Баба Тонка, жената от Русе, живяла в името на свободата
Трудно в българската история може да се откри персона от величината на Тонка Обретенова. Баба Тонка, както е известна тя, е образец за човек, посветил безкористно целия си живот на родината, въпреки в множеството случаи това да й е носило премеждия.
Спорно е къде тъкмо е родена тя – в Русе или в село Червен, както и по кое време се е случило това – през 1812 или 1814 година Родителите й доста желали да я изучат, само че по това време не било признато момиче да върви на учебно заведение и тя остава съвсем необразована, оповестяват от.
Тонка е буйна, независима и съобразителна още от дребна. Противно на обичаите тя не се преценява с желанието на татко си, а сама си избира брачен партньор през 1831 година Той е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в обич към родината и знанието от своите родители.
Георги С. Раковски е другар на Тихо Обретенов и гостува в къщата им. Двамата не крият от Тонка, че приказват за свободата на българите. Тази концепция я възпламенява и скоро домът й става сборище на революционерите.
От синовете й пръв в делото е отдаден Петър. Той взе участие във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг нейн наследник – Ангел, извикан от Стефан Караджа, минава Дунава. Ангел и Петър вземат участие в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър умира някъде в Балкана, а Ангел е хванат. Тонка обществено не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по " кривия път ".
Когато отива да види Ангел в пандиза, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, само че разиграва ослепителен театър – хока хванатите четници, а сина си ругае: " Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден постоянно да бъде плебей? “ Това толкоз се харесва на турците, че я остават да влиза в пандиза, когато пожелае.
С молби и бакшиши съумява да размени смъртната присъда на част от четниците със изгнание в Мала Азия. Когато изпраща Ангел, за удивление на всички тя не заплаква.
За да не остане в забвение безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скритом взема неговия череп и го пази като свещена светиня.
Случилото се с двамата й сина и гибелта на Тихо (1870), с нищо не я трансформира, а къщата й остава бунтовническо гнездо. Заседанията на Русенския революционен комитет стават точно в нейния дом. На Тонка е поверена задачата да пази цялата документи на организацията. Тя придвижва оръжие през Дунав с щерка си и майка си и постоянно резервира самообладание. Не стопира сина си Георги, който през 1873 година отива във военно учебно заведение в Одеса.
За нейната безрезервност Захари Стоянов я назовава " Баба Тонка " и под това име остава в националната памет.
Дъщеря й Петрана ушива знаме за Старозагорско въстание (1875) и се постанова да бяга, както и Никола Обретенов. Най-малката – Анастасия, поема работата.Когато Шуменският революционен комитет е оголен, а членовете му са хванати и откарани в Русе, Баба Тонка измолва да пуснат в дома й болния Панайот Волов. Излекуван с помощта на нейните грижи, той минава в Румъния. Когато заптиетата се сещат за него и го търсят в дома на Баба Тонка, тя лъже без да й мигне окото: " Вие да сте живи, той от кой момент умря! "
Властите обаче подозират към този момент този дом и разполагат стражи (края на 1875). Веднъж с цел да прикрие трима апостоли, които са в къщата, тя се престорва на пияна и събира цялата махала да гледа сеир, до момента в който революционерите се измъкват
В началото на 1876 година домът на Баба Тонка е трансфорат във боен щаб, откъдето на всички страни потеглят инструкции и оръжие. През Априлското въстание Георги Обретенов умира като деятел в Сливенско, а Никола е хванат. Отново Баба Тонка всеки ден носи в пандиза храна, облекла, медикаменти на хванатите Ботеви четници.
Самото й наличие им дава сили да се държат почтено. Никола Обретенов е заточен в Мала Азия, само че към този момент никой българин не укорява Баба Тонка. Тя изпраща следващия си наследник, още веднъж без сълзи, в противен случай, обществено декларира, че " четирима сина изгубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, отново нямаше да ми стане жалост, в случай че ги видя, че носят байряка. "
През 1878 година Ангел и Никола се завръщат от изгнание. Анастасия пък се омъжва през 1882 година за Захари Стоянов. Когато държавното управление отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Отечеството, тя я дава за учебници на небогати възпитаници.
Баба Тонка умира през 1893 година и хората я запомнят с неизменимата черна кърпа, постоянно изпращаща и постоянно чакаща. Наричана от турци и от българи " Майка на бунтовници ", тя се трансформира в свещения облик на Българската майка.
Румънският публицист Замфир Арборе, който посещава Баба Тонка през 1891 година, написа: " Ще минат години, десетилетия, ще изтече един век, ще се извоюват победи… над всичко това сянката на Баба Тонка ще изпъкне като свещена икона от времената на национална тъга. "
Спорно е къде тъкмо е родена тя – в Русе или в село Червен, както и по кое време се е случило това – през 1812 или 1814 година Родителите й доста желали да я изучат, само че по това време не било признато момиче да върви на учебно заведение и тя остава съвсем необразована, оповестяват от.
Тонка е буйна, независима и съобразителна още от дребна. Противно на обичаите тя не се преценява с желанието на татко си, а сама си избира брачен партньор през 1831 година Той е известният абаджия и търговец Тихо Обретенов. От този брак се раждат 12 деца, от които 7 остават живи. Всички те са възпитани в обич към родината и знанието от своите родители.
Георги С. Раковски е другар на Тихо Обретенов и гостува в къщата им. Двамата не крият от Тонка, че приказват за свободата на българите. Тази концепция я възпламенява и скоро домът й става сборище на революционерите.
От синовете й пръв в делото е отдаден Петър. Той взе участие във Втората българската легия в Белград (1867-1868). Друг нейн наследник – Ангел, извикан от Стефан Караджа, минава Дунава. Ангел и Петър вземат участие в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868). След тежки боеве Петър умира някъде в Балкана, а Ангел е хванат. Тонка обществено не проронва и сълза, а е охулвана от българки, че синовете й са тръгнали по " кривия път ".
Когато отива да види Ангел в пандиза, тя е ругана и блъскана от заптиетата като майка на комита, само че разиграва ослепителен театър – хока хванатите четници, а сина си ругае: " Как ти посмя да станеш царски душманин! Нали знаеш, че българинът е роден постоянно да бъде плебей? “ Това толкоз се харесва на турците, че я остават да влиза в пандиза, когато пожелае.
С молби и бакшиши съумява да размени смъртната присъда на част от четниците със изгнание в Мала Азия. Когато изпраща Ангел, за удивление на всички тя не заплаква.
За да не остане в забвение безименния гроб на обесения в Русе Стефан Караджа, Тонка го отбелязва, а по-късно скритом взема неговия череп и го пази като свещена светиня.
Случилото се с двамата й сина и гибелта на Тихо (1870), с нищо не я трансформира, а къщата й остава бунтовническо гнездо. Заседанията на Русенския революционен комитет стават точно в нейния дом. На Тонка е поверена задачата да пази цялата документи на организацията. Тя придвижва оръжие през Дунав с щерка си и майка си и постоянно резервира самообладание. Не стопира сина си Георги, който през 1873 година отива във военно учебно заведение в Одеса.
За нейната безрезервност Захари Стоянов я назовава " Баба Тонка " и под това име остава в националната памет.
Дъщеря й Петрана ушива знаме за Старозагорско въстание (1875) и се постанова да бяга, както и Никола Обретенов. Най-малката – Анастасия, поема работата.Когато Шуменският революционен комитет е оголен, а членовете му са хванати и откарани в Русе, Баба Тонка измолва да пуснат в дома й болния Панайот Волов. Излекуван с помощта на нейните грижи, той минава в Румъния. Когато заптиетата се сещат за него и го търсят в дома на Баба Тонка, тя лъже без да й мигне окото: " Вие да сте живи, той от кой момент умря! "
Властите обаче подозират към този момент този дом и разполагат стражи (края на 1875). Веднъж с цел да прикрие трима апостоли, които са в къщата, тя се престорва на пияна и събира цялата махала да гледа сеир, до момента в който революционерите се измъкват
В началото на 1876 година домът на Баба Тонка е трансфорат във боен щаб, откъдето на всички страни потеглят инструкции и оръжие. През Априлското въстание Георги Обретенов умира като деятел в Сливенско, а Никола е хванат. Отново Баба Тонка всеки ден носи в пандиза храна, облекла, медикаменти на хванатите Ботеви четници.
Самото й наличие им дава сили да се държат почтено. Никола Обретенов е заточен в Мала Азия, само че към този момент никой българин не укорява Баба Тонка. Тя изпраща следващия си наследник, още веднъж без сълзи, в противен случай, обществено декларира, че " четирима сина изгубих – двама са в гроба и двама полуживи. Но още четирима да имах, отново нямаше да ми стане жалост, в случай че ги видя, че носят байряка. "
През 1878 година Ангел и Никола се завръщат от изгнание. Анастасия пък се омъжва през 1882 година за Захари Стоянов. Когато държавното управление отпуска на Баба Тонка пенсия за заслуги към Отечеството, тя я дава за учебници на небогати възпитаници.
Баба Тонка умира през 1893 година и хората я запомнят с неизменимата черна кърпа, постоянно изпращаща и постоянно чакаща. Наричана от турци и от българи " Майка на бунтовници ", тя се трансформира в свещения облик на Българската майка.
Румънският публицист Замфир Арборе, който посещава Баба Тонка през 1891 година, написа: " Ще минат години, десетилетия, ще изтече един век, ще се извоюват победи… над всичко това сянката на Баба Тонка ще изпъкне като свещена икона от времената на национална тъга. "
Източник: ruse24.bg
КОМЕНТАРИ