Аркадий Мошес: Времето работи както срещу Русия, така и срещу Украйна
Териториалният спор заплашва да срине преговорния развой , тъй като след дадените жертви украинците в никакъв случай няма да се примирят със загубите в Приазовието и Донбас , споделя за БНР Аркадий Мошес, програмен шеф във Финландския институт по интернационалните връзки. Мошес счита за нереалистичен проекта на украинците да издействат интернационалните гаранции за сигурността си, по тази причина по думите му договарянията могат да се окажат напразни. Траен мир е изпълним единствено с всестранна и решителна поддръжка от Запада за Украйна, а такава липсва , споделя специалистът в предаването „ Преди всички “.
Г-н Мошес, аспирациите на Киев към участие в НАТО и опцията за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните причини за Путин да нападне Украйна. Защо в този момент, когато самите руснаци установяват, че Украйна е напът да извърши тези претенции, излиза, че съгласно Кремъл договарянията не са доста обещаващи? Украинският неутралитет не е ли задоволителен на Путин?
„ Неутралитет на Украйна не е задоволителен за Путин , тъй като Путин не желае неутрална Украйна. Официално той желае демилитаризирана Украйна, т.е. страна без войска, която постоянно ще може да сплашва елементарно. И тъй като Путин желае да унищожи Украйна като съвременна демократична страна. Макар и да бе необвързана страна, преди войната Украйна развиваше военно съдействие със Запада и съумя да построи мощна войска - в този момент към този момент виждаме това. Така че, в случай че на Киев бъде разрешено да остане безпристрастен, само че със сериозна дарба да се отбранява, това ще значи, че съветският проект за намаляване на суверенната украинска страна ще бъде неупотребим . “
На срещата в Истанбул украинската страна показа в детайли предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на непознати военни бази на украинска територия, за отсрочване на кримския въпрос с 15 години, за директни договаряния сред Зеленски и Путин по отношение на Донбас. Искането за евакуиране на съветските войски от завзетите територии сякаш остана на назад във времето. Михайло Подоляк засегна въпроса като изискване за бъдещия референдум върху мирните условия. И въпреки всичко, склонни ли са украинските делегати да одобряват краткотрайна окупация на част от земите си?
„ Такова пояснение е възможно. Може би ръководещите в Киев правят оценка реалистично опциите си, а точно че Украйна не разполага с ресурсите за сполучлива атака, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев позволява мълчешком компромис .
Мисля, че Украйна пояснява сигналите от някои западни столици като предпочитание да тестват още веднъж Минския механизъм - нещо като Минск III , с който спорът да бъде „ замразен “ в интерес на агресора Русия и за сметка на пострадалата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).
Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем до средата. Каквото и да одобряват украинските договарящи, то ще би трябвало да бъде демократично узаконено - било то посредством ратификация на бъдещия контракт от украинския парламент, било то посредством референдум или посредством нови избори. За украинските водачи ще бъде доста мъчно да убедят народа си, че след всичките опустошения , след всичките премеждия и жертви и след всичките бойни триумфи на украинската войска ще е най-добре да се помири със загубата на една пета от земите си . “
Нидерландският министър председател Марк Рюте съобщи, че глобите би трябвало да останат в действие, до момента в който трае съветската окупация на украински територии. Британският водач Борис Джонсън сподели освен това - глобите би трябвало да бъдат засилени, до момента в който руснаците не се отдръпват. Не би ли било по-логично, в случай че в този момент Москва дава обещание деескалация на бойните дейности, въпреки и единствено в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с понижаване на икономическия напън?
„ Първо би трябвало да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се приказва, до момента в който съветската войска обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под блокада. Освен това Западът е нащрек, тъй като разбра, че би трябвало да се отнася с последна недоверчивост към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма планове да атакува Украйна, и внезапно всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали различен избор с изключение на да подхващат тази така наречен превантивна интервенция.
За да се стигне въобще до някакви договаряния за намаляване на глобите, ще би трябвало да забележим много по-мащабна деескалация от съветска страна - образуване на филантропични коридори, отдръпване на войски и на първо място преустановяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива договаряния.
Въпросът за анулация на глобите даже няма да бъде обсъждан. След 24 февруари към този момент живеем в нов свят . Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира сред глобите и правилото „ всичко както досега “. Избра „ всичко както досега “ и последва спор. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира сред разговора и борбата. Избра дипломацията и не щеш ли през днешния ден получи борба. Западът се учи доста постепенно, само че въпреки всичко се учи .
Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече компании ще напущат Русия и тези, които изоставен, няма да се върнат скоро. Така че, със или без глобите, процесът на намаляване на икономическите връзки с Русия ще продължи . Кремъл може би още не е схванал този проблем, само че би трябвало да го разбере. “
Киев упорства вместо участие в НАТО да получи интернационалните гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации плюс още няколко страни като Турция, Полша и Израел. Дори в случай че приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще разреши ли тя в действителност дълготраен мир в Украйна?
„ С право отбелязвате, че това предложение е прекомерно хипотетично. Аз персонално считам, че то е изцяло нереалистично . До през днешния ден чухме само Англия да показва внимателно подготвеност да взе участие в подобен пакт. Китай отхвърли, а това значи, че в пакта няма да вземат участие всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност и реализирането му ще бъде доста по-трудно .
Държавите от НАТО не желаят да оказват помощ на Украйна даже военно-технически. Европейските страни не дават на Киев вероятност за участие в Евросъюза . Западните посолства към момента са в западния град Лвов. Този факт също е политически важен, тъй като Лвов от военна гледна не е доста по-сигурен от Киев, само че неналичието на европейско посланичество в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на съветския напън. Западните страни не желаят да се бият с Русия заедно, като НАТО . Защо тогава обособени натовски страни ще желаят да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да схвана логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият пиедестал, на който се градят тези договаряния, е злепоставен . “
Ако, както казвате, украинските оферти за мира са нереалистични, има ли някакъв различен, по-реалистичен проект?
„ В Европа се води война. Обикновено войните приключват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да завоюват битката на безсилие и потърсят компромис . В момента сме в обстановка, при която Украйна не може да си разреши доста взаимни отстъпки, тъй като е застрашена екзистенциално. Ако се съобщи, Украйна няма да я има повече . Русия пък към момента си мисли, че ще победи. Затова ускорява бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до стадия, в който ще можем съответно да приказваме за изпълним и дълготраен мир.
Парадоксалното сега е, че времето работи както против Русия - тъй като тя губи стопански и има очевидни проблеми с вземането на решения с боен темперамент, по този начин и против Украйна . Дори още повече против Украйна, тъй като тя губи стопанската система си, губи убити, губи бежанците, доста от които няма да се завърнат в родината си.
Един дълготраен мир би трябвало да бъде учреден на същински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, в сравнение с съветските условия. Защото другояче ще би трябвало да чакаме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си . Един предстоящ мир би трябвало да почива и на желанието на Запада да наложи изискванията на този кротичък контракт, да подсигурява на Украйна всякаква поддръжка - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална поддръжка. Не виждаме нито един от тези съставни елементи. Затова не чакам доста от актуалните договаряния. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Г-н Мошес, аспирациите на Киев към участие в НАТО и опцията за разполагане на натовско оръжие на украинска територия, в съседство с Русия, бяха най-важните причини за Путин да нападне Украйна. Защо в този момент, когато самите руснаци установяват, че Украйна е напът да извърши тези претенции, излиза, че съгласно Кремъл договарянията не са доста обещаващи? Украинският неутралитет не е ли задоволителен на Путин?
„ Неутралитет на Украйна не е задоволителен за Путин , тъй като Путин не желае неутрална Украйна. Официално той желае демилитаризирана Украйна, т.е. страна без войска, която постоянно ще може да сплашва елементарно. И тъй като Путин желае да унищожи Украйна като съвременна демократична страна. Макар и да бе необвързана страна, преди войната Украйна развиваше военно съдействие със Запада и съумя да построи мощна войска - в този момент към този момент виждаме това. Така че, в случай че на Киев бъде разрешено да остане безпристрастен, само че със сериозна дарба да се отбранява, това ще значи, че съветският проект за намаляване на суверенната украинска страна ще бъде неупотребим . “
На срещата в Истанбул украинската страна показа в детайли предложенията си за гаранционен пакт, за недопускане на непознати военни бази на украинска територия, за отсрочване на кримския въпрос с 15 години, за директни договаряния сред Зеленски и Путин по отношение на Донбас. Искането за евакуиране на съветските войски от завзетите територии сякаш остана на назад във времето. Михайло Подоляк засегна въпроса като изискване за бъдещия референдум върху мирните условия. И въпреки всичко, склонни ли са украинските делегати да одобряват краткотрайна окупация на част от земите си?
„ Такова пояснение е възможно. Може би ръководещите в Киев правят оценка реалистично опциите си, а точно че Украйна не разполага с ресурсите за сполучлива атака, с която да принуди руснаците да се върнат на позициите си отпреди нападението на 24 февруари. Може би Киев позволява мълчешком компромис .
Мисля, че Украйна пояснява сигналите от някои западни столици като предпочитание да тестват още веднъж Минския механизъм - нещо като Минск III , с който спорът да бъде „ замразен “ в интерес на агресора Русия и за сметка на пострадалата Украйна (както бе сторено с Минск II през 2015).
Трябва обаче да разберем, че без решение на териториалния въпрос няма да стигнем до средата. Каквото и да одобряват украинските договарящи, то ще би трябвало да бъде демократично узаконено - било то посредством ратификация на бъдещия контракт от украинския парламент, било то посредством референдум или посредством нови избори. За украинските водачи ще бъде доста мъчно да убедят народа си, че след всичките опустошения , след всичките премеждия и жертви и след всичките бойни триумфи на украинската войска ще е най-добре да се помири със загубата на една пета от земите си . “
Нидерландският министър председател Марк Рюте съобщи, че глобите би трябвало да останат в действие, до момента в който трае съветската окупация на украински територии. Британският водач Борис Джонсън сподели освен това - глобите би трябвало да бъдат засилени, до момента в който руснаците не се отдръпват. Не би ли било по-логично, в случай че в този момент Москва дава обещание деескалация на бойните дейности, въпреки и единствено в Северна Украйна, Западът да отговори реципрочно с понижаване на икономическия напън? „ Първо би трябвало да отбележим, че деескалация няма. За деескалация не може да се приказва, до момента в който съветската войска обстрелва брутално Чернигов. Киев остава повече или по-малко под блокада. Освен това Западът е нащрек, тъй като разбра, че би трябвало да се отнася с последна недоверчивост към Русия. В продължение на три месеца Москва твърдеше, че няма планове да атакува Украйна, и внезапно всичко се промени и чухме от Кремъл, че нямали различен избор с изключение на да подхващат тази така наречен превантивна интервенция.
За да се стигне въобще до някакви договаряния за намаляване на глобите, ще би трябвало да забележим много по-мащабна деескалация от съветска страна - образуване на филантропични коридори, отдръпване на войски и на първо място преустановяване на безогледното бомбардиране на украинските градове. В момента не виждаме никаква основа за такива договаряния.
Въпросът за анулация на глобите даже няма да бъде обсъждан. След 24 февруари към този момент живеем в нов свят . Твърде дълго Западът отстъпваше. След войната в Грузия (през 2008 г.) той можеше да избира сред глобите и правилото „ всичко както досега “. Избра „ всичко както досега “ и последва спор. След анексирането на Крим (през 2014 г.) Западът можеше да избира сред разговора и борбата. Избра дипломацията и не щеш ли през днешния ден получи борба. Западът се учи доста постепенно, само че въпреки всичко се учи .
Освен това колкото по-дълго продължава войната, толкоз повече компании ще напущат Русия и тези, които изоставен, няма да се върнат скоро. Така че, със или без глобите, процесът на намаляване на икономическите връзки с Русия ще продължи . Кремъл може би още не е схванал този проблем, само че би трябвало да го разбере. “
Киев упорства вместо участие в НАТО да получи интернационалните гаранции за сигурността си, сходни на член 5-и от Северноатлантическия пакт, от петте непрекъснати членки на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации плюс още няколко страни като Турция, Полша и Израел. Дори в случай че приемем хипотетично, че Русия ще се съгласи с такава формула, ще разреши ли тя в действителност дълготраен мир в Украйна?
„ С право отбелязвате, че това предложение е прекомерно хипотетично. Аз персонално считам, че то е изцяло нереалистично . До през днешния ден чухме само Англия да показва внимателно подготвеност да взе участие в подобен пакт. Китай отхвърли, а това значи, че в пакта няма да вземат участие всички непрекъснати членове на Съвета за сигурност и реализирането му ще бъде доста по-трудно .
Държавите от НАТО не желаят да оказват помощ на Украйна даже военно-технически. Европейските страни не дават на Киев вероятност за участие в Евросъюза . Западните посолства към момента са в западния град Лвов. Този факт също е политически важен, тъй като Лвов от военна гледна не е доста по-сигурен от Киев, само че неналичието на европейско посланичество в столицата издава неверието на европейците, че Украйна ще издържи на съветския напън. Западните страни не желаят да се бият с Русия заедно, като НАТО . Защо тогава обособени натовски страни ще желаят да се бият сами, без НАТО, в хипотетична война с Русия? Не мога да схвана логиката на украинското предложение. Това ме кара да си мисля, че целият пиедестал, на който се градят тези договаряния, е злепоставен . “
Ако, както казвате, украинските оферти за мира са нереалистични, има ли някакъв различен, по-реалистичен проект?
„ В Европа се води война. Обикновено войните приключват или когато един от воюващите загуби и капитулира, или когато и двете страни осъзнаят, че не могат да завоюват битката на безсилие и потърсят компромис . В момента сме в обстановка, при която Украйна не може да си разреши доста взаимни отстъпки, тъй като е застрашена екзистенциално. Ако се съобщи, Украйна няма да я има повече . Русия пък към момента си мисли, че ще победи. Затова ускорява бомбардировките, вместо да ги отслаби. Не сме стигнали до стадия, в който ще можем съответно да приказваме за изпълним и дълготраен мир.
Парадоксалното сега е, че времето работи както против Русия - тъй като тя губи стопански и има очевидни проблеми с вземането на решения с боен темперамент, по този начин и против Украйна . Дори още повече против Украйна, тъй като тя губи стопанската система си, губи убити, губи бежанците, доста от които няма да се завърнат в родината си.
Един дълготраен мир би трябвало да бъде учреден на същински компромис, който обаче ще се опира повече на украинските, в сравнение с съветските условия. Защото другояче ще би трябвало да чакаме още една война след няколко години и Русия няма да повтори грешките си . Един предстоящ мир би трябвало да почива и на желанието на Запада да наложи изискванията на този кротичък контракт, да подсигурява на Украйна всякаква поддръжка - икономическа, военна, техническа, дипломатическа и морална поддръжка. Не виждаме нито един от тези съставни елементи. Затова не чакам доста от актуалните договаряния. “
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ