Великата Натурска Война
Тлеещите от години проблеми Калиакра и Кресна избухнаха съвсем по едно и също време, като свястно, консенсусно решение и в двата случая на практика няма. А В същата серия са подредени и Пирин, Рила-буфер, Витоша, Странджа и доста други знайни и незнайни конфликти сред ежедневната битка на хората за по-добър живот и устрема на страната да внася ред.
Проблемът щеше да бъде разгадаем, в случай че не бяхме в положение на биполярност - имаме българско държавно управление, което по едно и също време би трябвало да дава отговор пред народа, който съставлява, и пред европейските институции, които го наставляват. Тежко състояние, тъй като целите на двете страни са разнообразни.
Историята към Калиакра е добър образец. България влиза в XXI в. с разрушена стопанска система и всеобща беднотия. Напълно разумно, главен приоритет е привличането на вложения и всеки разполагаем запас е впрегнат. Северното Черноморие има някои неповторими характерности, които се явяват привлекателни за развиването на високоплатен вид туризъм, какъвто несъмнено е голфът. Освен това моментът съответствува и с европейските пориви за субсидиране на възобновимата сила, а регионът е с най-хубави индикатори за създаване на ветроенергийни паркове у нас.
Разбира се, сходни неща се случват единствено с благословията и дейното съучастничество на страната и съответни нейни представители. Как другояче се доближава до най-апетитните заменки и дотации? Като краен резултат - планове от двата вида никнат като гъби, цената на земята излетява в небето и притежателите се надяват най-накрая да си "оправят живота ". Покрай всичко това се възраждат доста други бизнеси, стартира крепко субсидиране и на земеделието и всичко наподобява, че потегля нагоре.
В потъналата в излишества Европа обаче вземат решение, че ще се връщат към корените изцяло като се изключи че ще създават сила от вятър и биопродукти, желаят и природа в "девствения " й тип. От тяхна позиция това е изцяло разбираемо - там недокоснато кътче съвсем няма и природата е първокласна стока. Обществото може и е готово да заплати сметката и драми няма. В България обаче нито природата е малко, нито има кой да заплати за пропуснатите изгоди от опазването й.
В стремежа си да влезе в мечтания Европейски съюз тя е принудена да одобри всичко, а очевидно никой тогава не подозира мащаба на следствията. Една дребна група природозащитници яхва вълната и 35% от територията на страната се оказва толкоз "консервационно значима ", че оттова би трябвало да бъдат изгонени всевъзможни вложители.
Съвсем неслучайно огромна част от наличните в този миг планове се оказват на тези територии и стартира Великата Натурска война, от която Калиакра е единствено една дребна борба. Курорти, индустриални обекти, всевъзможни градежи и интензивно земеделие, дори интернационалните автомагистрали стават жертва на безкрайни договаряния, каузи, съдбовни забавяния и отказвания.
Истинската жертва обаче е конституционно обезпечената независимост, която намира израз в правото на благосъстоятелност и предписание с нея. Оказва се, че един ден някой академик може просто да прочете някъде, че еди-къде си били видяни доста скъпи треви и надлежно да оцени една земя като "достойна " за Натура. В 90% от случаите ученият дори не стъпва там, само че защото еврократите му дават това право, той може умерено да се позове на "експертността " си. Веднъж попаднала в мрежата, над въпросната земя се възцарява юридически безпорядък.
От една страна, валят дотации за екологосъобразни действия, от друга - забрани и ограничавания. Това от консервационна позиция съставлява съвършената "защита на природата " - желанието за вложение се изпарява мигновено. Докато в "зелените " офиси в София и Брюксел регистрират триумфи, в дълбоката провинция споровете сред деятели и притежатели се задълбочават, като всеки е прав за себе си.
В актуалната обстановка българското държавно управление играе ролята на Сизиф, който се пробва да доближи върха, само че бутайки не един, а два огромни камъка по едно и също време. Може ли да стане? Да, само че единствено с единия!
Проблемът щеше да бъде разгадаем, в случай че не бяхме в положение на биполярност - имаме българско държавно управление, което по едно и също време би трябвало да дава отговор пред народа, който съставлява, и пред европейските институции, които го наставляват. Тежко състояние, тъй като целите на двете страни са разнообразни.
Историята към Калиакра е добър образец. България влиза в XXI в. с разрушена стопанска система и всеобща беднотия. Напълно разумно, главен приоритет е привличането на вложения и всеки разполагаем запас е впрегнат. Северното Черноморие има някои неповторими характерности, които се явяват привлекателни за развиването на високоплатен вид туризъм, какъвто несъмнено е голфът. Освен това моментът съответствува и с европейските пориви за субсидиране на възобновимата сила, а регионът е с най-хубави индикатори за създаване на ветроенергийни паркове у нас.
Разбира се, сходни неща се случват единствено с благословията и дейното съучастничество на страната и съответни нейни представители. Как другояче се доближава до най-апетитните заменки и дотации? Като краен резултат - планове от двата вида никнат като гъби, цената на земята излетява в небето и притежателите се надяват най-накрая да си "оправят живота ". Покрай всичко това се възраждат доста други бизнеси, стартира крепко субсидиране и на земеделието и всичко наподобява, че потегля нагоре.
В потъналата в излишества Европа обаче вземат решение, че ще се връщат към корените изцяло като се изключи че ще създават сила от вятър и биопродукти, желаят и природа в "девствения " й тип. От тяхна позиция това е изцяло разбираемо - там недокоснато кътче съвсем няма и природата е първокласна стока. Обществото може и е готово да заплати сметката и драми няма. В България обаче нито природата е малко, нито има кой да заплати за пропуснатите изгоди от опазването й.
В стремежа си да влезе в мечтания Европейски съюз тя е принудена да одобри всичко, а очевидно никой тогава не подозира мащаба на следствията. Една дребна група природозащитници яхва вълната и 35% от територията на страната се оказва толкоз "консервационно значима ", че оттова би трябвало да бъдат изгонени всевъзможни вложители.
Съвсем неслучайно огромна част от наличните в този миг планове се оказват на тези територии и стартира Великата Натурска война, от която Калиакра е единствено една дребна борба. Курорти, индустриални обекти, всевъзможни градежи и интензивно земеделие, дори интернационалните автомагистрали стават жертва на безкрайни договаряния, каузи, съдбовни забавяния и отказвания.
Истинската жертва обаче е конституционно обезпечената независимост, която намира израз в правото на благосъстоятелност и предписание с нея. Оказва се, че един ден някой академик може просто да прочете някъде, че еди-къде си били видяни доста скъпи треви и надлежно да оцени една земя като "достойна " за Натура. В 90% от случаите ученият дори не стъпва там, само че защото еврократите му дават това право, той може умерено да се позове на "експертността " си. Веднъж попаднала в мрежата, над въпросната земя се възцарява юридически безпорядък.
От една страна, валят дотации за екологосъобразни действия, от друга - забрани и ограничавания. Това от консервационна позиция съставлява съвършената "защита на природата " - желанието за вложение се изпарява мигновено. Докато в "зелените " офиси в София и Брюксел регистрират триумфи, в дълбоката провинция споровете сред деятели и притежатели се задълбочават, като всеки е прав за себе си.
В актуалната обстановка българското държавно управление играе ролята на Сизиф, който се пробва да доближи върха, само че бутайки не един, а два огромни камъка по едно и също време. Може ли да стане? Да, само че единствено с единия!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ