Бивш военен пилот: Некомпетентността бе превърната в мода, което истинските човеци няма как да приемат
Тия учения започнаха някъде в зората на демокрацията и все си мисля, че беше през 1990 година, малко преди да отидем за година и половина от летище Добрич на летище Балчик с цел да ни ремонтират пистата. МиГ-25 я бяха „ понагърчили “. Споменът ми е добър, тъй като си припомням, че пистата беше на шестоъгълници.
Беше настъпило времето на неналичието на керосин, а аз имах „ анемия “ към него, т.е. търсех всевъзможни мотиви с цел да хвърча. Някак си информацията за учението мина на първо време около мен и преди мен в него взе участие един сътрудник – П. Б., който нещо беше възнамерявал в персоналния си живот и аз, като научих се възползвах незабавно и заех мястото му. Интересното в тази ситуация за мен беше, че Су-22м4 излиташе с оптималния си военен товар от 4 тона. Шест осветителни бомби и две баки по към 1150 л. гориво. Бомбите тежаха по към 500 кг за разлика от показаната на изображението, която е по-малка по размери, само че съвсем със същата осветителна мощ от към 1 000 000 „ свещи “ (показаната е с мощ от 900 000). Имаше и разлика в продължителността на светенето, само че бомбите като устройство доста си наподобяват.
Предназначението на тези бомби е да осветят бойното поле в някои случаи и при характерна потребност изключително в интерес на наземната или флотската артилерия нощем. Тази бомба с цел да освети оптимално дълго време повърхността на Земята падаше с парашут, а връзката сред него и бомбата беше със стоманено въже с цел да не прегорят парашутните въжета. По-късно бомбите ги модифицирали с отражатели за самолетните радари и се получили отлични цели.
Аз направих два или три полета и хвърлих общо по шест бомби на полет. Най-интересно за мен беше излитането, тъй като бомбите с изключение на тежки бяха и с огромен мидел (диаметър) и създаваха високо челно противодействие при политане. Самолета отлепваше от пистата на към 410 км/ч и на 500 м преди края на пистата. Набирах височина на северозапад до 9 000 м и по-късно се отправях към нос Калиакра. Там взимах източен курс и летях до момента в който получа команда да мятам по една бомба. След пуска на бомбата завивах надясно в противоположна посока и след команда още веднъж минавах над Калиакра и във вътрешността в морето хвърлях идната бомба и така нататък
Бях си програмирал маршрута в директорен режим и след сброса на бомбата нямаше какво друго да върша с изключение на да следя, какво вършат изтребителите под мен. Първо нападнаха по двойки или тройки МиГ-21 от всякакви модификации с ракети РС-2УС на височина от 6 000 м, само че без бойни глави. Прицелваха се и стреляха, а ракетите си „ ходеха “ където сварят. Тази ракета е основана за МиГ-19 и е употребена единствено един път в бойни условия.
Имах чувството, че в изтребителната авиация я бяха отписали и за подготовка водачите правеха пуск на действителни ракети с цел да придобият опит и чувство за действителен пуск, както и да извлекат някаква изгода от закупените ракети. Трябва да отбележа, че до момента в който можех да следя на полумрак държанието на изтребителите, след пуска, самолетите ползващи я внезапно се накреняваха (според мен на страната противоположна на пуснатата ракета). РС-2УС е ракета вид „ Булпъп “ и тези ракети никой не можа да ги употребява сполучливо по въздушни цели и от двете страни на океана. И по този начин МиГ-21 си стрелят и се връщат, а след тях по същата цел идваха отново двойки или тройки МиГ-23 ( МиГ-29 тогава бяха нови и неусвоени дотам самолети), само че доколкото ми е известно те стреляха с ракети Р-60 и там следих по какъв начин на някои бомби ракетите им късаха стоманените въжета, т.е. бомбата се откачаше от парашута и стремглаво падаше в морето с огромна отвесна скорост.
Сега след тридесет години ми се постанова да върша коментар и съгласно казаното в националния ефир се изговори като версия, че бомбата т.е. „ задачата “ (мишената) е почнала да пада внезапно с висока отвесна скорост. Допускам, че водача е бил надъхан мъж и е поразил задачата в пикиране, което се е оказало съдбовно – може би, само че … нека всичко да свърши - ОК. Полетите над море се смятат за полети в комплицирани метеорологични условия (СМУ) и то не инцидентно. Понякога морето отразява звездите и Луната, а пространствената ориентация се губи доста елементарно и загубата ѝ е съвсем постоянно съдбовна.
Другото, което ми прави усещане е, че по времето на събитията, които разказвам аз имах нальот двойно по-голям от известия за майор Терзиев, а аз бях тогава капитан. Дано този мъж види околните си на този свят и приключвам с епистоларията си, тъй като в случай че продължа тя ще стане политическа, а политиката през последните десетилетия ме отврати и не желая да безчестя с нея историята, част от която е и авиацията. Авиаторите не са наратори, т.е. разказвачи, а създатели и частици от историята. Позволете ми да завърша тук, а в случай че би трябвало да стартира да се занимавам с политика, повярвайте ми аз няма да вляза в нея, а ще се втурна натам, тъй като некомпетентността бе превърната в мода в последно време, което същинските индивиди няма по какъв начин да одобряват. Бъдете здрави!
Борис Палатински, някогашен боен водач, Facebook
Беше настъпило времето на неналичието на керосин, а аз имах „ анемия “ към него, т.е. търсех всевъзможни мотиви с цел да хвърча. Някак си информацията за учението мина на първо време около мен и преди мен в него взе участие един сътрудник – П. Б., който нещо беше възнамерявал в персоналния си живот и аз, като научих се възползвах незабавно и заех мястото му. Интересното в тази ситуация за мен беше, че Су-22м4 излиташе с оптималния си военен товар от 4 тона. Шест осветителни бомби и две баки по към 1150 л. гориво. Бомбите тежаха по към 500 кг за разлика от показаната на изображението, която е по-малка по размери, само че съвсем със същата осветителна мощ от към 1 000 000 „ свещи “ (показаната е с мощ от 900 000). Имаше и разлика в продължителността на светенето, само че бомбите като устройство доста си наподобяват.
Предназначението на тези бомби е да осветят бойното поле в някои случаи и при характерна потребност изключително в интерес на наземната или флотската артилерия нощем. Тази бомба с цел да освети оптимално дълго време повърхността на Земята падаше с парашут, а връзката сред него и бомбата беше със стоманено въже с цел да не прегорят парашутните въжета. По-късно бомбите ги модифицирали с отражатели за самолетните радари и се получили отлични цели.
Аз направих два или три полета и хвърлих общо по шест бомби на полет. Най-интересно за мен беше излитането, тъй като бомбите с изключение на тежки бяха и с огромен мидел (диаметър) и създаваха високо челно противодействие при политане. Самолета отлепваше от пистата на към 410 км/ч и на 500 м преди края на пистата. Набирах височина на северозапад до 9 000 м и по-късно се отправях към нос Калиакра. Там взимах източен курс и летях до момента в който получа команда да мятам по една бомба. След пуска на бомбата завивах надясно в противоположна посока и след команда още веднъж минавах над Калиакра и във вътрешността в морето хвърлях идната бомба и така нататък
Бях си програмирал маршрута в директорен режим и след сброса на бомбата нямаше какво друго да върша с изключение на да следя, какво вършат изтребителите под мен. Първо нападнаха по двойки или тройки МиГ-21 от всякакви модификации с ракети РС-2УС на височина от 6 000 м, само че без бойни глави. Прицелваха се и стреляха, а ракетите си „ ходеха “ където сварят. Тази ракета е основана за МиГ-19 и е употребена единствено един път в бойни условия.
Имах чувството, че в изтребителната авиация я бяха отписали и за подготовка водачите правеха пуск на действителни ракети с цел да придобият опит и чувство за действителен пуск, както и да извлекат някаква изгода от закупените ракети. Трябва да отбележа, че до момента в който можех да следя на полумрак държанието на изтребителите, след пуска, самолетите ползващи я внезапно се накреняваха (според мен на страната противоположна на пуснатата ракета). РС-2УС е ракета вид „ Булпъп “ и тези ракети никой не можа да ги употребява сполучливо по въздушни цели и от двете страни на океана. И по този начин МиГ-21 си стрелят и се връщат, а след тях по същата цел идваха отново двойки или тройки МиГ-23 ( МиГ-29 тогава бяха нови и неусвоени дотам самолети), само че доколкото ми е известно те стреляха с ракети Р-60 и там следих по какъв начин на някои бомби ракетите им късаха стоманените въжета, т.е. бомбата се откачаше от парашута и стремглаво падаше в морето с огромна отвесна скорост.
Сега след тридесет години ми се постанова да върша коментар и съгласно казаното в националния ефир се изговори като версия, че бомбата т.е. „ задачата “ (мишената) е почнала да пада внезапно с висока отвесна скорост. Допускам, че водача е бил надъхан мъж и е поразил задачата в пикиране, което се е оказало съдбовно – може би, само че … нека всичко да свърши - ОК. Полетите над море се смятат за полети в комплицирани метеорологични условия (СМУ) и то не инцидентно. Понякога морето отразява звездите и Луната, а пространствената ориентация се губи доста елементарно и загубата ѝ е съвсем постоянно съдбовна.
Другото, което ми прави усещане е, че по времето на събитията, които разказвам аз имах нальот двойно по-голям от известия за майор Терзиев, а аз бях тогава капитан. Дано този мъж види околните си на този свят и приключвам с епистоларията си, тъй като в случай че продължа тя ще стане политическа, а политиката през последните десетилетия ме отврати и не желая да безчестя с нея историята, част от която е и авиацията. Авиаторите не са наратори, т.е. разказвачи, а създатели и частици от историята. Позволете ми да завърша тук, а в случай че би трябвало да стартира да се занимавам с политика, повярвайте ми аз няма да вляза в нея, а ще се втурна натам, тъй като некомпетентността бе превърната в мода в последно време, което същинските индивиди няма по какъв начин да одобряват. Бъдете здрави!
Борис Палатински, някогашен боен водач, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ