Проф. Ангел Учиков: Държавна политика и достойно заплащане ще мотивира младите лекари да останат в България
Проф. Ангел Учиков е декан на Медицински факултет на Медицински университет-Пловдив. Той е измежду водещите експерти по гръдна и коремна хирургия в България, специализирал е във Франция и Австрия. Има над 130 изявления в български и непознати издания, от които 101 са включени в базите данни Web of science и Scopus, а 24 са изявленията с импакт фактор. Проф. Учиков е републикански съветник по хирургия и гръдна хирургия, шеф на Втора клиника по хирургия и заместник-председател на Съвета на шефовете на УМБАЛ " Св. Георги ". " Фокус " потърси проф. Ангел Учиков за коментар по злободневни тематики в образованието и опазването на здравето в деня на откриването на новата образователна година.
Проф. Учиков, Вие сте декан на Медицинския факултет на Медицински университет-Пловдив, който открива публично през днешния ден новата академична година. Едва ли ще бъде пресилено да кажем, че през днешния ден доста по-трудно е да се класираш за гимназия, в сравнение с за университет. Широкият вход не слага ли сериозния въпрос за качеството или към момента в медицинските университети можем да приказваме за прецизна селекция, поради наложителния кандидатстудентски изпит. Какъв е портретът на вашите първокурсници?
Мога отговорно да заявя, че качеството на образованието в нашия университет е на високо равнище. Най-добрият знак за това е фактът, че за пета поредна година Медицинският факултет е преди всичко в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. На първо място през 2022 година бе и Факултетът по публично здраве. За никого не е загадка, че медицинските университети са избирани от извънредно стимулирани студенти. Повечето от тях се готвят в продължение на две години за кандидатстудентските изпити, а това е необикновен труд, тъй че инцидентни хора няма. Да, приемът се реализира с изпит, при голяма конкуренция и това би трябвало да се резервира. Все отново ние одобряваме студенти, които ще стават лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти. Това са извънредно виновни специалности, от които зависят човешки живот, тъй че не трябва да има компромис с подготовката. Първокурсниците следва да са съществено готови в теоретично отношение, с цел да може да имаме добра почва да надграждаме нови познания и да вкарваме предклиничните и клиничните дисциплини. Днешните студенти имат достъп до доста повече запаси за образование, владеят езици и се интересуват освен от наложителните учебници и материали, а и от спомагателна литература, имат опция да пътуват, да поддържат връзка със свои сътрудници от целия свят. Това ги стимулира да се развиват, а на мен ми дава убеденост, че ще ни наследят знаещи и можещи младежи с обич към специалността.
Как можем да повишим мотивацията на младежите и да задържим завършващите млади експерти у нас, а не годишно да установяваме " приключване на мозъци “?
Трябва да се опитаме да задържим всеки един от тях, само че тук нещата опират и до държавна политика. С рационално законодателство, което да стимулира младия експерт да остане да работи в страната при почтено възнаграждение. Това е един от методите да се опитаме да предотвратим тази наклонност младежите да търсят по-добра реализация и по-атрактивно възнаграждение отвън страната. От друга страна, процесът на глобализация дава опция на всеки да отиде и почерпи опит на открито, въпросът е да бъде стимулиран да се върне и да приложи насъбраните познания и умения в България.
Как би трябвало да се промени отношението студент-преподавател?
Днешното цифрово потомство е със напълно разнообразни рефлекси, по тази причина би трябвало да се опитаме да предизвикваме творчеството и сериозното мислене. Наред с натрупването на познания, младежите следва да развиват умения и за тяхното приложение. Трябва да признаем, че в някои случаи е налице методите на преподаване не дават отговор на упованията на студентите, поради новаторските трендове, само че и тяхната мотивация е от не по-малко решаващо значение. Образованието е изпитание да надграждаш и развиваш себе си. Няма по какъв начин да очакваш елементарен триумф, изключително в медицината.
Проф. Учиков, оказват помощ ли нововъведенията за повишение качеството на обучение? Поддържате ли мнението, че технологиите би трябвало да се ползват " мъдро “?
В целия свят следим промяна на обичайния модел на университет в посока на методите на преподаване и научноизследователската активност и продан. Създават се взаимни образователни стратегии сред разнообразни висши учебни заведения, общи специалности, провеждат се стажове и продан на положителни практики. Съвременните технологии също повлияха върху процеса на образование, и това е разумно. Нашият университет разполага с съвременен Симулационен център, който е неотменна част от актуалното образование, само че аз имам вяра, че медицина се учи най-добре при леглото на болния.
Редуцирането на броя на висшите учебни заведения е тематика, която също регулярно се слага на дневен ред, поради експанзията на филиали. Според Вас нужна ли е оптимизация и доста ли са 51 страни висши учебни заведения за страна като България?
Според мен не броят на университетите дефинира качеството на висшето обучение. Въпросът е в качеството на преподаване и образование. Нормативната уредба разрешава един учител да има повече от един трудов контракт с висши учебни заведения, като критерият за главен трудов контракт е условието той да е неопределен. Това дава опция на мнозина да работят в частни учебни заведения и новоразкрити факултети или филиали. Което постоянно слага под подозрение качеството.
И по друга болна тематика. Що се отнася до възнагражденията на работещите в системата на висшето обучение, настояването на обществените сътрудници и на Съвета на ректорите е за най-малко 1800 лв. минимална месечна работна заплата за най-ниската академична служба в държавните учебни заведения. Споделите ли тази позиция?
Основните трудови хонорари за университетския състав се дефинират според от Постановление на Министерски съвет за най-ниската служба " помощник “ като начална съществена заплата за всички държавни висши учебни заведения. Този най-малко се надгражда с качествени индикатори, само че значително зависи и от уменията на ректорите при ръководството на бюджетите на университетите. В изискванията на рецесии приходите на работещите са извънредно значими. Затова за всеки един ректор обезпечаването на финансовата непоклатимост и увеличението на материалното стимулиране на преподавателския и административния състав би трябвало да е измежду главните цели. Ако желаеме да привличаме младежи към науката, би трябвало да създадем по този начин, че да ги мотивираме, тъй като, на процедура, ние сме в конкуренция с всички европейски и международни университети.
Предстоят избори за ректор на Медицинския университет и Вие сте един от претендентите, каква е персоналната Ви мотивацията да влезете в недпреварата?
В продължение на 8 години съм бил заместник-декан по интернационално съдействие и планова активност, а от 2019 година съм декан на Медицински факултет. Считам, че владея нужния административен и клиничен опит, с цел да се кандидатирам за поста. В мандатната стратегия планувам промени в ръководството на университета, които имам вяра, че ще подобрят микроклимата и ще стимулират нашите преподаватели и студенти.
Проф. Учиков, Вие сте декан на Медицинския факултет на Медицински университет-Пловдив, който открива публично през днешния ден новата академична година. Едва ли ще бъде пресилено да кажем, че през днешния ден доста по-трудно е да се класираш за гимназия, в сравнение с за университет. Широкият вход не слага ли сериозния въпрос за качеството или към момента в медицинските университети можем да приказваме за прецизна селекция, поради наложителния кандидатстудентски изпит. Какъв е портретът на вашите първокурсници?
Мога отговорно да заявя, че качеството на образованието в нашия университет е на високо равнище. Най-добрият знак за това е фактът, че за пета поредна година Медицинският факултет е преди всичко в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България. На първо място през 2022 година бе и Факултетът по публично здраве. За никого не е загадка, че медицинските университети са избирани от извънредно стимулирани студенти. Повечето от тях се готвят в продължение на две години за кандидатстудентските изпити, а това е необикновен труд, тъй че инцидентни хора няма. Да, приемът се реализира с изпит, при голяма конкуренция и това би трябвало да се резервира. Все отново ние одобряваме студенти, които ще стават лекари, стоматолози, медицински сестри, акушерки, лекарски асистенти. Това са извънредно виновни специалности, от които зависят човешки живот, тъй че не трябва да има компромис с подготовката. Първокурсниците следва да са съществено готови в теоретично отношение, с цел да може да имаме добра почва да надграждаме нови познания и да вкарваме предклиничните и клиничните дисциплини. Днешните студенти имат достъп до доста повече запаси за образование, владеят езици и се интересуват освен от наложителните учебници и материали, а и от спомагателна литература, имат опция да пътуват, да поддържат връзка със свои сътрудници от целия свят. Това ги стимулира да се развиват, а на мен ми дава убеденост, че ще ни наследят знаещи и можещи младежи с обич към специалността.
Как можем да повишим мотивацията на младежите и да задържим завършващите млади експерти у нас, а не годишно да установяваме " приключване на мозъци “?
Трябва да се опитаме да задържим всеки един от тях, само че тук нещата опират и до държавна политика. С рационално законодателство, което да стимулира младия експерт да остане да работи в страната при почтено възнаграждение. Това е един от методите да се опитаме да предотвратим тази наклонност младежите да търсят по-добра реализация и по-атрактивно възнаграждение отвън страната. От друга страна, процесът на глобализация дава опция на всеки да отиде и почерпи опит на открито, въпросът е да бъде стимулиран да се върне и да приложи насъбраните познания и умения в България.
Как би трябвало да се промени отношението студент-преподавател?
Днешното цифрово потомство е със напълно разнообразни рефлекси, по тази причина би трябвало да се опитаме да предизвикваме творчеството и сериозното мислене. Наред с натрупването на познания, младежите следва да развиват умения и за тяхното приложение. Трябва да признаем, че в някои случаи е налице методите на преподаване не дават отговор на упованията на студентите, поради новаторските трендове, само че и тяхната мотивация е от не по-малко решаващо значение. Образованието е изпитание да надграждаш и развиваш себе си. Няма по какъв начин да очакваш елементарен триумф, изключително в медицината.
Проф. Учиков, оказват помощ ли нововъведенията за повишение качеството на обучение? Поддържате ли мнението, че технологиите би трябвало да се ползват " мъдро “?
В целия свят следим промяна на обичайния модел на университет в посока на методите на преподаване и научноизследователската активност и продан. Създават се взаимни образователни стратегии сред разнообразни висши учебни заведения, общи специалности, провеждат се стажове и продан на положителни практики. Съвременните технологии също повлияха върху процеса на образование, и това е разумно. Нашият университет разполага с съвременен Симулационен център, който е неотменна част от актуалното образование, само че аз имам вяра, че медицина се учи най-добре при леглото на болния.
Редуцирането на броя на висшите учебни заведения е тематика, която също регулярно се слага на дневен ред, поради експанзията на филиали. Според Вас нужна ли е оптимизация и доста ли са 51 страни висши учебни заведения за страна като България?
Според мен не броят на университетите дефинира качеството на висшето обучение. Въпросът е в качеството на преподаване и образование. Нормативната уредба разрешава един учител да има повече от един трудов контракт с висши учебни заведения, като критерият за главен трудов контракт е условието той да е неопределен. Това дава опция на мнозина да работят в частни учебни заведения и новоразкрити факултети или филиали. Което постоянно слага под подозрение качеството.
И по друга болна тематика. Що се отнася до възнагражденията на работещите в системата на висшето обучение, настояването на обществените сътрудници и на Съвета на ректорите е за най-малко 1800 лв. минимална месечна работна заплата за най-ниската академична служба в държавните учебни заведения. Споделите ли тази позиция?
Основните трудови хонорари за университетския състав се дефинират според от Постановление на Министерски съвет за най-ниската служба " помощник “ като начална съществена заплата за всички държавни висши учебни заведения. Този най-малко се надгражда с качествени индикатори, само че значително зависи и от уменията на ректорите при ръководството на бюджетите на университетите. В изискванията на рецесии приходите на работещите са извънредно значими. Затова за всеки един ректор обезпечаването на финансовата непоклатимост и увеличението на материалното стимулиране на преподавателския и административния състав би трябвало да е измежду главните цели. Ако желаеме да привличаме младежи към науката, би трябвало да създадем по този начин, че да ги мотивираме, тъй като, на процедура, ние сме в конкуренция с всички европейски и международни университети.
Предстоят избори за ректор на Медицинския университет и Вие сте един от претендентите, каква е персоналната Ви мотивацията да влезете в недпреварата?
В продължение на 8 години съм бил заместник-декан по интернационално съдействие и планова активност, а от 2019 година съм декан на Медицински факултет. Считам, че владея нужния административен и клиничен опит, с цел да се кандидатирам за поста. В мандатната стратегия планувам промени в ръководството на университета, които имам вяра, че ще подобрят микроклимата и ще стимулират нашите преподаватели и студенти.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ