Цената, която Лукойл ще поиска, ще е доста висока
В България " Лукойл " има доста атрактивен бизнес, тъй като рафинерията е най-голямата в Югоизточна Европа, тя е доста съвременна и е водач на пазара. Определя на процедура районната цена на горивата. Тази дерогация й даде и даде бустер, с който максимизира облагата си и пазарния дял на процедура. Няма кой да измести “Лукойл " освен в България, само че и на районно ниво. Та даже и премахването на изключението за импорт на съветски нефт, компанията остава преобладаващ фактор в Източна Европа, в България неоспорим. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Мартин Владимиров, шеф стратегия " Енергетика и климат " в Центъра за проучване на демокрацията.
" Цената на рафинерията, която " Лукойл " ще изиска ще е много висока. Не е доста ясно кой би се съгласил на тази цена ", означи той и добави, че има две огромни терзания към продажбата: " Едното е, че тя ще е фиктивна. Тоест, ще бъде продадена на може би български ползи, които са скрити зад проксита. Това са нормално мъчно проследими капиталови фондове, основани в Персийския залив или Съединените щати, които служат за камуфлаж, само че действителните притежатели са други, в това число съветски олигархични ползи или група от руско-български такива. Другият стеснителен вид е, в случай че договорката е с Азербайджан. Не е загадка, че “Сокар " държавната нефтена компания на страната има доста близко съдействие с “Лукойл ". Бившият началник на “Лукойл " и създател на компанията Вагит Алекперов е азер, той промотира общи вложения сред двете компании в Азербайджан.
" Лукойл " има дял в огромните залежи на Азербайджан, само че по-важното е, че сега дори, на територията на Турция се изпира съветски петрол, тъкмо през “Сокар ", тъкмо през азерската компания. Най-голямата рафинерия в Турция е благосъстоятелност на “Сокар ", само че вместо да преработва азерски петрол, както би било разумно, преработва най-вече петрол на “Лукойл " големи количества, в подмяна получава заем от " Литаско ", притежател на българската рафинерия, мисля че от порядъка на 1,2 милиарда $. Така че сходна скица към този момент е тествана в Турция, т.е. собствеността да е азерска, само че действително нефтът да е съветски. В българския вид, собствеността може да е азерска, а нефта да не е публично съветски, на хартия да е азерски, само че в действителност, да се прави слопова договорка - подмяна на количества нефт сред Азербайджан и Русия, тъй че в последна сметка бенефициентът да е Русия и “Лукойл ", разяснява Мартин Владимиров.
Според него сред тези два разновидността няма добър вид: " Има трети вид, който съгласно нас Център за проучване на демокрацията, ние настояваме за това от най-малко една година, е рафинерията да бъде закупена от стратегически западен вложител, който има огромен опит в петролния бранш. И покупката на активите у нас, на “Лукойл " ще способства за качествена смяна на бизнессредата в бранша. Така че рафинерията да не бъде употребена за политическо въздействие и за инструмент за напън, и пробутване може би на непознати ползи, а ще се употребява действително, с цел да раздвижи българската стопанска система. Това ние назоваваме нахлуване на градивен капитал. Тоест, огромни западни компании, които в действителност ще вкарат и ноу хау, трансфер на познание, трансфер на други практики. И от геостратегическа позиция ще слагат България на друга повърхност.
Не забравяйте, че рафинерията се намира на брега на Черно море, терминалът “Росенец " на процедура е анклав, бих споделил, с съвсем екстра териториален статут, тъй като през годините е бил употребен от съветската компания, съвсем без значение от българските управляващи. Въпреки че та са имали достъп, само че там никой не знае тъкмо какво се е случвало. И това е огромен риск за националната ни сигурност, когато става въпрос за спор, който се води на 200 км от този терминал, в Украйна ", изясни специалистът.
" Цената на рафинерията, която " Лукойл " ще изиска ще е много висока. Не е доста ясно кой би се съгласил на тази цена ", означи той и добави, че има две огромни терзания към продажбата: " Едното е, че тя ще е фиктивна. Тоест, ще бъде продадена на може би български ползи, които са скрити зад проксита. Това са нормално мъчно проследими капиталови фондове, основани в Персийския залив или Съединените щати, които служат за камуфлаж, само че действителните притежатели са други, в това число съветски олигархични ползи или група от руско-български такива. Другият стеснителен вид е, в случай че договорката е с Азербайджан. Не е загадка, че “Сокар " държавната нефтена компания на страната има доста близко съдействие с “Лукойл ". Бившият началник на “Лукойл " и създател на компанията Вагит Алекперов е азер, той промотира общи вложения сред двете компании в Азербайджан.
" Лукойл " има дял в огромните залежи на Азербайджан, само че по-важното е, че сега дори, на територията на Турция се изпира съветски петрол, тъкмо през “Сокар ", тъкмо през азерската компания. Най-голямата рафинерия в Турция е благосъстоятелност на “Сокар ", само че вместо да преработва азерски петрол, както би било разумно, преработва най-вече петрол на “Лукойл " големи количества, в подмяна получава заем от " Литаско ", притежател на българската рафинерия, мисля че от порядъка на 1,2 милиарда $. Така че сходна скица към този момент е тествана в Турция, т.е. собствеността да е азерска, само че действително нефтът да е съветски. В българския вид, собствеността може да е азерска, а нефта да не е публично съветски, на хартия да е азерски, само че в действителност, да се прави слопова договорка - подмяна на количества нефт сред Азербайджан и Русия, тъй че в последна сметка бенефициентът да е Русия и “Лукойл ", разяснява Мартин Владимиров.
Според него сред тези два разновидността няма добър вид: " Има трети вид, който съгласно нас Център за проучване на демокрацията, ние настояваме за това от най-малко една година, е рафинерията да бъде закупена от стратегически западен вложител, който има огромен опит в петролния бранш. И покупката на активите у нас, на “Лукойл " ще способства за качествена смяна на бизнессредата в бранша. Така че рафинерията да не бъде употребена за политическо въздействие и за инструмент за напън, и пробутване може би на непознати ползи, а ще се употребява действително, с цел да раздвижи българската стопанска система. Това ние назоваваме нахлуване на градивен капитал. Тоест, огромни западни компании, които в действителност ще вкарат и ноу хау, трансфер на познание, трансфер на други практики. И от геостратегическа позиция ще слагат България на друга повърхност.
Не забравяйте, че рафинерията се намира на брега на Черно море, терминалът “Росенец " на процедура е анклав, бих споделил, с съвсем екстра териториален статут, тъй като през годините е бил употребен от съветската компания, съвсем без значение от българските управляващи. Въпреки че та са имали достъп, само че там никой не знае тъкмо какво се е случвало. И това е огромен риск за националната ни сигурност, когато става въпрос за спор, който се води на 200 км от този терминал, в Украйна ", изясни специалистът.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ