Адвокат от Пловдив за процедурата по отстраняване на Гешев: Това е линч!
Адвокат Росен Димитров, член на Адвокатска колегия-Пловдив, изпрати сигнал с кардинални причини за тежки нарушавания от страна на членове на Висшия правосъден съвет при провеждането на процедурата по предварително освобождение на основния прокурор.
Сигналът е изпратен до електронните пощи на Висш съдебен съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет и е препратен до основния прокурор, написа изданието " Епицентър ".
" Уважаеми дами и господа, членове на Висш съдебен съвет, депозирам този сигнал за уронване престижа на правосъдната система против всеки един от Вас в качеството му на член на Висш съдебен съвет, както и против Висш съдебен съвет като групов орган. Правя това с ясното схващане, че липсва механизъм, по който да се развие и осъществя такава процедура по мое /обществено/ искане.
Липсва обаче и процедура по която да се осъществя отговорността на основния прокурор за уронване на престижа на правосъдната власт, само че това не Ви попречи да организирате произвеждане при липса на правила, несъмнено като " хибриден " развой от доцент, министър на правораздаването ", показва юристът.
Според него, с дейностите и бездействията си, членовете на Съвета освен са уязвили престижа на правосъдната власт, само че са сринали и " дребното останало доверие " в същата, а обществено съвещание по тематиката адв. Димитров дефинира като " линч ".
Според него, изразът " политически отпадък ", за който основният прокурор е изправен " на съд " е изваден от подтекста. " Твърдя, че правилният израз " Политически отпадък, оправдавам се за този израз ", произнесен от, кореспондира с правото на свободно изложение съгласно Европейски съд по правата на човека и Конституция на Република България ", декларира адв. Димитров.
Ето и цялостния текст на писмото:
До: Висш съдебен съвет, ИВСС
Копие до: Главния прокурор на Република България и всички членове на Висш съдебен съвет
СИГНАЛ ЗА НАКЪРНЯВАНЕ ПРЕСТИЖА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
От: юрист Росен Димитров Димитров, член на Адвокатска гилдия – гр. Пловдив с персонален № 1800135540
Срещу: Висш съдебен съвет, като групов орган и против всеки един член на Висш съдебен съвет в качеството му на подобен.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА Висш съдебен съвет,
Подавам този сигнал за уронване престижа на правосъдната система против всеки един от Вас в качеството му на член на Висш съдебен съвет, както и против Висш съдебен съвет като групов орган. Правя това с ясното схващане, че липсва механизъм, по който да се развие и осъществя такава процедура по мое /обществено/ искане.
Липсва обаче и процедура по която да се осъществя отговорността на основния прокурор за уронване на престижа на правосъдната власт, само че това не Ви попречи да организирате произвеждане при липса на правила, несъмнено като ``хибриден`` развой от доцент, министър на правораздаването.
На 08.06.2023 година бе извършено съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет по две оферти, а точно:
- Предложението от членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на основния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев заради съществуване на условия по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България за тежко нарушаване на служебните отговорности, изразяващо се в несъвместима интервенция в следствието посредством предоставяне на устни инструкции на органите на досъдебното произвеждане, каквито пълномощия основният прокурор няма.
- Предложение от членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на основния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев заради съществуване на условия по член 129, алинея 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, а точно дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт, посредством изричане на думите ``политически боклук``, а също и употребена лексика, интонация и жестове, с което е в несъгласие с етичните правила и толерантността.
Този сигнал до Вас е заради това, че съгласно мен и съгласно голяма част от жителите на Република България с дейностите и бездействията, само че с приоритет на дейностите, освен че накърнихте престижа на правосъдната власт, а сринахте и дребното останало доверие в същата.
Поради това депозирам актуалното искане, което се състои от девет точки, за краткост синтезирани, както следва:
1. Трибунал при липса на процесуални правила.
2. Необоснованост в предложение за преустановяване на пълномощия и отвод от даване на претекстове за отдръпването му.
3. Грубо тъпчене на етичните стандарти, както и невъзпитаност и взаимни насмешки.
4. Нарушен стандарт за самостоятелност и безпристрастност.
5. Недопустим напън над " очевидци ".
6. Непредвидими и пагубни бъдещи последствия за цялата правосъдна система.
7. Опасност от бъдещо наказание на страната от действието на противоконституционен закон.
8. Връзка със " Съдебен спор " и " Съдби на кръстопът ".
9. Заключение.
Моля да имате поради, че с актуалното жегвам кардинални въпроси, в резултат на по този начин извършеното обществено съвещание (което аз дефинирам като линч), без значение от личността на ``подсъдимия``. Тези въпроси са по отношение на върховенството на закона, гарантирането правото на отбрана, свободата на изложение на мнение, правото на обективен правосъден развой, правото на ценене на персоналния и фамилния живот, възбраната за корист с права.
Поради това апелирам, да не бъда определян като ``защитник``, ``повереник``, ``адвокат`` или ``процесуален представител`` на основния прокурор, все термини, употребявани от Вас във връзка с адв. Томова.
I. Трибунал при липса на процесуални правила.
От излъчването на съвещанието стана ясно, че този самобитен ``процес`` против основния прокурор (според множеството от Вас ``Главен виновник`` заради, което по-долу ще го назовавам и така) се организира при липса на регламентирани процесуални правила и ред, гарантиращи правата и ползите на участващите в процеса, както и държавния – публичен интерес, доколкото основният прокурор, с изключение на в персонално качество бе изправен на ``съд`` и като представител на институцията Главен прокурор, доколкото такава към момента съществува съгласно Конституцията.
Поради това министърът на правораздаването, като председателстващ съвещанието дефинира този развой като ``хибриден`` подобен, взаимстващ правила от разнообразни процесуални закони.
Тази липса на правила ме кара да дефинира процеса против основния прокурор като ``трибунал ad hoc``, редът по който се дефинира не от закона, а от свободната воля на болшинството от Вас - негови членове. Последното значи, че разпоредбите, по които се преглежда най-значимото все още ``дело`` в страната, се дефинират ``в движение``, без предварителна процедура, а съгласно волята на болшинството от Вас, играещо роля на по-силния!
Последното ме предизвика да дефинира процеса като самобитен ``инквизиционен процес``, мек вид на който е ``народен съд``, който авансово е определил ``решението`` (присъдата). Предвид това, събираните от Вас доказателства ще бъдат нагласявани по отношение на ``решението`` (присъдата), вместо да е противоположното - ``решението`` (присъдата) да са въз основа на доказателствата.
Употребявам термините ``решение`` (присъда) предизвикан от Вас, които използвахте разнообразни термини във връзка с отбраната на основния прокурор, а точно ``защитник``, ``процесуален представител``, ``повереник``, които прелестно знаете – имат друг процесуален смисъл и са разнообразни страни в процеса.
Въпреки неналичието на нормативна рамка, по която следва да се организира тази процедурата, Вие организирате същата, вместо да спрете производството до разработване на правила.
Според мен провеждането на процедура ``хибриден процес`` (по думите на доцент Ат. Славов), при липса на правила и ред, гарантиращи правда, съставлява жестоко накърняване на престижа на правосъдната власт и е съображение за отказ на всеки един от Вас в персонално качество и за саморазпускането на този състав на Висш съдебен съвет като групов орган!
II.Необоснованост в предлагането за преустановяване на пълномощия и отвод от даване на претекстове за отдръпването му.
По време на съвещанието вносителите на първото предложение за предварително освобождение на основния провинен, отдръпнаха настояването си. Това провокира дълги диспути, които бяха избрани от разнообразни публични персони като шок, цирк, фарс и други
Нещо повече! След отдръпването на предлагането, прок. Калина Чапкънова съобщи, че имала претекстове за отдръпването, само че нямало да ги изложи заради това, че липсвало закон, който да я задължава да стори това.
Това отдръпване съгласно мен би могло да значи няколко неща:
Прибързано и преднамерено направено искане, при първична липса на информация за съответните дейности на основния прокурор, които могат да са съображение за предварителното му освобождение.
Направено искане при налична информация, че основният прокурор не е осъществил интервенция в следствието.
Която и от двете варианти да е налице, съгласно мен би могло да значи следното: липса на професионализъм; непозволен външен напън за предприемане на действието; ненадейно осъзнато предпочитание за премахване на основния прокурор; елементарен опит да се ``изпробва`` процедурата по освобождението му, пък ``ако мине`` или съчетанието от няколко от посочените.
При всички положения обаче настояването е безпричинно, което демонстрира преднамереност, персонално отношение, преднамереност – все качества, несъвместими с морала и етиката на магистратите, каквито са вносителите, което е второ съображение за преустановяване на процедурата, за отказ на всеки един от вносителите на сигнала и за саморазпускането на този състав на Висш съдебен съвет като групов орган, позволил до разглеждане всъщност на настояването!
III. Грубо тъпчене на етичните стандарти, невъзпитаност и взаимни насмешки.
По време на дебата (или по-скоро на препирните), когато бе отдръпването на първото предложение от вносителите, показахте персонално пренебрежение един към различен, граничещо с злост, като взаимно се иронизирахте и подигравахте.
Публично членове на състава на ``съда``, бидейки висши магистрати, висши фигури в правосъдната система и ръководители на структури на същата, се питаха дали знаят за разликата сред ``оттеглянето`` на искане и ``отказът`` от искане.
Повдигнахте въпроса дали настояването за отдръпване на първото предложение има темперамент на ``оттегляне`` или на ``отказ`` от ``иск`` и какви би следвало да са дейностите на ``съда``, както и какви са ``процесуалните`` последствия на това деяние, несъмнено от вносителя като ``оттегляне``.
Съдията Вероника Имова (ако не бъркам) направи прилика с наказателния развой, при който не съществува опцията за отдръпване на обвинителен акт, а прокурорът може единствено да не поддържа обвинителната си теза. При всички положения обаче отдръпване не може да има от ``вносителя``
Това от своя страна значи, че част от Вас, приравняват ``процеса`` против основния провинен на углавен подобен, за който би следвало да се ползват разпоредбите на наказателните закони, а други го смятат за цивилен, за който важат разнообразни правила – тези от гражданските такива.
Според мен това ``незнаене`` на използваните правила и процесуалния ред от членовете на състава на ``съда`` води до гадаене на изправеното пред ``съда`` лице за реда по който се развива процедурата, която ще докара до осъществяване на неговата отговорност.
Това гадаене освен фрапантно нарушава правото на отбрана на ``изправения пред съда``, само че и срутва доверието на обществеността в правосъдната система в целокупност, заради което се явява и независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда``, както и за разпускането на ``съда`` като групов орган.
Разбира се, това е и съображение за започване на същата процедура – за ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Нарушен стандарт за самостоятелност и безпристрастност.
Обръщам вниманието на обществото, че по време на ``процеса`` против основния провинен, бе осъществено съвместяване на процесуални качества на ``обвинители`` и ``съдии`` (членове на решаващия орган).
Българските процесуални закони, от които по прилика взаимствате правила по хибридния развой против основния провинен, Конституцията на Република България, както и интернационалните правни актове не позволяват съвместяването в едно на процесуални качества на жалбоподател/и (в случая предлагащ/и) или ``обвинител/и`` и решителен орган, произнасящ се всъщност на изхождащото от самия него искане (обвинение).
В случая шестима прокурори по първото искане и четирима по второто съвместяват в едно качествата на искащи предварителното освобождение на основния провинен ``обвинители``, като в това време са и в състава на решаващия орган ``съдии`` в същото произвеждане.
По време на ``делото`` член от състава на ``трибунала`` направи доказателствено искане на ``разпит`` или както сами го определихте ``изслушване`` на очевидец. Оставям настрани обстоятелството, че откакто това чуване няма темперамент на разпит, изслушваният не би трябвало да има качеството на ``свидетел``. Няма да жегвам и въпроса за отговорността му за лъжествидетелстване и дали изобщо ``свидетелят`` в този самобитен ``хибриден`` развой носи такава.
Ще засегна обаче въпроса за направеното искане от страна на един от ``съдиите`` в процеса (като член от състава на трибунала) за чуване на ``свидетеля`` Борислав Сарафов.
Това искане бе дефинирано от нея с основанието за ``оборване`` на ``показанията`` на прежде разпитания ``свидетел`` Ясен Тодоров.
Получи се по този начин, че член на състава на ``съда`` самичък изисква и събира доказателства за ``виновността`` на изправеното пред ``съда`` лице.
Това е непримирима несъответственост с главния принцип на правото за самостоятелност и безпристрастност на решаващия орган, като неналичието на безпристрастност у състава и неговите членове в персонално качество е още едно независимо съображение за отказ на ``съдията`` направил настояването, както и на целия състав на ``съда``, позволил тази непозната в международната история и процедура ``юридическа вакханалия`` и фрапантно ``издевателство`` над ``изправеното пред съда`` лице.
Недопустим напън над ``свидетели``.
Силно усещане оставиха у мен ``разпитите``, избрани от Вас като ``изслушване`` на двама ``свидетели`` – св. Ясен Тодоров и св. Марчела Панталеева. Сами определихте, че това деяние не съставлява ``разпит на свидетел`` в процесуален смисъл, от което би следвало ``свидетелят`` да не носи присъщите му отговорности и отговорност, присъщи за ``обичайните`` правосъдни процеси. Вероятно заради това ``свидетелите`` не бяха предизвестени за отговорността им за лъжесвидетелстване по член 290 от Наказателен кодекс.
Въпреки че съгласно самите Вас действието няма темперамент на разпит, а на чуване, Вие ``запазихте`` термина ``свидетели`` на лицата, които изслушвате (разпитвахте). Публично им задавахте неприемливи въпроси, като осъществихте недопустим напън върху тях.
Всичко това без да спазите задължението си да им разясните събитията по член 121 Наказателно-процесуален кодекс и правата им по член 122 от Наказателно-процесуален кодекс, както и отговорността по член 290 от Наказателен кодекс.
На ``свидетеля`` Ясен Тодоров, макар неналичието на обвързване за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, присъщи за свиделите, какъвто той в тази ситуация не е, обществено задавахте въпроси от неговата персонална сфера по отношение на членовете на фамилията му и тяхната релация с ``изправеното пред съда`` лице.
На ``свидетеля`` Марчела Панталеева, макар неналичието на обвързване за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, присъщи за свиделите, каквато тя в тази ситуация не е, обществено задавахте (прок. Чапкънова, в случай че не бъркам) въпроси какво значи ``главният прокурор да е обезпокоен и объркан``, както и какво означавало ``върхова точка``!
С тези дейности от Ваша старана, които аз дефинирам като безобразно нахлуване в персоналната сфера на ``свидетелите`` и като неприемливо прилепяне на същите за добиване на мечтана информация за ``виновността`` на ``изправения пред съд`` от страна на членове на решаващия състав, Вие образно реализирахте средновековния инквизизионен развой, а в по-ново време процесът на ``Народния съд``.
Това също е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
С предлагането за предварително преустановяване на пълномощията на основния прокурор на посоченото съображение, заради отправена обидна подготовка, чрез израза ``политически боклук``, в това число посредством непристойни интонация и жестове, Вие създавате рисков казус, ``заканвате се``, ``заплашвате`` всеки предстоящ основен прокурор, а и на всеки един магистрат, който не е комфортен на ``политическия боклук`` или ``политическия елит`` да бъде отхвърлен поради думи, изрази, жестове и мимики!
Тук е мястото да вметна, че изразът, за който основният прокурор е изправен на ``съд`` е изваден от подтекста. Точният използван израз е следният:
``Политически отпадък, оправдавам се за този израз.``
Изваждайки думи от подтекста неприкрито демонстрирате своята заинтригуваност от изхода на ``делото`` евентуално, с цел да угодите на избрани лица, отвън правосъдната система.
Дори да приемем, че изразът “политически отпадък " е прецизен и неизваден от подтекста, той съгласно мен не е произнесен към избран политик или политическа партия. Този израз е метафора за тези политици, които са нарушили закона. Няма жител, който да е срещу в Република България политиците, които са злоупотребили и виновността им е потвърдена да бъдат отстранени от политиката и избрани като ``политически боклук``.
Твърдя, че правилният израз ``Политически отпадък, оправдавам се за този израз`` кореспондира с правото на свободно изложение съгласно Европейски съд по правата на човека и Конституция на Република България.
Напомням още, че Върховен административен съд дефинира термина ``шпицкоманда`` на господин Бойко Атанасов като независимост на изложение а не нарушаване на етичните правила /за информация съдията Магдалинчев/.
Това съображение за предварително освобождение от служба на основния прокурор, слага пред обществото, пред което обществено реализирате ``процеса``, доста въпроси. Част от тях са: Ако поради думи и мимики може да бъде отхвърлен основен прокурор, какво може да бъде сторено на един елементарен работещ човек? Удобен и безмълвен ли ще е идващият основен прокурор? Страхува ли Висш съдебен съвет идващият основен прокурор и всеки един магистрат?
Убеден съм, че и сами може да развиете тезата ми и да си самозададете още доста въпроси!
Това е още едно независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Опасност от бъдещо наказание на страната от действието на противоконституционен закон.
Като висши магистрати и ръководители на правосъдната система, Ви е известно, че признатите промени, препоръчани от служебния министър на правораздаването Крум Зарков, известни в обществото като ``Механизъм за следствие и надзор на основния прокурор`` са противоконституционни.
Според мен прелестно знаете, че тези промени ще бъдат оповестени за противоконституционнни от Конституционен съд, каквото искане към този момент има.
Твърдя, че са Ви известни, тъй като евентуално сте осведомени със мнението на Върховния касационен съд, импортирано в предходния Парламент, с които Върховен касационен съд безусловно се подигра с ``неизвестния`` основател на измененията.
В случай че не сте осведомени, може да попитате арбитър Галина Захарова, която също е член на Висш съдебен съвет /В този смисъл върша доказателствено искане арбитър Захарова да обясни обществено мнението на Върховен касационен съд до предходното Народно събрание с вх. № КП – 48 – 312 – 00 – 1 от 10.01.2023 г./
Според тези промени нужното болшинство за предварително освобождение на основния прокурор е 13, а не 17 гласа във Висшия правосъден съвет.
Известно Ви е и настояването на основния прокурор до Конституционен съд за оповестяването на тези разпореждания за противоконституционни.
Въпреки това обаче неглижирахте това висящо пред Конституционен съд дело и не спряхте ``процеса`` до произнасянето на Конституционен съд, както противоречив мен беше редно! Продължаването на ``процеса`` под действието на противоконституционни разпореждания, каквито сигурно са цитираните промени, основава бъдеща заплаха страната да бъде наказана на голямо обезщетение! /Справка Решение № 207 от 06.01.2020 г, по гр.д. № 4662/2019 година, трето Гражданско отделение по разказа на ВКС/
Твърдя, че обществото, пред което разпростирате ``процеса``, не желае и няма да одобри подобен резултат!
Продължаването на ``процеса`` затвърждава аргумента ми за случайния и преднамерен темперамент на процедурата. Нейните детайли не се вписват в границите на демократичните правила, заложени в българската Конституция! Както към този момент загатнах тя прилича на инквизицията, осъществена пред средновековието, изключително с бързането за вземането на главата на ``изправения пред съда``.
Това ``процесуално`` бързане за реализирането на отговорността на ``изправения`` пред ``съда`` е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Процедурата по предварително освобождение на основния прокурор поражда и доста други въпроси пред обществото. Част от тях към този момент засегнах нагоре. Те са: Така ли се развиват правосъдните производства? Така ли се съдят лицата? По подобен метод ли се разпитват очевидци? Наистина ли няма ред и процесуални правила? И доста други...
Поради това за огромна част от членовете на обществото правосъдният развой е подобен какъвто ни се показва в телевизионни излъчвания като ``Съдебен спор`` и ``Съдби на кръстопът``.
За мое голямо страдание, с този ``трибунал`` вие затвърдихте тяхната визия, че правосъдните процедури в Република България са прелестно онагледени от предаванията ``Съдебен спор`` и ``Съдби на кръстопът``.
Това също е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Заключение.
Моля да приемете този сигнал като искане за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` в производството по предварително освобождение на основния прокурор, за започване на процедура за уронване на престижа на правосъдната власт по отношение на всеки един от Вас и за разпускането на ``съда`` като групов орган.
В изискванията на вероятност, в случай че не уважите горното, настояването ми е да спрете коментираната процедура /трибунал ad hoc/ до произнасянето на Конституционния съд по следните каузи:
- дело № 9/2023 година по искане на основния прокурор за предоставяне на наложително пояснение на член 130, алинея 4, изр. 1 от Конституцията на Република България, а точно:
Прекратяват ли се функционалностите на Висшия правосъден съвет с приключване на мандата по член 130, ал.4, изр. 1 от Конституцията на Република България на изборните му членове?
Конституционно възможно ли е определените членове от професионалната квота на новия Висш правосъден съвет дружно с членовете по право да образуват нов състав на Висш съдебен съвет?
Конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат по член 130, алинея 4, изр. 1 от Конституцията на Република България да взема решения, в това число във връзка с ръководителите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на основния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на правосъдната власт?
- дело № 10/2023 година по искане на основния прокурор за определяне на противоконституционност на разпореждания, придобили социална известност като ``съдебна реформа`` и ``механизъм за следствие и надзор на основния прокурор.``
Сигналът е изпратен до електронните пощи на Висш съдебен съвет, Инспектората към Висш съдебен съвет и е препратен до основния прокурор, написа изданието " Епицентър ".
" Уважаеми дами и господа, членове на Висш съдебен съвет, депозирам този сигнал за уронване престижа на правосъдната система против всеки един от Вас в качеството му на член на Висш съдебен съвет, както и против Висш съдебен съвет като групов орган. Правя това с ясното схващане, че липсва механизъм, по който да се развие и осъществя такава процедура по мое /обществено/ искане.
Липсва обаче и процедура по която да се осъществя отговорността на основния прокурор за уронване на престижа на правосъдната власт, само че това не Ви попречи да организирате произвеждане при липса на правила, несъмнено като " хибриден " развой от доцент, министър на правораздаването ", показва юристът.
Според него, с дейностите и бездействията си, членовете на Съвета освен са уязвили престижа на правосъдната власт, само че са сринали и " дребното останало доверие " в същата, а обществено съвещание по тематиката адв. Димитров дефинира като " линч ".
Според него, изразът " политически отпадък ", за който основният прокурор е изправен " на съд " е изваден от подтекста. " Твърдя, че правилният израз " Политически отпадък, оправдавам се за този израз ", произнесен от, кореспондира с правото на свободно изложение съгласно Европейски съд по правата на човека и Конституция на Република България ", декларира адв. Димитров.
Ето и цялостния текст на писмото:
До: Висш съдебен съвет, ИВСС
Копие до: Главния прокурор на Република България и всички членове на Висш съдебен съвет
СИГНАЛ ЗА НАКЪРНЯВАНЕ ПРЕСТИЖА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
От: юрист Росен Димитров Димитров, член на Адвокатска гилдия – гр. Пловдив с персонален № 1800135540
Срещу: Висш съдебен съвет, като групов орган и против всеки един член на Висш съдебен съвет в качеството му на подобен.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА Висш съдебен съвет,
Подавам този сигнал за уронване престижа на правосъдната система против всеки един от Вас в качеството му на член на Висш съдебен съвет, както и против Висш съдебен съвет като групов орган. Правя това с ясното схващане, че липсва механизъм, по който да се развие и осъществя такава процедура по мое /обществено/ искане.
Липсва обаче и процедура по която да се осъществя отговорността на основния прокурор за уронване на престижа на правосъдната власт, само че това не Ви попречи да организирате произвеждане при липса на правила, несъмнено като ``хибриден`` развой от доцент, министър на правораздаването.
На 08.06.2023 година бе извършено съвещание на Пленума на Висш съдебен съвет по две оферти, а точно:
- Предложението от членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на основния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев заради съществуване на условия по член 129, алинея 3, т. 5 от Конституцията на Република България за тежко нарушаване на служебните отговорности, изразяващо се в несъвместима интервенция в следствието посредством предоставяне на устни инструкции на органите на досъдебното произвеждане, каквито пълномощия основният прокурор няма.
- Предложение от членове на Прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет за предварително освобождение от служба на основния прокурор на Република България Иван Стоименов Гешев заради съществуване на условия по член 129, алинея 3, т. 5, предл. последно от Конституцията на Република България, а точно дейности, които накърняват престижа на правосъдната власт, посредством изричане на думите ``политически боклук``, а също и употребена лексика, интонация и жестове, с което е в несъгласие с етичните правила и толерантността.
Този сигнал до Вас е заради това, че съгласно мен и съгласно голяма част от жителите на Република България с дейностите и бездействията, само че с приоритет на дейностите, освен че накърнихте престижа на правосъдната власт, а сринахте и дребното останало доверие в същата.
Поради това депозирам актуалното искане, което се състои от девет точки, за краткост синтезирани, както следва:
1. Трибунал при липса на процесуални правила.
2. Необоснованост в предложение за преустановяване на пълномощия и отвод от даване на претекстове за отдръпването му.
3. Грубо тъпчене на етичните стандарти, както и невъзпитаност и взаимни насмешки.
4. Нарушен стандарт за самостоятелност и безпристрастност.
5. Недопустим напън над " очевидци ".
6. Непредвидими и пагубни бъдещи последствия за цялата правосъдна система.
7. Опасност от бъдещо наказание на страната от действието на противоконституционен закон.
8. Връзка със " Съдебен спор " и " Съдби на кръстопът ".
9. Заключение.
Моля да имате поради, че с актуалното жегвам кардинални въпроси, в резултат на по този начин извършеното обществено съвещание (което аз дефинирам като линч), без значение от личността на ``подсъдимия``. Тези въпроси са по отношение на върховенството на закона, гарантирането правото на отбрана, свободата на изложение на мнение, правото на обективен правосъден развой, правото на ценене на персоналния и фамилния живот, възбраната за корист с права.
Поради това апелирам, да не бъда определян като ``защитник``, ``повереник``, ``адвокат`` или ``процесуален представител`` на основния прокурор, все термини, употребявани от Вас във връзка с адв. Томова.
I. Трибунал при липса на процесуални правила.
От излъчването на съвещанието стана ясно, че този самобитен ``процес`` против основния прокурор (според множеството от Вас ``Главен виновник`` заради, което по-долу ще го назовавам и така) се организира при липса на регламентирани процесуални правила и ред, гарантиращи правата и ползите на участващите в процеса, както и държавния – публичен интерес, доколкото основният прокурор, с изключение на в персонално качество бе изправен на ``съд`` и като представител на институцията Главен прокурор, доколкото такава към момента съществува съгласно Конституцията.
Поради това министърът на правораздаването, като председателстващ съвещанието дефинира този развой като ``хибриден`` подобен, взаимстващ правила от разнообразни процесуални закони.
Тази липса на правила ме кара да дефинира процеса против основния прокурор като ``трибунал ad hoc``, редът по който се дефинира не от закона, а от свободната воля на болшинството от Вас - негови членове. Последното значи, че разпоредбите, по които се преглежда най-значимото все още ``дело`` в страната, се дефинират ``в движение``, без предварителна процедура, а съгласно волята на болшинството от Вас, играещо роля на по-силния!
Последното ме предизвика да дефинира процеса като самобитен ``инквизиционен процес``, мек вид на който е ``народен съд``, който авансово е определил ``решението`` (присъдата). Предвид това, събираните от Вас доказателства ще бъдат нагласявани по отношение на ``решението`` (присъдата), вместо да е противоположното - ``решението`` (присъдата) да са въз основа на доказателствата.
Употребявам термините ``решение`` (присъда) предизвикан от Вас, които използвахте разнообразни термини във връзка с отбраната на основния прокурор, а точно ``защитник``, ``процесуален представител``, ``повереник``, които прелестно знаете – имат друг процесуален смисъл и са разнообразни страни в процеса.
Въпреки неналичието на нормативна рамка, по която следва да се организира тази процедурата, Вие организирате същата, вместо да спрете производството до разработване на правила.
Според мен провеждането на процедура ``хибриден процес`` (по думите на доцент Ат. Славов), при липса на правила и ред, гарантиращи правда, съставлява жестоко накърняване на престижа на правосъдната власт и е съображение за отказ на всеки един от Вас в персонално качество и за саморазпускането на този състав на Висш съдебен съвет като групов орган!
II.Необоснованост в предлагането за преустановяване на пълномощия и отвод от даване на претекстове за отдръпването му.
По време на съвещанието вносителите на първото предложение за предварително освобождение на основния провинен, отдръпнаха настояването си. Това провокира дълги диспути, които бяха избрани от разнообразни публични персони като шок, цирк, фарс и други
Нещо повече! След отдръпването на предлагането, прок. Калина Чапкънова съобщи, че имала претекстове за отдръпването, само че нямало да ги изложи заради това, че липсвало закон, който да я задължава да стори това.
Това отдръпване съгласно мен би могло да значи няколко неща:
Прибързано и преднамерено направено искане, при първична липса на информация за съответните дейности на основния прокурор, които могат да са съображение за предварителното му освобождение.
Направено искане при налична информация, че основният прокурор не е осъществил интервенция в следствието.
Която и от двете варианти да е налице, съгласно мен би могло да значи следното: липса на професионализъм; непозволен външен напън за предприемане на действието; ненадейно осъзнато предпочитание за премахване на основния прокурор; елементарен опит да се ``изпробва`` процедурата по освобождението му, пък ``ако мине`` или съчетанието от няколко от посочените.
При всички положения обаче настояването е безпричинно, което демонстрира преднамереност, персонално отношение, преднамереност – все качества, несъвместими с морала и етиката на магистратите, каквито са вносителите, което е второ съображение за преустановяване на процедурата, за отказ на всеки един от вносителите на сигнала и за саморазпускането на този състав на Висш съдебен съвет като групов орган, позволил до разглеждане всъщност на настояването!
III. Грубо тъпчене на етичните стандарти, невъзпитаност и взаимни насмешки.
По време на дебата (или по-скоро на препирните), когато бе отдръпването на първото предложение от вносителите, показахте персонално пренебрежение един към различен, граничещо с злост, като взаимно се иронизирахте и подигравахте.
Публично членове на състава на ``съда``, бидейки висши магистрати, висши фигури в правосъдната система и ръководители на структури на същата, се питаха дали знаят за разликата сред ``оттеглянето`` на искане и ``отказът`` от искане.
Повдигнахте въпроса дали настояването за отдръпване на първото предложение има темперамент на ``оттегляне`` или на ``отказ`` от ``иск`` и какви би следвало да са дейностите на ``съда``, както и какви са ``процесуалните`` последствия на това деяние, несъмнено от вносителя като ``оттегляне``.
Съдията Вероника Имова (ако не бъркам) направи прилика с наказателния развой, при който не съществува опцията за отдръпване на обвинителен акт, а прокурорът може единствено да не поддържа обвинителната си теза. При всички положения обаче отдръпване не може да има от ``вносителя``
Това от своя страна значи, че част от Вас, приравняват ``процеса`` против основния провинен на углавен подобен, за който би следвало да се ползват разпоредбите на наказателните закони, а други го смятат за цивилен, за който важат разнообразни правила – тези от гражданските такива.
Според мен това ``незнаене`` на използваните правила и процесуалния ред от членовете на състава на ``съда`` води до гадаене на изправеното пред ``съда`` лице за реда по който се развива процедурата, която ще докара до осъществяване на неговата отговорност.
Това гадаене освен фрапантно нарушава правото на отбрана на ``изправения пред съда``, само че и срутва доверието на обществеността в правосъдната система в целокупност, заради което се явява и независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда``, както и за разпускането на ``съда`` като групов орган.
Разбира се, това е и съображение за започване на същата процедура – за ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Нарушен стандарт за самостоятелност и безпристрастност.
Обръщам вниманието на обществото, че по време на ``процеса`` против основния провинен, бе осъществено съвместяване на процесуални качества на ``обвинители`` и ``съдии`` (членове на решаващия орган).
Българските процесуални закони, от които по прилика взаимствате правила по хибридния развой против основния провинен, Конституцията на Република България, както и интернационалните правни актове не позволяват съвместяването в едно на процесуални качества на жалбоподател/и (в случая предлагащ/и) или ``обвинител/и`` и решителен орган, произнасящ се всъщност на изхождащото от самия него искане (обвинение).
В случая шестима прокурори по първото искане и четирима по второто съвместяват в едно качествата на искащи предварителното освобождение на основния провинен ``обвинители``, като в това време са и в състава на решаващия орган ``съдии`` в същото произвеждане.
По време на ``делото`` член от състава на ``трибунала`` направи доказателствено искане на ``разпит`` или както сами го определихте ``изслушване`` на очевидец. Оставям настрани обстоятелството, че откакто това чуване няма темперамент на разпит, изслушваният не би трябвало да има качеството на ``свидетел``. Няма да жегвам и въпроса за отговорността му за лъжествидетелстване и дали изобщо ``свидетелят`` в този самобитен ``хибриден`` развой носи такава.
Ще засегна обаче въпроса за направеното искане от страна на един от ``съдиите`` в процеса (като член от състава на трибунала) за чуване на ``свидетеля`` Борислав Сарафов.
Това искане бе дефинирано от нея с основанието за ``оборване`` на ``показанията`` на прежде разпитания ``свидетел`` Ясен Тодоров.
Получи се по този начин, че член на състава на ``съда`` самичък изисква и събира доказателства за ``виновността`` на изправеното пред ``съда`` лице.
Това е непримирима несъответственост с главния принцип на правото за самостоятелност и безпристрастност на решаващия орган, като неналичието на безпристрастност у състава и неговите членове в персонално качество е още едно независимо съображение за отказ на ``съдията`` направил настояването, както и на целия състав на ``съда``, позволил тази непозната в международната история и процедура ``юридическа вакханалия`` и фрапантно ``издевателство`` над ``изправеното пред съда`` лице.
Недопустим напън над ``свидетели``.
Силно усещане оставиха у мен ``разпитите``, избрани от Вас като ``изслушване`` на двама ``свидетели`` – св. Ясен Тодоров и св. Марчела Панталеева. Сами определихте, че това деяние не съставлява ``разпит на свидетел`` в процесуален смисъл, от което би следвало ``свидетелят`` да не носи присъщите му отговорности и отговорност, присъщи за ``обичайните`` правосъдни процеси. Вероятно заради това ``свидетелите`` не бяха предизвестени за отговорността им за лъжесвидетелстване по член 290 от Наказателен кодекс.
Въпреки че съгласно самите Вас действието няма темперамент на разпит, а на чуване, Вие ``запазихте`` термина ``свидетели`` на лицата, които изслушвате (разпитвахте). Публично им задавахте неприемливи въпроси, като осъществихте недопустим напън върху тях.
Всичко това без да спазите задължението си да им разясните събитията по член 121 Наказателно-процесуален кодекс и правата им по член 122 от Наказателно-процесуален кодекс, както и отговорността по член 290 от Наказателен кодекс.
На ``свидетеля`` Ясен Тодоров, макар неналичието на обвързване за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, присъщи за свиделите, какъвто той в тази ситуация не е, обществено задавахте въпроси от неговата персонална сфера по отношение на членовете на фамилията му и тяхната релация с ``изправеното пред съда`` лице.
На ``свидетеля`` Марчела Панталеева, макар неналичието на обвързване за говорене на истината и отговорност за лъжествидетелстване, присъщи за свиделите, каквато тя в тази ситуация не е, обществено задавахте (прок. Чапкънова, в случай че не бъркам) въпроси какво значи ``главният прокурор да е обезпокоен и объркан``, както и какво означавало ``върхова точка``!
С тези дейности от Ваша старана, които аз дефинирам като безобразно нахлуване в персоналната сфера на ``свидетелите`` и като неприемливо прилепяне на същите за добиване на мечтана информация за ``виновността`` на ``изправения пред съд`` от страна на членове на решаващия състав, Вие образно реализирахте средновековния инквизизионен развой, а в по-ново време процесът на ``Народния съд``.
Това също е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
С предлагането за предварително преустановяване на пълномощията на основния прокурор на посоченото съображение, заради отправена обидна подготовка, чрез израза ``политически боклук``, в това число посредством непристойни интонация и жестове, Вие създавате рисков казус, ``заканвате се``, ``заплашвате`` всеки предстоящ основен прокурор, а и на всеки един магистрат, който не е комфортен на ``политическия боклук`` или ``политическия елит`` да бъде отхвърлен поради думи, изрази, жестове и мимики!
Тук е мястото да вметна, че изразът, за който основният прокурор е изправен на ``съд`` е изваден от подтекста. Точният използван израз е следният:
``Политически отпадък, оправдавам се за този израз.``
Изваждайки думи от подтекста неприкрито демонстрирате своята заинтригуваност от изхода на ``делото`` евентуално, с цел да угодите на избрани лица, отвън правосъдната система.
Дори да приемем, че изразът “политически отпадък " е прецизен и неизваден от подтекста, той съгласно мен не е произнесен към избран политик или политическа партия. Този израз е метафора за тези политици, които са нарушили закона. Няма жител, който да е срещу в Република България политиците, които са злоупотребили и виновността им е потвърдена да бъдат отстранени от политиката и избрани като ``политически боклук``.
Твърдя, че правилният израз ``Политически отпадък, оправдавам се за този израз`` кореспондира с правото на свободно изложение съгласно Европейски съд по правата на човека и Конституция на Република България.
Напомням още, че Върховен административен съд дефинира термина ``шпицкоманда`` на господин Бойко Атанасов като независимост на изложение а не нарушаване на етичните правила /за информация съдията Магдалинчев/.
Това съображение за предварително освобождение от служба на основния прокурор, слага пред обществото, пред което обществено реализирате ``процеса``, доста въпроси. Част от тях са: Ако поради думи и мимики може да бъде отхвърлен основен прокурор, какво може да бъде сторено на един елементарен работещ човек? Удобен и безмълвен ли ще е идващият основен прокурор? Страхува ли Висш съдебен съвет идващият основен прокурор и всеки един магистрат?
Убеден съм, че и сами може да развиете тезата ми и да си самозададете още доста въпроси!
Това е още едно независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Опасност от бъдещо наказание на страната от действието на противоконституционен закон.
Като висши магистрати и ръководители на правосъдната система, Ви е известно, че признатите промени, препоръчани от служебния министър на правораздаването Крум Зарков, известни в обществото като ``Механизъм за следствие и надзор на основния прокурор`` са противоконституционни.
Според мен прелестно знаете, че тези промени ще бъдат оповестени за противоконституционнни от Конституционен съд, каквото искане към този момент има.
Твърдя, че са Ви известни, тъй като евентуално сте осведомени със мнението на Върховния касационен съд, импортирано в предходния Парламент, с които Върховен касационен съд безусловно се подигра с ``неизвестния`` основател на измененията.
В случай че не сте осведомени, може да попитате арбитър Галина Захарова, която също е член на Висш съдебен съвет /В този смисъл върша доказателствено искане арбитър Захарова да обясни обществено мнението на Върховен касационен съд до предходното Народно събрание с вх. № КП – 48 – 312 – 00 – 1 от 10.01.2023 г./
Според тези промени нужното болшинство за предварително освобождение на основния прокурор е 13, а не 17 гласа във Висшия правосъден съвет.
Известно Ви е и настояването на основния прокурор до Конституционен съд за оповестяването на тези разпореждания за противоконституционни.
Въпреки това обаче неглижирахте това висящо пред Конституционен съд дело и не спряхте ``процеса`` до произнасянето на Конституционен съд, както противоречив мен беше редно! Продължаването на ``процеса`` под действието на противоконституционни разпореждания, каквито сигурно са цитираните промени, основава бъдеща заплаха страната да бъде наказана на голямо обезщетение! /Справка Решение № 207 от 06.01.2020 г, по гр.д. № 4662/2019 година, трето Гражданско отделение по разказа на ВКС/
Твърдя, че обществото, пред което разпростирате ``процеса``, не желае и няма да одобри подобен резултат!
Продължаването на ``процеса`` затвърждава аргумента ми за случайния и преднамерен темперамент на процедурата. Нейните детайли не се вписват в границите на демократичните правила, заложени в българската Конституция! Както към този момент загатнах тя прилича на инквизицията, осъществена пред средновековието, изключително с бързането за вземането на главата на ``изправения пред съда``.
Това ``процесуално`` бързане за реализирането на отговорността на ``изправения`` пред ``съда`` е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Процедурата по предварително освобождение на основния прокурор поражда и доста други въпроси пред обществото. Част от тях към този момент засегнах нагоре. Те са: Така ли се развиват правосъдните производства? Така ли се съдят лицата? По подобен метод ли се разпитват очевидци? Наистина ли няма ред и процесуални правила? И доста други...
Поради това за огромна част от членовете на обществото правосъдният развой е подобен какъвто ни се показва в телевизионни излъчвания като ``Съдебен спор`` и ``Съдби на кръстопът``.
За мое голямо страдание, с този ``трибунал`` вие затвърдихте тяхната визия, че правосъдните процедури в Република България са прелестно онагледени от предаванията ``Съдебен спор`` и ``Съдби на кръстопът``.
Това също е независимо съображение за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` и за разпускането на ``съда`` като групов орган, както и съображение за започване на процедура ``уронване на престижа на правосъдната власт`` във връзка с всеки един от Вас!
Заключение.
Моля да приемете този сигнал като искане за отказ на всеки един от Вас като членове на състава на ``съда`` в производството по предварително освобождение на основния прокурор, за започване на процедура за уронване на престижа на правосъдната власт по отношение на всеки един от Вас и за разпускането на ``съда`` като групов орган.
В изискванията на вероятност, в случай че не уважите горното, настояването ми е да спрете коментираната процедура /трибунал ad hoc/ до произнасянето на Конституционния съд по следните каузи:
- дело № 9/2023 година по искане на основния прокурор за предоставяне на наложително пояснение на член 130, алинея 4, изр. 1 от Конституцията на Република България, а точно:
Прекратяват ли се функционалностите на Висшия правосъден съвет с приключване на мандата по член 130, ал.4, изр. 1 от Конституцията на Република България на изборните му членове?
Конституционно възможно ли е определените членове от професионалната квота на новия Висш правосъден съвет дружно с членовете по право да образуват нов състав на Висш съдебен съвет?
Конституционно възможно ли е Висш правосъден съвет с изминал мандат по член 130, алинея 4, изр. 1 от Конституцията на Република България да взема решения, в това число във връзка с ръководителите на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на основния прокурор, както и на всички други административни ръководители в органите на правосъдната власт?
- дело № 10/2023 година по искане на основния прокурор за определяне на противоконституционност на разпореждания, придобили социална известност като ``съдебна реформа`` и ``механизъм за следствие и надзор на основния прокурор.``
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ