Глаголицата - азбука на Бога
Тази година се навършват 1150 години от кончината на Константин Кирил Философ, основателя на първата българска писменост - глаголицата. В негова чест втората ни писменост - кирилицата, носи името му. В 1980 година папа Йоан Павел Втори афишира Константин Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа.
От 2007 година кирилицата е приета за третата европейска писменост след латиницата и гръцката писменост. Днес повече от 70 езика по целия свят употребяват нашата писменост. Кирилицата е в основата на формалната книжовност на Монголия и в някои републики от някогашния Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век е публична писменост в Румъния.
„ Сакралната Глаголица и българските писмености “ е огромната тематика на Форума „ Българският Дух през вековете ", който ще се организира от 10 до 12 май в Международен панаир - Пловдив.
Първата българска писменост - глаголицата - е основана през 862 година (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ. Историческите извори настояват, че през 862 година братята Константин Кирил Философ и Методий са изпратени от византийскит император Михаил III да покръстят западните славяни и да провеждат свещенодействие във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. Така гениалният лингвист Константин-Кирил сформира глаголицата -напълно истинска графична система, в която всяка писмен знак дава отговор на един тон. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни контури. Затова огромният български академик Петър Илчев назовава глаголицата най-съвършената графична система от антични времена до през днешния ден.
Използвана е за държавни и религиозни документи и книги. „ Даваме ли си задоволително сметка за мащабът на делото на двамата братя, които в битка с триезичието (обявените за свещени еврейски, латински и старогръцки) извоюват място и пълноправие на българския език! ”, написа детската писателка Кина Къдрева. „ Каква теоретична, философска и дипломатическа битка са принудени да водят, с цел да бъде приета тя
за четвърти език на християнска Европа,
отваряйки свободно пътя за всички останали нации в целия свят да четат и слушат християнското слово на личния си език. Това е гражданска война в средновековна Европа. Тази тежка битка коства живота и на двамата братя. Днес Библията е преведена на повече от 1500 езика! ”.
Въпреки обстоятелствата и до момента някои спорят по въпроса: какви по националност са братята Кирил и Методий? Българи ли са или македонци, гърци или славяни? Фонетиката на българският език ли стои в основата и на двете писмености?
„ По-малко прочут е фактът, че княз Борис I отсрочва личното си покръстване в християнската религия, изчаквайки написването на тази писменост. Идеята на владетеля е, че когато се покръства народа, езика на който ще се проповядва, би трябвало да е българският. А не гръцки или латински. Борис I чудесно е знаел, че втория вид значи гибел за страната ”, разсъждава проф. Дамян Попхристов. В негова поддръжка е тезата и на Черньо Чернев в книгата му „ Глаголицата - Азбука на Бога “. „ Въпросът за езика е освен набожен, а изострен политически въпрос за разделянето и владеенето на територии и нации, една жестока битка за политическо въздействие и превъзходство, в която езикът е мощно оръжие и която продължава интензивно да се води и през днешния ден “. Това твърди учен Черньо Чернев, член на Международната академия по българознание, иновация и просвета (МАБИК).
„ Ако задачата на братята Кирил и Методий беше византийска, както се пробват да ни убеждават някои модерни учени, основателно се слага въпросът: Защо те скъсват връзките си с Византия и отнасят, откритите от тях в Крим мощи на св. Климент, не в Константинопол, а в Рим. Не търсят ли при папата освещаване на българската писменост, разбирайки, че Константинопол няма повече да ги поддържа в тяхното дело, тъй като задачата им от дипломатическа (за привличането на княз Борис I към гръцката патриаршия) излиза отвън надзор и прави невероятно налагането на гръцка надмощие над новопокръстената българска страна ”, написа и писателката Кина Къдрева в „ Ребусът Св. св. Кирил и Методий “. Само че българската писменост е не просто неповторима, тя е
издигната ” в извънредно къси периоди
За да осмислим тези обстоятелства, дано си напомним, че основаването на египетските писмени знаци продължава близо 1000 години. И че античните гърци пригаждат в продължение на епохи финикийската писменост към особеностите на елинския език. Неслучайно учен Дмитрий Лихачов назовава България от IX и X век „ страна на Духа “, „ тъй като в отбраната на българския народ в компактен строй стояха езикът, писмеността, литературата “.
Езикът не е непряк факт
в една просвета, а нейна първооснова.
Ролята за писмеността се усеща най-осезаемо и по-късно през вековете, по време на Възраждането ни. И в случай че сме се съхранили до момента като народ макар всичките форми на геноцид през целия ни исторически път, то е с помощта на това, че сме запазили своя език, своя дух, своята културна същина, построена върху българската книжовност, българското слово. Затова по време на Възраждането битката на какъв език да се води богослужението - на български или на гръцки е толкоз гореща, тъй като зад въпроса за езика стои въпросът да бъдем или да не бъдем, какви да бъдем и какво място да заемем както на Балканите, по този начин и в интернационалното пространство.
От 2007 година кирилицата е приета за третата европейска писменост след латиницата и гръцката писменост. Днес повече от 70 езика по целия свят употребяват нашата писменост. Кирилицата е в основата на формалната книжовност на Монголия и в някои републики от някогашния Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХІХ век е публична писменост в Румъния.
„ Сакралната Глаголица и българските писмености “ е огромната тематика на Форума „ Българският Дух през вековете ", който ще се организира от 10 до 12 май в Международен панаир - Пловдив.
Първата българска писменост - глаголицата - е основана през 862 година (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ. Историческите извори настояват, че през 862 година братята Константин Кирил Философ и Методий са изпратени от византийскит император Михаил III да покръстят западните славяни и да провеждат свещенодействие във Великоморавия. Това е станало по молба на великоморавския княз Ростислав. Така гениалният лингвист Константин-Кирил сформира глаголицата -напълно истинска графична система, в която всяка писмен знак дава отговор на един тон. Нещо повече, в нея буквите за близки звукове имат сходни контури. Затова огромният български академик Петър Илчев назовава глаголицата най-съвършената графична система от антични времена до през днешния ден.
Използвана е за държавни и религиозни документи и книги. „ Даваме ли си задоволително сметка за мащабът на делото на двамата братя, които в битка с триезичието (обявените за свещени еврейски, латински и старогръцки) извоюват място и пълноправие на българския език! ”, написа детската писателка Кина Къдрева. „ Каква теоретична, философска и дипломатическа битка са принудени да водят, с цел да бъде приета тя
за четвърти език на християнска Европа,
отваряйки свободно пътя за всички останали нации в целия свят да четат и слушат християнското слово на личния си език. Това е гражданска война в средновековна Европа. Тази тежка битка коства живота и на двамата братя. Днес Библията е преведена на повече от 1500 езика! ”.
Въпреки обстоятелствата и до момента някои спорят по въпроса: какви по националност са братята Кирил и Методий? Българи ли са или македонци, гърци или славяни? Фонетиката на българският език ли стои в основата и на двете писмености?
„ По-малко прочут е фактът, че княз Борис I отсрочва личното си покръстване в християнската религия, изчаквайки написването на тази писменост. Идеята на владетеля е, че когато се покръства народа, езика на който ще се проповядва, би трябвало да е българският. А не гръцки или латински. Борис I чудесно е знаел, че втория вид значи гибел за страната ”, разсъждава проф. Дамян Попхристов. В негова поддръжка е тезата и на Черньо Чернев в книгата му „ Глаголицата - Азбука на Бога “. „ Въпросът за езика е освен набожен, а изострен политически въпрос за разделянето и владеенето на територии и нации, една жестока битка за политическо въздействие и превъзходство, в която езикът е мощно оръжие и която продължава интензивно да се води и през днешния ден “. Това твърди учен Черньо Чернев, член на Международната академия по българознание, иновация и просвета (МАБИК).
„ Ако задачата на братята Кирил и Методий беше византийска, както се пробват да ни убеждават някои модерни учени, основателно се слага въпросът: Защо те скъсват връзките си с Византия и отнасят, откритите от тях в Крим мощи на св. Климент, не в Константинопол, а в Рим. Не търсят ли при папата освещаване на българската писменост, разбирайки, че Константинопол няма повече да ги поддържа в тяхното дело, тъй като задачата им от дипломатическа (за привличането на княз Борис I към гръцката патриаршия) излиза отвън надзор и прави невероятно налагането на гръцка надмощие над новопокръстената българска страна ”, написа и писателката Кина Къдрева в „ Ребусът Св. св. Кирил и Методий “. Само че българската писменост е не просто неповторима, тя е
издигната ” в извънредно къси периоди
За да осмислим тези обстоятелства, дано си напомним, че основаването на египетските писмени знаци продължава близо 1000 години. И че античните гърци пригаждат в продължение на епохи финикийската писменост към особеностите на елинския език. Неслучайно учен Дмитрий Лихачов назовава България от IX и X век „ страна на Духа “, „ тъй като в отбраната на българския народ в компактен строй стояха езикът, писмеността, литературата “.
Езикът не е непряк факт
в една просвета, а нейна първооснова.
Ролята за писмеността се усеща най-осезаемо и по-късно през вековете, по време на Възраждането ни. И в случай че сме се съхранили до момента като народ макар всичките форми на геноцид през целия ни исторически път, то е с помощта на това, че сме запазили своя език, своя дух, своята културна същина, построена върху българската книжовност, българското слово. Затова по време на Възраждането битката на какъв език да се води богослужението - на български или на гръцки е толкоз гореща, тъй като зад въпроса за езика стои въпросът да бъдем или да не бъдем, какви да бъдем и какво място да заемем както на Балканите, по този начин и в интернационалното пространство.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ