СССР приютил в Москва гей активисти, объркали ги с млади комунисти
Тази история е в действителност забележителна. От Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз канят в Москва група млади деятели от Федерална Република Германия. Мислели ги за комунисти, само че младежите се оказват деятели на гей-движението. Случката се разиграва през 1978 - годината, в която над 1 300 души в Съюз на съветските социалистически републики са наказани поради хомосексуалната им ориентировка.
Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе основна роля в тази куриозна история. В изявление за Дъждовни води тя споделя за случилото се в тези дни:
Дъждовни води: В Съветския съюз хомосексуалността се санкционира с до пет години затвор или насилствен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на немски деятели на гей-движението, пристигнали на публично посещаване в Москва. Как се стигна до тази парадоксална обстановка?
Лариса Белцер-Лисюткина: По това време работех в Института на интернационалното работническо придвижване. Тъй като множеството сътрудници на института владееха непознати езици, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз постоянно ни разпореждаше да съпровождаме задгранични посетители. Така че въобще не се учудих, когато един ден ме извикаха в Централен комитет. Отговорникът ми заяви, че в Москва идва група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и желали да открият контакти със свои руски връстници. Секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Иван Капитонов се бил срещнал с тези комунисти по време на посещаване в Западен Берлин и незабавно ги поканил в Москва.
Започнах да се приготвям, само че в нито един указател не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите посетители. Свързах се с мои познати от Западна Германия и напряко се втрещих, когато ми оповестиха, че HAW значи " Homosexuelle Aktion Westberlin " (Хомосексуално придвижване Западен Берлин). Но към този момент ми бяха връчили брошура с купони, с които можех да заплащам каквото си желая и където си желая - в заведения за хранене, хотели, кина и прочие. Отидох на летището, подвигнах табелата с имената на гостите и в последна сметка посрещнах една много странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която след това стана ясно, че е ангичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел " Метропол ", а момчетата незабавно ме попитаха: " Къде са ви младежките клубове? ". Отговорих им, че юношески клубове има в Централен комитет на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. " Не ", отвърнаха двамата германци, " питаме за клубове, където младежите се събират просто по този начин, да вземем за пример нощни заведения ". Разбира се, че в Централен комитет на ВЛКСМ има и нощни заведения, отговорих им аз. Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, само че още на идващия ден сложиха въпроса без заобикалки: " Къде са ви гей-клубовете? ". Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специфични гей-клубове, тъй като хомосексуалните са отмерено разпределени измежду младежта. Това доста ги впечатли, а единият даже сподели на другия: " Виждаш ли, тук всички са интегрирани ". Замълчах си. Не им описах къде и по какъв начин тъкмо са " интегрирани " хомосексуалните.
В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, заведения за хранене, забележителности. Но на четвъртия ден, когато към този момент съществено ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им опиша всичко. Обясних им, че в Съюз на съветските социалистически републики няма гей-клубове, тъй като тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в пандиза поради хомосексуалната си ориентировка. " Тъкмо по тази причина сме длъжни да намерим хора от гей-общността, с цел да разберем какво тъкмо се случва тук ", дадоха отговор ми двамата германци.
Дъждовни води: А Вие самата имахте ли по това време другари или познати с хомосексуална ориентировка?
Лариса Белцер-Лисюткина: Да, само че никой от тях нямаше да се осмели да реализира контакт със западногермански деятели на гей-движението. Обясних на гостите ни какъв брой комплицирана е цялата тази обстановка, само че те не отстъпиха. " Къде се срещат гейовете? " - попитаха ме двамата германци. Този път непосредствено им споделих истината - срещат се в публичните тоалетни, където по стените висят бележки с телефонни номера и оферти за еднополови контакти. Гостите от Западна Германия незабавно ме попитаха къде е най-близката социална тоалетна. В тези години публичните тоалетни в Москва бяха места, където човек рискуваше да преживее много неприятни неща. Но аз си спомних за една тоалетна, която беше от малко малко прилична. Обещах им да ги заведа там, а брачният партньор ми да ги съпровожда в мъжката тоалетна. Още на идващия ден изпълних обещанието си. Самата аз влязох в женската тоалетна, където снимах всякакви еротични надписи. А от мъжката тоалетна дочувах вманиачен смях.
Дъждовни води: А по какъв начин реагира на всичко това отговорникът от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз?
Лариса Белцер-Лисюткина: Когато му описах кого сме поканили, той напряко се хвана за главата. Казах му, че може би би трябвало да осведомяваме другаря Капитонов. " Ти луда ли си? Ще караме по този начин до край. Ще ги качим в самолета, ще им помахаме за довиждане и след това ще отидем да си получим наградите. Лично аз ще ти отпусна награда. С тези две ръце ", отговори ми той. След това стартира да идва с нас в хотел " Метропол ", където ни правеше компания по време на обедите и вечерите. А аз превеждах като автомат за младежките организации и за усвояването на целината. На сбогуване на летище " Шереметиево " се прегръщахме, целувахме и плакахме. Наистина ми дадоха награда, а когато отговорникът от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз ме срещаше някъде, безшумно ми споделяше: " Видя ли, че всичко беше наред. Колко хубаво си поживяхме единствено ".
Дъждовни води: Този човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ли беше?
Лариса Белцер-Лисюткина: Очевидно. Но в тези години всички бяха корумпирани. Хората на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - също. Интересуваха се най-много от валута, вносни облекла и скъпи такъми. Германските деятели обаче бяха нащрек и все ме питаха: " Вярваш ли, че този човек фактически симпатизира на гей-движението? ". А аз им отговарях: " Ако беше другояче, от дълго време да ни е издал ".
Дъждовни води: Тоест, началството нищо не е знаело?
Лариса Белцер-Лисюткина: Не знам каква информация е предал въпросният отговорник на другаря Капитонов. Но е пределно ясно, че не си е коствало да заяви на секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, че е поканил гейове.
Дойче веле
Културоложката Лариса Белцер-Лисюткина, която по-късно преподава в Свободния университет в Берлин, играе основна роля в тази куриозна история. В изявление за Дъждовни води тя споделя за случилото се в тези дни:
Дъждовни води: В Съветския съюз хомосексуалността се санкционира с до пет години затвор или насилствен труд. Но през 1978 година Вие сте гид на немски деятели на гей-движението, пристигнали на публично посещаване в Москва. Как се стигна до тази парадоксална обстановка?
Лариса Белцер-Лисюткина: По това време работех в Института на интернационалното работническо придвижване. Тъй като множеството сътрудници на института владееха непознати езици, Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз постоянно ни разпореждаше да съпровождаме задгранични посетители. Така че въобще не се учудих, когато един ден ме извикаха в Централен комитет. Отговорникът ми заяви, че в Москва идва група млади комунисти от някаква западногерманска организация на име HAW. Младежите подкрепяли нашата страна и желали да открият контакти със свои руски връстници. Секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Иван Капитонов се бил срещнал с тези комунисти по време на посещаване в Западен Берлин и незабавно ги поканил в Москва.
Започнах да се приготвям, само че в нито един указател не можах да открия името на организацията, която представляваха нашите посетители. Свързах се с мои познати от Западна Германия и напряко се втрещих, когато ми оповестиха, че HAW значи " Homosexuelle Aktion Westberlin " (Хомосексуално придвижване Западен Берлин). Но към този момент ми бяха връчили брошура с купони, с които можех да заплащам каквото си желая и където си желая - в заведения за хранене, хотели, кина и прочие. Отидох на летището, подвигнах табелата с имената на гостите и в последна сметка посрещнах една много странна групичка - двама стройни хипари, една млада жена, за която след това стана ясно, че е ангичанка, и един булдог. Качих ги на лимузината и потеглихме към хотел " Метропол ", а момчетата незабавно ме попитаха: " Къде са ви младежките клубове? ". Отговорих им, че юношески клубове има в Централен комитет на ВЛКСМ, в районните подразделения на комсомола и в университетите. " Не ", отвърнаха двамата германци, " питаме за клубове, където младежите се събират просто по този начин, да вземем за пример нощни заведения ". Разбира се, че в Централен комитет на ВЛКСМ има и нощни заведения, отговорих им аз. Престанаха да ме разпитват за младежките клубове, само че още на идващия ден сложиха въпроса без заобикалки: " Къде са ви гей-клубовете? ". Отговорих им, че при нас всички сме едно цяло - няма специфични гей-клубове, тъй като хомосексуалните са отмерено разпределени измежду младежта. Това доста ги впечатли, а единият даже сподели на другия: " Виждаш ли, тук всички са интегрирани ". Замълчах си. Не им описах къде и по какъв начин тъкмо са " интегрирани " хомосексуалните.
В продължение на три дни ги развеждах из Москва. Опери, заведения за хранене, забележителности. Но на четвъртия ден, когато към този момент съществено ме притиснаха с въпросите си, се видях принудена да им опиша всичко. Обясних им, че в Съюз на съветските социалистически републики няма гей-клубове, тъй като тук е наказуемо да си хомосексуален. Казах им, че познавам хора, които лежат в пандиза поради хомосексуалната си ориентировка. " Тъкмо по тази причина сме длъжни да намерим хора от гей-общността, с цел да разберем какво тъкмо се случва тук ", дадоха отговор ми двамата германци.
Дъждовни води: А Вие самата имахте ли по това време другари или познати с хомосексуална ориентировка?
Лариса Белцер-Лисюткина: Да, само че никой от тях нямаше да се осмели да реализира контакт със западногермански деятели на гей-движението. Обясних на гостите ни какъв брой комплицирана е цялата тази обстановка, само че те не отстъпиха. " Къде се срещат гейовете? " - попитаха ме двамата германци. Този път непосредствено им споделих истината - срещат се в публичните тоалетни, където по стените висят бележки с телефонни номера и оферти за еднополови контакти. Гостите от Западна Германия незабавно ме попитаха къде е най-близката социална тоалетна. В тези години публичните тоалетни в Москва бяха места, където човек рискуваше да преживее много неприятни неща. Но аз си спомних за една тоалетна, която беше от малко малко прилична. Обещах им да ги заведа там, а брачният партньор ми да ги съпровожда в мъжката тоалетна. Още на идващия ден изпълних обещанието си. Самата аз влязох в женската тоалетна, където снимах всякакви еротични надписи. А от мъжката тоалетна дочувах вманиачен смях.
Дъждовни води: А по какъв начин реагира на всичко това отговорникът от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз?
Лариса Белцер-Лисюткина: Когато му описах кого сме поканили, той напряко се хвана за главата. Казах му, че може би би трябвало да осведомяваме другаря Капитонов. " Ти луда ли си? Ще караме по този начин до край. Ще ги качим в самолета, ще им помахаме за довиждане и след това ще отидем да си получим наградите. Лично аз ще ти отпусна награда. С тези две ръце ", отговори ми той. След това стартира да идва с нас в хотел " Метропол ", където ни правеше компания по време на обедите и вечерите. А аз превеждах като автомат за младежките организации и за усвояването на целината. На сбогуване на летище " Шереметиево " се прегръщахме, целувахме и плакахме. Наистина ми дадоха награда, а когато отговорникът от Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз ме срещаше някъде, безшумно ми споделяше: " Видя ли, че всичко беше наред. Колко хубаво си поживяхме единствено ".
Дъждовни води: Този човек от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ли беше?
Лариса Белцер-Лисюткина: Очевидно. Но в тези години всички бяха корумпирани. Хората на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - също. Интересуваха се най-много от валута, вносни облекла и скъпи такъми. Германските деятели обаче бяха нащрек и все ме питаха: " Вярваш ли, че този човек фактически симпатизира на гей-движението? ". А аз им отговарях: " Ако беше другояче, от дълго време да ни е издал ".
Дъждовни води: Тоест, началството нищо не е знаело?
Лариса Белцер-Лисюткина: Не знам каква информация е предал въпросният отговорник на другаря Капитонов. Но е пределно ясно, че не си е коствало да заяви на секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, че е поканил гейове.
Дойче веле
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ