Едвин Сугарев: Сънят на разума ражда чудовища - едно от тях е Путин
Така се назовава една от най-известните графики на Гоя от серията „ Капричос “. Капричос прочее значи капризи; през днешния ден по някакъв каприз на историята живеем във времена, в които сънят на разсъдъка в действителност ражда чудовища. Едно от тях е известно под името Владимир Путин.
Стои на дневен ред въпросът чий разсъдък е спал, до момента в който се е раждало това страшилище. Отговорът е къс и безмилостен: нашият. На демократичния, либерален и цивилизован свят. Който, уви, има един гибелен инстикт – да приема мечтаното за действително. Именно заради този инстикт никой не вярваше, че Путин ще нападне Украйна. Вярата, че той е човек като всички останали, и че живее в XXI век, ни погоди неприятна смешка. В резултат на същата религия прочее половин Европа се остави да бъде енергийно подвластна от неговите газопроводи и нефтопроводи, без да може да ги види като дула, ориентирани към общото ни бъдеще.
Той не е човек като всички други, нито пък живее в XXI век. Той е пресечната точка сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и блатните съветски бандюги – и в двете категории няма нищо човешко. Обитава темпоралните пространства на Иван Грозни и Сталин – освен това по едно и също време.
Трябваше да знаем това от дълго време. Още когато днешната му дясна ръка Николай Патрушев организираше взривяването на жилищни блокове, с цел да оправдае втората война в Чечения. Когато тази война изравни със земята Грозни и изтреби половината чеченци. Когато начена практиката да основава „ национални републики “ в прилежащите страни, прикрито ръководени от неговите зелени човечета. Когато атакува Грузия. Когато убиха Анна Политковская и Борис Немцов, и още неизвестно число други несъгласни с неговия режим. Когато отровиха Литвиненко и Скрипал. Когато анексира Крим и сътвори Донецката и Луганската републики, с цел да стартира още тогава, през 2014 г, война против Украйна, която не е преставала, единствено мина в нова, по-гореща фаза. Когато застана зад сатрапа Башар Асад и му оказа помощ да си върне териториите, унищожавайки милионни градове – като да вземем за пример Алепо.
Трябваше да знаем и помним всичко това – само че го забравихме. Решихме, че Русия е естествена страна, с която може да се води бизнес, да се договаря, да се поддържат дипломатически връзки Не, не е. Отдавна към този момент не е. Защото нормалността е и отговорност, а такава в тази ситуация липсва. Липсва прочее освен поради необяснимите зверства в Украйна, поради военните закононарушения, поради осъществявания там геноцид (как по различен метод да определим протичащото си в Мариупол – споделящ през днешния ден ориста на Грозни и Алепо?). Липсва поради цялостното неуважение към ориста на планетата и на човечеството.
Доказателства ли? Ето ги: тази седмица съветската войска се занимава със преструване на офанзива с нуклеарни ракети. Набелязаните цели са Берлин, Париж и Лондон. Изчислено е за какъв брой секунди тези цели ще бъдат изумени. Не за доста – сред две и малко над три минути за всяка от тях. Малко преди този момент съветското министерство на защитата заяви за тестването на междуконтиненталната балистична ракета „ Сармат “, способна да носи 10 нуклеарни глави. Путин предизвести страните от НАТО и Европейски Съюз, че могат да чакат гръмотевичен отговор, в случай че по някакъв метод се намесят във войната в Украйна – и повече от очевидно загатна, че би могъл да употребява нуклеарно оръжие.
В същото време неговият външен министър Сергей Лавров изясни какво схваща Кремъл под интервенция във войната: „ Когато НАТО влиза посредством заместител де факто във война с Русия и изпраща на този собствен заместител оръжия, то тогава човек прави това, което се прави във война “. И разгласи, че има сериозна заплаха от експлоадиране на Трета международна война – като акцентира, че обстановката през днешния ден е по-сериозна от тази по време на Карибската рецесия. В отговор НАТО съобщи, че няма действителна заплаха от нуклеарен спор, а военните помощи за Украйна ще продължат. Дано и този път не вземаме мечтаното за действително.
Разбира се, най-вероятната догадка за дрънкането на нуклеарно оръжие от страна на Русия е, че става дума за блъф. Няма по какъв начин Путин да не знае, че даже и пръв да стартира нуклеарния спор, неговата страна по този начин или другояче ще бъде унищожена. Въпреки това съществува и един най-малък % възможност да не става дума единствено за блъф, чиято цел е да пресече военната помощ за Украйна. Изключителната натегнатост на днешната обстановка се дължи на обстоятелството, че Путин просто няма по какъв начин да си разреши да отстъпи – тъй като направи ли го, това би означавало завършек на неговата власт – освен това незнаен край, което за човек с месианско мислене е неприемливо.
Той би трябвало да завоюва – или най-малко да имитира победа, просто няма различен избор. А откакто неговата „ военна интервенция “ затъва, би трябвало да измисли нещо друго. За това „ друго “ има две варианти: нуклеарна офанзива с дребна мощ в рамките на Украйна (например против Киев) или разширение на спора (например против Молдова, която за разлика от Украйна в действителност може да бъде прегазена за броени дни). После… след това каквото Бог дал.
И тогава излиза на дневен ред въпросът – по какъв начин ще реагира НАТО на сходно развиване? Може би отново ще се придържа към днешната си теза, че няма да изпраща войски, с цел да не провокира Трета международна война? Дано да бъде неприятен оракул, само че ми се коства, че в случай че Путин успее с тази война, Третата международна е неизбежна. Той няма да спре до Украйна, няма да спре и до Молдова. Окуражен, че всички се опасяват от нуклеарните му оръжия, той просто ще продължи – с експанзия против балтийските страни или може би против България, потвърдила се в това време като най-колеблив и слаб член на Алианса, с мощна пета колона, овластена на президентско ниво.
Предполагам, че мнозина ще възразят, че сходно държание на Русия опонира на логиката и на нейните лични ползи. Противоречи, да. Но и започването на войната в Украйна опонира на същите. Не става дума за естествена страна – става дума за деспотия, чието население е във висша степен зомбирано, във всеки случай задоволително, с цел да не може от него да се чака да оспорва решенията на властта. Впрочем в публикацията си „ Одемоняването на Русия “ Калин Янакиев повече от ясно сподели, че нуклеарното пощръкляване не е единствено налудна демонстрация на Путин – явно тази налудност е обхванала и „ необятните национални маси “.
Освен всичко това стои и един доста необикновен въпрос – за менталното здраве на съветския водач. Луд ли е Путин? Да, може би, в случай че месианският реваншизъм може да се одобри за полуда. Когато става дума за човек, отпред на голяма страна и с достъп до нуклеарното копче обаче, месианството е даже по-опасно от лудостта. Какво ще се случи да вземем за пример, в случай че този човек, повярвал си, че би трябвало да възвърне величието на Руската империя, види, че не е в положение да го направи? Какъв ще бъде неговият избор тогава? Дали просто ще се помири със своето проваляне – или ще каже, както го е казвал към този момент: „ За какво ни е свят, в случай че в него я няма Русия? “
Едвин Сугарев,
Стои на дневен ред въпросът чий разсъдък е спал, до момента в който се е раждало това страшилище. Отговорът е къс и безмилостен: нашият. На демократичния, либерален и цивилизован свят. Който, уви, има един гибелен инстикт – да приема мечтаното за действително. Именно заради този инстикт никой не вярваше, че Путин ще нападне Украйна. Вярата, че той е човек като всички останали, и че живее в XXI век, ни погоди неприятна смешка. В резултат на същата религия прочее половин Европа се остави да бъде енергийно подвластна от неговите газопроводи и нефтопроводи, без да може да ги види като дула, ориентирани към общото ни бъдеще.
Той не е човек като всички други, нито пък живее в XXI век. Той е пресечната точка сред Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и блатните съветски бандюги – и в двете категории няма нищо човешко. Обитава темпоралните пространства на Иван Грозни и Сталин – освен това по едно и също време.
Трябваше да знаем това от дълго време. Още когато днешната му дясна ръка Николай Патрушев организираше взривяването на жилищни блокове, с цел да оправдае втората война в Чечения. Когато тази война изравни със земята Грозни и изтреби половината чеченци. Когато начена практиката да основава „ национални републики “ в прилежащите страни, прикрито ръководени от неговите зелени човечета. Когато атакува Грузия. Когато убиха Анна Политковская и Борис Немцов, и още неизвестно число други несъгласни с неговия режим. Когато отровиха Литвиненко и Скрипал. Когато анексира Крим и сътвори Донецката и Луганската републики, с цел да стартира още тогава, през 2014 г, война против Украйна, която не е преставала, единствено мина в нова, по-гореща фаза. Когато застана зад сатрапа Башар Асад и му оказа помощ да си върне териториите, унищожавайки милионни градове – като да вземем за пример Алепо.
Трябваше да знаем и помним всичко това – само че го забравихме. Решихме, че Русия е естествена страна, с която може да се води бизнес, да се договаря, да се поддържат дипломатически връзки Не, не е. Отдавна към този момент не е. Защото нормалността е и отговорност, а такава в тази ситуация липсва. Липсва прочее освен поради необяснимите зверства в Украйна, поради военните закононарушения, поради осъществявания там геноцид (как по различен метод да определим протичащото си в Мариупол – споделящ през днешния ден ориста на Грозни и Алепо?). Липсва поради цялостното неуважение към ориста на планетата и на човечеството.
Доказателства ли? Ето ги: тази седмица съветската войска се занимава със преструване на офанзива с нуклеарни ракети. Набелязаните цели са Берлин, Париж и Лондон. Изчислено е за какъв брой секунди тези цели ще бъдат изумени. Не за доста – сред две и малко над три минути за всяка от тях. Малко преди този момент съветското министерство на защитата заяви за тестването на междуконтиненталната балистична ракета „ Сармат “, способна да носи 10 нуклеарни глави. Путин предизвести страните от НАТО и Европейски Съюз, че могат да чакат гръмотевичен отговор, в случай че по някакъв метод се намесят във войната в Украйна – и повече от очевидно загатна, че би могъл да употребява нуклеарно оръжие.
В същото време неговият външен министър Сергей Лавров изясни какво схваща Кремъл под интервенция във войната: „ Когато НАТО влиза посредством заместител де факто във война с Русия и изпраща на този собствен заместител оръжия, то тогава човек прави това, което се прави във война “. И разгласи, че има сериозна заплаха от експлоадиране на Трета международна война – като акцентира, че обстановката през днешния ден е по-сериозна от тази по време на Карибската рецесия. В отговор НАТО съобщи, че няма действителна заплаха от нуклеарен спор, а военните помощи за Украйна ще продължат. Дано и този път не вземаме мечтаното за действително.
Разбира се, най-вероятната догадка за дрънкането на нуклеарно оръжие от страна на Русия е, че става дума за блъф. Няма по какъв начин Путин да не знае, че даже и пръв да стартира нуклеарния спор, неговата страна по този начин или другояче ще бъде унищожена. Въпреки това съществува и един най-малък % възможност да не става дума единствено за блъф, чиято цел е да пресече военната помощ за Украйна. Изключителната натегнатост на днешната обстановка се дължи на обстоятелството, че Путин просто няма по какъв начин да си разреши да отстъпи – тъй като направи ли го, това би означавало завършек на неговата власт – освен това незнаен край, което за човек с месианско мислене е неприемливо.
Той би трябвало да завоюва – или най-малко да имитира победа, просто няма различен избор. А откакто неговата „ военна интервенция “ затъва, би трябвало да измисли нещо друго. За това „ друго “ има две варианти: нуклеарна офанзива с дребна мощ в рамките на Украйна (например против Киев) или разширение на спора (например против Молдова, която за разлика от Украйна в действителност може да бъде прегазена за броени дни). После… след това каквото Бог дал.
И тогава излиза на дневен ред въпросът – по какъв начин ще реагира НАТО на сходно развиване? Може би отново ще се придържа към днешната си теза, че няма да изпраща войски, с цел да не провокира Трета международна война? Дано да бъде неприятен оракул, само че ми се коства, че в случай че Путин успее с тази война, Третата международна е неизбежна. Той няма да спре до Украйна, няма да спре и до Молдова. Окуражен, че всички се опасяват от нуклеарните му оръжия, той просто ще продължи – с експанзия против балтийските страни или може би против България, потвърдила се в това време като най-колеблив и слаб член на Алианса, с мощна пета колона, овластена на президентско ниво.
Предполагам, че мнозина ще възразят, че сходно държание на Русия опонира на логиката и на нейните лични ползи. Противоречи, да. Но и започването на войната в Украйна опонира на същите. Не става дума за естествена страна – става дума за деспотия, чието население е във висша степен зомбирано, във всеки случай задоволително, с цел да не може от него да се чака да оспорва решенията на властта. Впрочем в публикацията си „ Одемоняването на Русия “ Калин Янакиев повече от ясно сподели, че нуклеарното пощръкляване не е единствено налудна демонстрация на Путин – явно тази налудност е обхванала и „ необятните национални маси “.
Освен всичко това стои и един доста необикновен въпрос – за менталното здраве на съветския водач. Луд ли е Путин? Да, може би, в случай че месианският реваншизъм може да се одобри за полуда. Когато става дума за човек, отпред на голяма страна и с достъп до нуклеарното копче обаче, месианството е даже по-опасно от лудостта. Какво ще се случи да вземем за пример, в случай че този човек, повярвал си, че би трябвало да възвърне величието на Руската империя, види, че не е в положение да го направи? Какъв ще бъде неговият избор тогава? Дали просто ще се помири със своето проваляне – или ще каже, както го е казвал към този момент: „ За какво ни е свят, в случай че в него я няма Русия? “
Едвин Сугарев,
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ