На Мюнхен му писна и започна да точи секирата за българите, нашенците си скубят косите и не знаят какво да правят
Те спят по пейки, в палатки или в изоставени здания. Сутрин се събират към централната гара с вярата някой да ги вземе на работа. Поне за един ден. Без значение против какво възнаграждение. Става дума за така наречен имигранти по беднотия от България и Румъния, пристигнали да търсят по-добър живот в Мюнхен - най-скъпия град в Германия. През последните четири години общината постоянно свикваше кръгли маси по проблемите на бедните източноевропейци. Сега обаче тези срещи остават в предишното - преди броени дни Мюнхен реши, че ги приключва, оповестява " Дойче веле " (Deutsche Welle). А единствено преди 2 години в Мюнхен приветстваха бежанци.
" Това решение не е вярно. Не разбирам за какво е взето ", споделя в изявление за Дойче Веле българката Димитрина Ланг, която от май 2017 е председателка на Миграционния съвет на Мюнхен. " В града идват от ден на ден българи и румънци, а доста от тях нямат задоволително средства. Колкото по-висок става броят им, толкоз повече ще стават и проблемите, на които би трябвало да се търси решение ", безапелационна е българката.
Тя прибавя, че доста от инициираните планове за оказване на помощ на тези хора ще продължат да съществуват и след закриването на Кръглата маса. " Общината би трябвало да продължи да търси решения на нововъзникващите проблеми ", подлага на критика Димитрина, която е и основателка на Българското сдружение за взаимопомощ в град Мюнхен.
Проблемите на имигрантите по беднотия от България и Румъния са свързани най-много с намирането на жилище и работа , както и с обезпечаването на здравна помощ.
" Много българи са се обръщали към нас с молба за помощ. На някои даже сме успявали да намерим жилище. Но няма по какъв начин да помогнем на всички ", признава Димитрина.
Мюнхен е един от най-скъпите градове в Германия. Заплатите там са по-високи, в сравнение с в други елементи на страната. Но наемите също.
" Най-евтината едностайна квартира коства на месец най-малко 600 евро. А месечният наем за нормално тристайно жилище в приблизително добър квартал е сред 1200 и 1500 евро ", споделя Димитрина Ланг и прецизира, че става дума за наема без режийни разходи и такси. " Човек може да си наеме и легло в елементарна стая, в която са настанени още няколко души. Често в такива стаи спят по четирима или даже петима. А на легло се заплаща по 300-400 евро. "
" От началото на годината работи закон, по силата на който човек не може да се записва в общината като жител на Мюнхен , в случай че не показа контракт за наем. За да си намериш пък жилище чартърен, би трябвало да представиш уверение за това, че си получавал заплата най-малко три следващи месеца ", изяснява председателката на Миграционния съвет. " Така доста хора, изключително тези, които идват тук без финансови средства, без обучение и специалност, попадат в един демонски кръговрат, от който няма излизане. "
От диалога с Димитрина Ланг излиза наяве, че доста българи се хващат на работа за 2-3 евро на час, което е много по-малко от минималната отплата в Германия. " Колкото да изкарат нещо за храна. Но и с цел да не стоят на открито на студено ", споделя тя. " Някои от тези хора идват със фамилиите си - с дамите и с децата си. И не желаят да се връщат в България - макар неприятните условия, в които живеят в Мюнхен. "
Една част от бездомните българи и румънци получават краткотрайно място в подслон. Става дума за така наречен " Програма за избавяне от студа " (Kälteschutz), инициирана точно от Кръглата маса, която, както споделя Ланг, за жалост към този момент няма да се провежда. " Но там хората не могат да останат за дълго. По принцип отиват в тези приюти за една нощ - до 9 часа сутринта ", изяснява българката.
Тя прибавя, че градът може да откри на нуждаещите се българи и румънци и обществени жилища, чийто наем обаче те са длъжни да стартират да изплащат от момента, в който си намерят работа. " Това значи, че те взимат един тип заем от общината, който след това би трябвало да връщат. Тези жилища не са безвъзмездни, те са даже по-скъпи от общоприетите обществени жилища ", прецизира Ланг.
По нейните думи, безработните българи нямат право на нормално обществено жилище, чийто наем се поема напълно от общината.
" В началото на годината в действие влезе закон, съгласно който жителите на Европейски Съюз нямат право на обществени помощи , включително безвъзмездни обществени жилища, през първите пет години от пребиваването си в Германия. На такива имат право единствено тези, които са работили. Например - в случай че някой е работил една година и загуби работата си - към този момент има право на помощи. Но в случай че в никакъв случай не е работил в Германия - не ", споделя Димитрина Ланг.
Според данни на общината, през 2006 година в Мюнхен са били регистрирани малко под 3000 българи и близо 4300 румънци. В края на 2016 година българите са били 13 000, а румънците - 18 000.
" Към тях би трябвало да се добави и броят на бездомните източноевропейци ", споделя Димитрина Ланг. " Предполагам, че на територията на града живеят още 2000 българи, които не са регистрирани ", показва тя. Много от тези хора спят в изоставени здания, в парковете или по приюти. Според Ланг, броят им скоро няма да намалее. Вероятно даже ще продължи да се усилва.
" Тези, които желаят да дойдат в Мюнхен, би трябвало да имат познати, при които да отседнат най-малко първоначално , до момента в който си намерят квартира, или пък да си намерят жилище в Мюнхен още до момента в който са в България ", споделя Димитрина Ланг. " Не желая да деморализирам българите. Много хора стартират тук от нулата. Но дано тези, които имат желание да заживеят в този немски град, знаят, че без финансови средства и специалност животът тук е извънредно сложен. "
" Това решение не е вярно. Не разбирам за какво е взето ", споделя в изявление за Дойче Веле българката Димитрина Ланг, която от май 2017 е председателка на Миграционния съвет на Мюнхен. " В града идват от ден на ден българи и румънци, а доста от тях нямат задоволително средства. Колкото по-висок става броят им, толкоз повече ще стават и проблемите, на които би трябвало да се търси решение ", безапелационна е българката.
Тя прибавя, че доста от инициираните планове за оказване на помощ на тези хора ще продължат да съществуват и след закриването на Кръглата маса. " Общината би трябвало да продължи да търси решения на нововъзникващите проблеми ", подлага на критика Димитрина, която е и основателка на Българското сдружение за взаимопомощ в град Мюнхен.
Проблемите на имигрантите по беднотия от България и Румъния са свързани най-много с намирането на жилище и работа , както и с обезпечаването на здравна помощ.
" Много българи са се обръщали към нас с молба за помощ. На някои даже сме успявали да намерим жилище. Но няма по какъв начин да помогнем на всички ", признава Димитрина.
Мюнхен е един от най-скъпите градове в Германия. Заплатите там са по-високи, в сравнение с в други елементи на страната. Но наемите също.
" Най-евтината едностайна квартира коства на месец най-малко 600 евро. А месечният наем за нормално тристайно жилище в приблизително добър квартал е сред 1200 и 1500 евро ", споделя Димитрина Ланг и прецизира, че става дума за наема без режийни разходи и такси. " Човек може да си наеме и легло в елементарна стая, в която са настанени още няколко души. Често в такива стаи спят по четирима или даже петима. А на легло се заплаща по 300-400 евро. "
" От началото на годината работи закон, по силата на който човек не може да се записва в общината като жител на Мюнхен , в случай че не показа контракт за наем. За да си намериш пък жилище чартърен, би трябвало да представиш уверение за това, че си получавал заплата най-малко три следващи месеца ", изяснява председателката на Миграционния съвет. " Така доста хора, изключително тези, които идват тук без финансови средства, без обучение и специалност, попадат в един демонски кръговрат, от който няма излизане. "
От диалога с Димитрина Ланг излиза наяве, че доста българи се хващат на работа за 2-3 евро на час, което е много по-малко от минималната отплата в Германия. " Колкото да изкарат нещо за храна. Но и с цел да не стоят на открито на студено ", споделя тя. " Някои от тези хора идват със фамилиите си - с дамите и с децата си. И не желаят да се връщат в България - макар неприятните условия, в които живеят в Мюнхен. "
Една част от бездомните българи и румънци получават краткотрайно място в подслон. Става дума за така наречен " Програма за избавяне от студа " (Kälteschutz), инициирана точно от Кръглата маса, която, както споделя Ланг, за жалост към този момент няма да се провежда. " Но там хората не могат да останат за дълго. По принцип отиват в тези приюти за една нощ - до 9 часа сутринта ", изяснява българката.
Тя прибавя, че градът може да откри на нуждаещите се българи и румънци и обществени жилища, чийто наем обаче те са длъжни да стартират да изплащат от момента, в който си намерят работа. " Това значи, че те взимат един тип заем от общината, който след това би трябвало да връщат. Тези жилища не са безвъзмездни, те са даже по-скъпи от общоприетите обществени жилища ", прецизира Ланг.
По нейните думи, безработните българи нямат право на нормално обществено жилище, чийто наем се поема напълно от общината.
" В началото на годината в действие влезе закон, съгласно който жителите на Европейски Съюз нямат право на обществени помощи , включително безвъзмездни обществени жилища, през първите пет години от пребиваването си в Германия. На такива имат право единствено тези, които са работили. Например - в случай че някой е работил една година и загуби работата си - към този момент има право на помощи. Но в случай че в никакъв случай не е работил в Германия - не ", споделя Димитрина Ланг.
Според данни на общината, през 2006 година в Мюнхен са били регистрирани малко под 3000 българи и близо 4300 румънци. В края на 2016 година българите са били 13 000, а румънците - 18 000.
" Към тях би трябвало да се добави и броят на бездомните източноевропейци ", споделя Димитрина Ланг. " Предполагам, че на територията на града живеят още 2000 българи, които не са регистрирани ", показва тя. Много от тези хора спят в изоставени здания, в парковете или по приюти. Според Ланг, броят им скоро няма да намалее. Вероятно даже ще продължи да се усилва.
" Тези, които желаят да дойдат в Мюнхен, би трябвало да имат познати, при които да отседнат най-малко първоначално , до момента в който си намерят квартира, или пък да си намерят жилище в Мюнхен още до момента в който са в България ", споделя Димитрина Ланг. " Не желая да деморализирам българите. Много хора стартират тук от нулата. Но дано тези, които имат желание да заживеят в този немски град, знаят, че без финансови средства и специалност животът тук е извънредно сложен. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ