Взехме сираче от детски дом, но то искаше да го върнем. Ето как свърши всичко
Тази фамилна двойка не можела да има дете дълго време, прегледът посочил, че брачната половинка е безплодна. Двамата осиновили 5-годишно момченце от сиропиталище, само че то било доста мъчно за развъждане и непрекъснато тормозело родителите си. Правел всичко, с цел да се върне назад в дома. Как свършило всичко?
Аз съм на 27 години, брачният партньор ми е на 31 години. Женени сме от 10 години. Преди няколко години взехме решение да имаме деца, само че не успяхме.
Бяхме на обзор и се оказа, че съм безплодна. Това доста ме изплаши, мислех, че брачният партньор ми Димо ще изиска бракоразвод. Защо му е жена, с която не може да продължи фамилията си?
Живеехме като че ли в безмълвие, не говорехме към този момент за нашата обич. Бях шокирана от новината за моето неплодородие.
Когато още веднъж изпаднах в меланхолия, Димо нежно ме хвана за ръката, постави ме на дивана до него и сподели: „ Какво става сред нас? “ Свих изтощено плещи. Не желаех да приказвам и по този начин всичко беше ясно.
Минаха седмици, месеци и започнахме да се сближаваме малко повече със брачна половинка ми. Изведнъж на вечеря Димо ми предложи да вземем дете от детски дом. Не знаех какво да отговоря, тъй като това е непознато дете, не е наше.
Не можех да побера мисълта в главата си, по какъв начин може да живееш с непознато дете? Възможно ли е да обичаш друго дете?! Но въпреки всичко се съгласих. Мъжът ми настоя и взех решение да го послушам.
Отидохме в дома, споделиха ни какви документи да подготвим и след няколко седмици всичко беше готово.
Показаха ни разнообразни деца, почувствах се неспокойно, децата се предлагаха като някаква стока. Заведоха ни в детската стая и внезапно погледът ми попадна на едно тъжно момче на към пет. Той стоеше на прозореца, държейки мръсна и оръфана играчка в ръцете си.
Отидох при него и го попитах за какво е печален. „ Защото майка ми нямаше потребност от мен “, отвърна момчето със сълзи на очи. Лека тръпка мина през тялото ми. Очите ми се изпълниха със сълзи.
Казах му, че аз мога да му бъда майка, в случай че желае. Детето отговори: „ Как? Вече имам майка. “ Не знаех какво да отговоря. В последна сметка в действителност беше по този начин.
Цяла нощ не спах и мислех за това момче. На идващия ден разсъниха брачна половинка си и споделих, че незабавно би трябвало да го вземем. Исках да му дам цялата обич, която детето ми не получи. Няма да повярвате! Влюбих се в това дете от пръв взор.
Отново отидохме в приюта, запознахме сее по-отблизо с това момче – споделяше се Георги. И след няколко дни го прибрахме. Отначало ми беше извънредно, че в този момент с нас в жилището живее дете.
А и Георги не беше спокоен, тъй като към този момент имаше татко и майка. Държеше се по този начин, като че ли искаше да се върне в дома: плачеше, крещеше, отхвърляше да вечеря, отхвърляше да спи, споделяше, че никой не може да му каже нищо.
Всяка вечер имах възприятието, че нося 20 чувала картофи. Всяка вечер Георги избухваше и аз взех решение да приказвам с него. „ Знаеш ли, даваме ти цялата си обич, грижим се за теб.
Всеки ден се стараем да се чувстваш добре при нас. Не знам за какво майка ти те е напуснала, само че би трябвало да ту кажа, че в живота ще имате разнообразни обстановки, в които ще бъде мъчно да се изправиш.
Това е животът и всичко може да се случи. Най-важното е да можеш да станеш и да продължиш напред с вдигната глава. “
Колкото и да е необичайно, той не избухна и даже ме прегърна, след което легна и се обърна към стената.
Минаха месеци, Георги порасна, стана възпитаник в първи клас. Забелязах, че не се държи както преди. Стана по-съзнателен и зрял. Един ден пристигна при мен и сподели: „ Искам да се извиня за държанието си, държах се извънредно.
Ти си доста търпелива, друга би ме върнал в дома, както желаех. Мислех, че личната ми майка ще се върне за мен. Сега разбирам, че имам огромен шанс да бъда с теб. Обичам те “.
Говореше като възрастен мъж. Сълзи напираха в очите ми и аз го прегърнах допустимо най-силно.
Оттогава Георги в никакъв случай не е бил недодялан и постоянно е помагал, в случай че го помоля за това. Или самичък предлага да помогне.
В един миг разбрах, че това е моето дете. Вселената ни даде тъкмо Георги. И няма значение, че друга жена го е родила, тъй като той получава цялата обич и деликатност от нас.
