Томас Пилдегович: Ключово е не само да разберем външната заплаха, но да изградим устойчивост на национално ниво
Томас Пилдегович е част от Центъра за върхови достижения в стратегическите връзки на НАТО в Рига. Той взе присъединяване в огромната интернационална конференция “Замъгляване на истината. Дезинформацията в Югоизточна Европа ”, която се организира в София на 4 април. Конференцията бе проведена от Медийната стратегия за Югоизточна Европа на фондация " Конрад Аденауер ", Софийски конгрес за сигурност и Асоциацията на Европейските публицисти в България. Участие взеха специалисти и публицисти от страните от Югоизточна Европа, Германия и Сингапур. Реч по време на конференцията произнесе Георги Господинов.
В диалог с Радослав Александров Томас Пилдегович показа повече за въздействието на дезинформацията за интернационалната сигурност, механизмите за битка с хибридните закани и ролята на частните корпорации.
Смятам, че исторически дезинформацията вингаи е била там, само че с появяването и разпространяването на цифровите технологии дезинформацията към този момент не може да бъде обсъждана като обособени случаи на измамници, които популяризират дезинформация или тайни теории за облага.
Дезинформацията е инструмент на враждебна задгранична интервенция и това е методът, по който ние би трябвало я проучваме и да се ангажираме с нея. Трябва да се ангажираме с нея като част от стратегически инструментариум, който задграничен противник може да употребява да дестабилизира институции, подкопава публичното доверие и даже да сковава опцията на една страна да реагира на разнообразни закани. Това е нещо, което видяхме неотдавна около пандемията. Видяхме по какъв начин задгранични участници непосредствено или косвено използваха локални проксита - сътрудници, които се опитваха да популяризират подозрения по отношение на имунизациите или да пораждат подозрение по отношение на ефикасността на разнообразни ограничаващи ограничения, които държавното управление постанова. Разбира се, от началото на нашествието на Русия в Украйна обсега и интензитета на дезинформацията от Русия в членките на НАТО, в това число и България, се ускорява.
Нарастващото значение на осведомителната сфера е нещо, коетo НАТО отбелязва и се отразява на метода на Алианса на най-високо стратегическо равнище. Същевременно отговорността за сигурността и прозрачността на осведомителната сфера e на всеки съдружник, което я прави национална отговорност. НАТО се намесва, с цел да помогне и предложи познания и експертиза по отношение на осведомителната среда, построяването на стратегически информационни благоприятни условия. Алиансът има разнообразни принадлежности и механизми за напредването на нововъведенията във връзка с някои избрани технологии, свързани с осведомителната среда. Например изкуствения разсъдък, както обсъждахме на тази конференция, квантов компютър или 5G технологии. НАТО оказва помощ за развиването и вложението в тези технологии.
Разбира се, би трябвало да се направи още доста. Ключово в уравнението е освен да разберем външната опасност, само че да изградим резистентност на национално равнище. Трябва да се направи доста повече, с цел да ангажираме разнообразни уязвими групи: младежи, само че също и възрастни хора. Много повече би трябвало да се направи в подсилването на регулациите на осведомителното пространство. В тази област НАТО и Европейският съюз би трябвало да си сътрудничат повече. Да се подсигури, че огромните софтуерни компании подхващат нужните стъпки, с цел да лимитират разпространяването на нелегално и нездравословно наличие.
Те, несъмнено, имат основна отговорност. Те не могат просто да кажат, че са снабдител на услугата. Социалните мрежи са част от сериозна инфраструктура и имат специфична отговорност. Смятам, че подценяван проблем, който се среща и в България, и в Латвия, е, че дезинформацията се популяризира на по-редки езици. Мета и Google имат човешките запаси и принадлежности да вършат мониторинг и проверяват наличие на британски език, само че постоянно неглижират обстоятелството, че дезинформацията се популяризира на по-малки пазари. Заради капиталиситческата логичност на тези компании обаче, те приоритизират по-големите пазари и подценяват по-малките страни, а в НАТО и Европейски Съюз има много такива страни. Oще доста старания би трябвало да се положат за запълването на тези пропуски.
Следвайте ни във,и
В диалог с Радослав Александров Томас Пилдегович показа повече за въздействието на дезинформацията за интернационалната сигурност, механизмите за битка с хибридните закани и ролята на частните корпорации.
Смятам, че исторически дезинформацията вингаи е била там, само че с появяването и разпространяването на цифровите технологии дезинформацията към този момент не може да бъде обсъждана като обособени случаи на измамници, които популяризират дезинформация или тайни теории за облага.
Дезинформацията е инструмент на враждебна задгранична интервенция и това е методът, по който ние би трябвало я проучваме и да се ангажираме с нея. Трябва да се ангажираме с нея като част от стратегически инструментариум, който задграничен противник може да употребява да дестабилизира институции, подкопава публичното доверие и даже да сковава опцията на една страна да реагира на разнообразни закани. Това е нещо, което видяхме неотдавна около пандемията. Видяхме по какъв начин задгранични участници непосредствено или косвено използваха локални проксита - сътрудници, които се опитваха да популяризират подозрения по отношение на имунизациите или да пораждат подозрение по отношение на ефикасността на разнообразни ограничаващи ограничения, които държавното управление постанова. Разбира се, от началото на нашествието на Русия в Украйна обсега и интензитета на дезинформацията от Русия в членките на НАТО, в това число и България, се ускорява.
Нарастващото значение на осведомителната сфера е нещо, коетo НАТО отбелязва и се отразява на метода на Алианса на най-високо стратегическо равнище. Същевременно отговорността за сигурността и прозрачността на осведомителната сфера e на всеки съдружник, което я прави национална отговорност. НАТО се намесва, с цел да помогне и предложи познания и експертиза по отношение на осведомителната среда, построяването на стратегически информационни благоприятни условия. Алиансът има разнообразни принадлежности и механизми за напредването на нововъведенията във връзка с някои избрани технологии, свързани с осведомителната среда. Например изкуствения разсъдък, както обсъждахме на тази конференция, квантов компютър или 5G технологии. НАТО оказва помощ за развиването и вложението в тези технологии.
Разбира се, би трябвало да се направи още доста. Ключово в уравнението е освен да разберем външната опасност, само че да изградим резистентност на национално равнище. Трябва да се направи доста повече, с цел да ангажираме разнообразни уязвими групи: младежи, само че също и възрастни хора. Много повече би трябвало да се направи в подсилването на регулациите на осведомителното пространство. В тази област НАТО и Европейският съюз би трябвало да си сътрудничат повече. Да се подсигури, че огромните софтуерни компании подхващат нужните стъпки, с цел да лимитират разпространяването на нелегално и нездравословно наличие.
Те, несъмнено, имат основна отговорност. Те не могат просто да кажат, че са снабдител на услугата. Социалните мрежи са част от сериозна инфраструктура и имат специфична отговорност. Смятам, че подценяван проблем, който се среща и в България, и в Латвия, е, че дезинформацията се популяризира на по-редки езици. Мета и Google имат човешките запаси и принадлежности да вършат мониторинг и проверяват наличие на британски език, само че постоянно неглижират обстоятелството, че дезинформацията се популяризира на по-малки пазари. Заради капиталиситческата логичност на тези компании обаче, те приоритизират по-големите пазари и подценяват по-малките страни, а в НАТО и Европейски Съюз има много такива страни. Oще доста старания би трябвало да се положат за запълването на тези пропуски.
Следвайте ни във,и
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ