Избиратели и избраници
Текстът " Избиратели и избраници. Размисли върху политиката по времето на популизма " е от портала " Култура "
Има значително неща, които даже относително монотонно-равната акция на тези локални избори откроява (дублирана с проблематичния избор на основен прокурор). За по-конкретните от тях (най-вече за конфликта в София) ще приказваме по-нататък. Този път, връщайки се към един типичен разбор на Хана Аренд, ми се желае да поразмишлявам " над краткотрайния съюз на масата и елита ", който се следи навсякъде. Ако тази вътрешен глас на Аренд от класическата ѝ творба " Тоталитаризмът " е вярна, излиза, че пост-тоталитарното(и популистко) общество преповтаря редица всеобщи настройки на тоталитарното. Което допуска размисъл. Ако съпоставките са безапелационни, несъмнено ще разпознаете образците. В това отношение локалните избори са изключително плодородна почва, доколкото тук " ангажираният наблюдаващ " прибягва до микроскопа, а не си служи с телескопа.
1.
Предлага се най-много политика, известна на тип и елементарно медийно усвоима като наличие
Надявам се след локалните избори някой екип от икономисти да се заеме да пресметна какъв брой костват предизборните обещания най-малко на главните претенденти (на всички надали ще е възможно), тъй като ми се коства, че те ще са най-малко няколко пъти над брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Това по цената. Останалото е в изпълнимостта.
Обещава се всичко – драговолно и с удоволствие. Особено, когато някой от претендентите губи почва под краката си и усеща, че няма особени шансове.
Ако се има вяра на обещанията, скоро би трябвало да се озовем в райските селения. Чистотата ще е образцова (и няма да ни коства нито лев повече!), а улиците ще се мият всяка седмица. От междублоковите пространства ще е избуяла толкоз доста зеленина, че ще се пробуждаме единствено от сладкогласния хор на птичките. Ще има качествени тротоари (навсякъде) и няма да има дупки по улиците (изобщо). Да не приказваме за счупените плочки и фугите сред тях. Некадърните реализатори ще се изпарят като неприятен спомен – единствено при стартирането на вярната бюлетина, без значение от публичните поръчки.
Гръбнакът на корупцията ще бъде пречупен още с избора на кмет, тъй като той с типа си по този начин ще респектира недобросъвестните служители и компании, че те ще бягат от общината му като демон от тамян. Колко е просто!
Местните налози и такси освен, че няма да се усилват, а и (рязко) ще понижават, а качеството на общинските услуги ще се увеличи в пъти.
Ще дишаме кристално чист въздух и никой (дори в някои крайни квартали) няма да се топли на твърдо гориво, гуми и парцали. Ако се има вяра на крайните националисти, тези места даже ще изчезнат, а хората живеещи в тях, просто ще отидат някъде (къде?) и няма да основават проблеми. И защото към този момент живеем в " светлото бъдеще ", никой не пита на кой модел от предишното припомня всичко това (дали не на нацисткото " окончателното решение "?). Неслучайно се заприказва за легализиране на " Луковмарш ", а и запрелитаха всякакви други препратки.
Ако подведем чертата: претендентите дават обещание " на кило ", само че те изговарят всичко, което гласоподавателите биха желали да чуят (без да ги безпокои неналичието на съответни решения). Само поискайте, пуснете го в обществените мрежи и на часа някой " претендент на жителите " незабавно ще ви го обещае. Без да му мигне окото. Затова дано не забравяме и " противоположната страна на медала ": притегателната мощ, която масата (или тълпата) има върху претендентите, тя също не е за занемаряване.
2.
Във време на разколебаване и на общи разбърквания на пластовете притегателната мощ на масата е от изключително значение
Който и да е политик през днешния ден се усеща нерешителен. Затова желае " да е с тях ", с всички " тях " (с " жителите ", както логорейно повтаря една кандидатка). " Как " тъкмо и " в какво " – не е значимо. Топлото лоно на масата е това, което вдъхва мощ на политическата анемия. Затова и претендентите нервно се тресат в търсене на физически (масов) контакт с " жителите ". И тук Хана Аренд абсолютно е права.
Стига се до такава степен да се приказва по какъв начин примерно кметът на столицата щял по през целия ден не да работи друго, а да приема всички искащи. Да е обществен терапевт на общината: да изслушва " всички ", да ги ободрява, да вниква в проблемите им. Не осмивам, а изтъквам съвсем буквално, сходни изказвания са в същността на новата измама.
3.
Популистките водачи наследиха тоталитарните водачи, те имат опита от режимите на насилствена химера и тотална агитация
Затова и посланията им следват тези стандарти. За разлика от обстановката с поколенията сред двете международни войни, които са имали спомен и за друго, надалеч по-свободно време, тук предходното генерации в немалка част задава ориентира на соцносталгията. С приказките: " Не беше толкоз неприятно " и " имаше ред и непорочност ". Не избуя ли още веднъж всичко това и на тези избори?
4.
Ситуацията на посткомунизма е обстановка след разпад на един свят и сложното наместване на пластовете на едно ново общество .
Тук разочарованията постоянно прерастват в нихилистично обезсърчение. Особено показателна обаче е позицията на самите популисти. За да бъдат покрай масите, те също би трябвало да се претърпели крушения, а когато не е по този начин – да го имитират . И тук идва най-странното: забележимото разминаване сред разкош и нагледност, което е изключително фрапантно. Нито Манолова, нито Сидеров, нито Каракачанов и Джамбазки, а в този момент и Слави Трифонов не са " пострадали от прехода ". Напротив, те са от " много печелившите ", само че пък би трябвало да убедят масите, че са " едни от тях ". И то с всички вероятни средства. Оттук и каканиженето и фалцетният простоговор, пиянските изцепки и кръчмарският език, експанзията и стилистиката на гардове от нощен клуб.
Това е новото потомство популисти, друго от предходните телеполитици от ерата на Берлускони, към които се числи и Бойко Борисов. Сега времената са други и играчите са по-различни. Сега даже една телевизия, която към момента я няма, стана партия, която също я няма, с цел да бъде съответна на изказванието, че " няма такава страна ".
5.
Стигна се дотук, тъй като поколението на прехода е напълно младо, а и " разочаровано по рождение "
Както би споделила Хана Аренд, сред двете международни войни е било съвсем същото: тогава на дневен ред е лозунгът " да се потопиш в обезумялост " (Лоурънс Арабски).
6.
Наличието на съществени демократични свободи не значи автоматизирано, че имаме ефикасна народна власт, нито работеща правосъдна система
Изборът на основен прокурор го потвърждава. Ако желаете, даже с пространственото позициониране на разнородни групи от жители: на " озвучен контрапротест " (с властова подкрепа) и прогонени гневни съперници, подтикнати към изконния инстикт на митингите в България – да окупират " Орлов мост ". Какво друго им остава.
Между тях е групата на " неутралните ", на колебаещите се, на пустосващите " по принцип " всичко и всички. Мнозина в българското общество не престават да живеят със съзнанието, че са винтчета, болтчета или бурмички от огромната анонимна машина на властта. Че защо да се хабят тогава, щом тя ги прегъва инасочва по свое убеждение. Дали това не е част и от " културата на лъжата ", за която писа преди време хърватската писателка Дубравка Угрешич (наполовина българка по майка)?
7.
Работата е там, че времето през трите десетилетия на прехода се намотаваше в разнообразни направления, само че по този начин или другояче ни даде достъп до кладенеца на свободата. От който всеки може и в правото си да почерпи вода.
Но усилието е преди всичко самостоятелно. Не може да бъде все прехвърляно или делегирано на останалите. На някакви " други жители ", все на тези " ние ", към които непрекъснато се базират и днешните популисти с вярата да проработи рефлекса на тоталитарната химера.
Някога от деца ни се насаждаше да не желаеме да сме " аз ", да не сме субекти на свободата си, все да сме някакви " ние ".
Избирателят избира, тъй като е " аз ". И носи съответна отговорност за личността, на която е дал своя вот доверие. А популистите са постоянно " ние ".
Има значително неща, които даже относително монотонно-равната акция на тези локални избори откроява (дублирана с проблематичния избор на основен прокурор). За по-конкретните от тях (най-вече за конфликта в София) ще приказваме по-нататък. Този път, връщайки се към един типичен разбор на Хана Аренд, ми се желае да поразмишлявам " над краткотрайния съюз на масата и елита ", който се следи навсякъде. Ако тази вътрешен глас на Аренд от класическата ѝ творба " Тоталитаризмът " е вярна, излиза, че пост-тоталитарното(и популистко) общество преповтаря редица всеобщи настройки на тоталитарното. Което допуска размисъл. Ако съпоставките са безапелационни, несъмнено ще разпознаете образците. В това отношение локалните избори са изключително плодородна почва, доколкото тук " ангажираният наблюдаващ " прибягва до микроскопа, а не си служи с телескопа.
1.
Предлага се най-много политика, известна на тип и елементарно медийно усвоима като наличие
Надявам се след локалните избори някой екип от икономисти да се заеме да пресметна какъв брой костват предизборните обещания най-малко на главните претенденти (на всички надали ще е възможно), тъй като ми се коства, че те ще са най-малко няколко пъти над брутния вътрешен артикул (БВП) на страната.
Това по цената. Останалото е в изпълнимостта.
Обещава се всичко – драговолно и с удоволствие. Особено, когато някой от претендентите губи почва под краката си и усеща, че няма особени шансове.
Ако се има вяра на обещанията, скоро би трябвало да се озовем в райските селения. Чистотата ще е образцова (и няма да ни коства нито лев повече!), а улиците ще се мият всяка седмица. От междублоковите пространства ще е избуяла толкоз доста зеленина, че ще се пробуждаме единствено от сладкогласния хор на птичките. Ще има качествени тротоари (навсякъде) и няма да има дупки по улиците (изобщо). Да не приказваме за счупените плочки и фугите сред тях. Некадърните реализатори ще се изпарят като неприятен спомен – единствено при стартирането на вярната бюлетина, без значение от публичните поръчки.
Гръбнакът на корупцията ще бъде пречупен още с избора на кмет, тъй като той с типа си по този начин ще респектира недобросъвестните служители и компании, че те ще бягат от общината му като демон от тамян. Колко е просто!
Местните налози и такси освен, че няма да се усилват, а и (рязко) ще понижават, а качеството на общинските услуги ще се увеличи в пъти.
Ще дишаме кристално чист въздух и никой (дори в някои крайни квартали) няма да се топли на твърдо гориво, гуми и парцали. Ако се има вяра на крайните националисти, тези места даже ще изчезнат, а хората живеещи в тях, просто ще отидат някъде (къде?) и няма да основават проблеми. И защото към този момент живеем в " светлото бъдеще ", никой не пита на кой модел от предишното припомня всичко това (дали не на нацисткото " окончателното решение "?). Неслучайно се заприказва за легализиране на " Луковмарш ", а и запрелитаха всякакви други препратки.
Ако подведем чертата: претендентите дават обещание " на кило ", само че те изговарят всичко, което гласоподавателите биха желали да чуят (без да ги безпокои неналичието на съответни решения). Само поискайте, пуснете го в обществените мрежи и на часа някой " претендент на жителите " незабавно ще ви го обещае. Без да му мигне окото. Затова дано не забравяме и " противоположната страна на медала ": притегателната мощ, която масата (или тълпата) има върху претендентите, тя също не е за занемаряване.
2.
Във време на разколебаване и на общи разбърквания на пластовете притегателната мощ на масата е от изключително значение
Който и да е политик през днешния ден се усеща нерешителен. Затова желае " да е с тях ", с всички " тях " (с " жителите ", както логорейно повтаря една кандидатка). " Как " тъкмо и " в какво " – не е значимо. Топлото лоно на масата е това, което вдъхва мощ на политическата анемия. Затова и претендентите нервно се тресат в търсене на физически (масов) контакт с " жителите ". И тук Хана Аренд абсолютно е права.
Стига се до такава степен да се приказва по какъв начин примерно кметът на столицата щял по през целия ден не да работи друго, а да приема всички искащи. Да е обществен терапевт на общината: да изслушва " всички ", да ги ободрява, да вниква в проблемите им. Не осмивам, а изтъквам съвсем буквално, сходни изказвания са в същността на новата измама.
3.
Популистките водачи наследиха тоталитарните водачи, те имат опита от режимите на насилствена химера и тотална агитация
Затова и посланията им следват тези стандарти. За разлика от обстановката с поколенията сред двете международни войни, които са имали спомен и за друго, надалеч по-свободно време, тук предходното генерации в немалка част задава ориентира на соцносталгията. С приказките: " Не беше толкоз неприятно " и " имаше ред и непорочност ". Не избуя ли още веднъж всичко това и на тези избори?
4.
Ситуацията на посткомунизма е обстановка след разпад на един свят и сложното наместване на пластовете на едно ново общество .
Тук разочарованията постоянно прерастват в нихилистично обезсърчение. Особено показателна обаче е позицията на самите популисти. За да бъдат покрай масите, те също би трябвало да се претърпели крушения, а когато не е по този начин – да го имитират . И тук идва най-странното: забележимото разминаване сред разкош и нагледност, което е изключително фрапантно. Нито Манолова, нито Сидеров, нито Каракачанов и Джамбазки, а в този момент и Слави Трифонов не са " пострадали от прехода ". Напротив, те са от " много печелившите ", само че пък би трябвало да убедят масите, че са " едни от тях ". И то с всички вероятни средства. Оттук и каканиженето и фалцетният простоговор, пиянските изцепки и кръчмарският език, експанзията и стилистиката на гардове от нощен клуб.
Това е новото потомство популисти, друго от предходните телеполитици от ерата на Берлускони, към които се числи и Бойко Борисов. Сега времената са други и играчите са по-различни. Сега даже една телевизия, която към момента я няма, стана партия, която също я няма, с цел да бъде съответна на изказванието, че " няма такава страна ".
5.
Стигна се дотук, тъй като поколението на прехода е напълно младо, а и " разочаровано по рождение "
Както би споделила Хана Аренд, сред двете международни войни е било съвсем същото: тогава на дневен ред е лозунгът " да се потопиш в обезумялост " (Лоурънс Арабски).
6.
Наличието на съществени демократични свободи не значи автоматизирано, че имаме ефикасна народна власт, нито работеща правосъдна система
Изборът на основен прокурор го потвърждава. Ако желаете, даже с пространственото позициониране на разнородни групи от жители: на " озвучен контрапротест " (с властова подкрепа) и прогонени гневни съперници, подтикнати към изконния инстикт на митингите в България – да окупират " Орлов мост ". Какво друго им остава.
Между тях е групата на " неутралните ", на колебаещите се, на пустосващите " по принцип " всичко и всички. Мнозина в българското общество не престават да живеят със съзнанието, че са винтчета, болтчета или бурмички от огромната анонимна машина на властта. Че защо да се хабят тогава, щом тя ги прегъва инасочва по свое убеждение. Дали това не е част и от " културата на лъжата ", за която писа преди време хърватската писателка Дубравка Угрешич (наполовина българка по майка)?
7.
Работата е там, че времето през трите десетилетия на прехода се намотаваше в разнообразни направления, само че по този начин или другояче ни даде достъп до кладенеца на свободата. От който всеки може и в правото си да почерпи вода.
Но усилието е преди всичко самостоятелно. Не може да бъде все прехвърляно или делегирано на останалите. На някакви " други жители ", все на тези " ние ", към които непрекъснато се базират и днешните популисти с вярата да проработи рефлекса на тоталитарната химера.
Някога от деца ни се насаждаше да не желаеме да сме " аз ", да не сме субекти на свободата си, все да сме някакви " ние ".
Избирателят избира, тъй като е " аз ". И носи съответна отговорност за личността, на която е дал своя вот доверие. А популистите са постоянно " ние ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ