Тъжно начало на новия парламент. В каквато и посока да

Тъжно начало на новия парламент. В каквато и посока да тръгне, доверието в него получи още един удар. Аз нямам решение, само че като за начало - махнете камерите, апелирам. От Ивайло Дичев.

Тома Биков и Вежди Рашидов

Откъде идва презрението на българина към неговия парламент? След толкоз помпане на националната горделивост човек би очаквал, че тази институция, положена на върха на нашата парламентарна република, ще буди доста по-позитивни усеща. Да не приказваме за ритуалните ѝ функции, клетвите, химна и така нататък.
Редакцията предлага
Доверието в нея е обичайно най-ниско, надалеч зад черква и даже полиция. Само към 20-25% утвърждават работата на Народното събрание, само че нерядко процентите падат още по-надолу. Ясно е за какво президентът обичайно се радва на високо доверие - той нормално няма управнически функционалности и може умерено да се отдава на популистки страсти. Но и доверието в държавните управления съществено надвишава това в Народното събрание, а те освен ръководят, само че и постоянно бъркат.

Едно от вероятните пояснения за това е следното: българското общество не е привикнало разнообразни хора да имат разнообразни отзиви. За болшинството, което не вниква в тънкостите на политиката, Народното събрание е безусловно говорилня, където се дърлят без изгода. А пък нали от дребни ни учат, че има едно вярно мнение? " Какво е желал да каже създателят на стихотворението?... Правилен отговор! "  Парламентарната свада замязва на кавга сред мама и баща, от която детето нищо не схваща, като се изключи че става нещо ужасно.

Нарастваща експанзия, словесни борби, медии и сензации

Българските депутати все по-охотно способстват за това чувство с възходящата си експанзия, подтиквана от търсещите сензация медии. Комунисти, фашисти, мафиоти, гастрольори, американски сътрудници - какви ли не още обиди прозвучаха в сакралната зала. Понякога от словесни, битките минават към удар в корема или дърпане на вратовръзки. В сходни пристрастености няма нищо ново. Най-големият пердах в Народно събрание настъпва през 1914 във връзка взимането на огромен немски заем. А през 1947 се стига до най-позорния акт на принуждение, когато комунистите скоростно смъкват имунитета и арестуват Никола Петков, който депутатите му обкръжават и пробват да защитят, пеейки " Тоз, който падне… ". Парламентът на два пъти е отменян поради преврати, неведнъж разпускан прибързано и на процедура обезсмислен от комунистическия режим за доста десетилетия.

И въпреки всичко нещо се промени в ерата на обществените мрежи. Парламентът сякаш загуби своята съвестност - депутатите са ежедневно пред нас в своята всекидневна битност, занимават ни с нелепостите си, прочувствените си изблици, неправилно натиснатите копчета, леката сънливост, която ги наляга на задния ред. Публично и частно някак се смесиха, Народното събрание стана едно битово място, където тече свадата, наречена " България ". Да прибавим извънредно разделящият избор на някогашния партиен дом за институцията и също по този начин разделящите апели за връщане в остарялата постройка.

Раздразнението към депутатите поддържа визията за приходите им и слуховете за всичко това, което присвояват под масата. Редовна тематика да вземем за пример е това какъв брой дълга отпуска си гласоподават и за какво един или различен не се явява на работното си място. Защо жителите по-малко се вълнуват какъв брой дни отсъства патриархът или президентът от своето работно място? Вероятно тъй като Народното събрание им наподобява на фабрика като тези, в които те самите работят, подчинявайки се на разпоредбите. С една дума никой не си показва, че българските депутати са властта в тази страна и разпоредбите основават те.

Депутатите били  " безделници "?

В унисон с погнусата към Народното събрание е и държанието на от ден на ден политически водачи, които не благоволяват да снизходят и да го посетят, а се обръщат към народа от джипката или фейсбук. Традицията зададе преди време Доган; последваха го Трифонов и Борисов, който чистосърдечно назова депутатите " безделници ". Светът на демокрацията като че ли деградира - пращат там единствено втория ешелон. В тази посока е и чудноватото предложение наместо в институционална форма, възможните договаряния за ръководство да се водят чрез контактна група.

Друго пояснение за недоверието в институцията, съгласно мен, е формата на посланичество. В България един път определен, депутатът става представител на цялата нация и е овластен да работи по съвест. Разбира се, може да върви в изборния си регион и да изслушва хората, само че не е задължен да извършва заръките им. Нашият жител сякаш тежнее към другия вид посланичество, при което депутатът е делегиран от гласоподавателя и би трябвало да извършва волята му. Тук може да има сериозен научен спор, който прескачам. Във всеки случай нетърпимото за хората е прекомерно огромната независимост на депутатите: един път излъчени, те почват да ни ръководят без да се преценяват с гласоподавателите си. Казано лаишки, жителят желае да отзовава оня народен представител, който го е ядосал. Малко като в Биг Брадър. Защото доста по-трудно е да следиш какви тъкмо закони гласоподават депутатите от партията, която си подкрепил. 

След три ялови Народното събрание откриваме четвърти със свито сърце. Повечето наблюдаващи считат, че партиите не престават предизборната си пропаганда и в този смисъл 48-ото Народно заседание, както и предните три, още веднъж ще е сцена за изява. Безпрецедентното лъчение на четирима претенденти за (до огромна степен) ритуалния пост на председател говори, че партиите се канят да играят за пред публиката, не да договарят между тях. Вярно, че борбата е по-интересна от процедурите, човек обаче се чуди, не се ли надприказваха задоволително в студиата, с цел да губят скъпо парламентарно време?

Нездравата видимост на институцията всекидневно провокира жители да подвигат звук на площада, надявайки се да бъдат чути - долових патриотични песни и това, че България имала 80-вековна история, оставка и всички на съд. После пък медийното внимание употребява митинг на медици. И други знаци. На първия ред се разполага Пеевски. " Възраждане " демонстративно седят до момента в който звучи европейският химн, а като " водевил "  възприе непоканването си съветската посланичка, евентуално пробвайки да подцени този алегоричен жест.

На сцената в този момент се борят две послания: единодушие против дебелоглав. Кое ще се хареса повече на гласоподавателите? Да направиш всичко допустимо, с цел да съставиш държавно управление, най-малко за зимата, само че да се откажеше от правилата, които си отстоявал? Или да продължиш да ги отстояваш, само че да тласнеш страната в нови избори? На двата полюса - Янев, подготвен на всичко, и Костадинов, авансово декларирал, че 48-ото Народно събрание за него е просто естрада за идващите избори. По средата - играта на ГЕРБ на положителното и неприятното ченге, където водачът подава ръце и приканва за примирение, а вторият ешелон сипе огън и жупел по враговете.

В каква ли посока ще тръгне новото Народно събрание?

Сигурно може да се откри някакво минимум общо кратно, в случай че всички сложат на масата своите цели и фантазиите за радикални промени се сложат на пауза, а водачите се скрият за малко във Facebook. Може, благодарение на президента, Народното събрание да поработи без държавно управление, с цел да актуализира най-малко бюджета. Няма да е елементарно ръководство в обстановка на световна инфлация и липса на устойчиво болшинство. Но развръзка на пиесата към този момент не се обрисува. Протегналият ръка на " токсичните "  може да се изправи пред всеобщи митинги и да бъде свален с проклятия. Но принципността на ПП и Демократична България може и да ядоса последователите им. Изборът на ръководител зададе разстановката на силите - ДПС и " Български напредък "  зад ГЕРБ, Демократична България зад Политическа партия, Българска социалистическа партия по собствен път.

Не стига нито за едните, нито за другите, а процедурата на втори избор за ръководител, в която господин Желязков води с незначителната преднина от 103 на 98, освен блокира избора, само че прави още по-съмнителна бъдещата поддръжка за министър председател. Парламентът затъна в процедури. На втория тур наместо да намалеят, претендентите станаха 5, тъй като и Движение за права и свободи реши да бабаитства. А всичко е още в полето на символиката, тъй като ръководителят не е властник на Народното събрание. Тъжно начало на Народно събрание, само че каквато и посока да вземе, доверието в него получи още един удар. Нямам решение, само че за начало - махнете камерите.

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя. То може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.