СИЛАТА НА РОКА 10 |
Тази година ще сме по-телеграфни. Финалът мина с аудитория и бе сполучлив за още млади групи от страната – които демонстрираха на почитателите си, че рокът побеждава всичко, в случай че му се отдадеш и той озвучава фантазиите ти.
Юбилейното 10-то издание на „ фестивалът на Милена ”, „ Силата на рока 10 ” стана вероятен по време на пандемия още веднъж благодарение на Министерството на културата и старите спомоществователи – „ Мастило Мюзик ”, „ Форте мюзик ”, които овеществиха наградите в потребни и влиятелни за изпълнителите неща. Наградата на публиката отново бе една чудесна елкитара, тази на журито за спечелила състезанието авторска ария – записът и́ в професионално студио.
Известно страдание би трябвало да „ отчетем ”, тъй като таман юбилейният фест се случи във времето на Ковида. Кандидатите бяха по-малко, някои така и не пристигнаха по разнообразни аргументи. Традиционният полуфинал в клубна конюнктура (т.е. първата от двете чудесни вечери на среща за групи и фенове) не мина по нормалния метод – нямаше я публиката. Но финалът в Маймунарника (паралелно с концерта на Орлов мост същата вечер) бе гръмък, посетен, огласен от възторзи и очаквания.
Познайте какъв брой е висока басистката!
Оценки за лайв по време на рецесия няма да върша. Всеки от свирилите нощес заслужава своите положителни думи и 15-тина минути популярност. В журито тази година се срещнаха Второто БГ рок потомство и доайените: бяхме със самата Милена, с Пепи Попов („ Атлас ”, създателят на фамозната „ Кукла ”), „ сигналиста ” Ицо Ламбрев и моя благосклонност.
Част от журито: с Драго, само че без Ламбрев
По реда на жребия, шоуто (т.е. най-важната част от конкурса) мина по този начин:
Първи излязоха „ Nonsense ” – 16-годишни възпитаници от дръм-школата на Драго. Той още веднъж бе довел тинейджъри с доста гений и очевидно израстване година след година. Триото пя на британски.
Смениха ги други негови рок-школници: „ Rebels ”. Двойно повече хора и принадлежности на сцената, клавишни, конкурсно парче на български. В един миг ме наведоха на мисълта, че така биха свирили евентуално дружно „ Ера ” и „ Контрол ” преди 30 години… Ако приемем, че с 4 амазонки на сцена биха изглеждали и по-красиви. Извън шегата, от време на време изправените принадлежности несъмнено бяха по-високи от тези, дето ги държаха, обаче уменията, настроението и надлежно признанието на публиката – бяха налице.
Rebels
Веднага след „ непекорните ” се появи фамилната тайфа от Плевен. Даже липсваше един от членовете и́, а „ Гравитация Рок ” са братя и сестри Малкодански от тамошен фермерски клан, чиито баща им е менажер и наставник. Три дами (14, 17 и 21-годишни) и 12-годишния китарист Мартин, който още с първите едно-две части (конкурсното още веднъж бе на български) ни разруши отвред. Не комплимент, а същинско благопожелание към него – до каква степен ли би могло да стигне това хлапе, в случай че не се откаже, в случай че продължи волно да живее, някак въплътен с китарата си. Сигурно нито „ Осмъндс ”, нито „ Джаксънс ” са садили или копали по нивите (предположение), само че нашият фемили-бенд пък има опцията да научи повече (от личен опит) за същинския живот. И да го трансформира в възприятие и послания. Дано!
Гравитация Рок
Четвърти свириха „ People of Maha ”. Практически, трио от дами – в този момент с посетител басист. Леле, какво шоу на сцената. Жокер с цел да си визиите – вокалистката им е бразилка. Биа сподели от първата секунда под прожекторите, че в кръвта и́ текат темп, танц, придвижване, спектакъл. Тази година (след варненците предходния път) май това бяха „ клубната група ”, престрашила се да се изяви на фестивал. Има какво да вършат, само че пътят е динамично-чувствен и в вярна посока.
Пети. Милена ги пита – абе, момчета, това вашето име тъкмо по този начин ли се чете, вие „ малоумниците ” ли сте… Ами да, софийските „ Imbecile ” са дружно едвам от година, само че към този момент имат свое място в лайвове на рискови банди от дет-трашърските среди. Пяха на британски. Звучаха хомогенно. Петимата имат авторски части за остаряла винилова плоча.
Две генерации в журито
Също както при Драговите девойки и момчета, в този момент пристигна редът на Пловдивските групи, протежирани от прословутия рок труженик под тепетата Тони „ Сатаната ” (екс „ Рицари на огъня ”). Той още веднъж бе в Маймунарника с всички нас и се тюхкаше, че май едни от най-подготвените този път отсъстват. “Pretty Bad ” обаче се „ самобичуваха ” ритуално. Въпреки че конкурсното парче дори било от подготвен сингъл, те бяха – може би – прегорели за присъединяване си. Стигна се до такава степен, да се пренастройват цели два пъти до момента в който траеше гигът им. Опитът на фронтмена за връзка с публиката под рампата също не бе успешно. Ако грешките им послужат за урок, няма да е било на вятъра.
Последни в състезанието са филибейците от „ Loners on the Hill ” – които се пробваха и предходната година. Доста народ на сцената (и с посетители за представянето си), една вокалистка с положителни опити в звуковите пространства на неометъла, положителни аранжименти и постепенно, мощно и въздействено звучене. Парчета на български и британски. Ще се окаже, че повторението в действителност било майка на триумфа.
Loners (FB galery)
Имаше специфични посетители за финала. А журито дефинира следните спечелили на юбилейния рок конкурс за авторско парче по време на пандемия (май всички, без едните пловдивчани, можеха да са измежду тях):
3-то място за Rebels, 2-ро – за Nonsense, 1-во място и запис в студио за Loners on the Hill. Наградата на публиката отиде при „ фамилията ” от Плевен – алената китара пое от ръцете на Милена 12-годишния Мартин под бурното утвърждение на всички под сцената.
Силата на рока не е ваксина, само че се оказа мощно лечебно средство за съидейниците от рок братството (особено за най-младите, които имат потребност от хвалба и пожеланието да не спират). Нека е живот и здраве – следващата година отново.
Юбилейното 10-то издание на „ фестивалът на Милена ”, „ Силата на рока 10 ” стана вероятен по време на пандемия още веднъж благодарение на Министерството на културата и старите спомоществователи – „ Мастило Мюзик ”, „ Форте мюзик ”, които овеществиха наградите в потребни и влиятелни за изпълнителите неща. Наградата на публиката отново бе една чудесна елкитара, тази на журито за спечелила състезанието авторска ария – записът и́ в професионално студио.
Известно страдание би трябвало да „ отчетем ”, тъй като таман юбилейният фест се случи във времето на Ковида. Кандидатите бяха по-малко, някои така и не пристигнаха по разнообразни аргументи. Традиционният полуфинал в клубна конюнктура (т.е. първата от двете чудесни вечери на среща за групи и фенове) не мина по нормалния метод – нямаше я публиката. Но финалът в Маймунарника (паралелно с концерта на Орлов мост същата вечер) бе гръмък, посетен, огласен от възторзи и очаквания.
Познайте какъв брой е висока басистката! Оценки за лайв по време на рецесия няма да върша. Всеки от свирилите нощес заслужава своите положителни думи и 15-тина минути популярност. В журито тази година се срещнаха Второто БГ рок потомство и доайените: бяхме със самата Милена, с Пепи Попов („ Атлас ”, създателят на фамозната „ Кукла ”), „ сигналиста ” Ицо Ламбрев и моя благосклонност.
Част от журито: с Драго, само че без Ламбрев По реда на жребия, шоуто (т.е. най-важната част от конкурса) мина по този начин:
Първи излязоха „ Nonsense ” – 16-годишни възпитаници от дръм-школата на Драго. Той още веднъж бе довел тинейджъри с доста гений и очевидно израстване година след година. Триото пя на британски.
Смениха ги други негови рок-школници: „ Rebels ”. Двойно повече хора и принадлежности на сцената, клавишни, конкурсно парче на български. В един миг ме наведоха на мисълта, че така биха свирили евентуално дружно „ Ера ” и „ Контрол ” преди 30 години… Ако приемем, че с 4 амазонки на сцена биха изглеждали и по-красиви. Извън шегата, от време на време изправените принадлежности несъмнено бяха по-високи от тези, дето ги държаха, обаче уменията, настроението и надлежно признанието на публиката – бяха налице.
Rebels Веднага след „ непекорните ” се появи фамилната тайфа от Плевен. Даже липсваше един от членовете и́, а „ Гравитация Рок ” са братя и сестри Малкодански от тамошен фермерски клан, чиито баща им е менажер и наставник. Три дами (14, 17 и 21-годишни) и 12-годишния китарист Мартин, който още с първите едно-две части (конкурсното още веднъж бе на български) ни разруши отвред. Не комплимент, а същинско благопожелание към него – до каква степен ли би могло да стигне това хлапе, в случай че не се откаже, в случай че продължи волно да живее, някак въплътен с китарата си. Сигурно нито „ Осмъндс ”, нито „ Джаксънс ” са садили или копали по нивите (предположение), само че нашият фемили-бенд пък има опцията да научи повече (от личен опит) за същинския живот. И да го трансформира в възприятие и послания. Дано!
Гравитация Рок Четвърти свириха „ People of Maha ”. Практически, трио от дами – в този момент с посетител басист. Леле, какво шоу на сцената. Жокер с цел да си визиите – вокалистката им е бразилка. Биа сподели от първата секунда под прожекторите, че в кръвта и́ текат темп, танц, придвижване, спектакъл. Тази година (след варненците предходния път) май това бяха „ клубната група ”, престрашила се да се изяви на фестивал. Има какво да вършат, само че пътят е динамично-чувствен и в вярна посока.
Пети. Милена ги пита – абе, момчета, това вашето име тъкмо по този начин ли се чете, вие „ малоумниците ” ли сте… Ами да, софийските „ Imbecile ” са дружно едвам от година, само че към този момент имат свое място в лайвове на рискови банди от дет-трашърските среди. Пяха на британски. Звучаха хомогенно. Петимата имат авторски части за остаряла винилова плоча.
Две генерации в журито Също както при Драговите девойки и момчета, в този момент пристигна редът на Пловдивските групи, протежирани от прословутия рок труженик под тепетата Тони „ Сатаната ” (екс „ Рицари на огъня ”). Той още веднъж бе в Маймунарника с всички нас и се тюхкаше, че май едни от най-подготвените този път отсъстват. “Pretty Bad ” обаче се „ самобичуваха ” ритуално. Въпреки че конкурсното парче дори било от подготвен сингъл, те бяха – може би – прегорели за присъединяване си. Стигна се до такава степен, да се пренастройват цели два пъти до момента в който траеше гигът им. Опитът на фронтмена за връзка с публиката под рампата също не бе успешно. Ако грешките им послужат за урок, няма да е било на вятъра.
Последни в състезанието са филибейците от „ Loners on the Hill ” – които се пробваха и предходната година. Доста народ на сцената (и с посетители за представянето си), една вокалистка с положителни опити в звуковите пространства на неометъла, положителни аранжименти и постепенно, мощно и въздействено звучене. Парчета на български и британски. Ще се окаже, че повторението в действителност било майка на триумфа.
Loners (FB galery) Имаше специфични посетители за финала. А журито дефинира следните спечелили на юбилейния рок конкурс за авторско парче по време на пандемия (май всички, без едните пловдивчани, можеха да са измежду тях):
3-то място за Rebels, 2-ро – за Nonsense, 1-во място и запис в студио за Loners on the Hill. Наградата на публиката отиде при „ фамилията ” от Плевен – алената китара пое от ръцете на Милена 12-годишния Мартин под бурното утвърждение на всички под сцената.
Силата на рока не е ваксина, само че се оказа мощно лечебно средство за съидейниците от рок братството (особено за най-младите, които имат потребност от хвалба и пожеланието да не спират). Нека е живот и здраве – следващата година отново.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ