Така гледам на живота – имах по-голям късмет от всеки

„ Така виждам на живота – имах по-голям шанс от всеки различен, който познавам “, споделя артистът и режисьор Джон Малкович в изявление пред „ Гардиън “ през 2020 година „ Имах  по-голям шанс от всички деца в фамилията, които до един бяха по-интересни, по-талантливи и по-умни от мен. Затова, когато се случи нещо тъжно или тежко, не усещам потребност да се окайвам “.

Джон Гавин Малкович е роден на 9 декември 1953 година в Кристофър, Илинойс. Родителите му са публицисти. Израства с три по-малки сестри и един по-голям брат, които по-късно също избират журналистическата специалност. Малкович в никакъв случай не е крил, че няма идилично детство и младост – татко му и брат му постоянно го бият. На 16 години тежи 102 кг и би трябвало да понася прякора Прасенцето. Играе бейзбол и даже желае да стане експерт. Започва да се занимава с актьорско майсторство инцидентно. Пътят му към сцената и прожекторите е заобиколен – става водач на рейс, учи биология и социология в колежа, пробва се да учи спектакъл в два университета в Илинойс. Отпада и от двете места.

През 1976 година Джон Малкович става част от театралната натрупа „ Степънулф “  в Чикаго дружно с Гари Синийз, Глен Хедли (с която подписва брак) и Джоан Алън. Четири години по-късно Малкович към този момент е в Ню Йорк и играе в пиесата  „ Истинският Запад “ на Сам Шепърд, която поставя началото на огромния му триумф в театъра.

Филмът „ Място в сърцето “ от 1984 година пък му донася първата номинация за премия „ Оскар “. Екранизацията на „ Опасни връзки “ от 1988 година му носи международна популярност, само че и фамилен провал. Екранната спекулация с Мишел Пфайфър се придвижва и в живота, като поставя завършек на брака му с Глен Хедли. През 1998 година Малкович стартира връзка с режисьорката Николета Пейран, с която остава и до през днешния ден. Двойката има две деца, чийто живот е надалеч от киното. Амандин Малкович работи в магазин, Лоуи Малкович е софтуерен инженер. 

Сред знаковите функции на Малкович в киното са тази на Лени в „ За мишките и хората “ от 1992 година под режисурата на приятеля му от младежките години Гари Синийз и тази на Джон – само че не Гавин, а Хорацио – Малкович в абсурдистката комедия на Чарли Кауфман „ Да бъдеш Джон Малкович “ от 1999 година Той е артист, който не може да бъде вкаран в клишета – играл е и в комерсиални екшъни („ Под прицел “, „ Въздушен ескорт “), и в исторически драми („ Мери Райли “, „ Желязната маска “), а възприятието му за самоирония спомага за касовия триумф на „ Бесни страшни пенсии “. 

През тази годинаМалкович игра пред българската театрална аудитория в Народния спектакъл в София в пиесата „ В самотата на памуковите полета “, а също ивъв Варна в „ Адска комедия: признанията на един сериен палач “.

Очаква се през сценичен сезон 2024/2025 година той да сложи в Народния спектакъл „ Оръжията и индивидът “ на Бърнард Шоу.

През февруари т.г. Джон Малкович и американският фотограф Сандро Милър откриха изложбата " Почит към майсторите на фотографията " в изложба " Квадрат 500 " в София. 

Джон Малкович е и фешън дизайнер – един по-малко прочут факт на фона на кариерата в киното и театъра. Неговата компания Mr. Mudd е учредена през 2002 година Според него има доста общо сред дизайна и режисурата. „ Ако дирижирам пиеса, не желая да слагам нечия друга продукция. Може да одобрявам непознатата работа, само че би трябвало да дирижирам своята лична “, разяснява Малкович в изявление пред „ Венити феър “ през 2017 година във връзка стилните си сбирки. „ Това е всичко, което имаме – нашата позиция към света и нашия личен жанр. Стилът е единствената константа в живота “.

Инфо: Българска телеграфна агенция