Докторант от Пловдив помага на роботи да прогледнат
Когато инж. Тихомир Стоянов приключи докторантурата си, неговият робот сигурно ще възкликне: " Видях! ". Е, може би няма да го каже на глас, тъй като още няма глас, само че зрение сигурно ще има.
С " очите “ на роботите докторантът в Техническия университет – филиал Пловдив е почнал да се занимава още като студент в бакалавърската стeпен на образованието си. После и като магистър в същия ВУЗ. Но в този момент, както самичък той споделя е решил да навлезе по-дълбоко в роботиката към този момент от научна позиция. И по този начин избира тематика за дисертацията си: " Разработка на логаритми за ръководство на роботи-манипулатори посредством компютърно зрение “.
Инж. Стоянов е безапелационен, че самичък е избрал своята докторска тематика, само че е признателен на своите научни ръководители доцент доктор Никола Шакев и доцент доктор Сивил Ахмед, както и на проф. доктор Андон Топалов за насоките, които са му дали. " Те също са работили и работят с роботи, тъй че аз не стъпвам на голо поле. В докторантурата към този момент ще диря доста по-високи и по-конкретни резултати – ръководство на манипулатори с образна противоположна връзка. Докторантурата ми е задочна и ще продължи 4 години. През това време работя като помощник в Техническия университет – филиал Пловдив и повеждам лабораторни извършения на студенти. “ - изяснява младият докторант.
Като академик, инж. Тихомир Стоянов смята, че би трябвало да се върне обратно във времето, с цел да разбере по кое време хората са решили да дадат очи на роботите. " Още от 60-те години откогато има роботи, хората се пробват да им дадат " очи “. Защото виждащият робот е по-ефективен, а и тъй като невиждащият робот може да се окаже рисков за индивида. Опитвам да развия такива логаритми, които посредством периферни устройства за зрение да подаваме сигнали към робота и той да разпознава предмети. Това става посредством датчик за компютърно зрение и логаритми за различаване на облици. “ - изяснява инж. Стоянов.
В ръководството на робота има доста математика, с която младият академик е на " ти “. За дисертацията си употребява роботите и камерите, с които университетът Техническият университет – филиал Пловдив разполага. Големият въпрос е до каква степен може да ги накара да работят дружно. За " роботската “ част на дисертационния си труд той разполага с роботизирана мобилна платформа, с роботизирана ръка, и 2D-камера – точно тях би трябвало да научи да работят дружно, с цел да станат мобилен манипулатор. Ако реши да усложни задачата си, тъй че зрението на мобилния манипулатор да бъде 3D, тогава ще би трябвало да добави лазерен далекомер плюс разнообразни логаритми за ръководство. " С камерата получавам информация за една двумерна низина, до момента в който роботът се движи в тримерното пространство.
Това е компликация, която би трябвало да преодолеем дружно с моя робот. Ако и камерата е 3D изчисленията стават по-сложни и целият развой става по-бавно. Така че пробвам изчисленията да не са толкоз комплицирани и дълги, а роботът да се движи относително добре в тримерното пространство. “ - изяснява инж. Тихомир Стоянов. Когато завърши с всички проучвания ще има логаритми с образна противоположна връзка за ръководство на робота. Тези логаритми ще могат да служат и на други роботи да прогледнат, откакто се създадат спомагателни настройки, несъмнено.
Всъщност логаритмите, които планирам може би ще имат изкуствен интелект, който употребява невронни мрежи и размита логичност, с цел да видя дали няма по този начин да реализира по-добри резултати, разяснява същността на своята докторантура Тихомир Стоянов. Той обаче си задава и философският въптрос: ами ако с работата си направи по този начин, че изкуственият разсъдък надделее над човешкия? Дали тогава роботите ще имат потребност от хората? “Не мисля, че това е допустимо, само че като академик би трябвало да позволявам и това.
Във всеки случай в моята работа изрично ползвам първия принцип на роботиката, разказан от Айзък Азимов – роботът не може с деяние или безучастие на навреди на индивида. “ - заключи инж. Тихомир Стоянов. Той смята, че зрението, което ще даде на своя робот, може да се употребява и в разнообразни промишлености. Виждащият робот ще може освен да заварява, само че и да си инспектира качеството на заварката. Зрението на робота може да се употребява и в медицината, като да вземем за пример в медицинските роботи " Да Винчи “. Автопилотите на роботизираните коли също имат потребност от положително зрение.
С " очите “ на роботите докторантът в Техническия университет – филиал Пловдив е почнал да се занимава още като студент в бакалавърската стeпен на образованието си. После и като магистър в същия ВУЗ. Но в този момент, както самичък той споделя е решил да навлезе по-дълбоко в роботиката към този момент от научна позиция. И по този начин избира тематика за дисертацията си: " Разработка на логаритми за ръководство на роботи-манипулатори посредством компютърно зрение “.
Инж. Стоянов е безапелационен, че самичък е избрал своята докторска тематика, само че е признателен на своите научни ръководители доцент доктор Никола Шакев и доцент доктор Сивил Ахмед, както и на проф. доктор Андон Топалов за насоките, които са му дали. " Те също са работили и работят с роботи, тъй че аз не стъпвам на голо поле. В докторантурата към този момент ще диря доста по-високи и по-конкретни резултати – ръководство на манипулатори с образна противоположна връзка. Докторантурата ми е задочна и ще продължи 4 години. През това време работя като помощник в Техническия университет – филиал Пловдив и повеждам лабораторни извършения на студенти. “ - изяснява младият докторант.
Като академик, инж. Тихомир Стоянов смята, че би трябвало да се върне обратно във времето, с цел да разбере по кое време хората са решили да дадат очи на роботите. " Още от 60-те години откогато има роботи, хората се пробват да им дадат " очи “. Защото виждащият робот е по-ефективен, а и тъй като невиждащият робот може да се окаже рисков за индивида. Опитвам да развия такива логаритми, които посредством периферни устройства за зрение да подаваме сигнали към робота и той да разпознава предмети. Това става посредством датчик за компютърно зрение и логаритми за различаване на облици. “ - изяснява инж. Стоянов.
В ръководството на робота има доста математика, с която младият академик е на " ти “. За дисертацията си употребява роботите и камерите, с които университетът Техническият университет – филиал Пловдив разполага. Големият въпрос е до каква степен може да ги накара да работят дружно. За " роботската “ част на дисертационния си труд той разполага с роботизирана мобилна платформа, с роботизирана ръка, и 2D-камера – точно тях би трябвало да научи да работят дружно, с цел да станат мобилен манипулатор. Ако реши да усложни задачата си, тъй че зрението на мобилния манипулатор да бъде 3D, тогава ще би трябвало да добави лазерен далекомер плюс разнообразни логаритми за ръководство. " С камерата получавам информация за една двумерна низина, до момента в който роботът се движи в тримерното пространство.
Това е компликация, която би трябвало да преодолеем дружно с моя робот. Ако и камерата е 3D изчисленията стават по-сложни и целият развой става по-бавно. Така че пробвам изчисленията да не са толкоз комплицирани и дълги, а роботът да се движи относително добре в тримерното пространство. “ - изяснява инж. Тихомир Стоянов. Когато завърши с всички проучвания ще има логаритми с образна противоположна връзка за ръководство на робота. Тези логаритми ще могат да служат и на други роботи да прогледнат, откакто се създадат спомагателни настройки, несъмнено.
Всъщност логаритмите, които планирам може би ще имат изкуствен интелект, който употребява невронни мрежи и размита логичност, с цел да видя дали няма по този начин да реализира по-добри резултати, разяснява същността на своята докторантура Тихомир Стоянов. Той обаче си задава и философският въптрос: ами ако с работата си направи по този начин, че изкуственият разсъдък надделее над човешкия? Дали тогава роботите ще имат потребност от хората? “Не мисля, че това е допустимо, само че като академик би трябвало да позволявам и това.
Във всеки случай в моята работа изрично ползвам първия принцип на роботиката, разказан от Айзък Азимов – роботът не може с деяние или безучастие на навреди на индивида. “ - заключи инж. Тихомир Стоянов. Той смята, че зрението, което ще даде на своя робот, може да се употребява и в разнообразни промишлености. Виждащият робот ще може освен да заварява, само че и да си инспектира качеството на заварката. Зрението на робота може да се употребява и в медицината, като да вземем за пример в медицинските роботи " Да Винчи “. Автопилотите на роботизираните коли също имат потребност от положително зрение.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ