Войните са предсказуемо непредсказуеми, но TELLMES казва, че Русия губи войната
Тимъти Снайдър, snyder.substack.com
Украйна, съгласно мен, е в положение да завоюва тази война. Но има фактори, които би трябвало да бъдат взети под внимание, с цел да не се извърнат събитията.
И различен път съм писал, че тази война не се води поради нацисти, нуклеарно оръжие и НАТО, тя е за оцеляване и самоуправление.
Сега ще приказвам за това, което се случва на бойното поле. А, съгласно мен, се случва това, че Русия губи.
Решението на Русия да нахлуе в Украйна беше освен закононарушение, само че и неточност.
За всяко държавно управление е мъчно да признае такова нещо (ние към момента чакаме решение във връзка фиаското на Америка във войната в Ирак).
Но изключително мъчно е това за деспот, чиято власт се основава на неговия облик на мощен човек с непогрешими съждения. Русия доближи до този стадий, в който тя води война, тъй като да не води война би било срамно за нея.
И тя бързо доближи този стадий.
Войната ще приключи едвам тогава, когато Путин разбере, че Русия я губи, в този смисъл, че той би трябвало да разбере, че неговото персонално състояние е застрашено.
С други думи не би трябвало всичко да одобряваме безусловно – не става дума да изгубени територии или за получени и нанесени вреди, става дума да политическа обстановка, която е мъчно да бъде тъкмо „ уловена “.
Най-вероятно, съветското проваляне ще наподобява като миг в украинската война, който ще промени настроенията в Русия и ще сътвори очевидно напрежение вътре в съветската страна, като това ще принуди Путин
да промени историята си
Възможно ли е това?
Безусловно, Путин може да промени своята история. Той го прави непрекъснато. Впрочем, той по този начин и ръководи.
Той промени своята история, когато последния път нахлу в Украйна и не можа да реализира своите цели.
Преходът от изказванието „ навлизане в Украйна е невероятно “ към изказванието „ нахлуването в Украйна е неизбежно “ през февруари тази година се случи с оруеловска устремност.
И той може още веднъж да трансформира разказа, до момента в който обстановката не излезе дефинитивно от надзор.
Но той няма да промени историята, до момента в който не бъде заставен да го направи и единствено украинските триумфи могат да го накарат да направи това.
Могат ли украинците да показват нужния подтик на бойното поле?
Аз считам това за евентуално, само че изначало желая да призная нещо доста значимо.
Войните са предсказуемо непредсказуеми.
Те се случват във времето и в съответното пространство, в телата и мозъците, в сфери, които не е елементарно да бъдат отразени на картите или в учебниците — и някакво ненадейно събитие може да се намеси, да преобърне войната под някакъв чудноват ъгъл — и всичко да се промени.
Но аз считам, че
Украйна, най-вероятно, ще завоюва войната
въз основата на седемте определящи всяка война фактора: време, стопанска система, логистика, ландшафт, метод на водене на пердах, нравственос и тактика. (TELLMES: Time, Economy, Logistics, Landscape, Mode of combat, Ethos, Strategy).
В случая с тази война също по този начин би трябвало да отчитаме и wild card - интернационалното публично мнение.
Обсъждайки всеки от тези детайли, желая да обясня, по какъв метод нещата може да се извърнат в другата посока, не по този начин, както чакам, и да създадат успеха на руснаците по-вероятна.
Моите размисли се основават на няколко източника: заниманията ми с военна история в продължение на няколко десетилетия и деликатния прочит на украинските и съветските източници, които проследявам.
Време
Русия разчиташе на бърза победа. Когато бързата победа не е обезпечена и съперникът не е потиснат, тогава факторът време надвива и се намесват други непредвидени фактори. Колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече преимуществата, които има (или наподобява, че има) по-голямата страна, стартират да се размиват.
Икономика
Русия има доста по-голяма стопанска система, в сравнение с Украйна. Санкциите срещу Русия, най-малко съгласно мен, скоро ще стартират да се отразяват, доколкото украинската войска стартира да показва софтуерно предимство, с което Русия не може да се съпоставя без (санкционния) импорт.
Русия направи доста, с цел да унищожи украинската стопанска система. Но Украйна е подкрепяна от западната икономическа мощност, която затъмнява и двете стопански системи взети дружно. По времето на Втората международна война освен британците, само че и Съветите зависеха от американската стопанска система (урок, който руснаците интензивно са забравили). В тази война американската и европейската икономическа мощност е на страната на украинците.
Но стопанската система зависи от политиката. За да има стопанската система решаващо значение, държавните управления (особено берлинското) би трябвало да са подготвени да употребяват икономическата си мощност креативен и бързо, по способи, които биха били неуместни в спокойно време. Германските водачи би трябвало по-малко да мислят какво може да се направи с немската войска за пет години, а повече за това какво може да се изпрати в Украйна за пет седмици и какво може да бъде издигнато за Украйна за пет месеца. Най-впечатляващите стопански системи в историята на света ще би трябвало да потвърждават, че могат да създават, да вземем за пример, артилерийски оръдия и снаряди по график (Полша наподобява разбра това).
Логистика
Украйна води войната на своя територия, което и дава логистични преимущества. Войниците и припасите не би трябвало да се транспортират на огромни дистанции. Армията, като предписание, може да разчита на поддръжката на локалното население и локалните публични организации.
Руската логистика беше пагубна през февруари и март, когато Русия нахлу и опита да завземе Киев, само че безрезултатно.
Руската логистика в този момент, в Донбас, е по-лесна, доколкото източна Украйна граничи с Русия, а до южна Украйна се стига от Крим и Черно море, които управлява Русия. Но тези връзки могат да бъдат възпрепятствани и даже разрушени с верните оръжия.
Ландшафт
Не мога да не отбележа, че Русия в забележителна степен не съумя да се възползва от относително удобния релеф на югоизточна Украйна през май и юни, по времето, когато Киев още не разполагаше с задоволителен брой далекобойно оръжие, предоставено по-късно от сътрудниците.
На север съветските бойци трябваше да се оправят с естествени трудности: хълмове и гори. На юго-изток обстановката е друга и все пак Русия напредва доста постепенно.
Начин на водене на пердах
Руските бойци не обичат да се доближават към украинските. Руската война зависи от артилерията, от убийствата от далечно разстояние. Руснаците обстрелват позицията на съперника до неразбираемост, а по-късно завладяват руините. Това убива мирните поданици, заличава градовете и трансформира цели райони в пустота, само че не вълнува никого в съветското управление. Балистиката се свежда до самобитна математика и към този момент преимуществото е на руснаците: повече оръдия, повече снаряди. Но в случай че това преимущество изчезне, войната ще промени характера си. Сега Украйна получава далекобойни и високоточни оръжия за поразяване на съветските хранилища за муниции.
Русия може да се приспособи към това, само че ще последва закъснение в доставянето на боеприпасите и, затова, артилерийските офанзиви. Ако Украйна продължи да получава нужните и оръжия, скоро тя ще може да диктува режима на водене на бойните дейности.
Руснаците надали ще се бият добре в непосредствен пердах. Ако Украйна получи преимущество в артилерията, ние ще забележим бавното оттегляне на руснаците, доколкото командирите им няма да са в положение да стимулират войските за непосредствен пердах.
Етика
Използвам „ нравственос “, а не „ морал “, тъй като това, което имам поради има доста по-дълбоки основи, в сравнение с нещо, което може да се трансформира от конюнктурата. В края на краищата руснаците постоянно могат да се отдръпват в Русия, и наподобява, че мнозина от тях го желаят.
В някакъв миг командирите могат доста рационално да посочат на своите началници, че те имат и доста други отговорности с изключение на Украйна. От това, което чета, съветските командири в действителност не схващат за какво са в Украйна, а съветските бойци не се отличават с висока мотивация. Прихванатите телефонни диалози свидетелстват за мощ, която е щастлива да граби, само че не и да настава.
Десетките хиляди убити и осакатени съветски бойци наподобява не тревожат съветското управление, нито съветското население, само че самите бойци ги е грижа дали ще се върнат живи.
Украинците няма къде да отидат. Лидерите на страната, която ги атакува намерено заплашват да ги унищожат. Украинските бойци доста ясно демонстрират по какво тяхната страна се разграничава от Русия: те зная защо водят война.
Стратегия
Първоначално съветското навлизане беше основано на неверното съмнение на Путин, че украинската страна е самобитно непознато формирания и, че украинският народ ще приветства неговото опустошение, а съветските бойци ще бъдат посрещани като братя.
Руските „ аргументи “ за войната не прокарват път към победа, а към зверства: формалната линия, както и преди, остава „ денацификацията и демилитаризацията “, която значи заличаване и оскърбление на доста хора, а руснаците асоциират тези термини с украинската нация и страна.
Но тези термини дефинират единствено по какъв начин ще се води войната, не и метода, по който тя ще приключи.
Украинската нация и страна бяха изменени от тази война, само че не по този начин, както би било преференциално за Русия: те бяха одобрени.
В момента съветският проект наподобява, че се състои в това да бъде разрушена украинската стопанска система, да бъдат сплашени мирните поданици с ракетните обстрели на градовете им, да бъдат спрени енергийните доставки за европейците, да бъдат изтощени от апетит африканците и азиатците, като се блокира износът на продоволствия и да се надява, че всички тези условия ще се комбинират в интерес на Русия.
С други думи, огромна част от съветската тактика за войната против Украйна е целият свят да бъде блокиран от една страна.
Украинският проект, доколкото мога да допускам, е да бъде предпазено физическото и обществено съществувание на Украйна, старания, които се увенчават с триумф, и да контраатакуват, с цел да си върнат плодородните земи на юга (Херсонска област), което би разрушило съветските снабдителни вериги и всевъзможен остатъчен облик за съветската непобедимост в съветското схващане.
Аз считам, че тактиката има по-маловажно значение от останалите фактори и по-малко, в сравнение с хората нормално си мислят, само че по-последователните цели дават несъмнено преимущество. В съответния миг задачите на Украйна са по-логични.
Wild card — публичното мнение
Проучванията на публичното мнение сочат огромна поддръжка за войната в Русия, само че това наподобява на пасивна поддръжка. До този миг умират най-вече азиатски бойци от съветската войска, съветски сиромаси и мобилизирани жители на Украйна. Руснаците в градовете повече или по-малко имат опцията да гледат войната по тв приемника като тв-шоу. Тази пасивна телевизуална поддръжка не води до подготвеност да се биеш.
Путин в едно отношение наподобява на западните водачи: той се опасява да активизира своето население за война, по тази причина войната би трябвало да бъде медийно събитие или зрелищен тип спорт.
Русия поставя огромни старания да вербува хора за войната в Украйна без да се подвига доста звук, с цел да не се основава усещането, че се случва нещо като готовност. Защото пасивната поддръжка може да се промени, в случай че се промени характерът на войната и Путин схваща това. Неговата сензитивност към съветското публично мнение също по този начин допуска, че в случай че му се наложи, той гъвкаво ще реагира на едно проваляне в Украйна.
А в Украйна публичното мнение е доста по-солидарно. Войната там е действителност, а не представление, президентът и въоръжените сили са извънредно известни и това надали скоро ще се промени.
През това лято най-важната смяна може да стане смяната на публичното мнение в Европа и Северна Америка. Руската агитация не съумя да убеди доста хора, че нейната нападателна и разрушителна война е оправдана. Пропагандистите се оправят малко по-добре с концепцията, че войната може да бъде спряна, в случай че Западът престане да дава оръжия на Украйна или, че Украйна по някаква причина не може да победи в тази война.
Войната сподели, че украинската страна и фактически украинското гражданско общество е доста по-устойчиво и функционално, в сравнение с някой е предполагал.
Украйна, според мен, е в положение да завоюва тази война. Но от позиция на стопанската система тя е уязвима от смяната на нашето отношение към войната.
Най-краткият път на Русия към успеха в тази война е, в случай че успее да ни убеди, че Украйна не може да победи (или че за войната по някакъв метод е отговорна Украйна и, че тя по някакъв метод ще спре, в случай че ние се оттеглим).
Нашата работа е несравнимо по-лесна от тази на украинците. Те би трябвало да покажат увереност във всяко едно отношение.
Всичко, което би трябвало да създадем ние е да забележим нещата такива, каквито са, да проявим малко самообладание и
да подкрепим демокрацията,
която е подложена на офанзиви. Изходът от войната може да зависи от нашата дарба да го създадем и аз се надявам, че този текст оказва помощ.
Превод: Faktor.bg
Украйна, съгласно мен, е в положение да завоюва тази война. Но има фактори, които би трябвало да бъдат взети под внимание, с цел да не се извърнат събитията.
И различен път съм писал, че тази война не се води поради нацисти, нуклеарно оръжие и НАТО, тя е за оцеляване и самоуправление.
Сега ще приказвам за това, което се случва на бойното поле. А, съгласно мен, се случва това, че Русия губи.
Решението на Русия да нахлуе в Украйна беше освен закононарушение, само че и неточност.
За всяко държавно управление е мъчно да признае такова нещо (ние към момента чакаме решение във връзка фиаското на Америка във войната в Ирак).
Но изключително мъчно е това за деспот, чиято власт се основава на неговия облик на мощен човек с непогрешими съждения. Русия доближи до този стадий, в който тя води война, тъй като да не води война би било срамно за нея.
И тя бързо доближи този стадий.
Войната ще приключи едвам тогава, когато Путин разбере, че Русия я губи, в този смисъл, че той би трябвало да разбере, че неговото персонално състояние е застрашено.
С други думи не би трябвало всичко да одобряваме безусловно – не става дума да изгубени територии или за получени и нанесени вреди, става дума да политическа обстановка, която е мъчно да бъде тъкмо „ уловена “.
Най-вероятно, съветското проваляне ще наподобява като миг в украинската война, който ще промени настроенията в Русия и ще сътвори очевидно напрежение вътре в съветската страна, като това ще принуди Путин
да промени историята си
Възможно ли е това?
Безусловно, Путин може да промени своята история. Той го прави непрекъснато. Впрочем, той по този начин и ръководи.
Той промени своята история, когато последния път нахлу в Украйна и не можа да реализира своите цели.
Преходът от изказванието „ навлизане в Украйна е невероятно “ към изказванието „ нахлуването в Украйна е неизбежно “ през февруари тази година се случи с оруеловска устремност.
И той може още веднъж да трансформира разказа, до момента в който обстановката не излезе дефинитивно от надзор.
Но той няма да промени историята, до момента в който не бъде заставен да го направи и единствено украинските триумфи могат да го накарат да направи това.
Могат ли украинците да показват нужния подтик на бойното поле?
Аз считам това за евентуално, само че изначало желая да призная нещо доста значимо.
Войните са предсказуемо непредсказуеми.
Те се случват във времето и в съответното пространство, в телата и мозъците, в сфери, които не е елементарно да бъдат отразени на картите или в учебниците — и някакво ненадейно събитие може да се намеси, да преобърне войната под някакъв чудноват ъгъл — и всичко да се промени.
Но аз считам, че
Украйна, най-вероятно, ще завоюва войната
въз основата на седемте определящи всяка война фактора: време, стопанска система, логистика, ландшафт, метод на водене на пердах, нравственос и тактика. (TELLMES: Time, Economy, Logistics, Landscape, Mode of combat, Ethos, Strategy).
В случая с тази война също по този начин би трябвало да отчитаме и wild card - интернационалното публично мнение.
Обсъждайки всеки от тези детайли, желая да обясня, по какъв метод нещата може да се извърнат в другата посока, не по този начин, както чакам, и да създадат успеха на руснаците по-вероятна.
Моите размисли се основават на няколко източника: заниманията ми с военна история в продължение на няколко десетилетия и деликатния прочит на украинските и съветските източници, които проследявам.
Време
Русия разчиташе на бърза победа. Когато бързата победа не е обезпечена и съперникът не е потиснат, тогава факторът време надвива и се намесват други непредвидени фактори. Колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече преимуществата, които има (или наподобява, че има) по-голямата страна, стартират да се размиват.
Икономика
Русия има доста по-голяма стопанска система, в сравнение с Украйна. Санкциите срещу Русия, най-малко съгласно мен, скоро ще стартират да се отразяват, доколкото украинската войска стартира да показва софтуерно предимство, с което Русия не може да се съпоставя без (санкционния) импорт.
Русия направи доста, с цел да унищожи украинската стопанска система. Но Украйна е подкрепяна от западната икономическа мощност, която затъмнява и двете стопански системи взети дружно. По времето на Втората международна война освен британците, само че и Съветите зависеха от американската стопанска система (урок, който руснаците интензивно са забравили). В тази война американската и европейската икономическа мощност е на страната на украинците.
Но стопанската система зависи от политиката. За да има стопанската система решаващо значение, държавните управления (особено берлинското) би трябвало да са подготвени да употребяват икономическата си мощност креативен и бързо, по способи, които биха били неуместни в спокойно време. Германските водачи би трябвало по-малко да мислят какво може да се направи с немската войска за пет години, а повече за това какво може да се изпрати в Украйна за пет седмици и какво може да бъде издигнато за Украйна за пет месеца. Най-впечатляващите стопански системи в историята на света ще би трябвало да потвърждават, че могат да създават, да вземем за пример, артилерийски оръдия и снаряди по график (Полша наподобява разбра това).
Логистика
Украйна води войната на своя територия, което и дава логистични преимущества. Войниците и припасите не би трябвало да се транспортират на огромни дистанции. Армията, като предписание, може да разчита на поддръжката на локалното население и локалните публични организации.
Руската логистика беше пагубна през февруари и март, когато Русия нахлу и опита да завземе Киев, само че безрезултатно.
Руската логистика в този момент, в Донбас, е по-лесна, доколкото източна Украйна граничи с Русия, а до южна Украйна се стига от Крим и Черно море, които управлява Русия. Но тези връзки могат да бъдат възпрепятствани и даже разрушени с верните оръжия.
Ландшафт
Не мога да не отбележа, че Русия в забележителна степен не съумя да се възползва от относително удобния релеф на югоизточна Украйна през май и юни, по времето, когато Киев още не разполагаше с задоволителен брой далекобойно оръжие, предоставено по-късно от сътрудниците.
На север съветските бойци трябваше да се оправят с естествени трудности: хълмове и гори. На юго-изток обстановката е друга и все пак Русия напредва доста постепенно.
Начин на водене на пердах
Руските бойци не обичат да се доближават към украинските. Руската война зависи от артилерията, от убийствата от далечно разстояние. Руснаците обстрелват позицията на съперника до неразбираемост, а по-късно завладяват руините. Това убива мирните поданици, заличава градовете и трансформира цели райони в пустота, само че не вълнува никого в съветското управление. Балистиката се свежда до самобитна математика и към този момент преимуществото е на руснаците: повече оръдия, повече снаряди. Но в случай че това преимущество изчезне, войната ще промени характера си. Сега Украйна получава далекобойни и високоточни оръжия за поразяване на съветските хранилища за муниции.
Русия може да се приспособи към това, само че ще последва закъснение в доставянето на боеприпасите и, затова, артилерийските офанзиви. Ако Украйна продължи да получава нужните и оръжия, скоро тя ще може да диктува режима на водене на бойните дейности.
Руснаците надали ще се бият добре в непосредствен пердах. Ако Украйна получи преимущество в артилерията, ние ще забележим бавното оттегляне на руснаците, доколкото командирите им няма да са в положение да стимулират войските за непосредствен пердах.
Етика
Използвам „ нравственос “, а не „ морал “, тъй като това, което имам поради има доста по-дълбоки основи, в сравнение с нещо, което може да се трансформира от конюнктурата. В края на краищата руснаците постоянно могат да се отдръпват в Русия, и наподобява, че мнозина от тях го желаят.
В някакъв миг командирите могат доста рационално да посочат на своите началници, че те имат и доста други отговорности с изключение на Украйна. От това, което чета, съветските командири в действителност не схващат за какво са в Украйна, а съветските бойци не се отличават с висока мотивация. Прихванатите телефонни диалози свидетелстват за мощ, която е щастлива да граби, само че не и да настава.
Десетките хиляди убити и осакатени съветски бойци наподобява не тревожат съветското управление, нито съветското население, само че самите бойци ги е грижа дали ще се върнат живи.
Украинците няма къде да отидат. Лидерите на страната, която ги атакува намерено заплашват да ги унищожат. Украинските бойци доста ясно демонстрират по какво тяхната страна се разграничава от Русия: те зная защо водят война.
Стратегия
Първоначално съветското навлизане беше основано на неверното съмнение на Путин, че украинската страна е самобитно непознато формирания и, че украинският народ ще приветства неговото опустошение, а съветските бойци ще бъдат посрещани като братя.
Руските „ аргументи “ за войната не прокарват път към победа, а към зверства: формалната линия, както и преди, остава „ денацификацията и демилитаризацията “, която значи заличаване и оскърбление на доста хора, а руснаците асоциират тези термини с украинската нация и страна.
Но тези термини дефинират единствено по какъв начин ще се води войната, не и метода, по който тя ще приключи.
Украинската нация и страна бяха изменени от тази война, само че не по този начин, както би било преференциално за Русия: те бяха одобрени.
В момента съветският проект наподобява, че се състои в това да бъде разрушена украинската стопанска система, да бъдат сплашени мирните поданици с ракетните обстрели на градовете им, да бъдат спрени енергийните доставки за европейците, да бъдат изтощени от апетит африканците и азиатците, като се блокира износът на продоволствия и да се надява, че всички тези условия ще се комбинират в интерес на Русия.
С други думи, огромна част от съветската тактика за войната против Украйна е целият свят да бъде блокиран от една страна.
Украинският проект, доколкото мога да допускам, е да бъде предпазено физическото и обществено съществувание на Украйна, старания, които се увенчават с триумф, и да контраатакуват, с цел да си върнат плодородните земи на юга (Херсонска област), което би разрушило съветските снабдителни вериги и всевъзможен остатъчен облик за съветската непобедимост в съветското схващане.
Аз считам, че тактиката има по-маловажно значение от останалите фактори и по-малко, в сравнение с хората нормално си мислят, само че по-последователните цели дават несъмнено преимущество. В съответния миг задачите на Украйна са по-логични.
Wild card — публичното мнение
Проучванията на публичното мнение сочат огромна поддръжка за войната в Русия, само че това наподобява на пасивна поддръжка. До този миг умират най-вече азиатски бойци от съветската войска, съветски сиромаси и мобилизирани жители на Украйна. Руснаците в градовете повече или по-малко имат опцията да гледат войната по тв приемника като тв-шоу. Тази пасивна телевизуална поддръжка не води до подготвеност да се биеш.
Путин в едно отношение наподобява на западните водачи: той се опасява да активизира своето население за война, по тази причина войната би трябвало да бъде медийно събитие или зрелищен тип спорт.
Русия поставя огромни старания да вербува хора за войната в Украйна без да се подвига доста звук, с цел да не се основава усещането, че се случва нещо като готовност. Защото пасивната поддръжка може да се промени, в случай че се промени характерът на войната и Путин схваща това. Неговата сензитивност към съветското публично мнение също по този начин допуска, че в случай че му се наложи, той гъвкаво ще реагира на едно проваляне в Украйна.
А в Украйна публичното мнение е доста по-солидарно. Войната там е действителност, а не представление, президентът и въоръжените сили са извънредно известни и това надали скоро ще се промени.
През това лято най-важната смяна може да стане смяната на публичното мнение в Европа и Северна Америка. Руската агитация не съумя да убеди доста хора, че нейната нападателна и разрушителна война е оправдана. Пропагандистите се оправят малко по-добре с концепцията, че войната може да бъде спряна, в случай че Западът престане да дава оръжия на Украйна или, че Украйна по някаква причина не може да победи в тази война.
Войната сподели, че украинската страна и фактически украинското гражданско общество е доста по-устойчиво и функционално, в сравнение с някой е предполагал.
Украйна, според мен, е в положение да завоюва тази война. Но от позиция на стопанската система тя е уязвима от смяната на нашето отношение към войната.
Най-краткият път на Русия към успеха в тази война е, в случай че успее да ни убеди, че Украйна не може да победи (или че за войната по някакъв метод е отговорна Украйна и, че тя по някакъв метод ще спре, в случай че ние се оттеглим).
Нашата работа е несравнимо по-лесна от тази на украинците. Те би трябвало да покажат увереност във всяко едно отношение.
Всичко, което би трябвало да създадем ние е да забележим нещата такива, каквито са, да проявим малко самообладание и
да подкрепим демокрацията,
която е подложена на офанзиви. Изходът от войната може да зависи от нашата дарба да го създадем и аз се надявам, че този текст оказва помощ.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ