Сборникът "От деца за деца" събра 25 приказки и 35 илюстрации
Точно 400 приказки на деца и младежи от 44 обитаеми места участваха в състезанието " Дъбови листа ", който избра 25 от тях и издаде книжката " От деца за деца ", илюстрирана с 35 рисунки, още веднъж от деца.
" Утрешните будители са днешните въодушевени деца и младежи. Не бива нито за момент да стопираме да ги слушаме, да ги чуваме и да ги насърчаваме да четат, пишат и мечтаят ", споделя илюстраторът и издател Нуша Роянова, която през април инициира състезанието.
Идеята й беше състезанието да притегли вниманието на родителите към концепцията, че положителното обучение стартира с положителните облици от приказките.
" Освен прелестните приказки, които получихме, ни впечатли и отношението на родителите, и споделеното в имейлите ", описа Нуша Роянова. " Дъщеря ми съумя да се откъсне от електронните игри и малкия екран и раздвижи въображението си ", написала майка на участничка в състезанието, а различен родител споделил, че синът му за първи път е погледнал с други очи на остарялата пишеща машина и е избрал нея за работата си по приказката, а не компютъра.
" Децата имат потребност и от технологии, и от магия, и от любов към книгите, с цел да бъдат задоволително свободни, с цел да творят. Няма значение дали употребяват химикалката, молива или клавиатурата ", счита Нуша Роянова.
" Детски Дневник " показва една от приказките в книгата. Неин създател е 12-годишният Кирил Димов от Казанлък:
Костенурчо с триетажната черупка
Преди доста време, в страната на костенурките, се родил Костенурчо с триетажна черупка. Всяка от черупките му имала друга функционалност. Първата била просто къщурка, като при всички костенурки. Втората била за експедитивност - с нея Костенурчо ставал като мълния. Третата черупка била най-интересна, тъй като с нея можело да се лети. Когато пораснал и станал възпитаник, Костенурчо се почувствал доста трагичен, тъй като бил толкоз друг от другите. Никой от съучениците му не харесвал триетажната черупка. Подигравали му се, наричали го урод, и непрестанно го обиждали и изолирали. Костенурчо обичал да учи, само че намразил учебното заведение. Започнал да се скита в гората, като единствено четял уроците си и пишел домашните си, с цел да не изостане от другите костенурки.
Един ден край него минало джудже със зелена коса и брада. То се спряло, огледало го с любознание и споделило:
- Брей, каква забавна чурупка имаш! Толкова е невероятна!
Ти несъмнено си талантлив с доста гении?!
- Имам някои способности – непретенциозно отвърнал Костенурчо. - Но не съм невероятен. Костенурките в моя клас ме считат за по-глупав и по-лош от тях, тъй като съм роден толкоз друг...
- Леле, какъв брой глупави съученици имаш! – възкликнало джуджето. – Аз също съм роден чудноват. Виж, всички косми по мен са зелени! За сметка на това имам доста способности. Мога да рисувам по-добре даже от хората. Мога и да откривам секрети места, странни предмети, невероятни създания - като теб.
- За рисуването е добре, само че другото ми се вижда излишно. На кого са му потрябвали странни неща? - въздъхнало костенурчето.
- Слушай какво, надълбоко в гората има едно вековно дърво - споделило джуджето. Жълъдите по него са жълти, като злато, и не окапват през зимата. В хралупата на това дърво живее златна костенурка, която извършва стремежи. Ако толкоз доста искаш да станеш елементарен, иди при нея. Можеш да ме вземеш със себе си, тъй като аз пък бленувам за още способности. Искам да съм бърз като стрела.
- Аз съм бърз като стрела, само че това не ми оказва помощ - унило споделил Костенурчо. - Другите костенурчета постоянно се сърдят, когато играем и споделят, че не е почтено да употребявам дарбите си. Дори госпожите в учебно заведение ме санкционират да изляза от играта.
- Това е незаслужено, само че е неуместно да се отказваш от дарбите си поради тях - отсякло джуджето.
После Костенурчо качил джуджето на гърба си и натиснал най-светлото леке на черупката си, с което включвал дарбата си да лети. Двамата се издигнали над гората. Търсели жълто дърво, което да се отличава в зеленината. Когато го разкрили, кацнали и видели, че в стъблото има огромна хралупа. От там надникнала синя костенурка със златна черупка.
- Колко необичайно костенурче - възкликнала тя. - Твоята къщурка е най-необикновеното нещо, което съм виждала. Костенурчо се засрамил и се почувствал доста зле. Чудел се по какъв начин да каже на златната костенурка, че не желае да е чудноват.
- Сигурно идваш, с цел да ти извърша някакво предпочитание, само че и аз имам една молба - споделила костенурката. - Искам да полетя с теб по необятния свят, с цел да го прегледам. Виждам, че имаш огромна мощ и можеш да ме носиш, тъй като къщичката ти е невероятна. Костенурчо се съгласил. Оставили джуджето да пази хралупата, а те отлетели. Гледали от високо планини и долини. Летяли над земите на хората и видели по какъв начин живеят те. Костенурчо се изненадал, че и там имало такива като него. Те не били с триетажни къщички на гърба си, само че били разнообразни и другите не ги харесвали. Костенурчо се срещнал с едно момче, което било прелестен художник, само че всички го отхвърляли, тъй като било безмълвно. Говорил и с красиво момиче, което можело да съчини всевъзможни стихове, само че не можело да тича бързо и по тази причина никой не желал да играе с него.
- Виждаш ли? – рекла безшумно по едно време костенурката. – Колкото по-странни са, толкоз са по-интересни.
Костенурчо премълчал. Когато се върнали, джуджето поискало от златната костенурка да му даде експедитивност и тя му дарила. После се обърнала към Костенурчо:
- А ти какво искаш? Имаш право на две стремежи, тъй като извърши фантазията ми да хвърча. - Искам... - почнало костенурчето, само че заплакало. Изведнъж схванало, че не желае и не може да се отхвърли от триетажната си къщурка. - Кажи ми какво желае сърцето ти - подканила го костенурката. - Да ме одобряват подобен, какъвто съм – през сълзи споделил Костенурчо. - Скромен си, само че дано по този начин да бъде. Ще те одобряват! А второто предпочитание? Костенурчо се замислил съществено. Мислил дълго и най-после споделил:- Искам всички костенурки да открият своите способности. Ако всеки разбере, че е невероятен, аз няма да се разграничавам с нищо от другите. Така и станало. А Костенурчо и до през днешния ден води своите другари на дълги пътешествия благодарение на своята чудна триетажна черупка.
" Утрешните будители са днешните въодушевени деца и младежи. Не бива нито за момент да стопираме да ги слушаме, да ги чуваме и да ги насърчаваме да четат, пишат и мечтаят ", споделя илюстраторът и издател Нуша Роянова, която през април инициира състезанието.
Идеята й беше състезанието да притегли вниманието на родителите към концепцията, че положителното обучение стартира с положителните облици от приказките.
" Освен прелестните приказки, които получихме, ни впечатли и отношението на родителите, и споделеното в имейлите ", описа Нуша Роянова. " Дъщеря ми съумя да се откъсне от електронните игри и малкия екран и раздвижи въображението си ", написала майка на участничка в състезанието, а различен родител споделил, че синът му за първи път е погледнал с други очи на остарялата пишеща машина и е избрал нея за работата си по приказката, а не компютъра.
" Децата имат потребност и от технологии, и от магия, и от любов към книгите, с цел да бъдат задоволително свободни, с цел да творят. Няма значение дали употребяват химикалката, молива или клавиатурата ", счита Нуша Роянова.
" Детски Дневник " показва една от приказките в книгата. Неин създател е 12-годишният Кирил Димов от Казанлък:
Костенурчо с триетажната черупка
Преди доста време, в страната на костенурките, се родил Костенурчо с триетажна черупка. Всяка от черупките му имала друга функционалност. Първата била просто къщурка, като при всички костенурки. Втората била за експедитивност - с нея Костенурчо ставал като мълния. Третата черупка била най-интересна, тъй като с нея можело да се лети. Когато пораснал и станал възпитаник, Костенурчо се почувствал доста трагичен, тъй като бил толкоз друг от другите. Никой от съучениците му не харесвал триетажната черупка. Подигравали му се, наричали го урод, и непрестанно го обиждали и изолирали. Костенурчо обичал да учи, само че намразил учебното заведение. Започнал да се скита в гората, като единствено четял уроците си и пишел домашните си, с цел да не изостане от другите костенурки.
Един ден край него минало джудже със зелена коса и брада. То се спряло, огледало го с любознание и споделило:
- Брей, каква забавна чурупка имаш! Толкова е невероятна!
Ти несъмнено си талантлив с доста гении?!
- Имам някои способности – непретенциозно отвърнал Костенурчо. - Но не съм невероятен. Костенурките в моя клас ме считат за по-глупав и по-лош от тях, тъй като съм роден толкоз друг...
- Леле, какъв брой глупави съученици имаш! – възкликнало джуджето. – Аз също съм роден чудноват. Виж, всички косми по мен са зелени! За сметка на това имам доста способности. Мога да рисувам по-добре даже от хората. Мога и да откривам секрети места, странни предмети, невероятни създания - като теб.
- За рисуването е добре, само че другото ми се вижда излишно. На кого са му потрябвали странни неща? - въздъхнало костенурчето.
- Слушай какво, надълбоко в гората има едно вековно дърво - споделило джуджето. Жълъдите по него са жълти, като злато, и не окапват през зимата. В хралупата на това дърво живее златна костенурка, която извършва стремежи. Ако толкоз доста искаш да станеш елементарен, иди при нея. Можеш да ме вземеш със себе си, тъй като аз пък бленувам за още способности. Искам да съм бърз като стрела.
- Аз съм бърз като стрела, само че това не ми оказва помощ - унило споделил Костенурчо. - Другите костенурчета постоянно се сърдят, когато играем и споделят, че не е почтено да употребявам дарбите си. Дори госпожите в учебно заведение ме санкционират да изляза от играта.
- Това е незаслужено, само че е неуместно да се отказваш от дарбите си поради тях - отсякло джуджето.
После Костенурчо качил джуджето на гърба си и натиснал най-светлото леке на черупката си, с което включвал дарбата си да лети. Двамата се издигнали над гората. Търсели жълто дърво, което да се отличава в зеленината. Когато го разкрили, кацнали и видели, че в стъблото има огромна хралупа. От там надникнала синя костенурка със златна черупка.
- Колко необичайно костенурче - възкликнала тя. - Твоята къщурка е най-необикновеното нещо, което съм виждала. Костенурчо се засрамил и се почувствал доста зле. Чудел се по какъв начин да каже на златната костенурка, че не желае да е чудноват.
- Сигурно идваш, с цел да ти извърша някакво предпочитание, само че и аз имам една молба - споделила костенурката. - Искам да полетя с теб по необятния свят, с цел да го прегледам. Виждам, че имаш огромна мощ и можеш да ме носиш, тъй като къщичката ти е невероятна. Костенурчо се съгласил. Оставили джуджето да пази хралупата, а те отлетели. Гледали от високо планини и долини. Летяли над земите на хората и видели по какъв начин живеят те. Костенурчо се изненадал, че и там имало такива като него. Те не били с триетажни къщички на гърба си, само че били разнообразни и другите не ги харесвали. Костенурчо се срещнал с едно момче, което било прелестен художник, само че всички го отхвърляли, тъй като било безмълвно. Говорил и с красиво момиче, което можело да съчини всевъзможни стихове, само че не можело да тича бързо и по тази причина никой не желал да играе с него.
- Виждаш ли? – рекла безшумно по едно време костенурката. – Колкото по-странни са, толкоз са по-интересни.
Костенурчо премълчал. Когато се върнали, джуджето поискало от златната костенурка да му даде експедитивност и тя му дарила. После се обърнала към Костенурчо:
- А ти какво искаш? Имаш право на две стремежи, тъй като извърши фантазията ми да хвърча. - Искам... - почнало костенурчето, само че заплакало. Изведнъж схванало, че не желае и не може да се отхвърли от триетажната си къщурка. - Кажи ми какво желае сърцето ти - подканила го костенурката. - Да ме одобряват подобен, какъвто съм – през сълзи споделил Костенурчо. - Скромен си, само че дано по този начин да бъде. Ще те одобряват! А второто предпочитание? Костенурчо се замислил съществено. Мислил дълго и най-после споделил:- Искам всички костенурки да открият своите способности. Ако всеки разбере, че е невероятен, аз няма да се разграничавам с нищо от другите. Така и станало. А Костенурчо и до през днешния ден води своите другари на дълги пътешествия благодарение на своята чудна триетажна черупка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ