Изкуството на бизнеса: Семейство Строганов – най-богатите бизнесмени в Руската империя
Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.
Крехко телешко месо, потопено в гъст гъбен сос със заквасена сметана, апетитно гарнирано с ориз или макарони. Смята се, че тази изкусителна рецепта е дело на един френски готвач на работа при прочут съветски военачалник. Реално за първи път тя е записана през 1861 година на страниците на готварската книга на Елена Молоковец „ Дар за младите съпруги ”. По-голяма известност ястието придобива през 1891 година, когато френският готвач Шарл Бриер взе участие дружно с него в едно известно за времето си съревнование, проведено от френското списание „ Кулинарно изкуство “.
В навечерието на Втората международна война (1939-1945 г.) известността на рецептата излиза отвън границите на Европа и се популяризира в Азия и Съединени американски щати. Бриер може и да не печели кулинарното съревнование през далечната 1891 година, само че ястието му остава в историята. То носи името на известния съветски военачалник, въодушевил основаването му, а точно – „ Бьоф Строганов “.
Не са постоянно срещани семействата, чиято история обгръща цели епохи. Семейство Строганов е едно от тези изключения. За учредител на рода се счита Фьодор Лукич Строганов. От него потеглят два съществени клона на семейството. Част от неговите потомци с времето се трансформират в крепостни селяни. Наследниците им са живи и до през днешния ден. А от клона на най-малкият наследник на Фьодор – Аникей (1488–1570) се поставят основите на една от най-могъщите търговски и земевладелски семейства в съветската история. Неговото потекло е прекратено през 1923 година в резултат на Руската гражданска война. През вековете с помощта на средствата им са колонизирани Урал и Сибир, а през XVIII и XIX в. членовете на фамилията са едни от най-известните съветски държавници и военни.
Аникей Фeдорович Строганов се ражда през 1488 година в Новгород. По-големите му братя умират относително рано и не оставят потомства и по този начин цялото фамилно благосъстояние се концентрира в негови ръце. Той доразвива наченатия от татко му бизнес за произвеждане на сол като влага и в две нови солници на Колски полуостров и в Перм. В център на неговия разрастващ се бизнес се трансформира град Солвичегодск в Пермския край – неопитомена земя, намираща се на ръба на тогавашните съветски земи. Именно от този край ще стартира съветската агресия в североизточна посока, която в последна сметка прераства в колонизацията на Сибир.
Фактът, че Аникей съумява да се задържи в бизнеса през бурните начални години на XVI в., когато Московското велико княжество е обхванато от безредици и войни, е доказателство за неговия усет и умеене да лавира измежду политическите и стопански трудности на тогавашната ера. През 30-те години на XVI в., до момента в който в Москва разнообразни фракции се борят за наследството на княз Василий III (1505-1533 г.), Аникей употребява своите синове, с цел да сътвори клонове на фамилния бизнес, в това число и на далечния Колски полуостров наоколо до Полярния кръг.
Верен на своя бизнес усет, Аникей влага фамилните средства в два спомагателни бранша. От една страна, той се впуска в доходоносната търговия с кожи, които изкупува от локалните племена към планината Урал. От друга, употребявайки връзките си в царския двор, Строганов съумява да получи привилегии за търговия с англичаните, които през 1555 година идват в Архангелск и основават непрекъснат морски маршрут за експорт на артикули и импорт на манифактурна продукция от Западна Европа. Аникей заделя обилни средства, с цел да обезпечи позицията си на този прохождащ пазар.
Храм на семейство Строганов Същевременно финансовите услуги, които прави на короната го сближават с новия държател на Русия – Иван IV Страшни, който обезпечава на Строганов голям брой привилегии и търговски облекчения. Изпреварил времето си, Аникей схваща, че най-сигурните инвестиции за огромните суми би трябвало да се вършат в земя. За задачата Аникей стартира да купува огромни поземлени владения в Пермския край и по поречието на р. Кама, където основава няколко укрепени селища, посредством които подсигурява търговията с кожи с локалните угрофински племена. В края на дните си, Аникей прави това, което мнозина магнати не съумяват – отхвърля се от бизнеса, до момента в който към момента е дееспособен и деен и оставя всичко на синовете си, след което се отдръпва в манастир, където умира, евентуално през 1570 година
Григорий Строганов След гибелта на Аникей, фамилното имане минава в ръцете на тримата му сина – Яков, Григорий и Семьон. Те не престават сполучливо да развиват икономическите инициативи на рода, закупувайки нови земи в региона на Урал и участвайки все по-активно в търговията с кожи. През 1571 година сред братята избухва спор, който води до правосъден развой, в който Яков и Григорий осъждат своя по-малък брат. Въпреки това семейството продължава да печели добре. През 1577-1578 година, по отношение на честите нападения на татари против фамилните владения, братята се сплотяват и работят дружно за опазване на бизнеса. Благодарение на другарството си с Иван IV, братя Строганови получават позволение да разполагат със воя частна войска в Пермския край, с която да се борят с татарите и локалните племена.
През същата 1577 година умират Яков и Григорий, оставяйки своите дялове на синовете си Максим Яковлевич и Никита Григориевич. Двамата братовчеди не престават да си спомагат с чичо си Семьон и дружно преодоляват татарската опасност. През 1581 година рода Строганови обезпечава финансирането за експедиция на казашкия лидер княз Ермак Тимофеевич оттатък Урал. Тази експедиция в действителност слага основите на съветското навлизане в Сибир, както и началото на основаването на съветската колониална империя в Азия. Тази случка кара съветския историк Николай Карамзин да назова Семьон Строганов „ съветският Писаро “.
Семьон умира през 1586 година, завещавайки своите дялове на синовете си Петър и Андрей, които не престават сполучливо да работят дружно със своите братовчеди Никита и Максим. Стабилните фамилни връзки се оказват извънредно значими за оцеляването на рода. През 1598 година Русия е обхваната от така наречен Смутно време (1598-1613 г.). На трона се израждат поредност от кандидати, които се бият за наследството на Рюриковия жанр. Същевременно Русия е прегазена от войските на Полша и Швеция.
В тази комплицирана конюнктура, Строганови резервират земите си надалеч от военните зони. Семейните средства са употребявани, с цел да се купи верността на всички фракции, участващи във войната. С техни пари се заплащат заплатите на бойците на Лъжедмитрий II, Василий Шуйски, а най-после и на Михаил Романов – спечелилият в дългата революция. Благодарение на тези залози, семейство Строганови изплува от спора с ненакърнена известност, а през 1614 година Михаил I Романов (1613-1645 г.) удостоверява на фамилията всички владения, подсигурени в Пермския край и по поречието на р. Кама.
При ръководството на идващия цар – Алексей Михайлович Романов (1645-1676 г.) семейство Строганови обезпечава общо 482 000 рубли под формата на заеми и дарове за царската хазна (б.а. – би следвало да възлиза на днешни над 30 000 000 английски лири). Отделно от тези крупни дарения, които съставляват дребна част от фамилните активи, Строганови финансират организирането на полкове за царската войска по време на войната с Полша (1554-1560 г.). Според съществуващите регистри, ок. 1660 година фамилията владее 5 градчета, 60 села, стотици обособени фамилни парцела („ дворове “) и над 2000 крепостни селяни (б.а – тук се смятат единствено мъжете, без да се броят техните дами и деца)
Григорий Строганов Нова страница в фамилната история бележи пра-пра-внукът на Аникей – Григорий Дмитриевич Строганов. През 80-те години на XVII в., след гибелта на своите чичовци и братовчеди, той става единствен притежател на цялото Строганово завещание, обединявайки за първи път фамилния бизнес от над 100 години. Роден през 1665 година, Григорий продължава родовата традиция да поддържа мощните на деня. Той залага на рода Наришкини и поддържа техния претендент за престола – Петър Алексеевич. Ходът се оказва извънредно сполучлив – бъдещият Петър Велики (1682-1724 г.) взима властта с парите на Григорий. Богатият финансов магнат продължава да влага в короната. През 1700 година построява два кораба и ги подарява на Петър.
Същевременно, фамилните пари още веднъж потичат към държавната хазна, с цел да обезпечат тежката война с Швеция (Великата Северна война 1700-1721 г.). В подмяна на великодушните дарения, Петър обсипва търговеца с привилегии и благоприятни условия за разгръщане на бизнеса. Двамата поддържат оживена преписка, а царя даже поръчва портрет на своя поддръжник. Материалното изражение на дружбата също е значимо – при започване на 10-те години на XVIII в., Григорий има 100 000 км2 земи и над 15 000 крепостни селяни. Страстен познавач на книгите, Григорий строи за себе си резиденция в Москва, където разполага с огромна библиотека, съдържаща редки томове.
В края на живота си, Григорий управлява солната промишленост в Русия, осигурявайки над 60% от потреблението на сол в страната и държи монопола върху доставките за двореца. Същевременно, съгласно някои извори, броят на крепостните селяни в именията му нараства до над 45 000 души. Строганов влага парите си в земи, само че не не помни да влага и в членовете на фамилията – всичките му синове са вкарани в държавната администрация, получавайки високи рангове по новата обществена стратификация, основана от Петър Велики.
Най-големият му наследник – Александър Григориевич се издига до купа барон и сан на автентичен статски консултант (равен на генерал-майор в армията). Кариерното му развиване е последвано и от братята му Николай и Сергей. Успоредно тримата не престават да движдат фамилния бизнес, въпреки поредност от финансови рецесии и пререкания с висшата администрация, съществено да ощетяват фамилното положение.
Мадоната на Строганов Синът на Сергей – Александър Сергеевич съумява да се издигне до купата граф през 1761 година Той получава забележително за времето си обучение в Париж, Женева и Болоня, завършвайки академични курсове и в трите града. Верен съмишленик на Екатерина Велика, граф Строганов взе участие в основаването на едни от първите учебни заведения за крепостното население. Той също по този начин е академик и просветник. Александър Строганов става член на съветската Академия на науките и ръководител на Художествената академия.
Неговият наследник Павел Александрович поема по пътя на военната кариера и взе участие във войните на Русия против Наполеон, достигайки чин генерал-адютант. Верен на демократичните хрумвания на епохата, Павел е сподвижник на император Александър I по време на неговите ранни години на престола, изпълнени с планове за рационализация на страната и смяна на политическата система. Последните години от живота му са белязани от покруса – единствения му наследник Александър Павлович умира в края на Наполеоновите войни, с което наследството на Сергей Строганов по мъжка линия прекъсва.
От линията на Николай Александрович Строганов родът продължава да се развива в държавната конструкция, като бизнесът от ден на ден се трансформира в средство за подсигуряване на сполучливата държавна кариера, откъдето произлизат и огромните благоприятни условия през XIX век. Внукът на Николай – Григорий Александрович (р. 1770 г.) става фамозен посланик и доближен консултант на Александър I. Неговите синове Сергей (р. 1794 г.) и Александър (р. 1796 г.) доближават до купата граф и стават генерали от съветската войска и губернатори на някои от най-важните провинции в Руската империя през 70-те години на XIX в. Успоредно с военната им кариера нарастват и родовите владения. Всеки един от фамилията има на свое послушание по над 10 000 крепостни селяни и обширни земи. Търговията от ден на ден отстъпва място на земевладението и държавната работа.
Синовете на Сергей – графовете Павел и Григорий се прочуват като меценати и колекционери, събирайки в домовете си една от най-значимите и скъпи сбирки с картини на бароково изкуство в цяла Русия. Последното потомство Строганови, живеещи при започване на XX в. поддържат фамилното благосъстояние с продължаващото произвеждане на сол, както и посредством вложения в стоманодобивната индустрия, които им носят нови, обилни доходи в навечерието на Първата Световна война (1914-1918 г.). В навечерието на войната, фамилията разполага с над 110 000 км2 земи, владеейки на процедура 98% от Пермския край.
С експлоадирането на Октомврийската гражданска война, болшевиките национализират всички индустриални предприятия на рода, а всички членове на фамилията, останали в Русия умират. Последният оживял представител – граф Сергей Строганов, съумява да избяга във Франция и през 1919 година подписва договорка, в която продава правата за всичките си земи в Пермския край за 7 000 000 златни франка (б.а. – ок. дн. 84 000 000 евро), с които средства се отдръпва в притежавана от него вила в градчето Ез край Ница. Умира на 18 април 1923 година, без да остави наследници.
Бизнесмени, меценати, дворяни, генерали, откриватели, учени – родът Струганов е смален модел на цялостното развиване на Русия от времената на Василий III до залеза на Руската империя през 1918 година Семейната история следва възходите и паденията на Русия. Както доста други съветски благородници, Строганови приключват своя фамилен път или под изстрелите на болшевиките, или като изгнаници в далечни земи.
