Как се полудява
Текстът е препубликуван от.
" Двойник " от Фьодор М. Достоевски
превод Филип Гинев, " Фама 1 ", 2023
Отдавна се канех да препрочета тази повест, само че казусът със ме предизвика да осъмна сред страниците на Достоевски. Исках посредством тях да си обясня станалото: за какво едно тринайсетгодишно дете повече от месец се приготвя за убийството на най-малко 10 индивида - защитата на учебното заведение, учители и съученици. Защо с хладна и прецизна аналитичност разучава кодове за достъп, прави чертежи и карти? Защо никой не подозира за проектите му? И за какво, когато ги реализира, без суматоха вика полиция, признава си всичко и приключва самопризнанието си с думите: " Убивам, тъй като съм умопобъркан ".
Не знам за какво ми хрумна, че ключът към разгадката е Фьодор Михайлович. Не толкоз поради бързата прилика с Разколников. Не толкоз и поради оня прочувствен срив (той го назовава надрыв ), който - прескачайки елементарното, човешкото - изпълва всички регистри сред ангелското и демоничното. Всъщност човешкото може и да не се надскочи. Но тогава душата мухлясва и това, което в миналото е имало смисъл за нея, опротивява.
ДвойникС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Не, надрывът не е гранична обстановка, както биха го описали екзистенциалистите. Той е това положение, в което естеството ни (подобно на храмовата завеса) се раздира и космосът се трансформира. Опитвайки се да изясни по какъв начин е допустимо това да се случи, Достоевски дава отговор с две думи: приказен натурализъм , и написва повестта " Двойник ".
Четири години след гибелта на писателя Владимир Фьдорович Чиж издава прословутата си монография " Достоевский по какъв начин психопатолог ". По това време, през 1885 година, Чиж е основен доктор в петербургската болница " Св. Пантелеймон ", при катедралния Възкресенски храм. Едновременно с това (само че от 1888 г.) той е професор по правосъдна психопатология в Санктпетербургския императорски университет.
Тоест специалността на Чиж е изисквала да дава отговор, и то ежедневно, на въпроса: по какъв начин се стига до произшествия като този отпреди няколко дни? Как положителни и почтени хора стават психопати и всеобщи убийци? Как чисти и ангелоподобни деца правят изстъпления, които даже в книга не са разказани. Същите питания, единствено че малко по-късно, ще открием и при Набоков. " Двойник " е най-хубавата и най-мрачна повест на Достоевски - признава той - по тази причина от нея почерпих ентусиазъм. Както за " Лолита ", по този начин и за " Отчаяние ".
LolitaС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Следователно, мисля си аз, обликът на Голядкин е изключително значим и е неотложно да се разшифрова. Само че колкото повече бързаме да го разкодираме, на толкоз повече уловки се натъкваме. Първата идва от речта на героя. Няколко пъти препрочитаме едни и същи абзаци и ядец. Хрумва ни, че виновността не е нито в нас, нито във Фьодор Михайлович. Вероятно преводът е ужасяващ? Ала, става известно, оригиналът е още по-ужасен.
Казват, че в стилистично отношение това е най-лошата повест на Достоевски. Повторения, заеквания, кухи и безсмислени изречения като че ли стилът е Флоберовият, единствено че умножен по минус единица. Е, нали когато написа " Двойник ", е единствено на 23 години, снизходително означаваме. И може би щяхме да си останем с това потребно състрадание, в случай че не знаехме, че в писмата до брат му царува същият безпорядък. " Толкова доста намразих Голядкин, че започнах да му имитирам. Исках да пиша за напълно безличния човек, а станах същият като него. " Алюзията с " Бувар и Пекюше " е несъмнена.
Бувар и ПекюшеС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Така че, с цел да излезе точна сметката, би трябвало умноженото по минус единица число още един път да се умножи, отново по минус едно. Иначе не бихме усетили вътрешния свят на човека-ветошка (парцал). Разбира се, в тази петербургска поема (както самичък създателят жанрово номинира творбата си) няма по какъв начин да не се усети отзив от Гоголевите гласове. Нещо повече, този отзив е толкоз явен и толкоз изразителен, че не е невероятно през 1846 година начеващият публицист да е виждал себе си точно като двойник на Николай Василиевич.
Мъртви души. Петербургски повестиС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Ала за това е писано доста. Още Белински вижда типологичните връзки сред " Двойника " на Достоевски и " Нос ", " Каляска ", " Записки на един вманиачен " и " Мъртви души ". Затова доста деликатно би трябвало да се вгледаме в шизоидно удвоения модел на действителността. Там уловките са още повече
Вървиш и срещаш себе си. Младият Голядкин среща остарелия. Като всичко потегля от там, че подминавайки Андрей Филипович, нашият човек си мърмори: " аз, аз нищо не съм напълно съм нищо и това въобще не съм аз. Аз, Андрей Филипович, не съм съвсем; не съм аз. Не съм аз, ви споделям ". И всичко това, тъй като не е поканен на някакъв обед. Аналогиите с носа на статския консултант Ковальов или с оскърбения Акакий Акакиевич са отвън подозрение. Но не това е значимото. Важно е това, което е пренебрежимо малко и е напълно безвидно. Стои си човечецът и си мърмори: " демон да го вземе ". След което, без да стане ясно по какъв начин и за какво, идва дяволът и в действителност го взема. Защото Сорочинският панаир край няма само че и освен по тази причина.
Майстора и Маргарита С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
" Ето, по този начин значи се полудявало ", не тъкмо по този мотив ще каже различен воин, единствено че в " Майстора и Маргарита ". И тогава отново ще би трябвало да се върнем към двойника на Достоевски. Защото ще го срещаме на всички места. Дори при Борхес. Той е " Другият " в " Пясъчната книга ". Ще беседва с нас и разказвайки ни, че не чете доста, ще изброи две-три заглавия, измежду които и " Двойник " - след това ще продължи да приказва за нашите страхове и обсесии.
Докато го слушаме, разбираме, че " не можем да се измамим взаимно, а това е нещо, което затруднява разговора ". Разбираме още, че " двойникът ни сънува, само че не ни сънува напълно тъкмо ". Отново се вглеждаме един в различен и тайничко означаваме в дневника си, че " в случай че се случи два пъти, свърхестественото престава да вдъхва смут ".
Успеем ли да разберем какво ни споделя то и с какво ни заплашва, тогава може би ще проумеем, че литературата е единствената обществено допустима форма на шизофренията. Не успеем ли, става ужасно. Защото преди да полудеят, психопатите първо губят усета си за приказен натурализъм. После - самоиронията. Сетне губят възприятие за усет, за мяра и за жанр и по този начин, до момента в който станат всеобщи убийци.
" Двойник " от Фьодор М. Достоевски
превод Филип Гинев, " Фама 1 ", 2023
Отдавна се канех да препрочета тази повест, само че казусът със ме предизвика да осъмна сред страниците на Достоевски. Исках посредством тях да си обясня станалото: за какво едно тринайсетгодишно дете повече от месец се приготвя за убийството на най-малко 10 индивида - защитата на учебното заведение, учители и съученици. Защо с хладна и прецизна аналитичност разучава кодове за достъп, прави чертежи и карти? Защо никой не подозира за проектите му? И за какво, когато ги реализира, без суматоха вика полиция, признава си всичко и приключва самопризнанието си с думите: " Убивам, тъй като съм умопобъркан ".
Не знам за какво ми хрумна, че ключът към разгадката е Фьодор Михайлович. Не толкоз поради бързата прилика с Разколников. Не толкоз и поради оня прочувствен срив (той го назовава надрыв ), който - прескачайки елементарното, човешкото - изпълва всички регистри сред ангелското и демоничното. Всъщност човешкото може и да не се надскочи. Но тогава душата мухлясва и това, което в миналото е имало смисъл за нея, опротивява.
Не, надрывът не е гранична обстановка, както биха го описали екзистенциалистите. Той е това положение, в което естеството ни (подобно на храмовата завеса) се раздира и космосът се трансформира. Опитвайки се да изясни по какъв начин е допустимо това да се случи, Достоевски дава отговор с две думи: приказен натурализъм , и написва повестта " Двойник ".
Четири години след гибелта на писателя Владимир Фьдорович Чиж издава прословутата си монография " Достоевский по какъв начин психопатолог ". По това време, през 1885 година, Чиж е основен доктор в петербургската болница " Св. Пантелеймон ", при катедралния Възкресенски храм. Едновременно с това (само че от 1888 г.) той е професор по правосъдна психопатология в Санктпетербургския императорски университет.
Тоест специалността на Чиж е изисквала да дава отговор, и то ежедневно, на въпроса: по какъв начин се стига до произшествия като този отпреди няколко дни? Как положителни и почтени хора стават психопати и всеобщи убийци? Как чисти и ангелоподобни деца правят изстъпления, които даже в книга не са разказани. Същите питания, единствено че малко по-късно, ще открием и при Набоков. " Двойник " е най-хубавата и най-мрачна повест на Достоевски - признава той - по тази причина от нея почерпих ентусиазъм. Както за " Лолита ", по този начин и за " Отчаяние ".
Следователно, мисля си аз, обликът на Голядкин е изключително значим и е неотложно да се разшифрова. Само че колкото повече бързаме да го разкодираме, на толкоз повече уловки се натъкваме. Първата идва от речта на героя. Няколко пъти препрочитаме едни и същи абзаци и ядец. Хрумва ни, че виновността не е нито в нас, нито във Фьодор Михайлович. Вероятно преводът е ужасяващ? Ала, става известно, оригиналът е още по-ужасен.
Казват, че в стилистично отношение това е най-лошата повест на Достоевски. Повторения, заеквания, кухи и безсмислени изречения като че ли стилът е Флоберовият, единствено че умножен по минус единица. Е, нали когато написа " Двойник ", е единствено на 23 години, снизходително означаваме. И може би щяхме да си останем с това потребно състрадание, в случай че не знаехме, че в писмата до брат му царува същият безпорядък. " Толкова доста намразих Голядкин, че започнах да му имитирам. Исках да пиша за напълно безличния човек, а станах същият като него. " Алюзията с " Бувар и Пекюше " е несъмнена.
Така че, с цел да излезе точна сметката, би трябвало умноженото по минус единица число още един път да се умножи, отново по минус едно. Иначе не бихме усетили вътрешния свят на човека-ветошка (парцал). Разбира се, в тази петербургска поема (както самичък създателят жанрово номинира творбата си) няма по какъв начин да не се усети отзив от Гоголевите гласове. Нещо повече, този отзив е толкоз явен и толкоз изразителен, че не е невероятно през 1846 година начеващият публицист да е виждал себе си точно като двойник на Николай Василиевич.
Ала за това е писано доста. Още Белински вижда типологичните връзки сред " Двойника " на Достоевски и " Нос ", " Каляска ", " Записки на един вманиачен " и " Мъртви души ". Затова доста деликатно би трябвало да се вгледаме в шизоидно удвоения модел на действителността. Там уловките са още повече
Вървиш и срещаш себе си. Младият Голядкин среща остарелия. Като всичко потегля от там, че подминавайки Андрей Филипович, нашият човек си мърмори: " аз, аз нищо не съм напълно съм нищо и това въобще не съм аз. Аз, Андрей Филипович, не съм съвсем; не съм аз. Не съм аз, ви споделям ". И всичко това, тъй като не е поканен на някакъв обед. Аналогиите с носа на статския консултант Ковальов или с оскърбения Акакий Акакиевич са отвън подозрение. Но не това е значимото. Важно е това, което е пренебрежимо малко и е напълно безвидно. Стои си човечецът и си мърмори: " демон да го вземе ". След което, без да стане ясно по какъв начин и за какво, идва дяволът и в действителност го взема. Защото Сорочинският панаир край няма само че и освен по тази причина.
" Ето, по този начин значи се полудявало ", не тъкмо по този мотив ще каже различен воин, единствено че в " Майстора и Маргарита ". И тогава отново ще би трябвало да се върнем към двойника на Достоевски. Защото ще го срещаме на всички места. Дори при Борхес. Той е " Другият " в " Пясъчната книга ". Ще беседва с нас и разказвайки ни, че не чете доста, ще изброи две-три заглавия, измежду които и " Двойник " - след това ще продължи да приказва за нашите страхове и обсесии.
Докато го слушаме, разбираме, че " не можем да се измамим взаимно, а това е нещо, което затруднява разговора ". Разбираме още, че " двойникът ни сънува, само че не ни сънува напълно тъкмо ". Отново се вглеждаме един в различен и тайничко означаваме в дневника си, че " в случай че се случи два пъти, свърхестественото престава да вдъхва смут ".
Успеем ли да разберем какво ни споделя то и с какво ни заплашва, тогава може би ще проумеем, че литературата е единствената обществено допустима форма на шизофренията. Не успеем ли, става ужасно. Защото преди да полудеят, психопатите първо губят усета си за приказен натурализъм. После - самоиронията. Сетне губят възприятие за усет, за мяра и за жанр и по този начин, до момента в който станат всеобщи убийци.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ