Тази година, както всяка четвърта година от 1904 г. насам,

Тази година, както всяка четвърта година от 1904 година насам, светът ще прибави един спомагателен ден на 29 февруари, което прави 2024 година високосна. Това си е общоприето занимание – само че от ден на ден се разисква дали би трябвало да прибавяме от време на време и високосна секунда.

Това може да наподобява като необичайно предложение, което не е от огромно значение за множеството хора, само че защото съветското държавно управление твърдо заема едната страна на дебата, нещата може да не минат безпрепятствено. Разбира се, няма да настане Трета международна война, само че вероятно следва да чуем повече по този въпрос скоро.

Обмислят няколко решения. Едно, стартирано от доктор Джуда Левин от Отдела за време и периодичност към Националния институт за стандарти и технологии, е да се премине от чести високосни секунди към редки високосни минути. За да разберем аргументите за този напор обаче, коства си да разгледаме за какво часовниците ни не всеки път се движат както постоянно.

Вместо интервалът време, за който Земята обикаля към Слънцето, да се дели без излишък на броя на завъртанията към оста ѝ, резултатът е, че в годината има 365,2422 дни. Ако заложим всяка година да има по 365 дни, календарът ни ще се размине със сезоните. Но в исторически проект по-големият проблем би бил объркването по кое време да се засаждат културите.

Този проблем значително е решен посредством въвеждането на високосна година на всеки четири години. Когато и това се оказва незадоволително тъкмо, е въведен Григорианският календар, при който през 3 от всеки 4 века се пропуща високосна година. Това прави междинната дълготрайност на годината толкоз близка до същинската дълготрайност, че няма по какъв начин към този момент да объркаме сезоните за доста хиляди години напред. Спорното в Григорианския календар обаче е, че той реалокира датата с 10 дни напред. Някои настояват, че са избухнали протести, тъй като в едно по-суеверно време хората са считали, че животът им ще бъде скъсен, с цел да подхожда на преднаписаната им гибел, въпреки че това може да е мит.

Има леко противоречие в наименованието на скоковете: 2024 е високосна година, само че на 29 февруари не прибавяме цяла година, а единствено ден. Когато към календара се прибавя секунда обаче, си я назоваваме високосна секунда, а не на по-големият интервал, в който тя принадлежи – високосен час.

Като оставим настрани тази придирчивост, високосната секунда – и евентуално негативната високосна секунда – са въведени, с цел да се оправи различен проблем: фактът, че въртенето на Земята не е изцяло непрекъснато. Дните ни стават все по-дълги, основно с помощта на взаимоотношението с Луната и в случай че не създадем някакви корекции, Слънцето може да стартира да изгрява в среднощ, дружно с други мощно смущаващи събития. Със сигурност ще ни отнеме извънредно доста време, с цел да стигнем до този миг, да. И въпреки всичко без значение от това, високосните секунди са станали постоянна част от календара.

От 1972 година насам на всеки няколко години в среднощ на 30 юни или 31 декември се прибавя по една секунда, с цел да се резервира равновесието. Часовниците по света, които са задоволително точни, че да имат значение, се поправят. Имаме даже интернационален орган, който подсигурява, че всички нации на Земята са на едно и също мнение по този въпрос – образец за съдействие, което за жалост липсва в доста други по-спешни случаи.

Сега обаче в редиците на този орган има различия. През 2022 година Международното бюро за ограничения и теглилки гласоподава за унищожаване на високосната секунда – не незабавно, а през 2035 година Беше доста добре да се прибавят секунди, когато броят на устройствата, които поддържат толкоз тъкмо време, беше дребен, само че в този момент компютрите по света би трябвало да се оправят с постоянни корекции и на някои това не им харесва.

Тук се намесва Левин. Като един от определената група хора, на които се заплаща, с цел да мислят за тези неща, той отбелязва, че животът на множеството от нас няма да бъде обиден, в случай че Слънцето пресече меридиана с няколко секунди неточност. В края на краищата ние живеем в необятни часови зони, в които часовниковото време съответствува с ситуацията на Слънцето единствено по една линия на географската дължина.

„ Това, че би трябвало да се занимаваме с високосни секунди, ме подлудява “, споделя Левин пред New York Times в навечерието на Световната радиоконференция в Дубай предходната година, на която бяха прегледани такива неща. „ Трябва да се отпуснем малко. “

Ето за какво, предлага той, би трябвало да оставим секундите да се натрупат, небето все по този начин леко да изостава от часовниковото време, до момента в който изостанем задоволително, с цел да прибавим цяла минута. Малцината хора, които се нуждаят от това часовниците им да съответстват идеално с небето, са тези, които са в най-хубава позиция да създадат корекции в формалното време.

Това има доста преимущества – хората даже могат да провеждат празненства, с цел да отпразнуват високосната минута; високосните секунди са прекомерно чести, с цел да се занимават с тях.

Въпреки това конференцията не съумя да одобри концепцията на Левин, частично тъй като секундата към този момент има забележителна инерция. Срещу смяната се афишира чудноват съюз, включващ Католическата черква и държавните управления на Англия и Русия. Мотивите им са разнообразни, само че всички поддържат актуалната система.

Изглежда, че привързаността към традицията стимулира някои от тях, само че се твърди, че съветските спътници са проектирани въз основата на високосни секунди. Ако това е по този начин, смяната може да се окаже повече от елементарен въпрос на препрограмиране. Има догатки, че изоставянето на секундата може да засегне съветските военни системи, само че даже да е по този начин, не е рационално да чакаме да го признаят.

Това прави постигането на смяна доста мъчно. Едно нещо е да убедиш Ватикана, че изоставянето на високосната секунда не откъсва човечеството от космоса. В края на краищата, в последна сметка се съгласи с Галилео. Много по-трудно е да промениш мнението на нуклеарна мощ, която даже не желае да признае същинските си аргументи. Така че празненствата ще почакат.