Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Почитан от траки и римляни, поради лечебните свойства на горещите си извори, четвъртият по величина град в България е бил и към момента е значим стопански и културен център. Той е ситуиран на повърхност от над 200 хиляди км² и е сврян в прегръдката на три езера. През Античността са го наричали Акве Калиде, през Новото време е носил името Пюргос, а през днешния ден всички го познават като Бургас, чиято етимология идва от думата „ цитадела “. Когато през 1836 година градът е посетен от немския пълководец на османска работа – Хелмут декор Молтке, той сформира най-старият проект на града, който ни е прочут до през днешния ден.

Още от началото на ХVIII в. селището стартира да се разраства и забогатява с помощта на усилената търговия, най-вече със зърно. Бургас притегля като магнит всеки, който има предпочитание да работи, да развива бизнес и да търгува по море. Известни семейства като Иконописови, Кошаревски и Воденичарови съумяват да се утвърдят като умели търговци и да допринесат за разцвета на града. Редом с тях е и един от огромните български бизнесмени от ХIX в., който подарява цялото си имущество на безимотните жители на Бургас. Понякога името му се губи измежду по-добре познатите търговски семейства от онази ера като братя Георгиеви и семейство Тъпчилещови. Въпреки солидното си положение той се е разхождал по улиците на Бургас със остарелия си калпак и ямурлука, завещан от татко му. Живял е в една дребна стая и се е хранел непретенциозно. Някои, като Антон Страшимиров, го разказват като сребролюбец. Дори след кончината му известният български журналист споделя с известна подигравка: „ Милият остарял сребролюбец, той подари всичко на бедното работничество в Бургас ”. За други той е аскет, лишил се от всевъзможен разкош, който поддържа всеки в потребност, без значение от неговото изповедание. Съвременниците му настояват, че е помнел наизуст всички осъществени покупко-продажби, техните параметри, обороти, облаги, както и имената на всеки един собствен чиновник.

Снимка: iStock

Истинското име на Коджакафалията е Александър Георгакиев Домусчиев и по бащина линия има гръцки корени. Майка му се споделя Куда, а татко му – Георгаки. Няма точни сведения за годината на неговото раждане, само че се счита, че се е появил на бял свят към 1830 година в с. Дюлгерли (дн. с. Зидарово) община Созопол. Макар и да липсват изцяло достоверни данни, детството му не е леко и той остава сирак от рано. Според някои сведения татко му умира, когато е 10-годишен, а майка му се дами наново и заживява в Карнобат, съгласно други – той остава едвам 5-годишен кръговиден сирак и е приютен от чичо си, който има още 6 гърла за хранене. По-вероятен е вторият процес на събитията и Александър израства в последна беднотия.

Оскъдните сведения за ранния му живот и издигането от последна беднотия към изобилно благосъстояние през годините вълнуват въображението на хората. Ражда се и легендата за златното богатство, което Александър открива на млади години и с помощта на което става толкоз богат. Според преданието той е бил пастир в с. Карагюзляр (дн. с. Маринка) община Бургас и един ден, не без помощта на вярното си куче, той открива заровено имане в местността “Еврейската гора ”. Типично за легендите, това богатство се намира под голям камък, във формата на костенурка и се състои от златни монети. Парите са принадлежали на един български занаятчия Даньо, изгубил живота си от ръката на нечовечен еничарин.

Колкото и колоритно да е това вярване, то не дава отговор на исторически обстоятелства. В реалност още от ранна възраст, в търсене на прехранване, Александър отпътува за Бургас дружно с братовчед си Янко. Двамата се откриват в града и стартират работа като чираци в абаджийска работилница. Работят неуморно от заран до вечер като пестят всеки вероятен лев. На края на своето чиракуване със спестените пари те съумяват да отворят дюкян, в който оферират всевъзможни артикули. Постепенно към него те отварят гостилница и стартират да оферират стаи на придошлите от други обитаеми места моряци, търговци и селяни. Макар и в разнообразни параметри и числа от актуалните може да се каже, че по този начин те слагат началото на бъдещата си бизнес империя.

С времето броят на дюкяните се усилва и когато те към този момент разполагат с 5 на брой в града, Александър и Янко насочват вниманието си към други евентуални браншове. Те отварят керемидарница в Каменово, купуват недвижими парцели, строят ханове и магазини. Основният им дюкян в Бургас е желано място за пазар, както на по-заможни жители, по този начин и на селяни. Селяните обаче не разполагат с задоволително налични парични средства. Те се договарят с Коджакафалията да му заплащат в натура – главно в зърно. Поради огромните количества, които натрупва той купува хранилища, а след време влиза и в търговията с житни култури. Не след дълго той става собственик на 1000 декара ниви, което го прави един от едрите земевладелци в този завършек на България. Друга негова комерсиална тактичност е да има непосредствен контакт със своите чиновници. Той помни имената на всичките си над 150 калфи и чираци, а най-трудолюбивите и предприемчивите от тях прави свои съдружници.

Снимка: iStock

Освен със зърно, двамата братовчеди търгуват със сол, други хранителни артикули и хранителни запаси, които са търсени от акостиралите в пристанището военни и задгранични кораби. Александър е внимателен при сключването на покупко-продажби и прави премерени вложения. Той основава следния цикъл: със извоюваното от търговия той купува недвижимо имущество, ниви и гори, които препродава за по-голяма облага. Част от нея той влага в закупуването на нови парцели, а друга – връща като оборот в бизнес начинанията си.

Като други богати хора, Коджакафалията страни от общественото пространство и сведенията за персоналния му живот са нищожни. Страхува се от показността и отхвърля да го снимат. Тогавашните папараци съумяват да заобиколят неговото предпочитание и единствената му снимка е направена инцидентно от незнаен фотограф, до момента в който Александър обядва самун и маслини, храна, която е нормална за неговото ежедневие.

Дали от невзискателност или от спестовност, той живее над 30 години в една складова стая, необятна 1,5 м. и дълга – 2 м., която се намира под стълбите на 2 етаж на една от постройките, които има на ъгъла на ул. “Фердинандова ” и ул. “Ивайло ”. И към този факт кръжат спекулации. Много е евентуално още на млади години той да се влюбва мощно в една красива дама от Бургас, само че възприятията му остават несподелени и отхвърлени. Дори откакто натрупва положението си той не се взема решение на тази стъпка наново.

През годините той натрупва солидно благосъстояние, което се състои от милиони златни левове. Трудно може да бъде упрекнат в сребролюбие, тъй като още приживе подарява огромна част от припечеленото. Освен, че поддържа хора в неравностойно състояние, той подкрепя учебни заведения, лечебни заведения, сиропиталища и храмове, в това число и църквата „ Преображение Господне “ (дн. „ Св. Богородица “) в Бургас. През 1911 година Коджакафалията изготвя наследството си. Според някои откриватели това е най-голямото подаяние в актуалната българска история. Средствата би трябвало да бъдат изразходвани за насърчаване на града и за подкрепяне на бедните. С това той обезпечава дом на към 600 души. Приходите от магазините му и другите търговски предприятия се планува да отиват за погасяване на всевъзможни негови задължения, за градеж на храмове от разнообразни вероизповедания и за създаване на надгробен монумент.

Две години по-късно Коджакафалията е открит мъртъв в дома му. Макар и да няма солидни доказателства, най-вероятно става дума за насилствена гибел. Липсват медицински отчети, както и някои описи от наследството му. Според някои градски митове има злоупотреби с последното му предпочитание, изключително в частта, отнасяща се до приходите от неговите магазини.

Първоначално е заровен на бул. „ Сан Стефано “ в Бургас. Както е желанието му, на гроба е повдигнат негов монумент от черен мрамор, който е дело на италианския проектант Тоскани, който проектира и храма „ Св. св. Кирил и Методий “. По време на комунизма Коджакафалията е присъединен от партийната агитация към експлоататорите капиталисти, по тази причина през 50-те години при уголемение на бул. „ Сан Стефано “ паметникът му е опустошен, а националната власт взема решение, че тленните му остатъци нямат място в града и не разрешава неговото препогребване. Те са прибрани от локални свещеници и повече от 5 години се съхраняват в сандък под олтара на една от бургаските църкви. В началото на 60-те или 70-те години след продължителни молби от духовенството, партията позволява тленните му остатъци да бъдат заровени още веднъж и по този начин те почиват и до през днешния ден на Бургаските гробища.

Макар и след евентуални злоупотреби, стотици български фамилии са били облагодетелствани от последното предпочитание на този български бизнесмен. На негово име е кръстен един от огромните булеварди в Бургас и едно главно учебно заведение, ситуирано на бул. „ Стефан Стамболов “. Александър Георгиев посмъртно е разгласен и за почетен жител. През 2015 година общинският съвет в Бургас взема решение да бъде отначало издигнат монумент на Александър Георгиев, само че до през днешния ден към момента никой не е утвърден за реализатор на поръчката. В спомените на жителите на града Коджакафалията остава един от най-големите благодетели на Бургас, който е живял спокойно и непретенциозно и е дал всичко, което има за своя град и за тези, които имат най-голяма потребност.