Тайната на изгубената билка Силфиум
Тайната на изгубената билка Силфиум. Билката Силфиум се загатва в египетски ръкопис, датиран към 8-ми век преди Христа. В него се разказва лесна рецепта, включваща няколко елементи на растението, с която може освен да се спре зачеването, само че и да се лекува кашлица и да се облекчават болките в гърлото. Скоро силфиумът се появява и в прилежащите на Египет страни, където се подготвят голям брой отвари от него. Някои служат за унищожаване на брадавици или за прекъсване на кожни заболявания, само че главното предопределение остава предотвратяване от зачеване или предизвикването на аборт.
Това растение е култивирано за пръв път в Африка. В продължение на стотици години се употребило за контрацепция или преустановяване на бременност в начален етап. Причината, заради която то не се употребява през днешния ден, е, че хората унищожават целия тип заради нехайство.
Силфиумът растял в обилие в гръцкия град Кирена, днешна Либия. Години наред се употребявал от локалните като средство за лекуване на огромен брой болести, включително гадене, тресчица, простуда и дори мазоли по ходилата.
Жителите на Кирена обаче не решили, че количествата от билката са лимитирани. Независимо от умишленото обработване на силфиум, растението почнало да се среща все по-рядко на пазара. Причината за това е, че търсенето надминавало производството. За да продължат да поддържат стопанската система в града, елинските търговци почнали да прибират годишна продукция от все по-голям ареал.
Юлий Цезар поддържал наличия от нея в държавната хазна, а гърците даже я изобразили на парите си.
На външен тип приличала на целина. За изработката на отвари се употребило най-много стъблото, само че по-късно хората почнали да употребяват и листата, както и удебелените, напомнящи грудки корени.
От деликатните му цветове извличали парфюм. И най-после, силфиумът намирал място и в спалнята, където сокът му се пиел като афродизиак или се ползвал „ за пречистване на матката “. Може да е бил първият в действителност ефикасен надзор на раждаемостта. Смята се, че неговите сърцевидни семена са повода да свързваме признака с романтиката и до през днешния ден.
Ботаниците считат, че билката принадлежи към рода Ferula, дружно с магданоза, бучиниша и други
Римляните обичали силфиума толкоз доста, че са споменавали обичаната си билка в стихове и песни.
Заради алчността на хората през първи век билката престава да съществува. Смята се, че последният филиз силфиум е подарен на римския император Нерон, който подрежда на подчинените си да нарежат цялото растение на салата и по-късно го изяжда.
Изчезването на силфиума е един от първите образци за това по какъв начин алчността на хората може да аргументи сериозна щета на околната среда.
Линда Еванджелиста се завърна
Тайната на изгубената билка Силфиум
