"Пред вратата стоеше тъмното"
Текстът е препечатан от " Свободна Европа ". Диана Иванова е публицист, откривател, куратор. Съавтор и основател на редица планове в региона на самостоятелната памет за близкото минало като " Аз живях социализма ", интернационалния фестивал на спомените GOATMILK в Бела Речка. Изследва психическите последствия от живота в тоталитарна среда и филмовите архиви на тайните служби. През последните години работи като колективен терапевт в Германия.
Българинът Калоян Велков беше измежду жертвите на атентата в немския град Ханау. След шока, изразен във възклицанието " по какъв начин е допустимо? " пристигна ред на разбора и рефлексията. Убийството на Калоян Велков повлия на живота на цялата общественост на българите в Германия, тъй като е на път да промени облиците, които самите българи са основали за себе си.
И до момента обществените мрежи и групи на българите в Германия преливат от мнения. Наред с типичните мрачни систематизирания за българската орис " ние сме стадо пред заколение! " или " Нито на нашите, нито на някой от Европа му пука за нас ", се появяват и други усеща.
Тъга, гняв, неразбиране, болежка
- " Аз бях непосредствен на нашето момче Калоян () Беше страховит другар. Който не може да отиде [на поклонението], може да възпламени една свещичка. Пожелавам на всички да са живи и здрави, в тоя комплициран свят. "
- " Днес погребаха 2 от жертвите (турци) от атентата в Ханау. На погребението имаше шествие с най-малко 50 000 индивида () И в този момент да споделя за нашето момче Калоян, който също почина в мелето. Никой не се заинтересува, даже и българското посолство. Не знам какво да кажа! Супер нация сме, имам поради задружни, в случай че беше за ястие и пиянство щяхме да сме първи, само че да помогнем... "
- " Изключително неприятно и тъжно ми стана като видях това. На всяка една от жертвите се отдаде респект, а българинът сякаш е скитник без близки, без сънародници, без идентичност. Мир на праха им! "
Недоволство от българските управляващи в Германия
- " И аз доста пъти се питах по кое време най-сетне ще застане и някакво публично лице от българска страна "
- "...Официалните лица ще стартират да идват, когато ние, българите, стартираме да отиваме десетки хиляди, с цел да подкрепим свои сънародници! За 2 турци са излезли 50 000, а за българина нито един! А съм сигурен,че в Ханау живеят най-малко 5-6 хиляди българи! "
Колко българи живеят в Германия
В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа - близо половин милион души. Вероятно са доста повече. Според формалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20,8 милиона имат миграционен генезис. Други 10,9 милиона са чужденци, т.е. - хора без немско поданство. 44.1 % от тях идват от страните от Европейски Съюз, в това число и от България.
Затова най-вероятно общият брой на хората с български генезис в Германия е много по-голям. Тук са разнообразни генерации българи - хората от остарялата българска емиграция, избягалите от комунистическа България след Деветосептемврийския прелом, внедрените в средата на западната емиграция по-късно сътрудници на Държавна сигурност и техните фамилии, трудовите мигранти в Източна Германия, студентите, сегашната нова работна вълна
Въпреки това, на фона на останалите миграционни групи, България и до през днешния ден си остава огромно бяло леке в визиите на германците, изключително на тези в западната част на страната. Журналистът Андреас Майер си спомня " почтени " случки от детството в собствен коментар в седмичника " Ди Цайт ", озаглавен " Пред вратата стоеше тъмното ". Той се сеща, че в неговия випуск в главното учебно заведение е имало единствено двама чужденци - един италианец и едно момиче, " което се споделяше Урания и идваше от Румъния или България. Румъния и България бяха толкоз надалеч, отвън света, зад девет планини в десета, че въобще не можехме да ги разграничим: Румъния или България. "
Какво е да те виждат просто като " тъмното "?
Можем да разясняваме това по разнообразни способи, хвърляйки виновността върху самите германци, само че това няма да ни приближи до разбирането на самите себе си - дали в тази визия не участваме интензивно и самите ние?
В една от полемиките в обществените медии към убития Калоян Велков се появи и подобен коментар: " не разбирам за какво българите обичат да се крият! Например: " Лелеее... айде по безшумно да не схванат, че сме българи! "
Мълчанието от страна на формалните представители в Германия около убийството на Калоян Велков - да вземем за пример, неналичието на публично известие от страна на консулската работа във Франкфурт - ни кара също да си зададем въпроси. Да не би да има нещо срамно в това, че българин е попаднал в една група дружно с турци, кюрди и босненец? В обществените медии се позволяват отзиви, че българинът е погубен " инцидентно ", което значи, че другите не са " инцидентно " убити, а евентуално са го заслужили с произхода си. В тази липса на печал за убития българин, в този неосъществим формален печал има неща, върху които си коства да разсъждаваме.
" Проклет темперамент ", " орис ", " вражеска емиграция "
Натрупалата се недоверчивост и отдалеченост на българите в чужбина по отношение на другите българи в чужбина е огромна неразучена тематика, която непрекъснато се профанизира и показва като прокълнат темперамент или орис, вместо да се проучва в дълбочина, в това число и като плод на целенасочените дейности на тайните комунистически служби години наред да преследват, злепоставят и дискредитират по този начин наречаната " вражеска емиграция ". Причините евентуално са доста повече, само че колкото по- неразучено е едно поле, толкоз повече място има там за мечти, легенди и стандарти.
Смъртта на Калоян Велков стресна доста българи в Германия. Именно с невъзможността за него да се провежда огромно българско траурно шествие. Това е добра вест. Защото в този момент са вероятни въпросите - способни ли сме на състрадание към всеки, станал жертва на расистко принуждение? Смятаме ли, че никое човешко създание не заслужава такава орис? Поставяме ли себе си в категория над или под другите? Можем ли да кажем намерено и самоуверено " не " на расизма в Германия, в случай че не го споделяме намерено и самоуверено в своята лична страна?
Българинът Калоян Велков беше измежду жертвите на атентата в немския град Ханау. След шока, изразен във възклицанието " по какъв начин е допустимо? " пристигна ред на разбора и рефлексията. Убийството на Калоян Велков повлия на живота на цялата общественост на българите в Германия, тъй като е на път да промени облиците, които самите българи са основали за себе си.
И до момента обществените мрежи и групи на българите в Германия преливат от мнения. Наред с типичните мрачни систематизирания за българската орис " ние сме стадо пред заколение! " или " Нито на нашите, нито на някой от Европа му пука за нас ", се появяват и други усеща.
Тъга, гняв, неразбиране, болежка
- " Аз бях непосредствен на нашето момче Калоян () Беше страховит другар. Който не може да отиде [на поклонението], може да възпламени една свещичка. Пожелавам на всички да са живи и здрави, в тоя комплициран свят. "
- " Днес погребаха 2 от жертвите (турци) от атентата в Ханау. На погребението имаше шествие с най-малко 50 000 индивида () И в този момент да споделя за нашето момче Калоян, който също почина в мелето. Никой не се заинтересува, даже и българското посолство. Не знам какво да кажа! Супер нация сме, имам поради задружни, в случай че беше за ястие и пиянство щяхме да сме първи, само че да помогнем... "
- " Изключително неприятно и тъжно ми стана като видях това. На всяка една от жертвите се отдаде респект, а българинът сякаш е скитник без близки, без сънародници, без идентичност. Мир на праха им! "
Недоволство от българските управляващи в Германия
- " И аз доста пъти се питах по кое време най-сетне ще застане и някакво публично лице от българска страна "
- "...Официалните лица ще стартират да идват, когато ние, българите, стартираме да отиваме десетки хиляди, с цел да подкрепим свои сънародници! За 2 турци са излезли 50 000, а за българина нито един! А съм сигурен,че в Ханау живеят най-малко 5-6 хиляди българи! "
Колко българи живеят в Германия
В Германия статистически живее най-голямата група българи в Европа - близо половин милион души. Вероятно са доста повече. Според формалната статистика, през 2018 година в Германия живеят 83 милиона, а от тях 20,8 милиона имат миграционен генезис. Други 10,9 милиона са чужденци, т.е. - хора без немско поданство. 44.1 % от тях идват от страните от Европейски Съюз, в това число и от България.
Затова най-вероятно общият брой на хората с български генезис в Германия е много по-голям. Тук са разнообразни генерации българи - хората от остарялата българска емиграция, избягалите от комунистическа България след Деветосептемврийския прелом, внедрените в средата на западната емиграция по-късно сътрудници на Държавна сигурност и техните фамилии, трудовите мигранти в Източна Германия, студентите, сегашната нова работна вълна
Въпреки това, на фона на останалите миграционни групи, България и до през днешния ден си остава огромно бяло леке в визиите на германците, изключително на тези в западната част на страната. Журналистът Андреас Майер си спомня " почтени " случки от детството в собствен коментар в седмичника " Ди Цайт ", озаглавен " Пред вратата стоеше тъмното ". Той се сеща, че в неговия випуск в главното учебно заведение е имало единствено двама чужденци - един италианец и едно момиче, " което се споделяше Урания и идваше от Румъния или България. Румъния и България бяха толкоз надалеч, отвън света, зад девет планини в десета, че въобще не можехме да ги разграничим: Румъния или България. "
Какво е да те виждат просто като " тъмното "?
Можем да разясняваме това по разнообразни способи, хвърляйки виновността върху самите германци, само че това няма да ни приближи до разбирането на самите себе си - дали в тази визия не участваме интензивно и самите ние?
В една от полемиките в обществените медии към убития Калоян Велков се появи и подобен коментар: " не разбирам за какво българите обичат да се крият! Например: " Лелеее... айде по безшумно да не схванат, че сме българи! "
Мълчанието от страна на формалните представители в Германия около убийството на Калоян Велков - да вземем за пример, неналичието на публично известие от страна на консулската работа във Франкфурт - ни кара също да си зададем въпроси. Да не би да има нещо срамно в това, че българин е попаднал в една група дружно с турци, кюрди и босненец? В обществените медии се позволяват отзиви, че българинът е погубен " инцидентно ", което значи, че другите не са " инцидентно " убити, а евентуално са го заслужили с произхода си. В тази липса на печал за убития българин, в този неосъществим формален печал има неща, върху които си коства да разсъждаваме.
" Проклет темперамент ", " орис ", " вражеска емиграция "
Натрупалата се недоверчивост и отдалеченост на българите в чужбина по отношение на другите българи в чужбина е огромна неразучена тематика, която непрекъснато се профанизира и показва като прокълнат темперамент или орис, вместо да се проучва в дълбочина, в това число и като плод на целенасочените дейности на тайните комунистически служби години наред да преследват, злепоставят и дискредитират по този начин наречаната " вражеска емиграция ". Причините евентуално са доста повече, само че колкото по- неразучено е едно поле, толкоз повече място има там за мечти, легенди и стандарти.
Смъртта на Калоян Велков стресна доста българи в Германия. Именно с невъзможността за него да се провежда огромно българско траурно шествие. Това е добра вест. Защото в този момент са вероятни въпросите - способни ли сме на състрадание към всеки, станал жертва на расистко принуждение? Смятаме ли, че никое човешко създание не заслужава такава орис? Поставяме ли себе си в категория над или под другите? Можем ли да кажем намерено и самоуверено " не " на расизма в Германия, в случай че не го споделяме намерено и самоуверено в своята лична страна?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ