Стотният ден. На площада яйцето е по-главно от кокошката
Такъв напредък на яйцето не помня от времето, когато по селата то вървеше като законна локална валута. Тогава яйцата бяха сиромашкият еквивалент на днешните кюлчета, цената им бе плаваща като на златото и се определяше от курса, по който ги изкупуваше селкоопът. С яйца можеше да купиш кибрит, халва, цигари, дребна мастика – в случай че не те заловен, до момента в който ги отмъкваш от полога. Ако през днешния ден в градовете, а и в столицата гледаха кокошки както тогава, можеше отново по този начин от полога да насъбереш яйца за хвърляне по време на митинга.
По-друго е да замеряш властта с пресни яйца – и по-хигиенично! – в сравнение с със запъртъци. („ Втриса ме – призна госпожа П.П. – известна вестникарска коректорка по времето, когато вестниците имаха коректори, – като помисля какви количества крем-карамел можех да забъркам с тези яйца. ”) Лошото е, че с идването на студовете кокошките стопират да снасят и е редно протестната артилерия да намерения за други боеприпаси и вероятно за промяна на калибъра. Уместно ще бъде, да вземем за пример, да се ревизират тържищата за застояли количества алабаш – по-малко ще цапа и е кадърен за повторна приложимост. А що се отнася до оня покровител на митинга, за който се загатва, че изпраща товарни композиции с яйца откъм Персийския залив, на него те няма да му трябват. Той, както подразбираме, ще цели властта с ритони...
Освен с яйца митингът замеря властта и с възгласи „ Оставка! ” .
Това във всекидневието е като ключова дума на единомишленици, а на площада работи като „ Сезам, отвори се! ”. Работи, работи, но до момента не е проработило, най-малко на тукашна почва. А в Брюксел този сезам сензационно открехна очите на Европарламента, който за пръв път се вгледа оттатък мъглицата над София. Какво видя, може с времето и да стане ясно, само че това, че извърна поглед към покрайнините на империята, е някаква вяра въпреки всичко. А в този момент, откакто добре поставена министърка в припадък на не-знам-какво-си вкара осемдесет служители на реда в болница, напълно несъмнено ще държи България под око. Какво-какво, а полицията си желае грижа.
Впрочем, и „ Оставка! ”-та като разбиране тук е прекомерно двусмислено и задоволително рисково за здравето. Млада бизнесменка и нейният сътрудник излежаха четири месеца при дървениците, тъй като предизвестили държавен служител, че ще му изискат оставката, тъй като не спазил закона. Така оставката бе окачествена като заплаха(!) от държавното обвиняване и в този момент всички, които на площада или от дивана желаеме оставка на няколкото поименно изброени лица, можем да попаднем „ на топло ”. Тъкмо ще изкараме зимата там. Проблемът е, че арести за всички ни няма да се намерят, ще би трябвало да се изискат пари от Европейски Съюз и да се построят нови. А за какво не и да се вземе държавен заем, което в България е изключително за предпочитане? Няколко милиарда ще изкарат тия тарикати и от „ Оставка! ”-та, докато се натуткат да си я подадат...
Днес е стотният ден, щем не щем би трябвало да помислим и за остарелия, изпитан прийом на античните и мъдрите: сядаш на брега на реката и в случай че си задоволително толерантен, някой ден ще видиш телата на враговете ти да минават край теб. (Някой ден, не безусловно стотния или по-рано.) Познавам доста хора, които по този начин си намираха работа край реките: кой с въдица, кой със статив за изобразяване на речни пейзажи, в краен случай с лопатка и кофичка за пясък или просто въоръжени с размисъл за ликвидиране на времето.. Чакаха телата. Не знам съумяха ли в това очакване, само че тъй като въздухът към реките тогава бе по-чист, най-малко сполучливо дочакаха старостта. И не знам за какво стотина дни след старта на митинга полека-лека
пейзажът на площада замязва на крайречен и ние като че ли се настаняваме да чакаме,
въпреки и подготвени да чакаме до гибел. Сякаш там, зад оня министерски съвет с колоните, под които бият стачкуващи, зад ЦУМ също, тече реката на живота, която би трябвало да донесе телата. Отлично знам, че търпението доста постоянно е резултатно също като стремежа, даже и повече. Но и аз, както множеството от вас, към този момент изгубихме самообладание да поносим.
Колкото до мен самия, клечал съм на брега на всевъзможни реки, някои от тях и международни. Само че, наподобява, когато не ги чакаш особено, никакви тела не идват. Или плуват против течението, с цел да не ти доставят наслаждение. Или пък се натрупат по-нагоре, настанили се комфортно да чакат... златната вода. И няма кой да ги отмести. А може и единствено в античния Китай мъдростите да са били годни. В нашия раздрънкан и оскотял от днешното полуграмотно ръководство живот евентуално само нелепостите работят.
Докато си размишлявах по скоростта и равносметките на митинга, отсреща ми цъфна сътрудника N., навлечен с формалната тениска „ мутри вън ” върху костюма и якето, съвсем като хокеист. Подписал се, сподели, под апела на интелектуалците – единствено едвам се ядосва. Бил при започване на листата, в първата стотица, а в този момент го подредили по азбучен ред и отишъл чак във втората половина. Ухилих се злорадо, само че лицемерно го успокоих – може пък, като вземат да раздават това-онова след успеха, да почнат в обратна посока. (Ако не решат да раздават тояги, де!) Той улови гаврата и ме захапа: елементарно му е, на който го няма в листата, никакви грижи. Не рачих да му се изяснявам, само че обяснението не може да се избегне, по тази причина ще го поднеса на вас. Първо, като човек с перо и предопределение, когато имам нещо да заявя, аз го написвам и печатам. По тази причина не присъствам от всевъзможни, даже такива в действителност влиятелни описи. И второ, особено този се изработваше във фейсбук, където чисто механически не участвам. Уважавам всички, които към този момент са го подписали, и другите, които следва да го създадат. Рязането на мостове към властта е като рязане на окови. Иначе каква е моята позиция по настоящия миг, не е известно единствено на тези, които не четат в. „ Сега ”. За което ги скърбя.
Та за яйцето. Може някой ден да се жлътне и по брюкселските площади. Но там ще желаят яйца от свободни кокошки. Е, ще му мислим, като му пристигна времето. А тук и в този момент са нужни свободни хора. Колкото може повече...
По-друго е да замеряш властта с пресни яйца – и по-хигиенично! – в сравнение с със запъртъци. („ Втриса ме – призна госпожа П.П. – известна вестникарска коректорка по времето, когато вестниците имаха коректори, – като помисля какви количества крем-карамел можех да забъркам с тези яйца. ”) Лошото е, че с идването на студовете кокошките стопират да снасят и е редно протестната артилерия да намерения за други боеприпаси и вероятно за промяна на калибъра. Уместно ще бъде, да вземем за пример, да се ревизират тържищата за застояли количества алабаш – по-малко ще цапа и е кадърен за повторна приложимост. А що се отнася до оня покровител на митинга, за който се загатва, че изпраща товарни композиции с яйца откъм Персийския залив, на него те няма да му трябват. Той, както подразбираме, ще цели властта с ритони...
Освен с яйца митингът замеря властта и с възгласи „ Оставка! ” .
Това във всекидневието е като ключова дума на единомишленици, а на площада работи като „ Сезам, отвори се! ”. Работи, работи, но до момента не е проработило, най-малко на тукашна почва. А в Брюксел този сезам сензационно открехна очите на Европарламента, който за пръв път се вгледа оттатък мъглицата над София. Какво видя, може с времето и да стане ясно, само че това, че извърна поглед към покрайнините на империята, е някаква вяра въпреки всичко. А в този момент, откакто добре поставена министърка в припадък на не-знам-какво-си вкара осемдесет служители на реда в болница, напълно несъмнено ще държи България под око. Какво-какво, а полицията си желае грижа.
Впрочем, и „ Оставка! ”-та като разбиране тук е прекомерно двусмислено и задоволително рисково за здравето. Млада бизнесменка и нейният сътрудник излежаха четири месеца при дървениците, тъй като предизвестили държавен служител, че ще му изискат оставката, тъй като не спазил закона. Така оставката бе окачествена като заплаха(!) от държавното обвиняване и в този момент всички, които на площада или от дивана желаеме оставка на няколкото поименно изброени лица, можем да попаднем „ на топло ”. Тъкмо ще изкараме зимата там. Проблемът е, че арести за всички ни няма да се намерят, ще би трябвало да се изискат пари от Европейски Съюз и да се построят нови. А за какво не и да се вземе държавен заем, което в България е изключително за предпочитане? Няколко милиарда ще изкарат тия тарикати и от „ Оставка! ”-та, докато се натуткат да си я подадат...
Днес е стотният ден, щем не щем би трябвало да помислим и за остарелия, изпитан прийом на античните и мъдрите: сядаш на брега на реката и в случай че си задоволително толерантен, някой ден ще видиш телата на враговете ти да минават край теб. (Някой ден, не безусловно стотния или по-рано.) Познавам доста хора, които по този начин си намираха работа край реките: кой с въдица, кой със статив за изобразяване на речни пейзажи, в краен случай с лопатка и кофичка за пясък или просто въоръжени с размисъл за ликвидиране на времето.. Чакаха телата. Не знам съумяха ли в това очакване, само че тъй като въздухът към реките тогава бе по-чист, най-малко сполучливо дочакаха старостта. И не знам за какво стотина дни след старта на митинга полека-лека
пейзажът на площада замязва на крайречен и ние като че ли се настаняваме да чакаме,
въпреки и подготвени да чакаме до гибел. Сякаш там, зад оня министерски съвет с колоните, под които бият стачкуващи, зад ЦУМ също, тече реката на живота, която би трябвало да донесе телата. Отлично знам, че търпението доста постоянно е резултатно също като стремежа, даже и повече. Но и аз, както множеството от вас, към този момент изгубихме самообладание да поносим.
Колкото до мен самия, клечал съм на брега на всевъзможни реки, някои от тях и международни. Само че, наподобява, когато не ги чакаш особено, никакви тела не идват. Или плуват против течението, с цел да не ти доставят наслаждение. Или пък се натрупат по-нагоре, настанили се комфортно да чакат... златната вода. И няма кой да ги отмести. А може и единствено в античния Китай мъдростите да са били годни. В нашия раздрънкан и оскотял от днешното полуграмотно ръководство живот евентуално само нелепостите работят.
Докато си размишлявах по скоростта и равносметките на митинга, отсреща ми цъфна сътрудника N., навлечен с формалната тениска „ мутри вън ” върху костюма и якето, съвсем като хокеист. Подписал се, сподели, под апела на интелектуалците – единствено едвам се ядосва. Бил при започване на листата, в първата стотица, а в този момент го подредили по азбучен ред и отишъл чак във втората половина. Ухилих се злорадо, само че лицемерно го успокоих – може пък, като вземат да раздават това-онова след успеха, да почнат в обратна посока. (Ако не решат да раздават тояги, де!) Той улови гаврата и ме захапа: елементарно му е, на който го няма в листата, никакви грижи. Не рачих да му се изяснявам, само че обяснението не може да се избегне, по тази причина ще го поднеса на вас. Първо, като човек с перо и предопределение, когато имам нещо да заявя, аз го написвам и печатам. По тази причина не присъствам от всевъзможни, даже такива в действителност влиятелни описи. И второ, особено този се изработваше във фейсбук, където чисто механически не участвам. Уважавам всички, които към този момент са го подписали, и другите, които следва да го създадат. Рязането на мостове към властта е като рязане на окови. Иначе каква е моята позиция по настоящия миг, не е известно единствено на тези, които не четат в. „ Сега ”. За което ги скърбя.
Та за яйцето. Може някой ден да се жлътне и по брюкселските площади. Но там ще желаят яйца от свободни кокошки. Е, ще му мислим, като му пристигна времето. А тук и в този момент са нужни свободни хора. Колкото може повече...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ