Неравни се раждаме, умираме равни ♥ Луций Аней СЕНЕКА
(The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens)
Нравствени писма до Луцилий
…Неочакваните неща тежат повече. Неочакваността дава спомагателна тежест на нещастията и всеки смъртен скърби повече, когато е сюрпризиран.
Затова нищо не би трябвало да бъде неочаквано за нас. Душата би трябвало да предхожда всичко и да размишлява не какво обикновено се случва, а какво може да се случи. Какво е това нещо, което ориста, не би погубила посред разцвета му? Какво не би нападнала и раздрусала толкоз по-страшно, в сравнение с мощно то свети? Кое е мъчно, кое е недостъпно за нея? Тя не идва постоянно по веднъж, не го изминава до края. Понякога ни поразява посредством личните ни ръце, от време на време, удовлетворена от своите собствени сили, намира рискове без провинен. Никое време не е отвън опасност; в самите удоволствия се пораждат аргументи за болка. Война се подвига измежду мир.
И средства за сигурност стават опасност; от приятел – противник, враг – от съдружник. Летните затишия минават във неочаквани стихии, по-страшни от зимните. Без зложелател претърпяваме враждебни неща и аргументи за провали се намират, в случай че други липсват, в чрезмерното благополучие. Болест застига и най-въздържаните, най-здравите – туберкулоза, най-невинните – наказание, най-уединените – безредици.
Понякога казусът избира нещо ново, за което събира всички свои сили, като че сме не запомнили за него. Каквото е построила дългата поредност от старания и снизходителността на боговете, един ден се разпръсва и унищожава. Който е нарекъл „ ден “ бързо протичащите се несгоди, им е дал дълъг срок; задоволителен е час, момент за погубването на държави; щеше да бъде облекчение за нашата уязвимост, в случай че всичко загиваше по този начин постепенно, както се поражда; само че повишаването става постепенно, бърза е разрухата.
Не е несъмнено нито частното, нито държавното; и на хората, и на градовете ориста се трансформира. И измежду най-спокойните съществува смут и въпреки че няма никаква външна причина за безредици, бедите излизат оттова, откъдето минимум ги очакваш. Царства, които устояват на вътрешни и външни войни, рухват без никакъв подтик. Колко страни са претърпели доста благополучие? Значи би трябвало да се мисли за всичко и би трябвало да се укрепва душата против всичко, което може да се случи. Да се размишлява за изгнания, мъчения, заболявания, войни, корабокрушения.
Случаят може да ти отнеме родината, може да те остави на насаме място, може да направи пустиня там, където доскоро си се задушавал от тълпата. Нека пред очите ти бъде всичко, което е дял от човешката орис, дано подготвим душата си не за това, което става най-често, а за най-лошото, в случай че не желаеме да бъдем подтиснати или стъписани от необичайните неща, като че ли в никакъв случай няма да се случат; за ориста би трябвало да се мисли изцяло.
Не единствено направеното от човешка ръка си отива, времето не унищожава единствено направеното от човешкото изкуство и труд; срутват се планинските вериги, цели области хлътват, места, от които морето не се е виждало, биват покривани от вълните. Огънят е унищожил хълмове, преди този момент осветявани от огньове, разрушил е и високи върхове – успокоение на мореплавателите, и е сривал наблюдателни кули. Творбите на самата природа се рушат, по тази причина би трябвало да понасяме умерено гибелта на градовете. Те са основани, с цел да паднат. Всички ги чака един и същи край, дали вътрешна мощ и напорът на сдържаното дихание отхвърля притискащата го тежест, или се отприщват затворените скрити потоци, или напорът на пламъка раздира плътната плоча, умъртвил старостта, от която нищо не е предпазено, побеждава лека-полека, било тежкият климат прогонва народите и пустинята унищожава градовете. Дълго време е нужно за изброяване на всички пътища на ориста. Едно само нещо знам: всички каузи на смъртните са наказани от смъртността, живеем измежду загиващото.
Нещастието постоянно прави място на по-добра орис. Много градове починаха, с цел да бъдат издигнати като по-хубави. Затова дано укрепим душите си за разбиране и търпене на своя чоп и да се знае, че ориста дръзва всичко; против държавите тя има същото законно право, което и против ръководещите, против градовете толкоз, колкото и против хората. Но не би трябвало да негодуваме – влизаме в този свят, в който се живее по тези закони. Харесва ти – подчинявай се, не ти харесва – излизай, по който път искаш. Негодувай, в случай че някаква неправда е открита единствено в теб, в случай че тази необходимост обвързва стоящите и нависоко, и на ниско, живей в единодушие със ориста, която позволява всичко. Няма за какво да ни измерваш по отношение на гробниците и паметниците, които са по пътя, разнообразни по своята големина. Неравни се раждаме, умираме равни.
Из: „ Нравствени писма до Луцилий “ (Том 2), Луций Аней Сенека, превод Райка Николова, изд. „ Хеликон “, 2020 година
Картина: The Death of Seneca, c.1615 by Peter Paul Rubens; chinaoilpaintinggallery
