Сероводородната зона на Черно море крие консервирани кораби
Тази година се навършват 60 години от началото на подводната археология у нас. Първата експедиция е през август 1959 година в региона на нос Калиакра.
За историята, достиженията, легендите и актуалните триумфи на тази просвета споделя за Българска телеграфна агенция доцент Преслав Пеев, началник на секция "Морска геология и археология " в Института по океанология към Българска академия на науките във Варна.
Първата експедиция в действителност е проведена напълно от Военноморския музей във Варна, а задачата ѝ е да бъдат открити следи от борбата сред Русия и Османската империя през 1791 година, описа Пеев. Тя не реализира съответни резултати. Няколко месеца по-късно новопрохождащата българска подводна археология реализира първата си победа с откриването на забавни артефакти в региона на Маслен нос.
Тази просвета се развива доста бурно през 60-те и 70-те години на предишния век, добави Пеев. Тогава са правени изследвания по цялото родно Черноморие. Открити са стотици артефакти.
Всъщност, по нашето крайбрежие са регистрирани съвсем всички типове монументи, които могат да бъдат открити под вода - потънали праисторически селища, елементи от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби. Цели плавателни съдове съвсем не са открити. Учените обаче могат да си вършат заключения от насъбрани амфори или различен товар по дъното къде има потънали съдове. Находки са откривани от 2-3 до 30 метра дълбочина, обясни Пеев.
Учените от варненския институт въпреки всичко са разкрили няколко непокътнати антични кораби. Най-старият е датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата епоха. Къде е потопен плавателният съд е станало ясно от струпани на едно място амфори, едната от които е изнесена и изследвана. Резултатите посочили, че корабът е превозвал обработена риба. Намерените в амфората остатъци посочили, че стоката е била европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от огромните реки в северозападния регион на Черно море.
Кои са били търговците и за къде е бил товарът обаче може единствено да се гадае, защото амфорите нямат печати. По принцип за Черноморския район е известно още от времето на Аристотел, за това улов на какви риби е имало и какъв е бил износът към Егейския регион, описа ученият. Той посочи, че комерсиалните кораби са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин.
За Поморие има един исторически извор, че от там се е осъществил експорт на хайвер за Константинопол, само че няма информация за кои големци в престолния град е бил предопределен деликатесът, добави Пеев. По нашето Черноморие корабоплаването по принцип е било каботажно - около брега, посочи специалистът. Древните обаче са предприемали и по-рискови пътувания и са минавали косо през морето. Доказателство за това са открити остатъци на потънали кораби сред Турция и Крим, уточни Пеев.
За това, че старите мореплаватели са били смелчаци е индикативен и фактът, че е открит кораб в региона на Черни нос край Бяла, чийто товар е със североафрикански генезис.
За историята, достиженията, легендите и актуалните триумфи на тази просвета споделя за Българска телеграфна агенция доцент Преслав Пеев, началник на секция "Морска геология и археология " в Института по океанология към Българска академия на науките във Варна.
Първата експедиция в действителност е проведена напълно от Военноморския музей във Варна, а задачата ѝ е да бъдат открити следи от борбата сред Русия и Османската империя през 1791 година, описа Пеев. Тя не реализира съответни резултати. Няколко месеца по-късно новопрохождащата българска подводна археология реализира първата си победа с откриването на забавни артефакти в региона на Маслен нос.
Тази просвета се развива доста бурно през 60-те и 70-те години на предишния век, добави Пеев. Тогава са правени изследвания по цялото родно Черноморие. Открити са стотици артефакти.
Всъщност, по нашето крайбрежие са регистрирани съвсем всички типове монументи, които могат да бъдат открити под вода - потънали праисторически селища, елементи от антични селища, жилищни квартали, крепостни стени, кораби. Цели плавателни съдове съвсем не са открити. Учените обаче могат да си вършат заключения от насъбрани амфори или различен товар по дъното къде има потънали съдове. Находки са откривани от 2-3 до 30 метра дълбочина, обясни Пеев.
Учените от варненския институт въпреки всичко са разкрили няколко непокътнати антични кораби. Най-старият е датиран към втората половина на втори-началото на трети век от новата епоха. Къде е потопен плавателният съд е станало ясно от струпани на едно място амфори, едната от които е изнесена и изследвана. Резултатите посочили, че корабът е превозвал обработена риба. Намерените в амфората остатъци посочили, че стоката е била европейски сом, уловен най-вероятно в някоя от огромните реки в северозападния регион на Черно море.
Кои са били търговците и за къде е бил товарът обаче може единствено да се гадае, защото амфорите нямат печати. По принцип за Черноморския район е известно още от времето на Аристотел, за това улов на какви риби е имало и какъв е бил износът към Егейския регион, описа ученият. Той посочи, че комерсиалните кораби са превозвали и зърно, вино, кожи, метали, зехтин.
За Поморие има един исторически извор, че от там се е осъществил експорт на хайвер за Константинопол, само че няма информация за кои големци в престолния град е бил предопределен деликатесът, добави Пеев. По нашето Черноморие корабоплаването по принцип е било каботажно - около брега, посочи специалистът. Древните обаче са предприемали и по-рискови пътувания и са минавали косо през морето. Доказателство за това са открити остатъци на потънали кораби сред Турция и Крим, уточни Пеев.
За това, че старите мореплаватели са били смелчаци е индикативен и фактът, че е открит кораб в региона на Черни нос край Бяла, чийто товар е със североафрикански генезис.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ