Разстреляха 100 души в София на тази дата. Правосъдие или разправа?
Така е отворен пътят за съд над хора, които са свързани с властта преди 9 септември, именуван гражданска война, само че и прелом. Сформиран е Народен съд, който по образеца на Нюрнбергския би трябвало да се произнесе за виновниците България да заеме страната на нацистка Германия. Намеренията са обективни, само че използването се изражда в кавга с доста почтени.
Народният съд върна България в лагера на спечелилите от Втората международна война и даде път на Отечественофронтовското държавно управление. Виновните за третата национална злополука получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си тежестта на фашисткия режим. Това са причините на зараждащия се комунистически режим.
Най-тежката мярка – гибел, - получават 67 депутати от ХХV национално заседание, 22-ма министри за интервала от 1940 година до 9 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява единствено един министър председател - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския прелом, който получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 година На гибел са наказани тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Британският политически наблюдаващ в София по това време Бозуел Хаузтаун показва, че " присъдите са несъмнено отмъстителни и наподобява са планувани освен на локална почва ". Години по-късно историците разгласяват депеша на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 година с текст на съветски език: " Оправдать никого не следует ". Докато Нюрнбергският арбитражен съд произнася 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският " национален съд " убива общо 2730 българи.
Екзекуцията на политиците на 1 против 2 февруари е осъществена до запустяла яма покрай Централните софийски гробища. През 1995 година на мястото е подложен каменен кръст. На 26 август 1996 година Върховният съд анулира присъдите на първи състав и оправдава регентите, народните представители, министрите, издателите и публицистите.
Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, осъществени от комунистите директно след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално очистване на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше опция за персонална кавга по местата, където “народните ” съдилища издаваха присъдите си, без да се преценяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за очевидци лица, които се стремяха към персонално или възмездие. Нарушавайки настоящата сега Търновска конституция, всички интернационалните контракти, по които България беше страна, и на общопризнатите правила на интернационалното право, българските комунисти целяха установяването на жестока тирания. Тази тирания сътвори лагерите, изхвърли от домовете им хиляди фамилии, остави ги без заслон, постелка и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.
“Народният ” съд в началото си слага задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата кавга с тях на 1 февруари 1945 година “работническо-селската ” администрация нагласява още 135 правосъдни процеса из цялата страна.
За никого към този момент не са загадка имената на създателите на “Наредбата-закон ” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите доктор Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правораздаването, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, доста персони от тогавашната съпротива, чиито имена не ще загатна, защото самите те, откакто свършиха “работата ”, скъпо заплатиха присъединяване си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на основния обвинител Георги Петров приказват задоволително красноречиво за “законността ” на “Народния ” съд.
Ето част от речта на Кимон Георгиев, министър-председател:
“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните всред всички - са към този момент планувани. Това са процесите против фашистките управници у нас и против продажните народни представители. Другите процеси - против виновниците за националната злополука и за обвързваните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат планувани. Предназначението на Народния съд при неговото основаване беше двояко. Първата му задача, която обрисувах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде заслужено и законно отмъщение за породените на България нови несгоди, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната макар възприятията, волята и ползите на българския народ. Заедно с това посредством предаване на виновниците в ръцете на правораздаването се целеше да се канализира и овладее възможното стихийно проявяване на надълбоко наслоената в националната душа жадност за възмездие.
Народният съд ще съди независимо истината и ще издава своите строги присъди съгласно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава на първо място неговото основаване и неговата активност, това е да защищити посредством страха от безпощадното, само че заслужено национално наказване идните управници на българския народ от повторение на закононарушенията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, породени от предишния режим… ”
В международната процедура няма случай на унищожено Народно заседание. Затова даже до ден сегашен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута безмълвие уважава паметта на унищоженото българско Народно заседание.
Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 година до 1962 година през тях минават 23 531 души, от които 2089 са дами. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически аргументи са 14 647 души.
Народният съд се произнесе:
подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на пожизнен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 месеца - 5
1 година условно - 652
прекъснати преписки - 104
умряли - 202
Да не забравяме тези мрачни събития и жертвите, доста от които почтени.
Фрог нюз
Народният съд върна България в лагера на спечелилите от Втората международна война и даде път на Отечественофронтовското държавно управление. Виновните за третата национална злополука получиха заслуженото. Присъдите бяха подкрепени от милиони българи, усетили на гърба си тежестта на фашисткия режим. Това са причините на зараждащия се комунистически режим.
Най-тежката мярка – гибел, - получават 67 депутати от ХХV национално заседание, 22-ма министри за интервала от 1940 година до 9 септември 1944 година отпред с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов.
Оцелява единствено един министър председател - Константин Муравиев, свален с деветосептемврийския прелом, който получава доживотна присъда и излиза от пандиза през 1961 година На гибел са наказани тримата регенти - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и журналисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с разнообразни периоди затвор.
Британският политически наблюдаващ в София по това време Бозуел Хаузтаун показва, че " присъдите са несъмнено отмъстителни и наподобява са планувани освен на локална почва ". Години по-късно историците разгласяват депеша на Георги Димитров от Москва от 21 декември 1944 година с текст на съветски език: " Оправдать никого не следует ". Докато Нюрнбергският арбитражен съд произнася 14 смъртни присъди на висши нацистки функционери, българският " национален съд " убива общо 2730 българи.
Екзекуцията на политиците на 1 против 2 февруари е осъществена до запустяла яма покрай Централните софийски гробища. През 1995 година на мястото е подложен каменен кръст. На 26 август 1996 година Върховният съд анулира присъдите на първи състав и оправдава регентите, народните представители, министрите, издателите и публицистите.
Последвалите процеси в цялата страна целяха узаконяването на хилядите убийства, осъществени от комунистите директно след 9 септември 1944 година, както и физическото и морално очистване на цялата ни интелигенция - учители, лекари, духовници, общественици. Това даваше опция за персонална кавга по местата, където “народните ” съдилища издаваха присъдите си, без да се преценяват с доказателствата, оневиняващи подсъдимите, призовавайки за очевидци лица, които се стремяха към персонално или възмездие. Нарушавайки настоящата сега Търновска конституция, всички интернационалните контракти, по които България беше страна, и на общопризнатите правила на интернационалното право, българските комунисти целяха установяването на жестока тирания. Тази тирания сътвори лагерите, изхвърли от домовете им хиляди фамилии, остави ги без заслон, постелка и храна в студената зима и настани в заграбените жилища комунистическите си храненици.
“Народният ” съд в началото си слага задачата да унищожи министрите, регентите, народните представители, интелигенцията и офицерството, или с две думи - българската държавност. След кървавата кавга с тях на 1 февруари 1945 година “работническо-селската ” администрация нагласява още 135 правосъдни процеса из цялата страна.
За никого към този момент не са загадка имената на създателите на “Наредбата-закон ” - Кимон ГЕОРГИЕВ - трижди превратаджия, Дамян ВЕЛЧЕВ, от комунистите доктор Минчо НЕЙЧЕВ - министър на правораздаването, Антон ЮГОВ, Цола ДРАГОЙЧЕВА, доста персони от тогавашната съпротива, чиито имена не ще загатна, защото самите те, откакто свършиха “работата ”, скъпо заплатиха присъединяване си в кървавите вакханалии на комунистите. Речите на Кимон Георгиев и на основния обвинител Георги Петров приказват задоволително красноречиво за “законността ” на “Народния ” съд.
Ето част от речта на Кимон Георгиев, министър-председател:
“Първите два процеса по Закона за Народния съд - най-важните всред всички - са към този момент планувани. Това са процесите против фашистките управници у нас и против продажните народни представители. Другите процеси - против виновниците за националната злополука и за обвързваните с нея злодеяния, предстоят в скоро време да бъдат планувани. Предназначението на Народния съд при неговото основаване беше двояко. Първата му задача, която обрисувах в декларацията от 6 октомври, се състои в това: да даде заслужено и законно отмъщение за породените на България нови несгоди, както и за всички злодеяния, свързани с въвличането й във войната макар възприятията, волята и ползите на българския народ. Заедно с това посредством предаване на виновниците в ръцете на правораздаването се целеше да се канализира и овладее възможното стихийно проявяване на надълбоко наслоената в националната душа жадност за възмездие.
Народният съд ще съди независимо истината и ще издава своите строги присъди съгласно с нея. Всъщност най-важното и трайно значение на Народния съд, което оправдава на първо място неговото основаване и неговата активност, това е да защищити посредством страха от безпощадното, само че заслужено национално наказване идните управници на българския народ от повторение на закононарушенията на досегашните негови, фашистки властници, като спести на народа в бъдеще разочарованията, страданията и ужасите, породени от предишния режим… ”
В международната процедура няма случай на унищожено Народно заседание. Затова даже до ден сегашен белгийският парламент при откриването на своите сесии с минута безмълвие уважава паметта на унищоженото българско Народно заседание.
Според Специалната комисия, разследвала жертвите на лагерите, от 1944 година до 1962 година през тях минават 23 531 души, от които 2089 са дами. Най-голям е броят на лагеристите в Белене - 9933. Осъдените по политически аргументи са 14 647 души.
Народният съд се произнесе:
подсъдими - 10 919
смъртни присъди - 2618
изпълнени - 1046
на пожизнен затвор - 1226
20 години затвор - 28
15 години затвор - 946
12 години затвор - 41
10 години затвор - 627
8 години затвор - 134
7 години затвор - 134
6,5 години затвор - 1
6 години затвор - 48
5 години затвор - 1006
4 години затвор - 7
3 години затвор - 332
1 годинa затвор - 724
8 месеца - 5
1 година условно - 652
прекъснати преписки - 104
умряли - 202
Да не забравяме тези мрачни събития и жертвите, доста от които почтени.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ