Майка ми ме изостави след раждането ми. Но после животът ме възнагради…
Тази история стартира доста преди да се родя. По това време моите родители били още студенти и, както постоянно се случва, връзките им се развили стремително. А след няколко месеца майка ми забременяла.
Родителите й не били щастливи от тази вест. Веднага й вдигнали подобен скандал, че целият квартал ги чул. Стигнало се до там, че дядо ми се опитал да изгони майка ми от вкъщи им. За благополучие баба ми се застъпила за нея.
Щом татко ми схванал за мен, незабавно липсващ. Майка ми не посмяла да постави завършек на живота ми и по тази причина отишла в различен град. Тук тя ме родила и избавила фамилията си от позор.
Но непрекъснатите офанзиви от родителите й я принудили да ме изостави още в родилния дом. Тогава тя ме изтрила от паметта си. А аз оцелях в родилното и отидох в дом за сираци.
Помня първия път, когато желаеха да ме осиновят, само че всичко пропадна в последния миг. Осиновителите внезапно взеха решение, че желаят момиче. А в съзнанието си към този момент бях тяхно дете.
За 6-годишно дете сходно събитие е същински завършек на света. Ден след ден на вятъра се пробвах да намеря пояснение за постъпката им.
Може би просто съм доста неприятно дете? Грозно? Или върша нещо неверно, само че никой не ми го споделя? Оказва се, че никой не ме обича… Или може би всичко е, тъй като излях компота на приятеля си? Или поради това, че счупих вратата на дрешника.
Цял месец страдах, даже и повече. През цялото това време храната не можеше да влезе в гърлото ми, тъй че ядох принудително. И макар че всичко към този момент е зад тила ми, отново ме боли доста.
Но сякаш на някаква висша мощ й писнаха тъгите ми и най-сетне реши да ме награди. Осиновиха ме.
Таня, актуалната ми майка, и Алексей, татко ми, са доста благи хора. Те не можеха да имат свои деца, само че аз научих за това доста по-късно. Оттогава те са моето семейство и единствените ми родители.
Никога не са крили кой съм и по какъв начин съм пристигнал в живота им. А и нямаше потребност, към този момент помнех всичко съвършено. Не го скрих и от другите и споделих на съучениците си, че съм взет от подслон.
„ Значи родителите ти не са те обичали, другояче нямаше да те оставят самичък “, това беше първото нещо, което чух след признанието си.
Тези думи ме поразиха и разсъниха паниката ми, че всичко може да се повтори. Не можах да устоя да кажа на майка ми за това, на което тя отговори.
„ Не го мисли. Ти си просто специфичен, по тази причина те обичаме толкоз доста. И не смей даже да си помислиш, че ще те изоставим. Но не трябва да обвиняваш и родителите си, не знаем какво ги е предиздвикало да се откажат от детето си. “
Родителите ми бяха в действителност прелестни. Татко обичаше да поправя коли и постоянно се опитваше да ме включи в бизнеса си, само че тази работа не беше за мен.
В тийнейджърските години започнах да вилнея. Всички учители не ме харесваха, като се изключи една. С нея станахме другари. Благодарение на нея се показах добре на изпитите и влязох в университет.
Заради университета обаче се отдалечих от родителите си. Живеех бурните си студентски години в непознатия град и рядко се отбивах.
По създание това беше изменничество за родителите ми. Те се отхвърлиха от доста неща, с цел да мога да получа почтено обучение. Жалко, че не разбрах това незабавно.
Имменно с помощта на тях съумях да реализира това, което имам в този момент.
Сега съм един от водещите програмисти. И всичко това с помощта на любовта и непрекъснатата поддръжка на родителите ми. Да, родителите ми – в никакъв случай няма да ги нарека осиновители.
Благодарение на тях съм това, което съм. Гордея се с тях, тъй като осиновяването и развъждането ми сигурно е било съществено тестване за тях. Но те се оправиха с всичко и за това им се преклонявам.
