Почина генерал Любен Гоцев
Тази нощ е умрял военачалник Любен Гоцев, политик от Българска комунистическа партия, след това и от Българска социалистическа партия. Тъжната вест е доказана от Виктор Вълков, който беше министър на външните работи директно след измененията през 1989-1990 година и непосредствен на военачалник Гоцев.
Гоцев е заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември – декември 1990 година
Генералът управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развиване в Българска социалистическа партия през 1997 година, известно като " генералското придвижване ".
На 3 март тази година той означи 90-годишния си празник. През годините той е част от т.нар кръг " Монтерей ".
В Уикипедия четем биографията на ген. Гоцев:
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна.
Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия „ Черноризец Храбър “ в София. През 1946 година се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година
След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “ и взема присъединяване в бригадирското придвижване. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски регион в София, където завежда отдел „ Средношколска юноша “ до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска (БНА) е изпратен в отделение на Вътрешни войски.
През 1952 е признат за член на Българска комунистическа партия. Уволнен по негово предпочитание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по учебните заведения.
През 1955 година, по предложение на Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 – 1958 година е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години. През 1959 година е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон.
Завършва Института през 1960 година със компетентност „ Международни връзки “ (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи.[1] Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и след съответното изследване през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за образованието на Гоцев, обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “.
Гоцев е заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември – декември 1990 година
Генералът управлява предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
През 1992 година Любен Гоцев се отдръпва от политическия живот, занимава се известно време с частен бизнес. Той е измежду създателите на Движението за единение и развиване в Българска социалистическа партия през 1997 година, известно като " генералското придвижване ".
На 3 март тази година той означи 90-годишния си празник. През годините той е част от т.нар кръг " Монтерей ".
В Уикипедия четем биографията на ген. Гоцев:
Любен Гоцев е роден на 3 март 1930 година в София в семейство на сарач. Баща му става член на Българска комунистическа партия след Деветосептемврийския прелом, а майка му е безпартийна.
Става член на Работническия юношески съюз директно след 9 септември 1944 година като възпитаник в 7-а мъжка гимназия „ Черноризец Храбър “ в София. През 1946 година се трансферира в Строителния колеж „ Христо Ботев “, където приключва през 1948 година
След края на междинното си обучение постъпва на работа в „ Дирекция на трамваите и осветлението “ като чертожник доникъде на 1949 година По това време е ръководител на ДСНМ в квартал „ Модерно предградие “ и взема присъединяване в бригадирското придвижване. През юли 1949 година е изтеглен на работа в Районния комитет на ДСНМ – Димитровски регион в София, където завежда отдел „ Средношколска юноша “ до септември 1950 година, когато отива боец в Школата за запасни офицери (ШЗО). Произведен е в звание младши лейтенант още като боец, а след службата си в Българската национална войска (БНА) е изпратен в отделение на Вътрешни войски.
През 1952 е признат за член на Българска комунистическа партия. Уволнен по негово предпочитание от Вътрешни войски през декември 1953, постъпва на работа в Димитровски областен комитет на Българска комунистическа партия в София като механически секретар, а след това като политически асистент на първия секретар на районния партиен комитет. След това е инструктор по учебните заведения.
През 1955 година, по предложение на Димитровския областен комитет на Българска комунистическа партия е изпратен да следва в Съюз на съветските социалистически републики, в Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО). Като студент е колективен отговорник в партийната организация на българските студенти в Института, а 1956 – 1958 година е член на партийното бюро. Въпреки 6-годишния учебен курс в МГИМО, по негова молба му е позволено да приключи за 5 години. През 1959 година е изпратен за два месеца на процедура в българското посолство в Лондон.
Завършва Института през 1960 година със компетентност „ Международни връзки “ (Западни страни), след което за малко постъпва в Министерството на външните работи.[1] Подава молба да бъде назначен на работа в Министерство на вътрешните работи и след съответното изследване през юни 1961 година е назначен за щатен чиновник в Първо ръководство на Държавна сигурност (разузнаването). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики, която приключва с отличие. В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за образованието на Гоцев, обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия. След завръщането си от школата в Съветския съюз работи като действен служащ в Първо ръководство на Държавна сигурност, отдел 03 „ Западни страни “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ