите полети са открити трептения при скорости напред над 20-30 км/ч. В опит да се понижат вибрациите, опашната повърхност и перките са отстранени.

В началото на 1948 година моторът M-11FR е сменен с М-12 от 190 к.с. (140 kW), който се оказва спорен, тъй че е подложен M-11ФР, с цел да бъдат приключи тестовите полети на 8 юли 1948 година.



airwar.ru

Тестовете дават следните полетни данни: оптималната скорост от 150 км/ч, оптималната скорост на издигане при номинална мощ от 3,1 м/с, динамичен таван при номинална мощ от 2700 м, оптималната отвесна скорост от 1,1 м/с, неподвижен таван 250 м и обсег на полета 235 км.

създател:

източник: bg.rbth.com