18 февруари – денят на Свети Атанасий Велики, наричан Среди

18 февруари – денят на Свети Атанасий Велики, именуван Среди зима, е празник, на който църквата уважава връщането на епископския пост след 15 години заточение на Свети Атанасий.

Носещите името на светеца Атанас, Атанаска, Нася, Тинка и производните на тях честват своя имен ден, а народът изпраща зимата и чака настъпването на лятото.

В националните поверия Атанасовден е обвързван точно със зимата, която облича кожуха си, с цел да си тръгне, отстъпвайки място на лятото. Какви са другите национални поверия за Атанасовден и какво повеляват традициите за празника?

Народни поверия за Атанасовден

Традицията повелява на този ден да не се палят лампите, с цел да не видят заболяванията къде е домовете на хората и да не се настанят в тях. Атанасовден в националните поверия е обвързван с предпазването от заболявания. В предишното, когато епидемиите от чума отнемали животи, те почитали Св. Атанасий като избавител от заболяванията и вярвали, че спазвайки избрани поверия за Атанасовден, ще се предпазят от чумата, шарката и други тежки или нелечими болести.

За задачата за празника се правели курбани от черна кокошка или черно агне за здраве, тъй като заболяванията се страхували от черни птици и от черния цвят бягали. Курбанът се раздавал, като всеки в селото трябвало да опита от него, с цел да не се разболява от тежки и неизлечими заболявания.

Онези, които към този момент били покосени от болест, правели сами курбан и го раздавали на всички, а костите на животното заравяли на място, на което не стъпвал човешки крайник, с цел да се изцерят. Приготвяли и се раздавали содени питки и хлябове, надупчени с вилица и намазани с мед или петмез, с цел да не надупчи шарката децата в дома. Сред забавните национални поверия е това, че чумата, наричана още лелята, се страхувала от кучета и бягала от вкъщи, в случай че на трапезата домакинята е сложила ритуален самун във формата на това животно.

- Сред известните национални поверия за Атанасовден е, че на този празник зимата се кани да отстъпи място на лятото. " Иди си зимо, идвай лято! " – се провиквал на днешния ден господарят на снеговете и ледовете Свети Атанасий Велики. Зимният Св. Атанас събличал кожуха си, с цел да пристигна лятото. Именно това национално вярване е родило  традицията в някои елементи на страната на този ден дамите да се изкачват високо на билата, с цел да посрещнат там утрото и изгрева, след това да берат предвестниците на пролетта – кокичета и минзухари и да се окичват с тях за здраве и берекет.

- Сред поверията за Атанасовден са и редица забрани – дамите не би трябвало да шият и плетат, неразрешено е добитъкът се впряга, не трябва да се готвят и сервират на празничната софра леща или фасул, защото дедите ни оприличавали шарката на лещени зърна (не е инцидентно, че и до през днешния ден някои назовават варицелата точно лещенка), и приготвянето на варива канело шарката в дома.

- В разнообразни елементи от страната има и други национални поверия за Атанасовден, свързани с предпазването от заболявания като възбраната да се играят хора и да се минава около високи дървета, където, скрита в короните, дебнела чумата, гледайки и избирайки своите жертви от високо. Напълно противоположно на това поверие в плевенско играели мъжко хоро без ризи в чест на идващото лято. Какво се прави на Атанасовден?

- Светецът, на който е отдаден празникът – Атанасий Велики се свързва с боговете на огъня, по тази причина измежду традициите за празника са и първите ритуални почиствания на аязмата, свързани с празничния танц на нестинарите.

- Вярва се, че денят на Свети Атанасий е вторият най-подходящ миг да се заколи прасето, в случай че стопанинът е пропуснал да направи това за Коледа, заради което в някои краища на страната назовават празника Втора Коледа.

- Денят се смята и за подобаващ " да се харесат младите “. Сред традициите са събирането на момите и момците на поляните, песните за обич и женитба, хората и връзването на люлки.