Всеки ден след работа се къпех навън, за да скрия тайната от дъщерите си. Но един ден им признах
Тази история е разказана от GMB Akash, интернационално прочут фотограф, който е същинският представител на най-скромните обществени съсловия в Бангладеш.
Беден човек на име Идрис дълги години работил като чистач, с цел да могат четирите му дъщери да получат обичайно обучение – нещо, което той в никакъв случай не е имал.
Това е историята на Идрис, човек, който е направил огромни жертви, с цел да даде късмет на щерка си да избегне живота в беднотия и компликации, това е историята на татко, който е бил подготвен на всичко за любовта на своята щерка.
Ето описа на този татко от първо лице:
„ Като дете бях доста безпаричен и израснах необразован. Винаги съм се опитвал да действам вярно и да съблюдавам закона, само че съумях да си намеря работа единствено като махленски метач. Наясно съм, че всеки почтен труд заслужава огромно почитание, само че се опасявах за дъщерите си.
Никога не съм разказвал на децата си за работата си, с цел да не се срамят поради мен. Когато най-малката ми щерка ме питаше за специалността ми, постоянно й отговарях нерешително, че съм служащ.
Преди да се върна вкъщи, се къпех всеки ден в публични тоалетни, тъй че децата ми да не схванат същинската ми работа.
Мечтаех да изпратя дъщерите си на учебно заведение, с цел да се образоват. Исках да застанат почтено пред хората. Никога не съм желал някой да ги гледа отвисоко, както всички гледаха мен. Хората постоянно са ме унижавали.
Инвестирах всичките си пари в образованието на дъщерите си. Никога не си купих нова риза, вместо това използвах парите да им купя учебници.
Всичко, което желаех, е да завоюват почитание.
Аз бях чистач.
В навечерието на последната дата за банкет в колежа на най-голямата ми щерка към момента не бях съумял да събера задоволително пари за таксата за банкет. Този ден не можех да работя. Просто седях до купчина отпадък, пробвайки се да скрия сълзите си. Всички сътрудници ме гледаха със състрадание, само че никой не се опита да ме заприказва. Бях се провалил и бях с разрушено сърце.
Нямах визия какво ще кажа на щерка ми, когато ме попита за входната такса. Роден съм в беднотия. Вярвах, че нищо положително не може да се случи на безпаричен човек. И в този момент фантазиите ми не бяха предопределени да се сбъднат…
След работа всички чистачи пристигнаха при мен, сядаха до мен и ме питаха дали ги считам за братя. Преди да съумея да отговоря, всеки ми даде дажбата си за деня.
Когато се пробвах да откажа, те споделиха: „ Ако би трябвало, през днешния ден ще гладуваме, само че НАШАТА щерка би трябвало да учи в лицей! “ Не можех да им откажа.
През оня ден не си взех душ. Върнах се у дома като чистач.
Най-голямата ми щерка скоро ще приключи университета.
Тя към този момент има работа на повърхностен работен ден, посредством която заплаща за образованието на другите ми три дъщери. Децата към този момент не ме пускат на работа.
Често най-голямата ми щерка идва до работното ми място. Тя храни всичките ми сътрудници дружно с мен. Те се смеят и я питат за какво ги храни толкоз постоянно.
Дъщеря ми им сподели: „ Всички вие гладувахте за мен оня ден, с цел да мога да стана това, което съм през днешния ден. Молете се за мен да мога да ви храня всеки ден. “
Днес не се усещам безпаричен човек. Който има такива деца, не може да бъде безпаричен!
