Там са депортирани противниците на комунистическия режим. Достатъчен е бил

Там са депортирани " съперниците " на комунистическия режим. Достатъчен е бил и един донос, с цел да попаднат в карцерите на злокобния лагер на остров Персин. Каква е ориста на българския ГУЛАГ през днешния ден? Г. А. Ангелов я изследва.

" Чувате ли! Не газете тополките! - отново се провикна някой полицай от задните редици. Как стана това не забелязах, обаче внезапно се оказа, че всеки полицай, който ни придружаваше, с изключение на шмайзер, държи една върбова чепата сопа! Явно приготвени от по-рано и оставени по пътя, по който трябваше да минем. Ето къде била ролята на режисьора. Да планува всичко за осъществяването, което стартира. Артистична работа! "

Не газете тополките!

" И фрас! Първата сопа изсвистя и се стовари на нечия глава...

Ако някой ми каже, че мога да измина 13 километра тичешком и то не по права линия, а един път в края на редицата, един път в средата, т.е. в непрестанен зиг-заг в битка за място, тъй като никой не застава непринудено под ударите, нямаше да допускам. Оказа се че съм прелестен спортист. И то освен аз, а и 60-70 годишните с недостатък на сърцето, всякакви ревматизми, шипове, ставни болки и какви ли не други лекарски измислици.

Всички издържаха… ”

Така разказва в книгата си “Обратната страна на медала “ Милко Икономов “посрещането ” си в концлагера на остров Персин, прочут и като " Трудово възпитателно общежитие (ТВО) Белене " през 1958 година. По това време, съгласно формалната комунистическа историография, лагерът в действителност е трябвало да е към този момент закрит от Вълко Червенков след гибелта на Сталин. Всъщност обаче, той е бил още веднъж отворен - превантивно - след Унгарското въстание през 1956 година

Там са депортирани “противниците ” на: селяни-противници на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, служители на реда, офицери, предвоенни министри, индустриалци и банкери, народни представители от някогашната съпротива, николапетковисти, социалдемократи, демократи, анархисти, троцкисти, легионери, бранници, ратници, членове на Вътрешна македонска революционна организация, католически, протестантски и православни духовници, съветски белогвардейци - емигранти, гръцки и югославски политемигранти... Имало е и престъпни нарушители, които са били аристокрацията в лагера, както ги е описал с черната си подигравка Икономов.
Редакцията предлага
Белене действа с спирания от 1949 до 1989 година Последните му две отваряния са през 1972, както и през 1984 година - за така наречен “Възродителен развой ”, когато в него са въдворени български мюсюлмани. Освен съперници на режима или отхвърлени от него обществени категории и етноси за вкарването в концентрационен лагер е бил задоволителен и обезсърчителен за партията генезис, обучение в чужбина или просто донос. Такъв е и казусът на Милко Икономов.

Българският ГУЛАГ

Над 30 000 души са минали през трудовите лагери на България, основани по модела на руския ГУЛАГ на Сталин. В решението на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1951 година се споделя, че на въдворяване подлежат „ лица, които не могат да бъдат съдени по елементарния ред поради политически или държавни аргументи ”. Над 1 200 души са минали през злокобния лагер „ Слънчев бряг ” край Ловеч и женския концлагер в Скравена. В тях умират 147 души вследствие на непостижим физически труд, следен от надзиратели със садистични пристрастености.

Няма съответно социологическо изследване, което да каже, какъв брой българи помнят злокобната история на българските концлагери. Съдейки по изследване отпреди три години, техният очевидно брой не е огромен, защото.

И по този начин, 33 години след края на режима и системата на българските концлагери няма историческа памет за зверствата на режима, няма място, в което възпитаници и хора от всевъзможни възрасти могат да се потопят в предишното или просто да положат цвете, да възпламенят свещ за душите на мъртвите.

Но лагерът на остров Белене може да бъде отворен за гости и там може да бъде построен музей. Вече има направен план за възстановяване и експониране на оживелите здания от втория му интервал, както и за възобновяване на същия вид бараки, каквито е имало при отварянето му през 1944 година. Едни от моторите зад това начинание са Фондация „ Остров Белене ” и Михаил Маринов, католическата общественост, както и локалната община.

Пред Дъждовни води Михаил Маринов описа, че все още мястото на лагера се поддържа “живо и чисто ” и се съпровождат искащите да го видят. Пред това има обаче има леки пречки, като взимането на пропуск от началството на пандиза, който към момента действа на острова. “Интересът е огромен и от ден на ден хора желаят да посетят мястото, а и естествения парк, какъвто е самият остров ”, сподели Маринов.

Триметрови дупки за непослушните

Проектът за мемориалното място включва възобновяване на лагера и на дървените бараки, които са унищожени, в достоверния им тип. “Мястото е деликатно почистено през 1958/59 година, когато е отворено за повторно. От това време са оживели две солидни здания. Срещу тях има една, която е употребена за артелно - склад за храни, кухненския блок и трапезария. Имаме подозрения, че столовата е издигната съзнателно върху карцерните пространства, употребявани сред 1949 и 1959 година, с цел да бъдат те скрити. Мисля, че сме ги разкрили, само че следва още малко да поработим и да поразчистим, с цел да сме сигурни, че това са карцерите. Те са представлявали 3-метрови дупки, изкопани в земята и покрити с растителност. Там са наказвани “непослушните ”. Зловещи пространства, в които минималният престой е бил 14 дни ”, описа Маринов.

Паметна плоча за жертвтие на комунизма в България

Земята, върху която са останките от лагера, е от към 111 декара и е преотстъпена на община Белене от втория кабинет на Бойко Борисов при изискване да бъде направено мемориалното място. Търси се финансиране, а преди години депутатът от Реформаторския блок Найден Зеленогорски внесе предложение в Народното събрание мемориалът да се финансира с 2 млн. лв. от държавния бюджет, само че предлагането не бе признато. “В контакт сме с няколко министерства, по този начин щото да започва плана. Аз съм уверен, че останалите средства ще се намерят - дали с акция или с наши сътрудници от чужбина, които да оказват помощ. Смея да настоявам, че могат да се случат бързо нещата, защото планът е подготвен ”, сподели Маринов.

“Знаем по какъв начин е изглеждал лагера. Смея да настоявам, че можем да реализираме историческа истина на 95%, да бъде възобновено всичко, с цел да се трансформира това място в българското място за памет ", показва оптимизъм Маринов. Подобно място няма оживяло в България, напомня той.

И за бъдещето е значимо България да има място наизуст за зверствата на социалистическия режим. Защото паметта за жертвите наподобява избледнява. А тези, които не си спомнят предишното, са обречени да го повторят.