(The Bride (unfinished) by Gustav Klimt, 1917) Carpe Diem! (Улови

(The Bride (unfinished) by Gustav Klimt, 1917)

Carpe Diem! (Улови мига!)

Един ослепителен образец за житейска храброст е Джон Кийтинг, учителят-реформатор, чийто облик е пресъздаден от Робин Уилямс в „ Обществото на мъртвите поети “. В този майсторски изработен филм Кийтинг поема образованието на група консервативно възпитани и духовно лимитирани възпитаници от непоколебим интернат и ги въодушевява да създадат от живота си нещо извънредно.

Тези младежи, както Кийтинг акцентира пред самите тях, са изгубили визия за своите фантазии и упоритости и автоматизирано вървят по пътя на родителите си и живеят съгласно техните упования. От тях се желае да станат лекари, юристи и банкери. Но лишените от страсти младежи надали са се замисляли какви стремежи са скрити в сърцата им и напират да излязат.

Един епизод при започване на кино лентата демонстрира по какъв начин господин Кийтинг завежда момчетата в учебното предверие, където в един долап са подредени фотоси на старите випуски.

– Погледнете тези фотоси, момчета – споделя Кийтинг на учениците. – Младежите, които виждате са имали същия огън в очите си, какъвто имате и вие в този момент. Те са възнамерявали да завладяват света и да създадат нещо извънредно от живота си. Това е било преди седемдесет години. Сега всички те към този момент не са измежду живите. Всъщност какъв брой ли от тях са осъществили фантазиите си? Направили ли са това, което са си сложили за цел да реализират?

В този миг господин Кийтинг се навежда към групата издокарани момчета и едвам доловимо прошепва: „ Carpe Diem! Улови мига! “.

Първоначално учениците не знаят какво да мислят за този чудноват преподавател, само че скоро проникват в смисъла на думите му. Започват да почитат господин Кийтинг и да благоговеят пред него, тъй като той им дава нов взор към света, или, в реалност, ги кара да се извърнат към подтиснатата си същина.

Всеки носи със себе си нещо като приветствена картичка за рожден ден, която би желал да подари някому – с цел да изрази насладата си, някакво свое скимване или положителното въодушевление, които крие в сърцето си.

Героят от кино лентата Нокс Оувърстрийт доста си пада по едно ужасно момиче. Но тя е другарка на прочут състезател. Нокс е вдлъбнат до ушите по прелестното творение, само че няма кураж да се запознае с нея. Тогава си спомня съвета на господин Кийтинг: „ Улови мига! “ Нокс осъзнава, че не може да живее единствено с фантазиите си – в случай че фактически желае тя да му стане другарка, би трябвало да предприеме нещо. Така и прави. Смело и с поетични думи разкрива пред нея най-нежните си усеща. Първоначално тя го отблъсква, приятелят и го удря в носа. Нокс претърпява пагубен крах. Но той не желае да изостави фантазията си, по тази причина продължава да следва желанието на сърцето си. В края на краищата, момичето осъзнава искреността на възприятията му и открива сърцето си за него. Въпреки че Нокс не е изключително хубав, нито пък прочут, то е покорено от силата на неговите откровени планове. Нокс е направил живота си невероятен.

Аз самият имах опция да осъзная какво значи „ да уловиш мига “. Влюбих се в едно симпатично момиче, с което се срещнах в магазина за домашни любимци. Тя беше по-малка от мен, методът и на живот беше изцяло друг от моя и нямахме доста общи тематики за диалог. Но кой знае за какво, това като че ли нямаше значение. Харесваше ми да съм с нея и в нейно наличие се усещах някак изключително. Струваше ми се, че и на нея и бе прелестно в моята компания. Когато разбрах, че наближава рожденият ѝ ден, взех решение да я поканя да излезем. Точно когато посегнах да ѝ се обадя, несъзнателно седнах и към половин час гледах телефона. След това набрах номера, само че още преди телефонът да звънне, затворих. Почувствах се като гимназист, който се мята сред напрегнатото очакване и страха да не бъде отритнат. Някакъв интуиция ми повтаряше, че тя няма да ме хареса и че би трябвало да съм си изгубил мозъка, щом съм решил да я поканя. Но доста ми се искаше да съм с нея, по тази причина не можех да разреша на страховете ми да ме спрат. Най-накрая събрах кураж да и се обадя. Тя благодари за поканата и ми сподели, че към този момент имала други планове.

Почувствах се, сякаш ми бяха забили нож.

Същият глас, който и първият път ми споделяше да не се обаждам, ме посъветва да се откажа, преди още веднъж да бъда наскърбен. Но аз желаех да открия повода за това привличане. Вътре в мен имаше нещо, което искаше да излезе на бял свят. Изпитвах някакви усеща към тази жена и трябваше да ги изразя.

Отидох до комерсиалния център и купих красива приветствена картичка, на която написах пожеланията си в стихове. Завих зад ъгъла и се насочих към магазина за домашни любимци, където работеше тя. Докато се приближавах към вратата, същият настойчив глас ме предизвести: „ Ами в случай че не те харесва? Какво ще правиш, в случай че ти откаже? “ Тъй като се усещах много уязвим, мушнах картичката под ризата си. Реших – в случай че преценява, че ме харесва, ще и я дам, в случай че се държи хладно с мен – няма да демонстрирам картичката. По този метод си спестявах възможното оскърбление и риска да бъда отритнат.

Поговорихме малко, само че аз не съумях да схвана какви са възприятията и към мен. Бях нервозен и разтревожен и се насочих към изхода. Когато стигнах до вратата обаче, различен един глас заприказва в мен. Стори ми се, че слушам шепота на господин Кийтинг. Той ми повтаряше: „ Спомни си Нокс Оувърстрийт... Carpe Diem! “ Разкъсвах се сред желанието да излея душата си и нежеланието да поема рисковете на прочувствената голота. Как мога да увещавам хората да живеят съгласно фантазиите си, питах се, откакто аз самият не го върша? Освен това, какво неприятно може да се случи? Всяка жена ще се зарадва на една картичка за рождения си ден. Реших „ да уловя мига “ и внезапно като че ли почувствах прилив на храброст. Вярно беше, наподобява, че в желанието се съдържа мощ.

Почувствах се по-удовлетворен и спокоен – нещо, което от дълго време не ми се бе случвало... Имах потребност да се науча да разгадавам сърцето си и да подарявам обич, без да желая нещо в подмяна.

Извадих картичката отдолу под ризата си, върнах се назад, потеглих към щанда и ѝ я дадох. Докато я поднасях, почувствах невероятна жизненост и неспокойствие, само че и боязън. (Фриц Пърлс е споделил, че страхът е „ Вълнение без мирис “.) Но го направих.

И знаете ли какво стана? Тя не беше изключително впечатлена. Каза „ Благодаря “ и остави картичката встрани, без даже да я отвори. Сърцето ми като че ли спря да бие. Почувствах се отчаян и отхвърлен. Това, че не получих отговор, ми се стори по-лошо, в сравнение с в случай че ми беше споделила в очите да се разкарам.

Учтиво ѝ споделих сбогом и излязох от магазина. Тогава се случи нещо необикновено. Стана ми радостно. Изпълни ме неописуемо вътрешно удовлетворение, което обхвана цялото ми създание. Бях разкрил възприятията си и от това като че ли криле ми бяха пораснали. Бях преодолял страха и бях посочил ясно желанията си. Е, правилно, малко непохватно, само че го бях направил. (Емет Фокс споделя: „ Ако е належащо, направи го треперещ, само че го направи!) Бях разкрил сърцето си, без да желая гаранция за резултатите. Не дадох, с цел да получа нещо в подмяна. Разкрих възприятията си към нея, въпреки да не знаех какъв ще е отговорът.

Движещата мощ, нужна, с цел да съществува една връзка: Не преставай да показваш любовта си.

Веселото ми въодушевление стигна до цялостно самодоволство. Почувствах се по този начин удовлетворен и в естетика със себе си, както не ми се бе случвало отдавна насам. Осъзнах задачата на цялото прекарване: имах потребност да се науча да откривам сърцето си и да давам обич, без да желая нещо в подмяна. Целта на това прекарване не се състоеше толкоз в основаването на връзка с тази жена. То се отнасяше на първо място до задълбочаване на връзката ми с мен самия. И аз го направих. Господин Кийтинг би бил горделив. Но най-важното, аз бях горделив.

След това съвсем не съм виждал това момиче, само че претърпяното промени живота ми. Чрез това просто взаимоотношение аз видях ясно движещата мощ, нужна за основаването на всяка връзка сред хората и може би за съществуването на целия свят: Не преставай да показваш любовта си.

Общоприето е схващането, че човек се усеща засегнат, когато не получава обич. Но не това ни наскърбява. Болката стартира, когато не даваме обич. Родени сме, с цел да обичаме. Може да се каже, че сме машини за обич, основани от Бога. Ние съществуваме с цялостна мощ, когато даряваме обич. Светът ни кара да имаме вяра, че нашето благоденствие зависи от хората, които ни обичат. Но това е изопачено схващане, причина за доста от нашите проблеми. Истината е, че нашето благоденствие зависи от това дали даряваме обич. Въпросът не е в това, какво получаваме в подмяна. Въпросът е какво даваме.

Автор: Алън Коен

Из: „ Пилешка чорба за душата “, Книга 1, Джак Канфийлд и Марк Виктор Хансен, изд. „ Кибеа “, 1997 година
Картина: The Bride (unfinished) by Gustav Klimt, 1917; chinaoilpaintinggallery