Доц. д-р Христо Паунов: Дезорганизацията в Парламента води до неспособност да се излъчи правителство
Доц. доктор Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършил е Образцова математическа гимназия " Акад. Кирил Попов ", след което " Право " в Юридическия факултет на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". През 1999 година, след конкурс, стартира работа в ЮФ на ПУ " Паисий Хилендарски ", където преподава и сега в катедра " Публичноправни науки ". Защитил е дисертационен труд в Института за страната и правото при Българската академия на науките и има добита научна степен " лекар по право ". Доцент е по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ".
- Доц. Паунов, изненадаха ли ви с нещо изборните резултати?
- Не съм изключително сюрпризиран от изборните резултати. Може би връщането в Народното събрание на партията Има Такъв Народ частично беше ненадейно, само че техният напредък, съгласно мен се дължи на обстоятелството, че водачът на тази партия, който има към момента много почитатели, засилва своята активност по време на предизборната акция. Високият резултат на " Възраждане “ ненапълно също е изненада за мен – изяснявам си го частично с самодейността за референдума за отбрана на българския лев, който те предизвикаха.
Изборните резултати обаче направиха и нещо друго. Развенчаха мита на така наречен " хартиена коалиция “, че изборната интензивност е ниска, тъй като хора се опасяват да гласоподават с машини и по тази причина не отиват да дадат своя избор. На парламентарните избори на 02.10.2022 година, когато се гласоподава единствено машинно, гласоподаваха 2 601 963 гласоподаватели. На 02.04.2023 година се гласуваше с хартиени бюлетини и машини, които бяха сведени до принтери за бюлетини - гласоподаваха 2 679 234 души. Разликата е единствено към 78 000 гласа – едва ли това е задоволително основателно, с цел да се вършат сходни изказвания.
- Само неналичието на богати спонсори за масирана телевизионна реклама ли е повода отвън 49 Народно събрание да останат " Български напредък “, за които настояват, че са президентски план, и " Левицата “?
- " Български напредък “ бяха много безлични като парламентарно държание в 48-то Народно заседание. И сякаш не заеха твърда, ясна и безапелационна позиция по отношение на това дали са " президентски план “ или " генерална подготовка “ за подобен. " Левицата “ е нова коалиция, само че с много " остарели муцуни “ в нея. Може ми трябваше да си останат обединени под някаква форма с " Отровното трио “. А по отношение на спонсорите – всички участници в изборите заявяват своите разноски за предизборна акция, тъй че може да забележим кой какъв брой пари е изхарчил публично и защо.
- Какво ви приказва фактът, че водачите на влизащите в 49 Народно събрание към момента не са коментирали изборните резултати?
- Говори за нерешителност, за много по-обрана откъм страсти следизборна еуфория, за предпочитание за професионален, а не припрян разбор на резултатите. А за какво не и за неофициални договаряния по отношение на съставянето на предстоящ кабинет.
Ситуацията в двата изборни региона в Пловдив е забавна – в града печели ПП-ДБ, в региона ГЕРБ-СДС. Кой е спечелилият и кой губещият съгласно вас?
- С тези близки резултати е мъчно да се каже кой печели и кой губи. Според мен борбата занапред следва на локалните избори през есента.
- Пловдив-град роди феномен с рекорден брой преференции на един, към този момент сигурен, народен представител от бъдещия парламент – Манол Пейков. Защо към момента са единици претендентите, които се ангажират със съществени публични дела?
- Не бих определил този факт като " феномен “. По-скоро господин Пейков е пловдивчанин, който стана прочут в последно време с някои свои дела, които бяха припознати от избрани хора като значими. Доколкото съм осведомен, той съобщи в обществените мрежи, че ще взе участие в локалните избори, което пък води и до въпроса къде му е мястото – в Народното събрание, като народен представител, или в локалната власт, като възможен кандидат-кмет. Дано това " раздвоение “ не му изиграе неприятна смешка.
- 6-партиен парламент, формиран от антагонистични партии, първите две политически сили се заляха с много тиня. Как ще работят в името на хората и на страната? Кое може да ги сплоти?
- Народните представители в Народното събрание съставляват освен своите гласоподаватели, а целия народ – по този начин е по Конституция. Стремежът към добруването на целия български народ е сплотяващ идея, която би трябвало да се споделя от всички наши представители в Народното събрание.
- Най-важният въпрос е ще има ли държавно управление? С чий мандат? Каква е вероятността на есен да има нови предварителни парламентарни по едно и също време с локалните избори?
- На този въпрос отговор ще даде конституционната процедура по сформиране на държавно управление, която е уредена в член 99 на нашия главен закон. България е парламентарна република по Конституция. От волята, желанието за разговор и мисълта за общото богатство на депутатите зависи дали ще има постоянно определено държавно управление. На този стадий най-малко не трябва да се мисли за вероятността да има нови предварителни парламентарни по едно и също време с локалните избори.
- Вече две години България е в политическа рецесия и не може да излезе от изборната серпантина. Време ли е да се мисли за смяна на политическия модел у нас?
- При един хетерогенен парламент партиите, показани в него, не могат да се схванат даже по съществени въпроси. Народните представители би трябвало да схванат, че главната функционалност на Народно събрание е законодателната. 45-тото Народно събрание работи единствено 26 дни. 46-то - към два месеца. 48-то Народно събрание работи интензивно към 3 месеца. Виждахме една доста огромна анархия на болшинството в Народното събрание. Тя води до некадърност да се излъчи държавно управление. Живеем в изискванията на парламентарна република, при която би трябвало да се образува държавно управление от Народно събрание, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Когато имаме спешна обстановка и не може да се хомогенизира парламентарното болшинство, това " налива вода в мелницата “, наречена " смяна на политическия модел “.
- Доц. Паунов, изненадаха ли ви с нещо изборните резултати?
- Не съм изключително сюрпризиран от изборните резултати. Може би връщането в Народното събрание на партията Има Такъв Народ частично беше ненадейно, само че техният напредък, съгласно мен се дължи на обстоятелството, че водачът на тази партия, който има към момента много почитатели, засилва своята активност по време на предизборната акция. Високият резултат на " Възраждане “ ненапълно също е изненада за мен – изяснявам си го частично с самодейността за референдума за отбрана на българския лев, който те предизвикаха.
Изборните резултати обаче направиха и нещо друго. Развенчаха мита на така наречен " хартиена коалиция “, че изборната интензивност е ниска, тъй като хора се опасяват да гласоподават с машини и по тази причина не отиват да дадат своя избор. На парламентарните избори на 02.10.2022 година, когато се гласоподава единствено машинно, гласоподаваха 2 601 963 гласоподаватели. На 02.04.2023 година се гласуваше с хартиени бюлетини и машини, които бяха сведени до принтери за бюлетини - гласоподаваха 2 679 234 души. Разликата е единствено към 78 000 гласа – едва ли това е задоволително основателно, с цел да се вършат сходни изказвания.
- Само неналичието на богати спонсори за масирана телевизионна реклама ли е повода отвън 49 Народно събрание да останат " Български напредък “, за които настояват, че са президентски план, и " Левицата “?
- " Български напредък “ бяха много безлични като парламентарно държание в 48-то Народно заседание. И сякаш не заеха твърда, ясна и безапелационна позиция по отношение на това дали са " президентски план “ или " генерална подготовка “ за подобен. " Левицата “ е нова коалиция, само че с много " остарели муцуни “ в нея. Може ми трябваше да си останат обединени под някаква форма с " Отровното трио “. А по отношение на спонсорите – всички участници в изборите заявяват своите разноски за предизборна акция, тъй че може да забележим кой какъв брой пари е изхарчил публично и защо.
- Какво ви приказва фактът, че водачите на влизащите в 49 Народно събрание към момента не са коментирали изборните резултати?
- Говори за нерешителност, за много по-обрана откъм страсти следизборна еуфория, за предпочитание за професионален, а не припрян разбор на резултатите. А за какво не и за неофициални договаряния по отношение на съставянето на предстоящ кабинет.
Ситуацията в двата изборни региона в Пловдив е забавна – в града печели ПП-ДБ, в региона ГЕРБ-СДС. Кой е спечелилият и кой губещият съгласно вас?
- С тези близки резултати е мъчно да се каже кой печели и кой губи. Според мен борбата занапред следва на локалните избори през есента.
- Пловдив-град роди феномен с рекорден брой преференции на един, към този момент сигурен, народен представител от бъдещия парламент – Манол Пейков. Защо към момента са единици претендентите, които се ангажират със съществени публични дела?
- Не бих определил този факт като " феномен “. По-скоро господин Пейков е пловдивчанин, който стана прочут в последно време с някои свои дела, които бяха припознати от избрани хора като значими. Доколкото съм осведомен, той съобщи в обществените мрежи, че ще взе участие в локалните избори, което пък води и до въпроса къде му е мястото – в Народното събрание, като народен представител, или в локалната власт, като възможен кандидат-кмет. Дано това " раздвоение “ не му изиграе неприятна смешка.
- 6-партиен парламент, формиран от антагонистични партии, първите две политически сили се заляха с много тиня. Как ще работят в името на хората и на страната? Кое може да ги сплоти?
- Народните представители в Народното събрание съставляват освен своите гласоподаватели, а целия народ – по този начин е по Конституция. Стремежът към добруването на целия български народ е сплотяващ идея, която би трябвало да се споделя от всички наши представители в Народното събрание.
- Най-важният въпрос е ще има ли държавно управление? С чий мандат? Каква е вероятността на есен да има нови предварителни парламентарни по едно и също време с локалните избори?
- На този въпрос отговор ще даде конституционната процедура по сформиране на държавно управление, която е уредена в член 99 на нашия главен закон. България е парламентарна република по Конституция. От волята, желанието за разговор и мисълта за общото богатство на депутатите зависи дали ще има постоянно определено държавно управление. На този стадий най-малко не трябва да се мисли за вероятността да има нови предварителни парламентарни по едно и също време с локалните избори.
- Вече две години България е в политическа рецесия и не може да излезе от изборната серпантина. Време ли е да се мисли за смяна на политическия модел у нас?
- При един хетерогенен парламент партиите, показани в него, не могат да се схванат даже по съществени въпроси. Народните представители би трябвало да схванат, че главната функционалност на Народно събрание е законодателната. 45-тото Народно събрание работи единствено 26 дни. 46-то - към два месеца. 48-то Народно събрание работи интензивно към 3 месеца. Виждахме една доста огромна анархия на болшинството в Народното събрание. Тя води до некадърност да се излъчи държавно управление. Живеем в изискванията на парламентарна република, при която би трябвало да се образува държавно управление от Народно събрание, което да бъде отговорно пред Народното събрание. Когато имаме спешна обстановка и не може да се хомогенизира парламентарното болшинство, това " налива вода в мелницата “, наречена " смяна на политическия модел “.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ